Постинг
19.02.2011 09:10 -
Левски в литературата
Обесването на Васил Левски
Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
"Обесването на Васил Левски" е последната песен на Ботев. Създадена е вероятно към края на 1875 г., защото не е включена в "Песни и стихотворения". Напечатана е в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски.
Дякон Васил Левски Христо Ботев О, Майко моя, родино света! Защо тъй горко, тъй скробно плачеш? Гарване и ти, птицо проклета, над чий там гроб тъй грозно грачеш? О, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня; затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня! Плачи! Там близо до град София вида аз стърчи черно бесило. И твоят един син, Българио, виси на него... Със страшна сила. Зимата пее свойта зла песен. Вихрове гонят тръни в полето и студ, и мраз – плач безнадежден! Навяват на теб, теб на сърцето! Гарванът грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в мъглата; старци са богу молат горещо, жените плачат, пищат децата! Умря той вече! Юнашка сила твойте тиране скриха в земята! О, майко моя, родино мила, плачи за него, кълни съдбата!
Това е първият вариант на стихотворението "Обесването на Васил Левски". Публикуван е във в. "България", г. I, бр. 22 от 12 август 1876 г. Окончателният вариант на стихотворението е излязъл в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски, а след това е публикуван е в "Съчинения на Христо Ботйов" под ред. на Захари Стоянов, С., 1888, с. 43. Произведения, посветени на Васил Левски от български автори:
Любен Каравелов - “Сбирайте се моми, булки” /1873г./. Христо Ботев – стихотворението “Дякон Васил Левски” /1875г./, прекръстено от Захари Стоянов в “Обесването на Васил Левски”. Иван Вазов – разказите “Из кривините” /1892г./, “Апостолът в премеждие” /1895г./, “Чистият път” /1895г./, повестта “Немили – недраги” /1895г./, стихотворението “Левски”. Цветан Минков – романът “Васил Левски” /1932г./ Стефан Дичев – романът “За свободата” /1954г./ Георги Мишев – разказите “Синеокият рибар” /1958г./ Яна Язова – романът “Левски” /1987г./, посмъртно. Вера Мутафчиева – повестта “Процесът 1873” /1972г./ Магда Петканова – пиесата “Апостолът на свободата”. Любомир Дойчев – “Левски в светлина” /1943г./, “Войводата и знаменосецът” / 1963г./, “По пътеките на Апостола” /1971г./, “Знаменосецът на свободата Васил Левски” /1973г./ Жечко Попов – “Без сън, без покой” /1986г./ Константин Илиев – пиесата “Великденско вино” Стефан Цанев – пиесата “Тайната вечеря на дякона Левски” Радой Ралин – кинороманът “Аз съм Левски”. Чужди автори за Левски: Александър Стеколников – “Васил Левски”, Москва, 1958г. Мерсия Макдермот – “Апостолът на свободата”, Лондон, 1967г. Алфред Ото Шведе – “Посланици на свободата”, Берлин, 1973г. Ото Емерслебен – “Вятърът има много имена”, Берлин, 1985г. Най-пълна информация за всички автори и произведения, посветени на Васил Левски, издавани в България и чужбина, включително и излизалите в периодичния печат материали, може да се намери в издадената през 1987 г.от НБ “Св.св. Кирил и Методий” био-библиография “Васил Левски”. http://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=21873&title=%D0%93%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%82%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%20%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8 http://www.book.store.bg/search?srchstr=%F1%F2%E8%F5%EE%F2%E2%EE%F0%E5%ED%E8%FF%20%E7%E0%20%E2%E0%F1%E8%EB%20%EB%E5%E2%F1%EA%E8&sin=1 http://news.ruse24.bg/225527.html http://news.bpost.bg/story-read-10394.php http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=382665 Източници: Интернет Подбраха и подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Дякон Васил Левски Христо Ботев О, Майко моя, родино света! Защо тъй горко, тъй скробно плачеш? Гарване и ти, птицо проклета, над чий там гроб тъй грозно грачеш? О, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня; затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня! Плачи! Там близо до град София вида аз стърчи черно бесило. И твоят един син, Българио, виси на него... Със страшна сила. Зимата пее свойта зла песен. Вихрове гонят тръни в полето и студ, и мраз – плач безнадежден! Навяват на теб, теб на сърцето! Гарванът грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в мъглата; старци са богу молат горещо, жените плачат, пищат децата! Умря той вече! Юнашка сила твойте тиране скриха в земята! О, майко моя, родино мила, плачи за него, кълни съдбата!
Това е първият вариант на стихотворението "Обесването на Васил Левски". Публикуван е във в. "България", г. I, бр. 22 от 12 август 1876 г. Окончателният вариант на стихотворението е излязъл в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски, а след това е публикуван е в "Съчинения на Христо Ботйов" под ред. на Захари Стоянов, С., 1888, с. 43. Произведения, посветени на Васил Левски от български автори:
Любен Каравелов - “Сбирайте се моми, булки” /1873г./. Христо Ботев – стихотворението “Дякон Васил Левски” /1875г./, прекръстено от Захари Стоянов в “Обесването на Васил Левски”. Иван Вазов – разказите “Из кривините” /1892г./, “Апостолът в премеждие” /1895г./, “Чистият път” /1895г./, повестта “Немили – недраги” /1895г./, стихотворението “Левски”. Цветан Минков – романът “Васил Левски” /1932г./ Стефан Дичев – романът “За свободата” /1954г./ Георги Мишев – разказите “Синеокият рибар” /1958г./ Яна Язова – романът “Левски” /1987г./, посмъртно. Вера Мутафчиева – повестта “Процесът 1873” /1972г./ Магда Петканова – пиесата “Апостолът на свободата”. Любомир Дойчев – “Левски в светлина” /1943г./, “Войводата и знаменосецът” / 1963г./, “По пътеките на Апостола” /1971г./, “Знаменосецът на свободата Васил Левски” /1973г./ Жечко Попов – “Без сън, без покой” /1986г./ Константин Илиев – пиесата “Великденско вино” Стефан Цанев – пиесата “Тайната вечеря на дякона Левски” Радой Ралин – кинороманът “Аз съм Левски”. Чужди автори за Левски: Александър Стеколников – “Васил Левски”, Москва, 1958г. Мерсия Макдермот – “Апостолът на свободата”, Лондон, 1967г. Алфред Ото Шведе – “Посланици на свободата”, Берлин, 1973г. Ото Емерслебен – “Вятърът има много имена”, Берлин, 1985г. Най-пълна информация за всички автори и произведения, посветени на Васил Левски, издавани в България и чужбина, включително и излизалите в периодичния печат материали, може да се намери в издадената през 1987 г.от НБ “Св.св. Кирил и Методий” био-библиография “Васил Левски”. http://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=21873&title=%D0%93%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%82%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%20%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8 http://www.book.store.bg/search?srchstr=%F1%F2%E8%F5%EE%F2%E2%EE%F0%E5%ED%E8%FF%20%E7%E0%20%E2%E0%F1%E8%EB%20%EB%E5%E2%F1%EA%E8&sin=1 http://news.ruse24.bg/225527.html http://news.bpost.bg/story-read-10394.php http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=382665 Източници: Интернет Подбраха и подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Благодаря! Идеята ви е прекрасна, полезна и изпълнена с любов от вас! Поздравление!
цитирайЧудесно подбрани, богато разнообразни източници! Да е светла паметта на Васил Левски - един от най-достойните и смели българи!
цитирай
3.
анонимен -
Браво.
04.03.2011 12:01
04.03.2011 12:01
INERESUVAM SE RAZBIRASE DA NAMERIA ISTINATA...
цитирайТърсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela