Постинг
17.02.2011 07:30 -
185 г. от рождението на хаджи Николи от Търново – в памет на един достоен патриот и родолюбец
В края на март 2010 г. във Велико Търново се случи едно събитие, което активно влезе в културния живот на града. След основен ремонт отвори врати Ханът на Хаджи Николи.
http://vbox7.com/play:a6405b2b Кой е бил хаджи Николи?
Хаджи Николи х. Димов Минчоолу
(17 февруари 1826 - 3 септември1892) Хаджи Николи х. Димов Минчоолу произхожда от стара търновска фамилия. Роден на 17 февруари 1826 г. в семейството на хаджи Димо – търговец на кожи. Благодарение на своя заможен баща, малкият Николи успява да получи солидно за времето си образование[1]. Един от неговите преподаватели е поп Евтим, който бил върл противник на гърците и успял да насади своята омраза към гръцките владици у младежа. Хаджи Николи става ревностен родолюбец и отявлен враг на гърцизма. Хаджи Николи наследява занаята на своя баща – започва да се занимава се с търговия на кожи.[2] Голямото търсене на кожи по онова време и успешно сключените сделки го превръщат в един от най-богатите търновски търговци и влиятелни хора в града. Поради тази причина получава титлата „капу-некия”. Ползвал се с влияние и пред турските власти. Хаджи Николи се сдружил с търговеца Евстати Салвели. Фирмата им разкрила търговски кантори в Търново, Русе, Букурещ, Виена, Цариград, Одеса. Наред с търговските успехи, хаджи Николи бил изявен и активен благодетел на Търново[3].
Оженил се за дъщеря на хаджи Мично Хаджицачев, изключително заможен търновец. Именно неговата личност е възпята в песента „Хаджи Минчо от Търново”. С нея всеки търновец от миналото се гордеел. Хаджи Минчо не искал турчин за ортак. Затова бил погубен. Днес тя е известна под името „Търновска песен” или „Хаджиминчовата песен” и носи високо патриотичен замисъл[4]. Търговската кантора на хаджи Николи в Търново била посетена от секретаря на Митрополията Мегавулис. Срещата започнала с разговор за българските училища, религията и гръцкото духовенство. Разговорът прерастнал в разгорещени спорове и накрая завършил с побой. В яростта си да защитава българщината, хаджи Николи толкова се увлякъл, че нанесъл побой над гърка и отваряйки касата на фирмата, пълна със злато се заканил: „Ще дам всичкото си богатство, но в Търново гръцки владици няма да има!” Останал верен на клетвата си и не пожалил своето имане. Изразходил 500 000 златни лв. наличен капитал в борбата за черковна независимост[5].
Семейството и ненависта към гръцките духовници мотивирали хаджи Николи да застане начело на борбата срещу търновския владика Неофит Византиос. Богатството, извоюваният авторитет и дълбоко загнездения в душата патриотизъм му дали нужните кураж и сила да започнеедна такава явна битка в името на българската духовност и черковна независимост.
Хаджи Николи станал член на черковно – народния събор и Временния смесен съвет на екзархията. В края на 1853 г. заминал за Цариград да защитава интересите на българите пред Гръцката патриаршия.
През 1856 г. е избран в делегацията, упълномощена от Търновската епархия да отстоява исканията на българското население за отстраняване на гръцкия владика и назначаване на Неофит Бозвели за Търновски митрополит. Това налага да се установи в Цариград, за да може да участва още по-активно в черковно-националната борба за независимост като пълномощник на търновци[6]. Съвместно с Гаврил Кръстевич, Христо Тъпчилещов, Димитър Иванов Гецов, подпомаган от владиците Иларион и Авксинтий, хаджи Николи води енергична борба срещу гръцкото духовенство.
Взел участие в Събора, който се състоял на 20.12.1857 г. Съборът не приел исканията на българите, а нашите представители отказали да подпишат протокола.
През 1860 г. хаджи Николи получил ново пълномощно от търновци. Използвал своето влияние пред турските управници и се явил пред Високата порта, за да иска помощ в борбата срещу гръцките владици[7].
Тази борба го издига като един от най-активните дейци за църковна независимост. В борбата той изгубва почти цялото си състояние и имущество, но оставя името си чисто. През 1879 г. се завръща в България в тежко материално състояние и завършва земния си път в бедност на 03.09.1892 г.[8] И днес, в началото на Самоводската чаршия, издига снага Ханът на хаджи Николи, построен от майстор Колю Фичето през 1858 г.[9] Здрава, каменна сграда, използвана за склад. По онова време търновци правели дървени постройки, които били уязвими и изгаряли при пожар. А новопостроеният хан станал най-представителното здание в Търново по онова време. Днес ханът е реставриран и посреща търновци и гостите на града. Там се помещава картинна галерия, представят се музейни експозиции, има заведения, винарна, дегустационна на вина.
Но само това е останало в наследство за поколенията, което да ни напомня за свободолюбивия и родолюбив търновец, както и неговият безкраен принос, днес да се радваме на независима българска църква и да отправяме молитвите си към Всевишния на роден български език!
Снимки: Личен архив Клип: Интернет Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Авторски материал - при нарушение на авторските права ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!
[1]Енциклопедия България, том 4 / 1984 г., с. 273 [2] Бележити търновци, С. 1985 [3] Бележити търновци, С. 1985 [4] Пътеводител на гр. Велико Търново и околността му, В.Т. 1907 г., с. 79 [5]Русев Сава, Търново през погледа на дедите ни, http://starotyrnovo.hit.bg/tarnovci.html [6]Евтимова Вера, „Ханът на хаджи Николи” http://www.sibir.bg/index.php?page=displayTopic&id=4672&tid=73943 [7] Бележити търновци, С.1985г., с. 125/126 [8] Бележити търновци, С.1985г., с. 125/126
http://vbox7.com/play:a6405b2b Кой е бил хаджи Николи?
Хаджи Николи х. Димов Минчоолу
(17 февруари 1826 - 3 септември1892) Хаджи Николи х. Димов Минчоолу произхожда от стара търновска фамилия. Роден на 17 февруари 1826 г. в семейството на хаджи Димо – търговец на кожи. Благодарение на своя заможен баща, малкият Николи успява да получи солидно за времето си образование[1]. Един от неговите преподаватели е поп Евтим, който бил върл противник на гърците и успял да насади своята омраза към гръцките владици у младежа. Хаджи Николи става ревностен родолюбец и отявлен враг на гърцизма. Хаджи Николи наследява занаята на своя баща – започва да се занимава се с търговия на кожи.[2] Голямото търсене на кожи по онова време и успешно сключените сделки го превръщат в един от най-богатите търновски търговци и влиятелни хора в града. Поради тази причина получава титлата „капу-некия”. Ползвал се с влияние и пред турските власти. Хаджи Николи се сдружил с търговеца Евстати Салвели. Фирмата им разкрила търговски кантори в Търново, Русе, Букурещ, Виена, Цариград, Одеса. Наред с търговските успехи, хаджи Николи бил изявен и активен благодетел на Търново[3].
Оженил се за дъщеря на хаджи Мично Хаджицачев, изключително заможен търновец. Именно неговата личност е възпята в песента „Хаджи Минчо от Търново”. С нея всеки търновец от миналото се гордеел. Хаджи Минчо не искал турчин за ортак. Затова бил погубен. Днес тя е известна под името „Търновска песен” или „Хаджиминчовата песен” и носи високо патриотичен замисъл[4]. Търговската кантора на хаджи Николи в Търново била посетена от секретаря на Митрополията Мегавулис. Срещата започнала с разговор за българските училища, религията и гръцкото духовенство. Разговорът прерастнал в разгорещени спорове и накрая завършил с побой. В яростта си да защитава българщината, хаджи Николи толкова се увлякъл, че нанесъл побой над гърка и отваряйки касата на фирмата, пълна със злато се заканил: „Ще дам всичкото си богатство, но в Търново гръцки владици няма да има!” Останал верен на клетвата си и не пожалил своето имане. Изразходил 500 000 златни лв. наличен капитал в борбата за черковна независимост[5].
Семейството и ненависта към гръцките духовници мотивирали хаджи Николи да застане начело на борбата срещу търновския владика Неофит Византиос. Богатството, извоюваният авторитет и дълбоко загнездения в душата патриотизъм му дали нужните кураж и сила да започнеедна такава явна битка в името на българската духовност и черковна независимост.
Хаджи Николи станал член на черковно – народния събор и Временния смесен съвет на екзархията. В края на 1853 г. заминал за Цариград да защитава интересите на българите пред Гръцката патриаршия.
През 1856 г. е избран в делегацията, упълномощена от Търновската епархия да отстоява исканията на българското население за отстраняване на гръцкия владика и назначаване на Неофит Бозвели за Търновски митрополит. Това налага да се установи в Цариград, за да може да участва още по-активно в черковно-националната борба за независимост като пълномощник на търновци[6]. Съвместно с Гаврил Кръстевич, Христо Тъпчилещов, Димитър Иванов Гецов, подпомаган от владиците Иларион и Авксинтий, хаджи Николи води енергична борба срещу гръцкото духовенство.
Взел участие в Събора, който се състоял на 20.12.1857 г. Съборът не приел исканията на българите, а нашите представители отказали да подпишат протокола.
През 1860 г. хаджи Николи получил ново пълномощно от търновци. Използвал своето влияние пред турските управници и се явил пред Високата порта, за да иска помощ в борбата срещу гръцките владици[7].
Тази борба го издига като един от най-активните дейци за църковна независимост. В борбата той изгубва почти цялото си състояние и имущество, но оставя името си чисто. През 1879 г. се завръща в България в тежко материално състояние и завършва земния си път в бедност на 03.09.1892 г.[8] И днес, в началото на Самоводската чаршия, издига снага Ханът на хаджи Николи, построен от майстор Колю Фичето през 1858 г.[9] Здрава, каменна сграда, използвана за склад. По онова време търновци правели дървени постройки, които били уязвими и изгаряли при пожар. А новопостроеният хан станал най-представителното здание в Търново по онова време. Днес ханът е реставриран и посреща търновци и гостите на града. Там се помещава картинна галерия, представят се музейни експозиции, има заведения, винарна, дегустационна на вина.
Но само това е останало в наследство за поколенията, което да ни напомня за свободолюбивия и родолюбив търновец, както и неговият безкраен принос, днес да се радваме на независима българска църква и да отправяме молитвите си към Всевишния на роден български език!
Снимки: Личен архив Клип: Интернет Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Авторски материал - при нарушение на авторските права ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!
[1]Енциклопедия България, том 4 / 1984 г., с. 273 [2] Бележити търновци, С. 1985 [3] Бележити търновци, С. 1985 [4] Пътеводител на гр. Велико Търново и околността му, В.Т. 1907 г., с. 79 [5]Русев Сава, Търново през погледа на дедите ни, http://starotyrnovo.hit.bg/tarnovci.html [6]Евтимова Вера, „Ханът на хаджи Николи” http://www.sibir.bg/index.php?page=displayTopic&id=4672&tid=73943 [7] Бележити търновци, С.1985г., с. 125/126 [8] Бележити търновци, С.1985г., с. 125/126
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela