Постинг
15.02.2011 13:55 -
На днешния ден преди 165 г. е роден Райчо (Рачо) Михов Каролев
„Спомен за един скромен и трудолюбив габровец, чието голямо житейско дело всякога е било в полза на народа ни.”
Д-р Петър Цончев
(15.02.1846 г., Габрово - 12.03.1928 г., София) Райчо Каролев е роден на 15 февруари 1846 г. в Габрово. В периода 1852 – 1862 г. учи в Габровското взаимно и класно училище. През свободното си време помагал на своя баща в куюмджийския дюкян. В съботните дни малкият Райчо ходел на Соколския манастир, за да учи черковно пеене и да привикне към монашеския живот, за който архимандрит Йосиф Соколски го подготвял от дете.
Като прилежен и способен ученик от последния клас на класното училище, на 11 май 1862 г. (Денят на Светите братя Кирил и Методий) в църквата „Света Богородица” в Габрово прочита слово за значението на празника.
През 1863 г. Райчо Каролев става Априловски стипендиант и заминава за Киев, където учи в Киевската духовна семинария. Завършва през 1867 г. с отличен успех и се записва да следва в Духовна академия, в която се дипломира през 1871 г. Получава степен Кандидат на богословските науки, а трудът, с който защитава степента бил на тема богомилството в България.
Като Априловски стипендиант, навърщане за България Райчо Каролев се отбива при душеприказчиците на Васил Априлов в Одеса. Те го уговарят да постъпи на работа като учител в Габрово, заедно с наскоро дипломираните Иван Гюзелев и Петър Генчев.
Учителства в периода 1871-1875 и е назначен за директор на взаимното училище в Габрово (1875-1876). Наред с възложените му предмети, Райчо Каролев се занимава и с въвеждане на звуковата метода в преподаването във всички отделения на училището в Габрово. Този метод е изучил в Одеса по искане на душеприказчиците на Васил Априлов. До този момент звучната метода се е практикувала само в едно отделение при преподавателя даскал Цвятко Недюв Самарджиев.
За да въведе звучната метода в действие, Райчо Каролев организира 10- дневен теоритичен и практически курс за преподавателите преди откриване на учебната година. А през самата учебна година всеки петъчен ден обикалял своите колеги, за да наблюдава как преподават, да открива грешки и да ги напътства.
Райчо Каролев се изявява и като патриот извън стените на училището. Той събирал интелигенцията на Габрово, провеждал сказки, организирал театрални представления, водел частни разговори, с които целял да събуди духа на габровци за духовно издигане и политическо освобождение.
През 1872 г. Райчо Каролев е избран за делегат от Габрово в Първия епархиален събор в Търново, а през 1875 г. става писар на училищното настоятелство.
Когато в Габрово идват Руските освободителни войски, Райчо Каролев първи ги посреща и е изцяло на тяхно разположение. На 5 юли 1877 г. е назначен за член на временното градско управление, а на 15 юли за председател на Габровския окръжен управителен съвет, на която длъжност остава до 1 август 1878 г.
По време на Временното руско управление е училищен инспектор, а от 1880 до 1884 г. е директор на Габровската гимназия. От 1871 г. е дописен, а от 1884 г. редовен член на Българското книжовно дружество. Участва в няколко парламента като представител на Либералната партия.
Райчо Каролев става Министър на народното просвещение във второто правителство на Петко Каравелов (1884-1886), но след неговото сваляне се оттегля от политическия живот. През следващите години е директор на Първа софийска мъжка гимназия (1886-1890), на Пловдивската мъжка гимназия (1890-1894), на Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ (1895-1899) и на Дирекция на статистиката (1899). От 1900 до 1903 г. е учител в Първа софийска девическа гимназия, а от 1903 до 1910 г. е чиновник във Върховната сметна палата.
На 12 юли 1925 г. по случай честване 50-та годишнина от първия випуск на Априловската гимназия, Райчо Каролев присъства в Габрово и лично раздава дипломите на 50-я випуск, както на първия випуск преди 50 години, но разликата била в това, че през 1875 г. присъствал турският началник – каймаканин, а през 1925 г. тържеството било удостоено от цар Борис ІІІ. Същата година е провъзгласен за почетен гражданин на Габрово.
Райчо Каролев умира на 12 март 1928 г. в София. Кротко напуска този свят, заобиколен от своето многочислено семейство.
На заседание на Габровския градски общински съвет от 13 март 1928 г. е наименувана улица в Габрово на негово име, а днес 11 СОУ в Габрово също се казва „Райчо Каролев”.
Райчо Каролев оставя в историята на България богата биография, своите безспорни заслуги и много трудове, с които се прославя като книжовник:
(15.02.1846 г., Габрово - 12.03.1928 г., София) Райчо Каролев е роден на 15 февруари 1846 г. в Габрово. В периода 1852 – 1862 г. учи в Габровското взаимно и класно училище. През свободното си време помагал на своя баща в куюмджийския дюкян. В съботните дни малкият Райчо ходел на Соколския манастир, за да учи черковно пеене и да привикне към монашеския живот, за който архимандрит Йосиф Соколски го подготвял от дете.
Като прилежен и способен ученик от последния клас на класното училище, на 11 май 1862 г. (Денят на Светите братя Кирил и Методий) в църквата „Света Богородица” в Габрово прочита слово за значението на празника.
През 1863 г. Райчо Каролев става Априловски стипендиант и заминава за Киев, където учи в Киевската духовна семинария. Завършва през 1867 г. с отличен успех и се записва да следва в Духовна академия, в която се дипломира през 1871 г. Получава степен Кандидат на богословските науки, а трудът, с който защитава степента бил на тема богомилството в България.
Като Априловски стипендиант, навърщане за България Райчо Каролев се отбива при душеприказчиците на Васил Априлов в Одеса. Те го уговарят да постъпи на работа като учител в Габрово, заедно с наскоро дипломираните Иван Гюзелев и Петър Генчев.
Учителства в периода 1871-1875 и е назначен за директор на взаимното училище в Габрово (1875-1876). Наред с възложените му предмети, Райчо Каролев се занимава и с въвеждане на звуковата метода в преподаването във всички отделения на училището в Габрово. Този метод е изучил в Одеса по искане на душеприказчиците на Васил Априлов. До този момент звучната метода се е практикувала само в едно отделение при преподавателя даскал Цвятко Недюв Самарджиев.
За да въведе звучната метода в действие, Райчо Каролев организира 10- дневен теоритичен и практически курс за преподавателите преди откриване на учебната година. А през самата учебна година всеки петъчен ден обикалял своите колеги, за да наблюдава как преподават, да открива грешки и да ги напътства.
Райчо Каролев се изявява и като патриот извън стените на училището. Той събирал интелигенцията на Габрово, провеждал сказки, организирал театрални представления, водел частни разговори, с които целял да събуди духа на габровци за духовно издигане и политическо освобождение.
През 1872 г. Райчо Каролев е избран за делегат от Габрово в Първия епархиален събор в Търново, а през 1875 г. става писар на училищното настоятелство.
Когато в Габрово идват Руските освободителни войски, Райчо Каролев първи ги посреща и е изцяло на тяхно разположение. На 5 юли 1877 г. е назначен за член на временното градско управление, а на 15 юли за председател на Габровския окръжен управителен съвет, на която длъжност остава до 1 август 1878 г.
По време на Временното руско управление е училищен инспектор, а от 1880 до 1884 г. е директор на Габровската гимназия. От 1871 г. е дописен, а от 1884 г. редовен член на Българското книжовно дружество. Участва в няколко парламента като представител на Либералната партия.
Райчо Каролев става Министър на народното просвещение във второто правителство на Петко Каравелов (1884-1886), но след неговото сваляне се оттегля от политическия живот. През следващите години е директор на Първа софийска мъжка гимназия (1886-1890), на Пловдивската мъжка гимназия (1890-1894), на Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ (1895-1899) и на Дирекция на статистиката (1899). От 1900 до 1903 г. е учител в Първа софийска девическа гимназия, а от 1903 до 1910 г. е чиновник във Върховната сметна палата.
На 12 юли 1925 г. по случай честване 50-та годишнина от първия випуск на Априловската гимназия, Райчо Каролев присъства в Габрово и лично раздава дипломите на 50-я випуск, както на първия випуск преди 50 години, но разликата била в това, че през 1875 г. присъствал турският началник – каймаканин, а през 1925 г. тържеството било удостоено от цар Борис ІІІ. Същата година е провъзгласен за почетен гражданин на Габрово.
Райчо Каролев умира на 12 март 1928 г. в София. Кротко напуска този свят, заобиколен от своето многочислено семейство.
На заседание на Габровския градски общински съвет от 13 март 1928 г. е наименувана улица в Габрово на негово име, а днес 11 СОУ в Габрово също се казва „Райчо Каролев”.
Райчо Каролев оставя в историята на България богата биография, своите безспорни заслуги и много трудове, с които се прославя като книжовник:
- Ръководство по звучната метода, 1872 г.
- Уроци по българска черковна история, 1873 г.
- Кратка всеобща история. Ч.I, 1881 г.
- Ръководство по всеобща история, 1882 г. (2 части)
- История на православната християнска черква, 1894 г.
- Свещена история на Новия завет, 1894 г.
- История на българската черква, 1895 г.
- Свещена история на Вехтия завет, 1897 г.
- Жизнеописание на Свети Климента Охридски.
- Жизнеописание на Симеон Великий.
- Всеобща история, 1901 г.
- История на Габровското училище, издадена от Министерство на народната просвета през 1926 г.
- Автор на много учебници по църковна, обща история и география за всички класове.
- Редактира списание „Пътешественик”.
- Сътрудничи на много вестници и списания.
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
