Постинг
11.02.2011 13:55 -
Днес почитаме Св. мч. Георги Софийски Нови Кратовскии и Български
Известно е, че мч. Георги е роден през 1497 г. в гр. Кратово, Македония, в благочестиво българското семейство. Родителите му Димитър и Сара починали рано. След като получил елементарна грамотност и станал изкусен майстор-златар, младият Георги потърсил прибежище и препитание чак в София. Намерил подслон в дома на поп Пейо и започнал да упражнява занаята си. Физическата красота и необикновеното майсторство на Георги впечатлили турците, които се опитали да го помохамеданчат.
Привидно като клиент, а всъщност за да провокира младия българин, при него дошъл някакъв образован турчин. Той въвлякъл Георги в разговор по въпросите на вярата, но младият златар го заставил да млъкне засрамен. Тогава турчинът съобщил на онези, които го пратили, че Георги е опасен за мохамеданството и насила трябва да бъде потурчен.
Кадията извикал Георги под предлог да му даде своя поръчка, като отново умишлено предизвикал спор за вярата. Отговорите на Георги, който смело защитавал християнството, озлобили присъствуващите мюсюлмани. По тяхно настояване властите го хвърлили в затвора.
Духовният му наставник поп Пейо го посетил в затвора и му вдъхнал твърдост във вярата. Пред съда Георги се държал достойно и кадията в крайна сметка го намерил за невинен. Разярените мюсюлмани обаче търсели отмъщение. Те самоволно завлекли Георги на мегдана и хвърлили 18-годишният младеж в горяща клада. Когато той започнал да се моли, един турчин го ударил с голямо дърво в главата и го повалил мъртъв в пламъците.
Това станало на 11 февруари 1515 г. По някакво чудо дървата от кладата изгорели, а тялото на мъченика останало цяло и невредимо. Смелото поведение в съда, жестоките изтезания и героичната гибел на младия българин разтърсили християнското население в града.
През нощта на смъртта му благочестиви християни го отнесли и погребали в митрополитската църква "Св. Марина" (тя се намирала в двора на днешната Софийска митрополия). Скоро след мъченическата му кончина, Георги е канонизиран за светец.
Още през първата половина на XVI в. мощите му са били извадени от гроба и поставени в ковчег, който бил пренасян в градските църкви и давал изцеление от различни недъзи на онези, които му се молели с вяра. В началото на нашия век сандъче с мощите на св. Георги Нови Софийски се пазело в ротондата “Св. Георги”. В Кремиковския манастир също се е пазела мощехранителница с мощи на светеца. Хората вярвали, че в деня, в който се празнува паметта му, кръвта на светеца излиза по стените на църквата “Св. Георги” и около "Кафене баши" (ул. “Солунска”), през която го водели, за да го изгорят. От червеникавата пръст софиянки събирали за здраве. Днес те са в неизвестност, но една малка част от тях се съхранява в Драгалевския манастир "Св. Богородица" край София, а друга част - Рилския манастир "Св. Иван Рилски"
http://il.youtube.com/watch?v=jszt5D40nPM
Службата и житие на Светеца били съставени от книжовника поп Пейо, който разказва:
"Този мъченик беше на осемнадесет години. Тънък и висок, възрус, с продълговато лице, високи и гъсти вежди, нос гърбав, пръсти на ръцете тънки и дълги. Кротък по нрав и препрост, той изпреварваше всички с поклона си и всекиго от познатите си наричаше "господине". Никога не се разсмя безразсъдно, нито се чу глупава и неприлична дума от устата му, нито пък се похвали за каквото и да е, нито попречи някому".
Само 14 години след смъртта на мъченик Георги Нови, в далечен Новгород било сложено началото на църковното почитание към него, откъдето то се разпространило по цяла Русия.
При условията на османското робство богослужебното и домашното почитане на Георги Нови Софийски се извършва по всяка вероятност тайно. То е поддържано главно от устните предания и службите на руските литургически книги (Пролози и Минеи).
Писаното житие на светеца било силно разпространено в Русия. Култът към новомъченика получава силен тласък през 1855 г., когато Никола Карастоянов отпечатва полулегално в Самоков книжката „Служба с житием и страданием светаго великомученика Георги Нового”.
Вероятно първите изображения на светеца са се появили в София, но нито тук, нито в околностите са запазени негови ранни изображения. Но вестта за мъченическата му смърт навярно е стигнала бързо до родния му град Кратово, защото първите датирани образи на светеца се намират именно там. Кратовският княз Димитър Пепик, щедър дарител на манастири, поръчва да се изобрази ликът на Св. Георги Софийски Нови в църквата на Тепличкия манастир, Демирхисарско, на която е ктитор. Изображението датира от 1536 г. През 1541 г. светецът е изписан в хилендарската килия “Моливоклисия” на Света Гора. В “Хилендар” негови изображения има и от по-късно време. Върху две икони от втората четвърт на XVI в. и от 1667 г., и в един стенопис от същата година Св. Георги Софийски Нови е представен заедно със сръбския княз Лазар, загинал в Косовската битка.
Свети Лазар и Свети Георги Нови Скоро след възстановяването на сръбската Печка патриаршия през 1557 г. започва масово обновяване и изписване на църкви в диоцеза й. Св. Георги Нови Кратовски става изключително популярен и образа му откриваме в Сърбия в цяла поредица стенописи от 1564 г. до втората четвърт на XVII в. Известни са 14 негови изображения. Гръцки зографи, вероятно работили в Сърбия, рисуват Св. Георги Софийски Нови в църквата “Св. Димитър” в с. Палатиция, до Верия, през 1568-1569 г. През XVII в. в района на Тепличкия манастир, където той е образец за по-късните храмове, се появяват още образи на софийския светец в манастира край с. Журче през 1617 г., в църквата “Св. Димитър” в с. Жван през 1624 г., в църквата “Св. Никола” в с. Ижище, Кичевско.
Образът на Св. Георги Нови е толкова популярен в Сръбската църква, че през 1741 г. Христофор Жефарович го включва в своята знаменита “Стематография”, използвана по-късно като наръчник от много зографи. В манастира “Хилендар” светецът продължава да се изписва през XVIII и началото на XIX в., през 1779 г. в параклисите “Св. Сава Сръбски” и “Св. Димитър”, чиито ктитори са от Видин и Копривщица, и в новите стенописи на главната църква през 1803 година. Източници: Жития на светиите, Синодално издателство, С. 1991 Днес честваме паметта на св. Георги Софийски Нови, Официален сайт на БПЦ и БП Pravoslavieto.com Православие.RU Пламен Павлов и Христо Темелски, „Българи светци", Изд. Тангра ТанНакРа, 2010 Клипове и икони: Интернет
Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Привидно като клиент, а всъщност за да провокира младия българин, при него дошъл някакъв образован турчин. Той въвлякъл Георги в разговор по въпросите на вярата, но младият златар го заставил да млъкне засрамен. Тогава турчинът съобщил на онези, които го пратили, че Георги е опасен за мохамеданството и насила трябва да бъде потурчен.
Кадията извикал Георги под предлог да му даде своя поръчка, като отново умишлено предизвикал спор за вярата. Отговорите на Георги, който смело защитавал християнството, озлобили присъствуващите мюсюлмани. По тяхно настояване властите го хвърлили в затвора.
Духовният му наставник поп Пейо го посетил в затвора и му вдъхнал твърдост във вярата. Пред съда Георги се държал достойно и кадията в крайна сметка го намерил за невинен. Разярените мюсюлмани обаче търсели отмъщение. Те самоволно завлекли Георги на мегдана и хвърлили 18-годишният младеж в горяща клада. Когато той започнал да се моли, един турчин го ударил с голямо дърво в главата и го повалил мъртъв в пламъците.
Това станало на 11 февруари 1515 г. По някакво чудо дървата от кладата изгорели, а тялото на мъченика останало цяло и невредимо. Смелото поведение в съда, жестоките изтезания и героичната гибел на младия българин разтърсили християнското население в града.
През нощта на смъртта му благочестиви християни го отнесли и погребали в митрополитската църква "Св. Марина" (тя се намирала в двора на днешната Софийска митрополия). Скоро след мъченическата му кончина, Георги е канонизиран за светец.
Още през първата половина на XVI в. мощите му са били извадени от гроба и поставени в ковчег, който бил пренасян в градските църкви и давал изцеление от различни недъзи на онези, които му се молели с вяра. В началото на нашия век сандъче с мощите на св. Георги Нови Софийски се пазело в ротондата “Св. Георги”. В Кремиковския манастир също се е пазела мощехранителница с мощи на светеца. Хората вярвали, че в деня, в който се празнува паметта му, кръвта на светеца излиза по стените на църквата “Св. Георги” и около "Кафене баши" (ул. “Солунска”), през която го водели, за да го изгорят. От червеникавата пръст софиянки събирали за здраве. Днес те са в неизвестност, но една малка част от тях се съхранява в Драгалевския манастир "Св. Богородица" край София, а друга част - Рилския манастир "Св. Иван Рилски"
http://il.youtube.com/watch?v=jszt5D40nPM
Службата и житие на Светеца били съставени от книжовника поп Пейо, който разказва:
"Този мъченик беше на осемнадесет години. Тънък и висок, възрус, с продълговато лице, високи и гъсти вежди, нос гърбав, пръсти на ръцете тънки и дълги. Кротък по нрав и препрост, той изпреварваше всички с поклона си и всекиго от познатите си наричаше "господине". Никога не се разсмя безразсъдно, нито се чу глупава и неприлична дума от устата му, нито пък се похвали за каквото и да е, нито попречи някому".
Само 14 години след смъртта на мъченик Георги Нови, в далечен Новгород било сложено началото на църковното почитание към него, откъдето то се разпространило по цяла Русия.
При условията на османското робство богослужебното и домашното почитане на Георги Нови Софийски се извършва по всяка вероятност тайно. То е поддържано главно от устните предания и службите на руските литургически книги (Пролози и Минеи).
Писаното житие на светеца било силно разпространено в Русия. Култът към новомъченика получава силен тласък през 1855 г., когато Никола Карастоянов отпечатва полулегално в Самоков книжката „Служба с житием и страданием светаго великомученика Георги Нового”.
Вероятно първите изображения на светеца са се появили в София, но нито тук, нито в околностите са запазени негови ранни изображения. Но вестта за мъченическата му смърт навярно е стигнала бързо до родния му град Кратово, защото първите датирани образи на светеца се намират именно там. Кратовският княз Димитър Пепик, щедър дарител на манастири, поръчва да се изобрази ликът на Св. Георги Софийски Нови в църквата на Тепличкия манастир, Демирхисарско, на която е ктитор. Изображението датира от 1536 г. През 1541 г. светецът е изписан в хилендарската килия “Моливоклисия” на Света Гора. В “Хилендар” негови изображения има и от по-късно време. Върху две икони от втората четвърт на XVI в. и от 1667 г., и в един стенопис от същата година Св. Георги Софийски Нови е представен заедно със сръбския княз Лазар, загинал в Косовската битка.
Свети Лазар и Свети Георги Нови Скоро след възстановяването на сръбската Печка патриаршия през 1557 г. започва масово обновяване и изписване на църкви в диоцеза й. Св. Георги Нови Кратовски става изключително популярен и образа му откриваме в Сърбия в цяла поредица стенописи от 1564 г. до втората четвърт на XVII в. Известни са 14 негови изображения. Гръцки зографи, вероятно работили в Сърбия, рисуват Св. Георги Софийски Нови в църквата “Св. Димитър” в с. Палатиция, до Верия, през 1568-1569 г. През XVII в. в района на Тепличкия манастир, където той е образец за по-късните храмове, се появяват още образи на софийския светец в манастира край с. Журче през 1617 г., в църквата “Св. Димитър” в с. Жван през 1624 г., в църквата “Св. Никола” в с. Ижище, Кичевско.
Образът на Св. Георги Нови е толкова популярен в Сръбската църква, че през 1741 г. Христофор Жефарович го включва в своята знаменита “Стематография”, използвана по-късно като наръчник от много зографи. В манастира “Хилендар” светецът продължава да се изписва през XVIII и началото на XIX в., през 1779 г. в параклисите “Св. Сава Сръбски” и “Св. Димитър”, чиито ктитори са от Видин и Копривщица, и в новите стенописи на главната църква през 1803 година. Източници: Жития на светиите, Синодално издателство, С. 1991 Днес честваме паметта на св. Георги Софийски Нови, Официален сайт на БПЦ и БП Pravoslavieto.com Православие.RU Пламен Павлов и Христо Темелски, „Българи светци", Изд. Тангра ТанНакРа, 2010 Клипове и икони: Интернет
Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela