Минало и бъдеще :: Сретение Господне в Църковните традиции

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.02.2011 17:13 - Сретение Господне в Църковните традиции

Автор: elika Категория: Лайфстайл

Прочетен: 2588 Коментари: 1 Гласове:

На славянски “сретение” означава “среща”. На този ден християните възпоменават довеждането на Младенеца Исус в храма на четиридесетия ден след Неговото рождение. Мария и Йосиф спазили еврейския закон, като принесли жертва за първородния си син. Първородните винаги били посвещавани на Господ. В много страни празникът Сретение Господне се нарича празник на Светлината, доколкото в думите, с които Св. Симеон се обрънал към Христа, Господ пророчески е наречен Светлина за просвещение на езичниците.

Сретение Господне Празникът Сретение Господне (2 февруари) е познат на Запад като "Пречистване на Пресвета Богородица". Подобно на повечето празници с палестински произход, Сретение Господне принадлежи на християнската древност.

Сретение Господне,
Мозайка в Розер В края на ІV век празникът бил отбелязван с голяма тържествена процесия. В Константинопол той вероятно започва да се чества през VІ век при императорите Юстин и Юстиниян. Преди отслужване на Евхаристията (Светото причастие) се провеждала тържествена процесия.

В Рим започва да се чества през VІІ в. Там също се правело шествие, което тръгвало от Римския форум и приключвало в базиликата “Санта Мария Маджоре”. Участниците в процесията носели свещи в ръце. Шествието имало покаятелен храктер, поради което Римският Папа и дяконите се обличали в черно. Това се правело преди всичко, за да се противопостави християнското шествие на езическите шествия на очищението (Amburbale).

До 1970 г. по време на тези процесии свещиниците били облечени във виолетови одежди. Датата на отбелязване на празника също не била установена еднакво за цялата Църква: на Изток се изброявали 40 дни от Богоявление, а на Запад – от 25 декември (Рождество Христово). Днес в Католическата Църква Сретение Господне е особен празник за хората, които са решили изцяло да посветят живота си на Бога – това е ден на богупосветения живот. Подобно на Обрезание Господне (1 януари), представянето на детето Христос в храма показва изискванията на Божия Закон - посвещаването на първородния син на Бога (Изх. 13:2), жертвата, която трябва да се принесе при пречистването на Майката четиридесет дена след раждането на мъжка рожба (Лев. 12:6-8). Евангелският разказ (Лука 2:22-39) дава основата и на литургичния текст, и на иконографията на празника.

Първото познато изображение на Сретение Господне е на мозайка в Санта Мария Маджоре (V век) и на емайлирана кръстовидна мощехранилница в Латернаския музей (края на V и началото на VІ век). Канонът на Сретение окончателно се установява през ІХ – Х век и остава почти неизменен. Понякога можем да видим изображение на Христос, носен от Богородица. По-редки са случаите, в които тя Го подава на Св. Симеон, но най-често срещаме изображения, на които виждаме как Христос е носен на ръце от Св. Симеон. Христос никога не се изобразява в пелени. Обикновено е облечен в къса риза, често с голи колене. Когато е изобразяван на ръцете на Св. Симеон, Христос често е благославящ. Както е и според разказа на Св. ап. Лука, темата за очистването на майката е почти забравена и централният момент на празника е Сретение Господне, т.е. срещата на Стария и Новия Завет.

Сретение Господне - икона
Сцената на Сретение е изобразявана в храма, пред олтара, който в иконите е представен покрит. На олтара понякога има кръст, книга или свитък. От двете страни на олтара са Майката Божия (отляво на зрителите) и Св. Симеон (отдясно). Богородица е протегнала и двете си ръце, покрити с мафорий, в предлагащ жест. Тя току-що е подала Сина си на Св. Симеон. Възрастният човек, носещ Христа в двете си ръце, също е покрит със своята дреха (като символ на дълбока почит). Св. Йосиф следва Божията Майка, носейки предложението на бедните родители (Лев. 12:8) – две гургулици или два млади гълъба. Тези птици символизирали Църквата Израилева и тази на езичниците, но също така и двата Завета, на които Христос е Единствен Глава. Св. пророчица Анна, дъщерята на Фануил, стои зад Св. Симеон. Нейната покрита глава е в профил, очите и изразяват пророческо вдъхновение.

Представяне на Иисус в храма, рисунка в Базилика Санта Мария Глориоса

На фигурата на Св. Симеон е отделено голямо внимание, защото според едни изследователи той е бил един от учителите на Закона – син на Хилел и баща на Гамалиил, учител на Св. ап. Павел. Други предполагат, че е един от 70-те преводачи на Библията и Бог го е закрилял през целия му 350-годишен живот до идването на Месията. Литургичният текст го величае като най-велик сред пророците, по-велик даже и от Мойсей. Той заслужава титлата "Този, който е видял Бога", защото на Мойсей Бог се явил обвит в тъмнина, докато Симеон носи на ръцете си въплътеното Слово. В нашите икони няма нищо, което да показва свещеническото достойнство на Св. Симеон. Главата му не е покрита, има дълга коса като назорей, дългата му дреха виси и покрива босите му крака. Христос седи на ръцете му като на трон. http://www.pravmladeji.org/node/775 http://sveta-gora-zograph.com/blagodatna/skazania/skazania.php?id=6 Източници: Камелия Константинова, "Сретение Господне" Православие.БГ, 01.02.08

Православие. RU
Клипове и икони: Интернет

Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева Авторски материал - при нарушение на авторските права ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!

Нагоре