Постинг
18.01.2011 14:42 -
На 18 януари 1894 г. е роден последният управлявал България владетел
Цар Борис ІІІ е роден на 18 януари 1894 г. в София. Кръстен е в православната вяра, по волята на цар Фердинанд І. Щастливият княз Фердинанд І подготвя прокламации в далечната 1894 г., изпълнена в милналото с такава радост, очаквания и надежда за още по-голям просперитет на България.
Княгиня Мария-Луиза умира твърде млада и оставя сираци четирите си деца. За тях по-късно полага грижи царица Елеонора (втората съпруга на цар Фердинанд І).
Царица Елеонора
Цар Борис ІІІ получава образование в България, а българската земя, българските възпитатели и народът изключително много му помагат да оформи своята богата духовна личност. Израства един знаещ, мъдър и начетен младеж с висока култура, православен християнин, говори много езици, капитан от българската войска и възпитаник на Военната академия.
Така се развива житейският път на Цар Борис ІІІ, че се налага да поеме кормилото на държавното управление твърде млад. Но както е записано в историческите източници преди 09.09.1944 г. Царят успява „да извърши велики дела в името на своята страна по волята на Конституцията, народа и съдбата”. Същата съдба, която го закриля през годините, многократно го опазва жив и невредим от пъклено покушение на 14 април 1915 г., а 3 години по-късно го поставя на трона, за да продължи незавършените дела на своя баща цар Фердинанд І. След като цар Фердинанд І е принуден да абдикира и напуска България, противниците на цар Борис ІІІ правят опити да го сломят емоционално и психически, като го оставят съвсем сам в България, без семейството, защото царят е все още ерген, а двете му сестри Евдокия и Надежда също са заставени да напуснат България след 1918 г. Но плановете им не са увенчани с успехи – не успяват да унищожат младия цар Борис ІІІ нитофизически, нито емоционално. И не успяват да го принудят да се откаже от престола.
Първите години от неговата монархическа кариера протичат по-скоро фиктивно - той царува без да управлява. България отново се намира в сложна политическа обстановка. Управлява Земеделският съюз начело с Александър Стамболийски, който въобще не се съобразява с царя, засилено е и влиянието на БКП. Буржаозната опозиция, представлявана от проф. Александър Цанков, упражнява натиск върху царя да предизвика оставката на кабинета на БЗНС и да бъде отстранена комунистическата опасност. След спечеления референдум в началото на 1923 г., БЗНС решително прави опити да наложи тоталитарна диктатура. Това довежда до извършване на преврат от буржоазните партии, в който е убит Александър Стамболийски. На 09 юни 1923 г., младият цар е изправен пред дилемата или да легализира дошлото чрез военния преврат правителство на проф. Ал. Цанков, или да абдикира. Той подкрепя първата алтернатива. От този момент фактически започва своята кариерата на действащ монарх като санкционира един противоконституционен акт. Но ще минат още години докато неговата дума започне да тежи в българската политика. През периода 1926 – 1934 постепенно нараства царският авторитет в и извън пределите на страната. Цар Борис ІІІ активно се включва в усилията на българската дипломация за възвръщане нейните позиции и устойчивост. От 1926 г. започва да прави ежегодни обиколки из столиците на Европа. Личните качества, които притежава изключително полезни както на него, така и за имиджа на България в трудната политика, която владетелят и страната са принудени да провеждат по онова време. За радост народът го обича и му вярва. Царят е надарен с достойна храброст и човещина, беззаветно предан на Родината и любящ народа. По този повод Живко Николов ще напише: „Българино, Обичай своя Цар-Обединител и Родината си, както Той обича българската земя и нейните чеда!” Цар Борис ІІІ контактува постоянно с българския народ. Голямо приятелство го свързва с писателя Елин Пелин. Двамата често бродят из страната и се срещат с обикновените хора. Толкова е естествен в своето държание, че поданиците понякога въобще не осъзнават, че са говорили със самия цар.
През 1926 г. цар Борис ІІІ въвежда за пръв път честването на Гергьовден като всенароден празник на героичната българска армия и почитане нейните храбри живи и геройски загинали войни. Като дълбоковярващ християнин, Царят много почитал Богоявленската традиция да се освещават българските бойни знамена. Това не била само една официална церемония, а истинско духовно преживяване, което сплотява българските държава, армия и църква.
Цар Борис ІІІ винаги присъствал на народните чествания близо до хората и да вземал активно участие в тях. По случай бойния празник на Черноморци в Бургас, той поздравява войниците с думите: „Драги мои момци! В този тържествен момент ви пожелавам да следвате примера на вашите славни предшественици и да култивирате в сърдцата си войнишките добродетели, ония добродетели на българския народ, които са залог на светлото бъдеще на Отечеството.” Едно то най-хуманните дела в кариера на монарх на цар Борис ІІІ е спасяването на българските евреи. След като княгиня Евдокия получила изцерение на Кръстова гора, в знак на благодарност цар Борис ІІІ, заедно с подп. Величков изработват метален кръст, който монтират на върха, с помощта на ясновидеца Йордан Стойчев. Днес този кръст се намира в храма на Кръстова гора, след като бил откраднат и върнат обратно. Първа световна война засяга силно манастира „Св. Вмч. Георги” на Атон. Били отнети почти всички манастирски имоти. Обезценяването на парите стопило банковите влогове. На помощ се притекла царската фамилия. Цар Борис III подарил земи, намиращи се в центъра на София и Пловдив. Манастирът построил сгради върху тях, управлявал ги добре и получавал доходи. След 1944 г. те са национализирани от народната власт. През 1923 г. по инициатива на цар Борис III е прекаран първият телефон на Атон. Цар Борис ІІІ се жени за италианската принцеса Джованна Савойска (царица Йоанна) на 25 октомври 1930 г. Приближени на царското семейство разказвали, че този брак не бил династически уговорен, а по любов. И тази любов, щастливото семейство, в което се раждат княгиня Мария-Луиза и княз Симеон Търновски, сближава отношенията между България и Италия.
Много неща са казани и написани през годините за цар Борис ІІІ – едни достоверни, други не, едни преувеличени, други умишлено омаловажени. Но историята е най-добрият съдник на известните личности. Историята е безпристрастна - не спестява нито критиките, нито хвалебствията, именно тя ще отреди мястото и значението на цар Борис ІІІ в историята на България. Източници: Енциклопедия България, т. 1/1981 Живко Николов,”Борис ІІІ – Царят –Обединител”, С.1942,с.20 Живко Николов,”Борис ІІІ – Царят –Обединител”, С.1942,с.74 Георги Бакалов и колектив, История на България, С. 1993г., с.465 Цитат от материал, излъчен по БНТ 1в предаването „Вяра и общество с Горан Благоев” от 04.01.2009г. Константин Събчев, „Месията бил женен”,в-к „Стандарт”, №5731 / 23 декември 2008г., с.ІХ По материали на Стефан Илчевски в Църковен вестник Снимки: Интернет и личен архив Подготви: Елена Колева
Авторски материал - при нарушение на авторските права ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!
Княгиня Мария-Луиза умира твърде млада и оставя сираци четирите си деца. За тях по-късно полага грижи царица Елеонора (втората съпруга на цар Фердинанд І).
Царица Елеонора
Цар Борис ІІІ получава образование в България, а българската земя, българските възпитатели и народът изключително много му помагат да оформи своята богата духовна личност. Израства един знаещ, мъдър и начетен младеж с висока култура, православен християнин, говори много езици, капитан от българската войска и възпитаник на Военната академия.
Така се развива житейският път на Цар Борис ІІІ, че се налага да поеме кормилото на държавното управление твърде млад. Но както е записано в историческите източници преди 09.09.1944 г. Царят успява „да извърши велики дела в името на своята страна по волята на Конституцията, народа и съдбата”. Същата съдба, която го закриля през годините, многократно го опазва жив и невредим от пъклено покушение на 14 април 1915 г., а 3 години по-късно го поставя на трона, за да продължи незавършените дела на своя баща цар Фердинанд І. След като цар Фердинанд І е принуден да абдикира и напуска България, противниците на цар Борис ІІІ правят опити да го сломят емоционално и психически, като го оставят съвсем сам в България, без семейството, защото царят е все още ерген, а двете му сестри Евдокия и Надежда също са заставени да напуснат България след 1918 г. Но плановете им не са увенчани с успехи – не успяват да унищожат младия цар Борис ІІІ нитофизически, нито емоционално. И не успяват да го принудят да се откаже от престола.
Първите години от неговата монархическа кариера протичат по-скоро фиктивно - той царува без да управлява. България отново се намира в сложна политическа обстановка. Управлява Земеделският съюз начело с Александър Стамболийски, който въобще не се съобразява с царя, засилено е и влиянието на БКП. Буржаозната опозиция, представлявана от проф. Александър Цанков, упражнява натиск върху царя да предизвика оставката на кабинета на БЗНС и да бъде отстранена комунистическата опасност. След спечеления референдум в началото на 1923 г., БЗНС решително прави опити да наложи тоталитарна диктатура. Това довежда до извършване на преврат от буржоазните партии, в който е убит Александър Стамболийски. На 09 юни 1923 г., младият цар е изправен пред дилемата или да легализира дошлото чрез военния преврат правителство на проф. Ал. Цанков, или да абдикира. Той подкрепя първата алтернатива. От този момент фактически започва своята кариерата на действащ монарх като санкционира един противоконституционен акт. Но ще минат още години докато неговата дума започне да тежи в българската политика. През периода 1926 – 1934 постепенно нараства царският авторитет в и извън пределите на страната. Цар Борис ІІІ активно се включва в усилията на българската дипломация за възвръщане нейните позиции и устойчивост. От 1926 г. започва да прави ежегодни обиколки из столиците на Европа. Личните качества, които притежава изключително полезни както на него, така и за имиджа на България в трудната политика, която владетелят и страната са принудени да провеждат по онова време. За радост народът го обича и му вярва. Царят е надарен с достойна храброст и човещина, беззаветно предан на Родината и любящ народа. По този повод Живко Николов ще напише: „Българино, Обичай своя Цар-Обединител и Родината си, както Той обича българската земя и нейните чеда!” Цар Борис ІІІ контактува постоянно с българския народ. Голямо приятелство го свързва с писателя Елин Пелин. Двамата често бродят из страната и се срещат с обикновените хора. Толкова е естествен в своето държание, че поданиците понякога въобще не осъзнават, че са говорили със самия цар.
През 1926 г. цар Борис ІІІ въвежда за пръв път честването на Гергьовден като всенароден празник на героичната българска армия и почитане нейните храбри живи и геройски загинали войни. Като дълбоковярващ християнин, Царят много почитал Богоявленската традиция да се освещават българските бойни знамена. Това не била само една официална церемония, а истинско духовно преживяване, което сплотява българските държава, армия и църква.
Цар Борис ІІІ винаги присъствал на народните чествания близо до хората и да вземал активно участие в тях. По случай бойния празник на Черноморци в Бургас, той поздравява войниците с думите: „Драги мои момци! В този тържествен момент ви пожелавам да следвате примера на вашите славни предшественици и да култивирате в сърдцата си войнишките добродетели, ония добродетели на българския народ, които са залог на светлото бъдеще на Отечеството.” Едно то най-хуманните дела в кариера на монарх на цар Борис ІІІ е спасяването на българските евреи. След като княгиня Евдокия получила изцерение на Кръстова гора, в знак на благодарност цар Борис ІІІ, заедно с подп. Величков изработват метален кръст, който монтират на върха, с помощта на ясновидеца Йордан Стойчев. Днес този кръст се намира в храма на Кръстова гора, след като бил откраднат и върнат обратно. Първа световна война засяга силно манастира „Св. Вмч. Георги” на Атон. Били отнети почти всички манастирски имоти. Обезценяването на парите стопило банковите влогове. На помощ се притекла царската фамилия. Цар Борис III подарил земи, намиращи се в центъра на София и Пловдив. Манастирът построил сгради върху тях, управлявал ги добре и получавал доходи. След 1944 г. те са национализирани от народната власт. През 1923 г. по инициатива на цар Борис III е прекаран първият телефон на Атон. Цар Борис ІІІ се жени за италианската принцеса Джованна Савойска (царица Йоанна) на 25 октомври 1930 г. Приближени на царското семейство разказвали, че този брак не бил династически уговорен, а по любов. И тази любов, щастливото семейство, в което се раждат княгиня Мария-Луиза и княз Симеон Търновски, сближава отношенията между България и Италия.
Много неща са казани и написани през годините за цар Борис ІІІ – едни достоверни, други не, едни преувеличени, други умишлено омаловажени. Но историята е най-добрият съдник на известните личности. Историята е безпристрастна - не спестява нито критиките, нито хвалебствията, именно тя ще отреди мястото и значението на цар Борис ІІІ в историята на България. Източници: Енциклопедия България, т. 1/1981 Живко Николов,”Борис ІІІ – Царят –Обединител”, С.1942,с.20 Живко Николов,”Борис ІІІ – Царят –Обединител”, С.1942,с.74 Георги Бакалов и колектив, История на България, С. 1993г., с.465 Цитат от материал, излъчен по БНТ 1в предаването „Вяра и общество с Горан Благоев” от 04.01.2009г. Константин Събчев, „Месията бил женен”,в-к „Стандарт”, №5731 / 23 декември 2008г., с.ІХ По материали на Стефан Илчевски в Църковен вестник Снимки: Интернет и личен архив Подготви: Елена Колева
Авторски материал - при нарушение на авторските права ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. zaw12929
14. stela50
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
