Минало и бъдеще :: На днешния ден е родена Първата българска княгиня

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

17.01.2011 15:09 - На днешния ден е родена Първата българска княгиня

Автор: elika Категория: Лайфстайл

Прочетен: 5112 Коментари: 1 Гласове:

На 17 януари 1870 г. в Италия се ражда Мария Луиза Пиа Тереза Анна Фердинанда Франческа Антоанета Маргарита Жозефина Каролина Бианка Лучия Аполония де Бурбон, Принцеса на Парма. Тя е най-голямата дъщеря на пармския херцог Роберто I и на Мария - Пия Бурбонска, принцеса на Двете Сицилии. Кръстник на малката Мария–Луиза е папа Пий IX. По линия на баба си от бащина страна тя е пряка наследница на последния френски крал от Бурбонската династия Шарл Х. Майка й е дъщеря на неаполитанския крал Фернандо II. Семейството има още 11 деца. Майката на Мария - Луиза умира при раждането на последното си дете.Останала без майка едва 12-годишната Мария–Луиза трудно понася тежката загуба. С нейното възпитание се заема една английска гувернантка - мис Фани Фрейзър. В резултат на традиционното си възпитание, а и от факта, че живее в Биариц и Швейцария, на 16 години тя вече говори пет езика. Кралица Виктория Английска ще отбележи, че е трогната от нейния отличен английски.

Фамилният герб Княз Фердинанд І е избран за български княз против волята на всесилна Русия, непризнат от Високата порта и Великите сили. Той си дава сметка, че положението му ще продължава да бъде несигурно, докато не основе династия, която да бъде гарант за стабилността на държавата. Това добре осъзнава и майката на княз Фердинанд княгиня Клементина, която изиграва основна роля при сключване на първия брак на княз Фердинанд. Проучванията на княжеското семейство водят до заключението, че нито един от управляващите дворове няма да позволи техните принцеси да сключат подобен брак с княз Фердинанд І поради страх от император Александър III. Затова княгиня Клементина се спира на Бурбон-Пармския херцогски дом. Първородната дъщеря на Херцог Роберт I, принцеса Мария-Луиза има всички нужни качества за достойна българска владетелка. Младата Мария-Луиза е ревностна католичка, както и цялото семейство, възпитано в строг католически дух. Семейството поставя условие децата от този брачен съюз да бъдат кръстени и възпитавани като католици. Член 38 от приетата Търновска конституция (1879) изисква престолонаследникът да бъде православен: “Българският княз и потомството му не могат да изповядват никоя друга вяра, освен православната. Само първият избран български княз, ако принадлежи към друга вяра, може да си остане в нея”. Това конституционно изискване можело да провали плановете на княжеското семейство. Благодарение навременната намесата на решителния български министър-председател Стефан Стамболов проблемът бил решен. Прословутият член 38 от Търновската конституция, касаещ вероизповеданието на държавния глава, е изменен. Според новата промяна не само първоизбраният княз, но и неговият първи наследник могат да останат в родовата си вяра. Висшето православно духовенство и русофилите недоволстват, но въпреки това промяната е направена.

На 20 април 1893 г. във Вила Пианоре край Виереджо архиепископът на Лука венчава княз Фердинанд І и княгиня Мария-Луиза. По повод венчавката в Пианоре пристигат българските министри, начело с премиера Стефан Стамболов. Те поднасят от името на българския народ в дар една изящна диадема с бурбонски лилии, обсипана със скъпоценни камъни в цветовете на българския национален трибагреник. Инициативата за събиране на средства за направа на тази корона на княгинята - един от символите на монархическата власт, поема Поликсена - съпругата на Стефан Стамболов. На помощ й се притичат женските благотворителни дружества от цяла България, които организират кампания по събиране на средства. Накрая и държавните чиновници решават да дарят по 4 % от месечната си заплата за подаръка. Събрана е огромна за времето си сума (равна на сумата, с която по-късно е построен паметникът на Царя-Освободител).

Сватбата на княз Фердинанд І и Мария-Луиза Короната е с бели, зелени и червени скъпоценни камъни - диаманти, изумруди и рубини. Може да се разглобява и така да образува различни бижута - гривни, огърлица, брошка. Водеща виенска ювелирна фабрика изработва прекрасния подарък, под бдителното око на Стефан Стамболов. Княгиня Мария-Луиза носи короната на сватбата. С останалите пари Княгинята построява болница „Майчин дом” в София.

Тиарата

Княгиня Мария-Луиза в сватбената рокля На 21 януари 1962 г., в православната църква във Вьове, Швейцария, Симеон II се жени за испанката доня Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела. На сватбената царамония главата на бъдещата царица е украсена с тиарата на Княгиня Мария – Луиза.

От италианския бряг новобрачната двойка отпътува за България на борда на парахода “Амфитрит”. Посещават Неапол, Палермо, остров Малта, а оттам заминават за Коринт и Делфи. В Триест се качват на влака за дунавския бряг, а оттам на княжеската яхта “Александър”. За първи път княгиня Мария-Луиза стъпва на българска земя на пристанището на град Свищов. Новата българска княгиня е посрещната от ликуващото множество, специално дошло да я приветства с „Добре дошла!” За ознаменуване на щастливото събитие князът удостоява съпругата си с титлата Графиня Свищовска.

От 3 до 17 май 1893 г. в Търново, в сградата на възрожденското ни читалище „Надежда” е свикано ІV Велико народно събрание, чиято основна цел е да узакони първата династическа сватба като гласува първите изменения в Търновската конституция. Търновци очакват пристигането на княжеската двойка с голям интерес и нетърпение. Общинското ръководство се подготвя подобаващо в очакване на голямото събитие.

В тронното си слово в Търново Фердинанд I се обръща към народните представители с думите: „В началото на тая година се извърши един държавен акт - задомяването на Българския господар, чрез който като се създава една народна династия, осигурява се страната Ни от разни случайности, толкова гибелни за младите държави. Всеобщата радост, с която любимия Ми народ посрещна това събитие и поздравленията и благопожеланията, които изказа, на Мен и на Моята Августейша съпруга, Ни дълбоко трогнаха и днес пред лицето на неговите представители Ние му изказваме нашата искрена благодарност.”

На 17 май 1893 г. IV Велико народно събрание е закрито лично от княз Фердинанд I. Изменени са общо 13 члена, но най-значимо е допълнението на прословутия чл. 38, което дава възможност на българския престолонаследник да принадлежи към друго християнско изповедание, а не само към православното. Така се улеснява създаването на българска царстваща династия и положението на княз Фердинанд I на българския престол се стабилизира.
За своята сватба с княгиня Мария-Луиза цар Фердинанд І получава специален подарък от своята майка княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска. Това е така наречената Златна каляска, принадлежала на френската кралица Мария Антоанета. Днес тази каляска е реставрирана и представлява изключително ценен експонат в Музея за история на София.

Златната каляска

Младата княжеска двойка прекарва медения си месец в Карагьозовата вила в лозята край града. Тя е собственост на семейството на Васил Карагьозов (учител, училищен настоятел, политик, фабрикант, почетен немски вицеконсул, монах на Атон, близък приятел на княз Фердинанд І още от годините на следването му във Виена). Свежият и чист въздух, хубавата природа, мекият климат се оказват много благотворни за крехкото здраве на княгинята и тя завинаги обиква старата столица. Портрет на Княгиня Мария–Луиза, нарисуван от художника Мръквичка На 19/31 януари 1894 г. княгиня Мария-Луиза ражда първата княжеска рожба - престолонаследника Борис, княз Търновски. На 2 февруари 1896 г. той е миропомазан по реда на Българската православна църква - условие за признаването на княз Фердинанд І за законен български владетел от страна на Русия. Това е тежък удар за княгиня Мария - Луиза, която приема тази постъпка като духовно убийство на първородния й син. Ражда още три деца - княз Кирил Преславски на 17 ноември 1895 г., княгиня Евдокия на 17 януари 1898, княгиня Надежда 30 януари 1899 г. Ден след раждането на княгиня Евдокия умира в резултат на получено усложнение. Княгиня Мария-Луиза е навършила едва 29 години. Тленните останки са положени в католическия храм в Пловдив, където почиват и до днес.

Католическият храм „Възнесение Господне” в Пловдив

Само шест години преживява в България, но Първата българска княгиня оставя светъл спомен в сърцата на своите поданици. Тя не се занимава с политика, но хората в миналото я запомнили с усърдието й да изучава новата си родина и нейния народ, с дълбоката й религиозност, с меланхоличния й поглед, удивителна скромност и изключително щедра благотворителност.

Източници: История на България, т. 7 / 1991, стр. 272, 324 Катя Митова - Ганева, Първата българска княгиня е свързана емоционално с Търново, в-к "Янтра днес" Monarquias de Europa Снимки: Интернет и личен архив Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева Авторски материал -при нарушение на авторските права ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!

Нагоре