Постинг
16.01.2011 17:01 -
НА АНТОНОВДЕН
Честито на всички именници:
Антон (от гр. - ценен или „който увеличава цената"), Антоан, Тони, Андон, Андонко, Анто, Анко, Анчо, Тоню, Тончо, Доне, Донко, Дончо, Антоанета, Антония, Антонина, Антонка, Тона, Тонка, Дона, Донка и др.
На този ден Светата православна църква почита паметта на Преподобния Антоний Велики заради чистата му вяра в Господа, непорочния му живот и смелата му борба с езичниците да приемат християнството. Защото живял на Земята като Ангел.
Преп. Антоний Велики е роден през 251 г. след Христа (преди 1760 години) в Египет в семейството на заможни и благочестиви родители.Пребъдвал в монашески подвизи цели 85 години – от 20-годишна възраст до блажената му кончина на 105 г. на 17 януари 356 г.
Когато бил на 20 години, родителите му починали, той раздал имота си на бедните и станал отшелник. Той се оттеглил в пустинята, пръв от всички подвижници, за да се бори със злото, което съществувало в неговото сърце.Поискал духовно извисяване и нравствено усъвършенстване, затова обърнал гръб на всичко суетно и се отдал изцяло на Бога. Времето си прекарвал в пост и молитва в една пещера, и в четене на Божието слово. Понесъл тежки изпитания в борбата с бесовете в пустинята, но живеел с вяра и мъжество, защото любовта му към Христа надминавала всичко.
В период на изтощаваща борба със злото, когато го връхлитали изкушения от всякакъв вид, не само духовните му, но и телесните му сили го напускали и той се отпуснал изнемощял на голата земя, чувствайки, че повече не може да се бори. И ето в този момент пред него застанал Спасителят Христос и цялата тъма се разпръснала от Неговото присъствие. И тогава, безсилен даже да застане пред Него и да Му се поклони, Антоний възкликнал:”Господи, къде беше Ти, когато аз изнемогвах в тази страшна борба? Нима Ти не можеш да ми помогнеш?” А Спасителят му отвърнал:”Аз невидимо стоях редом с тебе, готов да ти помогна, ако твоята вяра би се поколебала макар и за малко”.
За смелостта му и за чистата вяра Бог го удостоил с дара на чудотворството, прозорливостта и със силно слово, което прониквало до дълбините на сърцето. При него ходели болни и страдащи хора, на които помагал и им вдъхвал вяра, надежда, с които беседвал с часове. За мнозина станал пример и те смело поели неговия път. Наричали го Авва – отец на множество монаси. Свети Антоний успял да убеди много езичници да приемат християнството.
Починал на 105 годишна възраст на 17 януари 356 г. По негово искане е погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.
Преподобният монах завещава на човечеството много мъдрости и истини за праведен живот:
„Умната душа се старае да се избави от безпътството, надменността, гордостта, прелестта, завистта, грабителството и други подобни, каквито са делата на демоните и злата воля. Всичко това, при грижливо старание и внимателно обмисляне, успява да извърши човек, чиито пожелания не са устремени към низките удолствия”.
„Моля се с всички сили на Бога за вас – Той да вложи във вашите сърца огън, който нашият Господ Иисус Христос дойде да донесе на земята (Лук. 12:49), и да можете да направлявате правилно вашите намерения и чувства, и да различавате добро от зло” .
„Не запазвай нищо повече от това, което ти е нужно”.
„Старай се да придобиеш това- всички хора да те благославят”.
„Скърби заедно със своя брат, и прояви състрадание към него”.
„Не завиждай на този, който се е отправил към върха: но по-добре е дано да считаш всички хора за по-издигнати от теб, за да бъде с теб Сам Бог”.
„Пустинята е удобно място за размишления за смъртта и прибежище против плътските страсти.” Онзи, който живее в пустинята е спокоен от три вида духовна борба – кавги, караници и изкушения.”
В народната обредна практика Антон и Атанас (чества се следващия ден) са двама братя (според някои близнаци) ковачи, които първи изобретили ковашките клещи. Затова са обявени за покровители на ковачи, железари, ножари, налбанти (които подкопават коне), точилари и др.
Освен като покровител на ковачите и налбантите, Св. Антоний Велики се приема и като патрон на кошничарите (плетачите на кошници). Има агиографски свидетелства, че той изкарвал прехраната и чрез ръчна работа, като плетял от палмови клони кошници, които разменял за хляб. В същото време бил лечител, който прогонвал болестите и развалял магии. Според народните вярвания Антоновден е един от лошите, тежки празници: на този ден светецът гони лудостта, но често не успява да я хване и се сърди.
В българската традиция празникът е свързан с предпазването на хората и животните от болести – чума, мор, холера. На този ден не се подхваща никаква нова работа. Още преди изгрев слънце младите невести приготвяли обреден хляб – чомини, който обилно намазвали с мед (петмез, маджун). По стар обичай погачата се раздавала на близки и съседи за здраве. Една питка оставяли на тавана за белята, за лелята, т.е. за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.
Има поверие, че за да се прогонят завинаги болестите, на Антоновден не се готви боб, леща, жито, за да не разсърдят чумата, шарката и синята пъпка. Жените не вършат никаква къщна работа - не шият, не предат, не плетат, не перат, не чистят. Само готвят. Празничната трапеза
Тъй като празникът е в средата на зимата, още повече и средата на „свинския месец", за празника на именника на трапезата задължително трябва да има печено свинско, свински ребра със зеле, луканка, баница, орехи, мед и др. През тази година празникът се пада в понеделник, който не е от седмичните дни за пости (сряда и петък), трапезата може да бъде отрупана с ястия с месо и месни деликатеси. В някои южнородопски селища вечерта на Антоновден стопанката кади хляба и гозбите на трапезата, като нарича:”Както сме се събрали на куп сега, така догодина пак да ни завари!”.
Богословите препоръчват една икона на Св. Антоний е чудесен подарък за имен ден, за сватба или юбилей. Подходяща е за нов дом - като пазител на семейството. Свети Антоний е покровител и на децата. Източници:
Симеон Дочев, Честит Имен Ден, ИК „Християнин”, С. 2002 Томислав Дочев, Народният календар – празници и вярвания на българите, ИК „Анубис”, С. 1993 Жития на светиите, Синодално издателство, С.1991 Православие.RU Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!
Антон (от гр. - ценен или „който увеличава цената"), Антоан, Тони, Андон, Андонко, Анто, Анко, Анчо, Тоню, Тончо, Доне, Донко, Дончо, Антоанета, Антония, Антонина, Антонка, Тона, Тонка, Дона, Донка и др.
На този ден Светата православна църква почита паметта на Преподобния Антоний Велики заради чистата му вяра в Господа, непорочния му живот и смелата му борба с езичниците да приемат християнството. Защото живял на Земята като Ангел.
Преп. Антоний Велики е роден през 251 г. след Христа (преди 1760 години) в Египет в семейството на заможни и благочестиви родители.Пребъдвал в монашески подвизи цели 85 години – от 20-годишна възраст до блажената му кончина на 105 г. на 17 януари 356 г.
Когато бил на 20 години, родителите му починали, той раздал имота си на бедните и станал отшелник. Той се оттеглил в пустинята, пръв от всички подвижници, за да се бори със злото, което съществувало в неговото сърце.Поискал духовно извисяване и нравствено усъвършенстване, затова обърнал гръб на всичко суетно и се отдал изцяло на Бога. Времето си прекарвал в пост и молитва в една пещера, и в четене на Божието слово. Понесъл тежки изпитания в борбата с бесовете в пустинята, но живеел с вяра и мъжество, защото любовта му към Христа надминавала всичко.
В период на изтощаваща борба със злото, когато го връхлитали изкушения от всякакъв вид, не само духовните му, но и телесните му сили го напускали и той се отпуснал изнемощял на голата земя, чувствайки, че повече не може да се бори. И ето в този момент пред него застанал Спасителят Христос и цялата тъма се разпръснала от Неговото присъствие. И тогава, безсилен даже да застане пред Него и да Му се поклони, Антоний възкликнал:”Господи, къде беше Ти, когато аз изнемогвах в тази страшна борба? Нима Ти не можеш да ми помогнеш?” А Спасителят му отвърнал:”Аз невидимо стоях редом с тебе, готов да ти помогна, ако твоята вяра би се поколебала макар и за малко”.
За смелостта му и за чистата вяра Бог го удостоил с дара на чудотворството, прозорливостта и със силно слово, което прониквало до дълбините на сърцето. При него ходели болни и страдащи хора, на които помагал и им вдъхвал вяра, надежда, с които беседвал с часове. За мнозина станал пример и те смело поели неговия път. Наричали го Авва – отец на множество монаси. Свети Антоний успял да убеди много езичници да приемат християнството.
Починал на 105 годишна възраст на 17 януари 356 г. По негово искане е погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.
Преподобният монах завещава на човечеството много мъдрости и истини за праведен живот:
„Умната душа се старае да се избави от безпътството, надменността, гордостта, прелестта, завистта, грабителството и други подобни, каквито са делата на демоните и злата воля. Всичко това, при грижливо старание и внимателно обмисляне, успява да извърши човек, чиито пожелания не са устремени към низките удолствия”.
„Моля се с всички сили на Бога за вас – Той да вложи във вашите сърца огън, който нашият Господ Иисус Христос дойде да донесе на земята (Лук. 12:49), и да можете да направлявате правилно вашите намерения и чувства, и да различавате добро от зло” .
„Не запазвай нищо повече от това, което ти е нужно”.
„Старай се да придобиеш това- всички хора да те благославят”.
„Скърби заедно със своя брат, и прояви състрадание към него”.
„Не завиждай на този, който се е отправил към върха: но по-добре е дано да считаш всички хора за по-издигнати от теб, за да бъде с теб Сам Бог”.
„Пустинята е удобно място за размишления за смъртта и прибежище против плътските страсти.” Онзи, който живее в пустинята е спокоен от три вида духовна борба – кавги, караници и изкушения.”
В народната обредна практика Антон и Атанас (чества се следващия ден) са двама братя (според някои близнаци) ковачи, които първи изобретили ковашките клещи. Затова са обявени за покровители на ковачи, железари, ножари, налбанти (които подкопават коне), точилари и др.
Освен като покровител на ковачите и налбантите, Св. Антоний Велики се приема и като патрон на кошничарите (плетачите на кошници). Има агиографски свидетелства, че той изкарвал прехраната и чрез ръчна работа, като плетял от палмови клони кошници, които разменял за хляб. В същото време бил лечител, който прогонвал болестите и развалял магии. Според народните вярвания Антоновден е един от лошите, тежки празници: на този ден светецът гони лудостта, но често не успява да я хване и се сърди.
В българската традиция празникът е свързан с предпазването на хората и животните от болести – чума, мор, холера. На този ден не се подхваща никаква нова работа. Още преди изгрев слънце младите невести приготвяли обреден хляб – чомини, който обилно намазвали с мед (петмез, маджун). По стар обичай погачата се раздавала на близки и съседи за здраве. Една питка оставяли на тавана за белята, за лелята, т.е. за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.
Има поверие, че за да се прогонят завинаги болестите, на Антоновден не се готви боб, леща, жито, за да не разсърдят чумата, шарката и синята пъпка. Жените не вършат никаква къщна работа - не шият, не предат, не плетат, не перат, не чистят. Само готвят. Празничната трапеза
Тъй като празникът е в средата на зимата, още повече и средата на „свинския месец", за празника на именника на трапезата задължително трябва да има печено свинско, свински ребра със зеле, луканка, баница, орехи, мед и др. През тази година празникът се пада в понеделник, който не е от седмичните дни за пости (сряда и петък), трапезата може да бъде отрупана с ястия с месо и месни деликатеси. В някои южнородопски селища вечерта на Антоновден стопанката кади хляба и гозбите на трапезата, като нарича:”Както сме се събрали на куп сега, така догодина пак да ни завари!”.
Богословите препоръчват една икона на Св. Антоний е чудесен подарък за имен ден, за сватба или юбилей. Подходяща е за нов дом - като пазител на семейството. Свети Антоний е покровител и на децата. Източници:
Симеон Дочев, Честит Имен Ден, ИК „Християнин”, С. 2002 Томислав Дочев, Народният календар – празници и вярвания на българите, ИК „Анубис”, С. 1993 Жития на светиите, Синодално издателство, С.1991 Православие.RU Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
