Минало и бъдеще :: Днес честваме Преподобни Теодосий Велики

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.01.2011 09:24 - Днес честваме Преподобни Теодосий Велики

Автор: elika Категория: Лайфстайл

Прочетен: 1856 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 11.01.2011 09:42

През първите десителетия на християнството мъченичеството послужило за утвърждаване на Църквата, а монашеството станало опора на Църквата през следващите години. Преминало различни форми в своето развитие, християнството дължи на преподобни Теодосий Велики (424-529 г.) създаването и образцовото устройство на първите общежителни манастири.

Кападокия, която станала люлка на източното православно богословие чрез благодатното творчество на най-великите църковни учители и Св. Отци, подарила на християнството и този велик първоучител на иноческия подви.

Преподобни Теодосий Велики се родил в село Магарион в Кападокия. Благочестивите му родители посрещнали явяването му на света като дар на Провидението и затова го нарекли Теодосий - "от Бога даден".

Възпитан в съвършено благонравие и просветен от постоянно четене на Словото Божие, младият Теодосий пламнал от свещена ревност да служи на Христа. Усърдно се молил на Бога да му посочи истинския път.

В ранна младост той пожелал да се поклони на светите места и тръгнал за Йерусалим. На минаване през Антиохия Теодосий посетил Св. Симеон Стълпник, който го благословил за монашески подвиг и му предрекъл, че той ще бъде "велик пастир на словесни овце", което напълно потвърдил животът на бъдещия знаменит изповедник.

През 450 г. 26-годишният Теодосий пристигнал в Йерусалим и поискал да се запознае със живота на подвизаващите се наоколо отшелници. Поселил се при опитния старец Лонгин близо до Светия град. След това се преместил в новопостроената Богородична църква, основана от благочестивата Гликерия, но известността, която неговите сурови подвизи му спечелили, му пречела и той се уединил в Юдейската пустиня, като обитавал една пещера. Според преданието това е същата пещера, в която пренощували тримата източни мъдреци (влъхви), дошли да се поклонят някога на "родилия се Цар Юдейски" (Мат. 2:1-12).

Тази пещера станала свидетел на един свръхчовешки подвиг. Тук Св. Теодосий се отдал на непрестанна молитва и неотстъпно Богосъзерцание. Пределно сурово било и неговото въздържание. В продължение на 30 години той не вкусил хляб, а се хранел само с фурми, трева и корени, но и от тях приемал само толкова, колкото да не умре от глад. Този неземен подвиг извисил подвижника до такова духовно съвършенство, че Бог го удостоил с дара на чудотворство и прозорливост.

Дълбокото уединение не скрило славата на великия Божий угодник. Мнозина се нуждаели от духовното ръководство на такъв съвършен образец и започнали постепенно да се заселват около него. Като се осланял на Божията воля, през 560 г. Светият старец основал своя знаменит манастир, който и днес носи неговото име и се намира на 7 километра югоизточно от Йерусалим. Отшелниците скоро достигнали повече от шестстотин души, а преданието говори, че през неговия 105-годишен живот те достигнали 16 000. Съществуващият днес манастир "Дер-Доси" има монашески килии, подвория за миряни, болници и странноприемници.

Св. Теодосий Велики пръв въвел общежитийната форма на монашеския подвиг и затова е наречен "началник на общежитието". Така го наричат житиеписците още и затова, защото в 493 г. йерусалимският патриарх го назначил за общ архимандрит на всички общежитийни манастири в Палестина, докато на Св. Сава Освещени (439-532 г.) поверил надзора над пустинниците.

При Св. Теодосий имало монаси от различни народности (гърци, грузинци, арменци) и те имали отделни храмове, в които всеки ден изпълнявали седмократно молитвено правило, съгласно устава на самия Псалмопевец (Пс. 118:164). За Св. Причастие обаче всички се събирали в главната Богородична църква, където се служило на гръцки език.

Преподобни Теодосий управлявал многолюдното си братство, като се ръководил от манашеските правила на съотечественика си Св. Василий Велики. В своето мъдро ръководство великият духовен отец благодатно обединявал кротостта със строгата справедливост. Всички ревностно практикували социалното добротворство и се грижели за бедните, странниците и болните, които прибягвали до помощта на многобройните манастирски благотворителни заведения. Сам великият Теодосий измивал раните на страдащите в неговите болници и помагал за обслужването на разнообразните просители и поклонници.

Като се подвизавал в знаменития си манастир и се грижел за спасението на стотиците си духовни чеда, Св. Теодосий Велики не отминавал и вселенските грижи на Св. Църква за чистотата на православната вяра. Привърженикът на монофизитите император Анастасий (591 - 618) се опитал да използва високия авторитет на Св. Теодосий. Той изпратил на православния игумен дар от 30 литри злато, като знак на усърдие за неговата обител. Великият старец не обидил с отказ приноса на заблудения император, но когато станало дума за спорните въпроси на вярата, той се отправил за Йерусалим и от амвона произнесъл отлъчване от Църквата на всички, които не поставяли IV Вселенски събор в Халкидон от 451 г. и неговите вероопределения наравно с решенията на първите три Вселенски събора.

Като не се задоволил с това, отшелникът напуснал строгото си уединение и обиколил селищата на Палестина, за да утвърждава навсякъде Православието и да изкоренява ересите. Заради това той бил изпратен на заточение, но след скоропостижната смърт на император Анастасий, той отново се върнал в своята лавра.

Преподобни Теодосий Велики предузнал смъртта си няколко години преди да нaпусне този свят и съобщил за това на трима обичани от него епископи. Не много преди своята кончина той наредил един ден да ударят камбаната за молитва и разплакан съобщил на братята: "Молете се, отци и братя, молете се! Божият гняв посети Изтока!" В същото време Антиохия била разрушена от земетресение.

Св. Теодосий бил погребан във Витлеемската пустиня, където започнал своето подвижничество. Славата на нови чудотворства украсила неговото отминаване в блажената вечност. Йосиф Студит и Теофан Начертани от Лаврата на св. Сава написали много песнопения, с които и до днес Православната църква прославя великия основател на общежителните манастири. Източници: Жития на светиите, Синодално издателство, София, 1991 Православие: RU Клип и икона: Интернет Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева

Нагоре