Честито на всички жени – акушерки и лекарки, които работят в родилната помощ, и на всички жени от миналото, които са израждали деца без да имат медицинско образование!

Празникът на бабите акушерки води началото си от древни времена. Когато евреите били под робство, царят на Египет наредил на бабите – акушерки да убиват всяко новородено еврейско момче, за да няма еврейско поколение. Бабите, обаче, не го послушали и Бог им отредил един ден в годината, в който да властват и да се радват, заедно с родилките. Бабинден e празник, за който е характерно абсолютно и само женско празнуване. Той  се отличава с особено богата обредност, в която мъжете не вземат участие. От рано сутринта бабите – акушерки  обикаляли всички домове, където са помагали при раждането на деца (бабували). Занасяли червена вълна, мед и просо.  Във всяка къща окъпвали децата, които са изродили през изминалата година и намазвали челата им с мед за здраве.   Младата майка поливала вода на бабата, за да си измие ръцете, дарявала я със сапун и с нова кърпа, закичвала я с китка здравец.  

Именно ритуалното измиване с вода ръцете на акушерката нарежда този ден като трети от поредицата празници, свързани с водата, която тук има отново смисъл на средство не само за хигиена, а за пречистване, носещо  здраве и благополучие. Бабите благославяли децата по следния начин: „Да си бяло и червено! Да бръмчиш и работиш като пчела!” Майките благославяли: „Да се множат децата ти като просо! Да са румени като тази вълна! Да са работни като пчелите!”

След като бабите приключели с обредното обикаляне по домовете, те се прибирали  вкъщи и започвали  да посрещат всички майки. Бабите ги посрещали на входа. Родилките целували ръка, дарявали цвете и кърпа, а бабите ги пръскали  с вода и наливали по малко в шепите им, за  да са леки бъдещите раждания.   Започвала  гощавка, на която присъствали   само жени. След богато хапване идвал ред на песните и хорото, което се водело от бабата. После родилките качвали  бабите на шейна (ако има сняг) или на каруца и я отвеждали до реката, където ритуално я изкъпвали  (пръскали с вода) да бъде здрава и да помага на още много родилки.  Целта била чрез водата жената да се пречисти от злите сили, защото в народните представи възможностите на бабата се приемали  като свръхестествени – тя помагала  за раждането на новия живот.  Често се случвало бабата едновременно да е и лечителка, и баячка, и врачка.   На този ден мъжете не излизали от къщи. През целия ден жените се отдавали  на буйно веселие, не спазвали никакви морални норми. Развеселени от алкохола, накичени с върви червен пипер и кадели  вълна, те пеели еротични песни, позволявайки си много волности със срещнатите по пътя мъже. Събаряли ги в снега, замеряли ги с топки сняг, връзвали ги на стобора, яхяли ги като магарета. Подложени на такива подигравки, мъжете нямали право да се сърдят на жените. Поверие: Ако времето на Бабинден е меко, вали дъжд, има мъгла или ледът се топи – плодородието ще е слабо. Ще израсте много трева, но зърното ще е малко.   

Източници: Симеон Дочев, Честит Имен Ден, ИК „Християнин”, С. 2002 Томислав Дочев, Народният календар – празници и вярвания на българите, ИК „Анубис”, С. 1993

Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!  

Честит празник на родилната помощ!

много се смях как са се бъзикали с мъжете си на този ден. при положение, че мъжете ги заплождат, не само 1 ден в годината, а всеки ден трябва да постъпват така - мъжете да лазяп по земята пред своите жени. като не искат - те да ходят да раждат.