Постинг
05.01.2011 16:07 -
Богоявление в народните обичаи
Честито на именниците:
Йордан, Йордана, Йорданка, Данчо, Дана, Данка, Боян, Бояна, Богдан, Богдана, Богомил, Божидар, Божко
Приемайки тайнството на кръщението, човек се освобождава от проклятието, тегнещо над потомците на съгрешилия праотец, освобождава се от наследствения грях, и осветен от съприкосновението с материализираната духовност – Христос, осветената от Христос вода (водата в кръщелния купел) се извисява над опорочената от Адам човешка природа.
Според църковните традиции, в навечерието и в деня на празника свещениците осветяват вода, с която ръсят богомолците за здраве и успехи, т.е съпричестяват ги отново със светостта, с духа, кръщават ги.
На 5 януари свещениците обикалят по домовете и ръсят със светена вода за здраве.
На 6 януари след службата в храма свещениците правят литийно шествие към някой водоем, където хвърлят кръста във водата. Момчета и мъже се хвърлят в студените води, за да го извадят. Според поверието, който намери кръста ще бъде здрав през цялата година. В миналото този ритуал бил много по-сложен. Мъжът, който намерел кръста обикалял с него селото или градчето, а жителите го дарявали с различни дарове. На мястото, където бил хвърлен кръстът, хората се къпели или се пръскали с вода, за да оздравеят. Има поверие, че ако китката босилек и хвърления кръст замръзнат във водата, годината ще бъде здрава и с богата реколта.
Ако на този ден времето е мразовито – ще има плодородие, ако е мъгливо или облачно – посевите ще се повредят.
В малките селища, където нямало свещеници, вкъщи най-малкото момиче измивало домашната икона, водата се събирала и с нея се миело лицето и ръцете за здраве (тази вода замествала светената от свещеник вода).
В Югозападна България моми обикаляли из селата, пеели песни и наричали за здраве. Казва ли им водичарки.
В Родопите и Великотърновско обличали една мома като булка, а друга като младоженец, които ходели по домовете и разнасяли мълчана вода (вода, налята при пълно мълчание, която смятали, че е лековита).
В навечерието на празника се подготвя третата кадена вечер. Запалва се да доизгори свещта от втората кадена вечер – Васильовден. На трапезата се слагат само постни храни като прясна пита, зелеви сарми, пълнени чушки, орехи, лук, чесън.
Източници: Симеон Дочев, Честит Имен Ден, ИК „Християнин”, С. 2002
Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева Авторски материал -при нарушаване на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!
Според църковните традиции, в навечерието и в деня на празника свещениците осветяват вода, с която ръсят богомолците за здраве и успехи, т.е съпричестяват ги отново със светостта, с духа, кръщават ги.
На 5 януари свещениците обикалят по домовете и ръсят със светена вода за здраве.
На 6 януари след службата в храма свещениците правят литийно шествие към някой водоем, където хвърлят кръста във водата. Момчета и мъже се хвърлят в студените води, за да го извадят. Според поверието, който намери кръста ще бъде здрав през цялата година. В миналото този ритуал бил много по-сложен. Мъжът, който намерел кръста обикалял с него селото или градчето, а жителите го дарявали с различни дарове. На мястото, където бил хвърлен кръстът, хората се къпели или се пръскали с вода, за да оздравеят. Има поверие, че ако китката босилек и хвърления кръст замръзнат във водата, годината ще бъде здрава и с богата реколта.
Ако на този ден времето е мразовито – ще има плодородие, ако е мъгливо или облачно – посевите ще се повредят.
В малките селища, където нямало свещеници, вкъщи най-малкото момиче измивало домашната икона, водата се събирала и с нея се миело лицето и ръцете за здраве (тази вода замествала светената от свещеник вода).
В Югозападна България моми обикаляли из селата, пеели песни и наричали за здраве. Казва ли им водичарки.
В Родопите и Великотърновско обличали една мома като булка, а друга като младоженец, които ходели по домовете и разнасяли мълчана вода (вода, налята при пълно мълчание, която смятали, че е лековита).
В навечерието на празника се подготвя третата кадена вечер. Запалва се да доизгори свещта от втората кадена вечер – Васильовден. На трапезата се слагат само постни храни като прясна пита, зелеви сарми, пълнени чушки, орехи, лук, чесън.
Източници: Симеон Дочев, Честит Имен Ден, ИК „Християнин”, С. 2002
Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева Авторски материал -при нарушаване на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. tili
14. dalida
2. radostinalassa
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. tili
14. dalida
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. milena6
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. milena6
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69