Минало и бъдеще :: Утре честваме преподобния Николай войн (монах) Български

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

23.12.2010 18:49 - Утре честваме преподобния Николай войн (монах) Български – един малко познат български светец

Автор: elika Категория: Лайфстайл

Прочетен: 2628 Коментари: 1 Гласове:

Преподобният отец Николай Български бил отначало воевода при гръцкия цар Никифор (Император Никифор I царувал от 802 до 811 г.) и имал под началството си много воински полкове. Веднъж, когато цар Никифор воювал с българите, Николай също тръгнал на поход със своите войни.

Привечер той влязъл в една странноприемница, вечерял заедно със стопанина и като се помолил, легнал да спи. Но ето, по втора и трета стража, дъщерята на гостилничаря, възбудена от сатанинското пожелаване на греха, тихо се приближила до леглото на воеводата, разбудила го и започнала да го съблазнява, примамвайки го към грях. - Отстъпи от неистовото си сатанинско въжделение, девице - й казал воеводата, - и не пожелавай да оскверниш девството си, а мене, окаяния, да хвърлиш в в адската бездна! Като се засрамила малко, тя си отишла, но не след дълго пак дошла при него, и отново склонявала към грях целомъдрения мъж. Воеводата отново я отпратил, но тя и трети път дошла при него, защото бесът я разпалвал с блудна похот. Тогава блаженият воевода й казал: - О, окаяна и безсрамна блуднице, робиня на своите страсти! Не виждаш ли, че бесовете те подстрекават, за да погубят девството ти и да те направят посмешище и позор за целия ти род и за всички хора, а душата ти да хвърлят във вечната мъка? Не виждаш ли също, че аз, недостойният, отивам на кръвопролитна война с чужд народ? Как мога да оскверня тялото си, когато съм тръгнал на война! Не, Бог ще ми помогне да не сторя такова скверно дело! Това и още много други неща казал той на безсрамната девица и със срам я отпратил от себе си. Когато се разсъмнало, воеводата станал, помолил се и тръгнал с войската си на път. На следващата нощ в съня си видял себе си на някакво просторно място. Близо до него седял един Силен, десният крак на Когото бил поставен върху левия. - Виждаш ли войските, които стоят една срещу друга? - попитал Той Николай. - Да, Господарю мой, - отговорил Николай, - виждам, че гърците секат българите. Тогава Мъжът, Който се явил на праведния воевода, му казал: - Погледни към нас. Като погледнал към Този Силния, воеводата видял, че Той преместил левия си крак върху десния. Праведният Николай отново се обърнал към войните и видял, че българите укрепнали и безпощадно секат гръцката войска. Когато битката свършила, Силният казал на праведния воевода: - Разгледай внимателно телата на убитите и кажи какво виждаш? Воеводата се огледал и видял, че цялото поле е покрито с мъртви тела, а между тях имало само едно място, обраснало с трева и пусто, голямо колкото да легне само един човек. - Господарю мой, - казал той, - цялото поле е покрито с труповете на безпощадно убитите гърци, освен едно едничко място, на което може да легне само един човек. - Ти какво мислиш за това? попитал го Силният. А воеводата Му отговорил: -  Господарю мой, аз съм прост и невежа, и не знам какво значи всичко това. Тогава страшният Мъж му казал: - Това празно и обраснало с трева мястокоето видя, голямо колкото да легне един човек, беше приготвено за теб. Там ти трябваше да легнеш, убит заедно с твоите приятели. Но понеже ти мъжествено победи миналата нощ коварната змия, която се бореше с теб и три пъти се мъчеше да те изкуси, за да те погуби, ето, ти сам се спаси от смъртта: онова обраснало с трева място остана празно, а ти спаси душата си заедно с тялото. След като се избави от такава смърт, през остатъка от живота си на Мен ще служиш! Праведният Николай се събудил се, обзет от страх и ужас от всичко, което видял и чул, и като станал, с трепет се молил на Бога за своите войни. Когато битката започнала и двете страни яростно се сражавали, гърците били по-силни и надвивали българите. Но след това българите внезапно набрали мощ и започнали да надвиват гърците. Като разярени зверове те храбро се хвърляли върху гръцките полкове и без милост ги преследвали и избивали. Скоро цялата гръцка войска паднала под българския меч и само цар Никифор едва успял да избяга с малка дружина. Тогава предводителят на гръцките полкове, блаженият Николай, като видял че сънят му се сбъднал, благодарил на Бога за това, че Го избавил от смъртта. И като се отказал от сана си, напуснал войнската служба и се оттеглил в манастир, като плачел и ридаел неутешимо за загиналите войни. Там приел света схима и дълги години служил усърдно на Бога, като се превърнал в един от прозорливите и велики отци. Заедно с тях той се сподобил с дял на небесата с нашия Господ Иисус Христос, Комуто подобава слава във вечни векове. Източници: Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски
Pravoslavieto.com Икона: Интернет

Нагоре