Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.12.2010 18:49 - Утре честваме преподобния Николай войн (монах) Български – един малко познат български светец
Автор: elika Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 2305 Коментари: 1 Гласове:
2



Преподобният  отец Николай Български бил отначало воевода при гръцкия цар Никифор (Император Никифор I  царувал от 802 до 811 г.) и имал под началството си много воински полкове. Веднъж, когато цар Никифор воювал с българите, Николай също тръгнал на поход със своите войни.


image
  Привечер той влязъл в една странноприемница, вечерял заедно със стопанина и като се помолил, легнал да спи. Но ето, по втора и трета стража, дъщерята на гостилничаря, възбудена от сатанинското пожелаване на греха, тихо се приближила до леглото на воеводата, разбудила го и започнала да го съблазнява, примамвайки го към грях. -      Отстъпи от неистовото си сатанинско въжделение, девице - ­ й казал воеводата, ­ - и не пожелавай да оскверниш девството си, а мене, окаяния, да хвърлиш в в адската бездна! Като се засрамила малко, тя си отишла, но не след дълго пак дошла при него, и отново склонявала към грях целомъдрения мъж. Воеводата отново я отпратил, но тя и трети път дошла при него, защото бесът я разпалвал с блудна похот. Тогава блаженият воевода й казал: -      ­О, окаяна и безсрамна блуднице, робиня на своите страсти! Не виждаш ли, че бесовете те подстрекават, за да погубят девството ти и да те направят посмешище и позор за целия ти род и за всички хора, а душата ти да хвърлят във вечната мъка? Не виждаш ли също, че аз, недостойният, отивам на кръвопролитна война с чужд народ? Как мога да оскверня тялото си, когато съм тръгнал на война! Не, Бог ще ми помогне да не сторя такова скверно дело! Това и още много други неща казал той на безсрамната девица и със срам я отпратил от себе си.   Когато се разсъмнало, воеводата станал, помолил се и тръгнал с войската си на път. На следващата нощ в съня си видял себе си на някакво просторно място. Близо до него седял един Силен, десният крак на Когото бил поставен върху левия. -      Виждаш ли войските, които стоят една срещу друга? -  ­попитал Той Николай. -      ­Да, Господарю мой, - ­ отговорил Николай, - ­ виждам, че гърците секат българите. Тогава Мъжът, Който се явил на праведния воевода, му казал: -      ­Погледни към нас. Като погледнал към Този Силния, воеводата видял, че Той преместил левия си крак върху десния. Праведният Николай отново се обърнал към войните и видял, че българите укрепнали и безпощадно секат гръцката войска. Когато битката свършила, Силният казал на праведния воевода: -      Разгледай внимателно телата на убитите и кажи какво виждаш? Воеводата се огледал и видял, че цялото поле е покрито с мъртви тела, а между тях имало само едно място, обраснало с трева и пусто, голямо колкото да легне само един човек. -      Господарю мой, - ­ казал той, -­ цялото поле е покрито с труповете на безпощадно убитите гърци, освен едно едничко място, на което може да легне само един човек. -      Ти какво мислиш за това? ­ попитал го Силният. А воеводата Му отговорил: -      ­ Господарю мой, аз съм прост и невежа, и не знам какво значи всичко това. Тогава страшният Мъж му казал: -      ­ Това празно и обраснало с трева мястокоето видя, голямо колкото да легне един човек, беше приготвено за теб. Там ти трябваше да легнеш, убит заедно с твоите приятели. Но понеже ти мъжествено победи миналата нощ коварната змия, която се бореше с теб и три пъти се мъчеше да те изкуси, за да те погуби, ето, ти сам се спаси от смъртта: онова обраснало с трева място остана празно, а ти спаси душата си заедно с тялото. След като се избави от такава смърт, през остатъка от живота си на Мен ще служиш!   Праведният Николай се събудил се, обзет от страх и ужас от всичко, което видял и чул, и като станал, с трепет се молил на Бога за своите войни. Когато битката започнала и двете страни яростно се сражавали, гърците били по-силни и надвивали българите. Но след това българите внезапно набрали мощ и започнали да надвиват гърците. Като разярени зверове те храбро се хвърляли върху гръцките полкове и без милост ги преследвали и избивали. Скоро цялата гръцка войска паднала под българския меч и само цар Никифор едва успял да избяга с малка дружина. Тогава предводителят на гръцките полкове, блаженият Николай, като видял че сънят му се сбъднал, благодарил на Бога за това, че Го избавил от смъртта. И като се отказал от сана си, напуснал войнската служба и се оттеглил в манастир, като плачел и ридаел неутешимо за загиналите войни. Там  приел света схима и дълги години служил усърдно на Бога, като се  превърнал в един от прозорливите и велики отци. Заедно с тях той се сподобил с дял на небесата с нашия Господ Иисус Христос, Комуто подобава слава във вечни векове. Източници: Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски
Pravoslavieto.com Икона: Интернет  



Гласувай:
2
0



1. veselinka - Благодаря за информацията.
27.12.2010 07:49
Беше ми интересно да прочета за още 1 малко познат светец от България.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 3138776
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2401
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930