Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.12.2010 10:06 - Кой и как научи българския народ да краде
Автор: elika Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 5914 Коментари: 7 Гласове:
8

Последна промяна: 23.12.2010 16:31


  Ще ви разкажа една приказка, базирана на факти от българската история и съвсем достоверна, за едни страшни времена за българския народ от средата на ХХ век.   Ежедневно чуваме или четем  новини, в които се говори за извършени кражби. Кражби от еврофондовете, кражби на ценности, храна и други вещи от домовете, кражби от колите, кражби на улицата.   Говорила съм с възрастни хора, които са прекарали своята младост в годините през Третото българско царство. Това са хора от различни слоеве на обществото и те всички до едни разказваха, че такова нещо, каквото се случва днес преди 9 септември 1944 г. никога не е имало. Никой не е посягал на чуждото имущество, никой не е влизал в домовете да краде, никой не e изнасял нелегално материали или продукция от фабриките. Никой не е влизал в горите да краде дърва или да напада нивите и бустаните, и да взема от реколтата. Никой не се е чувствал застрашен по улиците, че ще бъде обран. Всички живеели много спокойно. Само болестите и войните били бич за населението.   Тогава аз са замислих: Как така българският народ дълги години е спазвал 8-та от 10-те Божии заповеди „Не кради!” и изведнъж такъв морален крах. И започнах да се чудя кога българите забравиха за тази заповед? Започнах да се ровя из българската история и стигнах до следните изводи.   През тоталитарните години ни караха да благоговеем  пред личността на Георги Димитров (ръководител на Българската комунистическа партия (БКП) и генерален секретар на Коминтерна,  32-и министър-председател на България в 64-то и 65-то правителство (1946-1949)). Негови портрети висяха в училищата и другите обществени сгради. Добре знаехме, че на 9 март 1933 г., заедно с няколко други комунисти, Георги Димитров бил обвинен в организиране  подпалването на Райхстага в Германия. В затвора Димитров сам научил немски език. Изправил се в  съда и се защитавал  на немски език. В своята защитна реч Димитров защитавал не само себе си, но и целия българският народ от грубите нападки на медиите. Той  подчертавал историческите заслуги на българите пред човечеството и изтъквал гордостта си, че е българин. Така той се превърнал в национален герой от голяма величина, на когото се доверил цял един народ. Но когато се завърнал в своята многообичана родина, сред великия българския народ, какво започнал да прави любимецът Георги Димитров. Запретнал ръкави и започнал да преследва образованите, умните, успелите хора. Същите онези, които са движили държавата напред през последните години и с които се гордеел  в Германия. Но не само да ги преследва – той и неговите съветници съчинили  най-великото и гениално  „творение” наречено  Национализация. Знаете ли какво представлява национализацията? В „Енциклопедия България”, т. 4/1984, стр. 534 е направено следното описание: „Национализацията ликвидира частната собственост върху средствата за производство и частните компании” - фабрики, банки, застрахователни дружества, магазини, занаятчийски работилници. „Национализацията започва през 1946 г. с одържевяване на застрахователното дело.”

„На 17 май 1947 г. Политбюро на ЦК на БКП създава специална тайна комисия, със задачата да изработи предложение кои предприятия да бъдат национализирани. Пак нелегално се подготвят кадри, които да заемат ръководните длъжности в тези компании. Тези новоизлюпени и набързо обучени кадри поемат икономиката на страната.” Прочетете в историческите извори колко пъти, под управлението на тези "новообучени кадри”, България е затъвала във финансови кризи поради некадърното им управление. Но държавната власт винаги се е опитвала да замазва положението в противен случай е трябвало да признае своя провал!
Съгласно Закона за национализацията на частни индустриални и минни предприятия, приет от Народното събрание в 10 часа на  23 декември 1947 г., в 11 часа на същия ден собствениците са изгонени от собствените предприятия, иззети са всички техни документи, ключовете на фабриките и са назначени коменданти, които да охраняват вече държавните фабрики.

Според Закона, за национализираните предприятия на български граждани не се изплащат никакви обещетения. Бившите собственици, които откажат да се подчинят  били екзекутирани. Когато човек чете тези редове вероятно му настръхва кожата. Няколко дни преди Нова година и Рождество, когато добрият Дядо Коледа раздава подаръци и тези светли празници време за благотворителност, комунистическото управление в България ограбило имането на повече от 6000 души в цялата страна!

Я се замислете за момент – всеки от вас има апартамент, вила, автомобил, които сами сте си купили или пък са ви останали наследство от близките ви.  Някои са сабственици на по-малки или по-големи бизнеси. Ако утре дойдат държавни чиновници и ви заповядат за 3 дни да освободите цялото си имущество и да излезете на улицата, без да сте се провинили в нищо, как ще се почувствате. Аз за себе си не мога да намеря отговор, но в едно съм сигурна, ако не умра на място, няма да се чувствам никак добре. Предполагам и вие така!

Но другарят Георги Димитров не бил  набожен, той не вярвал във Всевишния, а в Партията. Той не четял  Библията, където са изброени 10-те Божи заповеди, за да знае, че нарушава Вселенските закони. А повелята „Не кради!” се отнася за всички без значение на възраст, пол, социално или материално положение. Карл Маркс и Енгелс,  или другарят Димитър Благоев са виновни, защото са пропуснали да отбележат този факт  в своите велики трудове. Но да не забарвяме великия пример на болшевиките, поданиците на "чичко" Ленин.  Какво въображение, каква жестока мисъл  са имали само, когато са подлагали на екзекуция някой нещастник. Един нормален човек не може и да гадае за техните  зверства и извращения!

След като всички собственици подло са изгонени от предприятията, които техните дядовци, бащи и те самите години наред са градили, се явява някой, който написва един закон и легално открадва всичко. А това са над 6000 предприятия в цялата страна, заедно с всички сгради, машини, суровини и материали, готова продукция в складовете и цялата документация.  Това е първата и може би най-голяма кражба в историята на България, при това не извършена във време на война от  страната победителка, чиято армия граби всичко по пътя си, а в мирни дни. Българи крадат зверски от други българи. И ако това не е било ужас!

По случай  Новата 1948 Година  повече от 6000 души получили едно огромно разочарование за подарък, но се надявали с това да приключат комунистическите извращения. Да, ама не – както обича да казва любимецът на поколения, журналистът  Петко Бочаров. Шоуто продължило!

Бившите собственици на фабриките  все още живеели в своите огромни, капиталистически, луксозни домове. Някои организации все още ползвали собствените си сгради, като например  дружествата  „Майчина грижа”, „Червения кръст” и др. Да, но така не можело. И тогава дошла следващата огромна изненада, поднесена от народната власт  - Закон за едрата градска собственост от 1948 г., с който са иззети къщите  и другите  частни административни сгради от техните собственици – физически и юридически лица (старчески домове, читалищни сгради, болници). Само за 3 дни всички собственици трябвало да напуснат своите домове! Но къде ще се настанят, какво ще правят с покъщнината?  Но, че сред тях имало малки деца, бременни жени или болни старци – кой се е вълнувал!  Те били фашисти, експлоататори, врагове на народа  и трябвало да страдат, да им е гадно. Това е!   После, пак през същата 1948 г. излиза Закон за национализация на плавателните съдове. Ами да, те също трябва да влязат в ръцете на народната власт, не може да има частна собственост върху тях. Тогава са национализирани корабите по Дунав и Черно море.

И така, какво остана – само горите,  лозята и земите на хората. Земята не е била национализирана, а кооперирана (станала собственост на ТКЗС, но все пак  не и във владение на бившите собственици). А, да не пропусна и животните – едър рогат добитък, коне, магарета, дребен рогат добитък – всичко било обрано от стопаните им и вкарано в общото ТКЗС. Знаете ли как плачеха стари хора по селата като се сетеха за тези дни. Да си позволи някой да разполага законово с чуждото имане, да им отмъкнат любимите и верни животинки! Ако не вярвайте, питайте старите хора, които са по 80-90 години. Манастирите и църквите също били национализирани. Някои от тях били превърнати в музеи (като Рилски манастир), а други, понеже пречели на великите идеи на народната власт, били директно унищожени (Габровския девичски манастир, зверски и безпощадно взривен през 1959 г. против категоричните забрани на НИПК).

Великият другар Георги Димитров, след като благополучно завършил своята велика народна мисия, взел, че на 2 юли 1949 г. умрял в Москва. Горкият човек - не могъл даже  да се порадва на своите велики дела и на „безкрайната обич” на българския народ. Но пък имал свои верни последователи! Четох за заслугите му наскоро и като имам предвид делата му, с право мога да заключа, че Георги Димитров бил истински сатана в човешка кожа – той показал на българите, че да се краде не е грях, а „високо хуманна” политика на държавата. Неговата политика напомня на първите години от турското робство, когато ордите-завоеватели избиват всички боляри и вдигат меч срещу патриарх Евтимий, но ръката на насилника се вдървява и околните виждат Божие провидение. Затова Свети патриарх Евтимий е бил заточен, а не екзикутиран. Г. Димитров се гордеел пред германците със славната българска история и се представял за голям родолюбец до момента, в който не застанал начело на държавата. За неговите дела Г.Димитров не може да бъде наречен българин, а безпардонен изрод. Той е действал като турчин-поробител, само че, не чужденец, а представител на народната власт. Сигурно и сега душата му се пържи в казаните на ада!

  В началото на 50-те години на ХХ век национализацията приключила. Народната власт потрила доволно ръце колко много и каква тежка работа е свършила, и за свое душевно успокоение изпратила всички бивши собственици на заточение  в лагерите в Ножарево или Белене, за да полагат поправителен труд.  Към тях  причислили   на нечовешки терор българските интелигенти – учители, лекари, юристи, банкери, счетоводители, инженери. Там, възрастни хора на повече от 50 годишна възраст, са били тормозени и подлагани на „изправителен труд” при нечовешки условия. Много от тях не са успели да издържат на тежките условия и  погинали.   В същото време комунистичестото правителство не подминало  и духовната сфера - свещеници, монаси, монахини, които също били обявени за народни врагове. И много от тях - на работа в лагерите. Така, ако направим една груба сметка, доста хора са минали през тези Трудово-възпитателни общежития.   На 20 декември 1944 г. бившият премиер Иван Багрянов е изправен пред т. нар. Народен съд. На 1 февруари 1945 г. Иван Багрянов е разстрелян заедно с 3-ма регенти, 8 царски съветници, 22-ма министри, 67 депутати, 47 генерали и висши офицери. Това прави 148 души от раз. Като прибавим и онези, които преди това народната власт е избила без съд и присъда, общо убитите били някъде само около 20 000 души!  
Но да се върнем на проблема с кражбите. Статистиките   през 60-те, 70-те, 80-те, 90-те години на ХХ век никак не са розови. След като  с помощта на национализацията народната власт окрадила цялата частна собственост от нейните собственици, сам народът започнал активно да краде. Често си спомням работници да се хвалят с гордост как умеели незабелязано да изнасят  от държавните предприятия  прежди, меса, кайми,  материали, инструменти – пили, медчици, болтове, гвоздеи, нафта, резервни части и др. по-малки и по-големи присвоявания. Как успявали да ги скрият в бельото си, в тайни джобове на връхните дрехи или „играели” с охраната на предприятията. Продавачите в магазините за хранителни стоки и кухненските работници по столовете и в ресторантите ни лъжели в грамажа, а те вечер се прибирали със сакове, пълни с продукти. Колко ли са плащали за тях? 
  Някои кражби били само за задоволяване на  лични нужди, други продавали открадното, за да спечелят. Затова днес много си спомнят с умиление за отминалите тоталитарни дни. Хем заплата, хем малко откраднато и така човек успявал добре да си преживее. Само тези, които работели в сферата на образованието, на градската администрация, в библиотеките, в нестопанската сфера били предпазени от подобни грехове, защото нямало какво да ги изкуши.     В миналото  било лесно – нали всичко било държавно, т.е. на народа, значи всеки по-смел и по-нагъл можел да се възползва. Подобни опити се правят и днес, но частните собственици треперят върху разходването на всеки лев, държат своя персонал изкъсо, има инсталирани камери за наблюдение и използват услугите на детективи.   В литературата, годините преди 09.09.1944 г. бяха описвани като „див капитализъм” и „жестока експлоатация”. Да, но през тези години никъде в историческите източници не съм срещала информация, че работници са откраднали нещо. Дали това е било така, защото работниците не са имали повод да крадат – заплатите им са били достатъчно добри, собствениците на предприятията добре са се грижели за тях и доброволно са им давали за празници хубави подаръци, парични помощи, дарения при нужда - дърва за огрев, дрехи и храна в тежките зими, или при смърт на близък човек.   Ако животът беше толкова хубав в онези социалистически години, на хората нямаше да им се налага да си навличат такива нелепи грехове на душите, единствено и само, за да могат да оцеляват. Това навява на размисъл! Или склонността към кражби винаги е дремела в нашя народ, но той не е имал повод да проявява тези негативи, или не е имал лош пример за подражание.   Че животът е бил труден и беден през „социализъма” потвърди и министър–председателят г-н Бойко Борисов в предаването „Нека говорят” на 19.12.2010 г. Той разказа, че е живял бедно, защото родителите му не са имали големи заплати като служители в непроизводствената сфера – начална учителка и служител на МВР. За да се изхранва семейството са сеели царевица, с която отглеждали зайци, прасета и кокошки. Самият г-н Борисов активно участвал в личното стопанство.   А „любимият чичко Димитров”, героят от Лайпциг се опита да направи бедните богати, всички равни, но единственото му реално постижение е, че за кратко време успя да превъзпита българите, да им покаже как може да се краде, при това съвсем легално и законно. И от 1947 г. няма спиране, та до ден днешен.   В годините на социалистическия режим национализацията беше гордост за развитото социалистическо общество, но историята днес е на друго мнение. Това е бил жесток, принудителен насилствен акт срещу частната собственост и човешкия живот, които са неприкосновени според най-върховния държавен закон – Конституцията. Държавата става най-големият законен крадец и грабител.   Днес историята отчита, че социалистическата национализация е най-варварският акт, извършен в зараждащото се социалистическо общество, извършен от представителите на народната власт. Национализацията в България е акт на изключителен вандализъм и порогаване не само на материалните, но и на човешките права на онези най-заслужили, умни, креативни, съзидателни и родолюбиви българи, които са изнесли на плещите си икономиката, политиката, образованието, църковното дело в страната. Онези безкрайни дарители на средства за всички обществени и културни организации. Онези дарители, които са предоставяли лични средства, продукция, материали и др.  и на гражданите пресонално.   „Направи добро и намери зло”, гласи стара българска поговорка. Дарявали, помагали, но били нечия заплаха и хайде на лагер или ... Честита екзекуция! След всичко написано по-горе вече нямаме причини да се чудим и да се сърдим защо в България има голяма престъпност и стават огромни кражби както на битово ниво, така и сред държавната власт. Нека никога не забравяме на какво научи народа комунистическото правителството на Георги Димитров. То даде законово право да се извършат възможно най-големите легални  кражби в родното отечество.     Ще успее ли българският народ да се отучи и да изкорени  тези грозни привички някога? Дано!     Днес министър Вежди Рашидов иска да възстанови Мавзолея на Георги Димитров като „Музей на тоталитарното изкуство” и да постави там мумията на Димитров.   След поредицата исторически глупости, които Георги Димитров причини на българите, нека отново тленните му останки да бъдат изложени пред очите на обществото. Нека да го направи, за да знаят идните поколения кой постави началото на духовния и материален крах на България.  Кой отъпка пътеките на своите последователи към упадъка на родината. Кой им показа как да бъдат малтретирани и унижавани умните и интелигентни хора, цвета на нацията и да бъдат заменени от неграмотните и глупави ятаци и партизани. Да бъдат заточени по лагерите в Белене и Ножарево или безмилостно избити без съд и присъда най-ярките личности на България.   Мумията никога няма да се превърне в свети чудотворни мощи, но ще бъде сочена с пръст и върху нея ще се изсипват множество негодувания, хули, ругатни и обиди, за да изкупува натрупаните от Димитров грехове, причинили безброй човешки физически и душевни рани, все още незарасли през годините.   Посвещавам този материал в памет на всички пряко или косвено потърпевши от комунистическите репресии и на техните злощастни семейства!     Източници: „Енциклопедия България”, т. 4 Монахиня Валентина Друмева, „Духовното благоухание на Рила”, Славянобългарски манастир „Св.вмч. Георги Зограф”, Света гора, Атон, 2007 „Български новомъченици от комунистическия режим”, Православието.ком „Рашидов възстановява мавзолея на Георги Димитров”, 17.11.2010, Днес.БГ       Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!




Гласувай:
8



1. анонимен - Браво!
23.12.2010 13:14
Национализацията е била една голяма гадост!
цитирай
2. анонимен - Много добре!
23.12.2010 13:23
Моя дядо имал ниви на селото си и животни. Почина 1989 г. и не доживя връщането на земите. Така и не можа да прежали 2-та вола, които му взели - били много кротки и добри животни. Родили се били в дома му и ги имал като свои деца.
цитирай
3. veselinka - Отличен за постинга!!!
27.12.2010 07:52
Толкова силен материал не бях чела скоро. Толкова добро познаване на българската история, така умело вплетени събитията, остър ум и твърд изказ. Настръхна ми косата, докато четох, защото съм чувала от хора, преживели национализацията, че е била истински ад и цинизъм! Браво, Браво, Браво!
цитирай
4. boial - Bobi
08.08.2012 06:34
Strahotno.Bravo!
цитирай
5. pagan - А "приватизацията"?!
08.08.2012 11:25
Всички земи, предприятия, имущества "национализирани" през `47- ма година, всички активи от тях придобити с труда на хората, (вкл. ограбените), бяха приватизирани от последните им директори,- (комунисти, разбира се), преобразени в "ЕООД"- та, т.е. едноличен собственик става бившият комунистически директор!
Тези комунисти, за които нямаше предприятия, бяха "назначени" от Луканов за милионери, и теглеха от банките без да връщат, същите банки пък, чрез пирамидалния ефект, обраха и спестяванията на хората и т.н. и т.н. "Домашните кражби", останаха за най- долното стъпало комунисти и симпатизанти! И досега, едрите кражби, картели, банки и предприятия се владеят от бивши комунисти!
Въобще "нежната" до хомосексуалност революция НЕ Е завършена! Но какво да се прави?! Не сме нито либийци, нито сирийци!
цитирай
6. анонимен - Maлка поравка
08.08.2012 16:04
Гошо Тарабата (както е известен другаря Г.Димитров) по време на лайпцигския процес е гражданин на СССР. И за това е екстрадиран в СССР. Ако беше гражданин на Царство България - щеше да бъде екстрадиран към нас и да си полежи в панделата. Заедно с Тарабата за СССР са екстрадирани още двама българи със СССР паспорти Васил Танев и Благой Попов. Всъщност те не са оневинени, просто делото е прекратено под натиск на СССР. След 1944та в България се завръща само Тарабата, а двамата му колеги до 1954та са в концлагери в Сибир. Тарабата няколкократно е отказвал на близките им да ходатайства пред Сталин те да бъдат върнати в България!
цитирай
7. анонимен - А ето кой ни научи да крадем!
10.08.2012 10:56
http://www.dnes.bg/mish-mash/2012/08/10/v-rusiia-se-krade-kakvo-li-ne-ot-klozeti-do-samoleti.165860
Обърнете вниманение на последното изречение! Все пак в продължение на 45 години тази измет ни беше натрапена като модел за подражание!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 3666027
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2402
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031