Постинг
23.12.2010 20:41 -
Българските традиции за Бъдни вечер
Името „Коледа” е произлязло от римските тържества, наричани „календи” и свързани с „новото слънце”, което се появява след най-дългата нощ.
По-прагматичните филолози твърдят, че „коледа” е свързана с глагола „коля” прасе, защото в миналото са колели прасенцата, точно след като свършат постите.
Християнството отдава голяма почит на Бъдни вечер. Това е времето, когато става раждането на Иисус Христос – Спасителя на човечеството в човешки образ.
До ІV век в обредната практика на православната църква няма празник, посветен на Рождество Христово. Отбелязвани са кръщението, разпятието и възкресението. Но хората не се отказват от езическите традиции за новото слънце, затова и църквата го включва в своята обредност.
В католическите страни Рождество се посреща изключително пищно – печена пуйка и други меса, деликатеси и всичко, което хората обичат. За разлика от тях, в православното християнство се спазват традициите на постните гозби.
Вечерта срещу Рождество цялото семейство се събира за тържествена вечеря. Домакините са приготвили постни ястия нечетен брой – боб, сарми, жито, ошаф, тиквеник, зелник, пълнени пиперки с ориз или боб, питка, лук, чесън, мед, орехи, плодове, вино, ракия.
Най-възръстният мъж запалва празничен огън, който се подклажда от прикаден и миросан бъдник. Бъдникът е специално отсечен пън от дъбово или крушово дърво, който ще гори през цялата нощ. Когато поставя бъдника в огнището, той нарича: „Колко искрици, толкова пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!”
Вечерята започва със запалване на свещ и тамян в кадилницата, прочитане на Рождествена молитва, която завършва с „Амин”, прикадяване на трапезата и цялата къща, за да бъдат прогонени лошите енергии.
Най-възрастния член на семейството разчупва питката, като първото парче се отделя и се слага пред иконата на Богородица. После се раздава на останалите членове на семейството – от най-възрастните към най-младите.
Всеки член на семейството трябва да опита от всички ястия, за да му върви през цялата година. Всички си вземат по 1 орех и по него гадаят за бъдещето. Ако орехът е пълен, човекът няма да боледува през цялата година.
Трапезата не се вдига през цялата нощ. Всички чакат да настъпи полунощ и да дойдат коледарите.
В някои части на България празничните ястия се нареждали върху слама, с която после връзват плодните дръвчета, за да раждат изобилно.
На други места домакините слагали люспи от Никулденския шаран под съдовете с ястията, за да е богата годината.
Любопитно:
Хлябът на Бъдни вечер и на Коледа е центърът на трапезата. Около него се събира фамилията, около него се изричат добрите наричания и благопожеланията. Самият хляб е жертвоприношение и магия, защото е направен от бяло, пресято седем пъти брашно и е кръгъл като слънцето. Той е еманация на всичко, което слагаме на масата, и освен това е равен на Бога.
Галя Чохаджиева етнограф при РИМ – Велико Търново обяснява, че сурвакарските кравайчета – колачета, са три вида, и са специални за момичета и момчета, а другите хлябове са кръгли. Задължително се прави т.нар. Богова погача и тя се украсява с кръст, слагат се в четирите посоки на света топчета и допълнителен кръг, който играе ролята на пазител. В по-ново време жените украсяват питата с много цветя. Тези хлябове се правят с квас, за да бухнат добре, и в това също има символика - да избуяват здравето и добруването. Освен това символиката е магията на хляба.
Прави се и погача, в която се вплитат най-голямото пожелание - да се роди всичко. Тази пита се разчупва вкъщи на трапезата. Върху нея се изобразява орачът с ралото и всички символи, които жената слага, всъщност следват пътя на хляба от засяването до изпичането му. На Бъдни вечер и на Коледа се прави и превит кравай, за който се пее в коледарските благословии. С тези превити краваи се изявяват момите, които организират своеобразно състезание коя ще омеси по-хубав кравай, за да го даде на своя любим в коледарската дружина. Жена от пълна къща трябва да замеси питата за Бъдни вечер и Коледа. Тази жена трябва да е чиста, тоест да не е в цикъл, да не е губила наскоро близък човек, да е облечена в чиста дреха, специално за случая. И тази жена не трябва да е повтория, което ще рече, че не трябва да е омъжвана втори път.
След това хлябът се поставя като на престол. Някога нашите предци са постилали на пода слама, която също е свързана с хляба, и чист месал. В средата на трапезата са поставяли хляба. Той задължително е свързан със старея, или с най-възрастния човек в семейството. Този човек е мостът към предците, той е човекът, който стои близо до онези, които са вече в отвъдното, и може да измоли тяхната помощ. Той е този, който предава всичко това на следващия по възраст. Хлябът задължително се разчупва от най-възрастния. И той раздава от него от дясно на ляво, в българската традиция това е добрата посока, защото другата е свързана със смъртта.
Традицията е повелявала всички да седнат на трапезата едновременно, за да узреят едновременно житата. Когато стават от трапезата, да стават и ходят наведени, за да полягат в една посока житата. Всички действия и ритуали, които хората са спазвали на този празник, са били с идеята да бъде осигурен хлябът.
Всичко, което хората слагат на трапезата за Бъдни вечер, отново е свързано с това, което ражда земята. Задължително трябва да има жито, пуканки, плодове. На Коледа до хляба застава месото.В старата ни традиция има нещо много интересно, което ние вече сме позабравили. Понеже свинското е тежко месо, преди да хапнат от него, след 40-дневен пост хората са хапвали печено врабче, което е пожелание младите да летят като врабчето, а на старите да им е леко като на врабчето. На българската коледна трапеза обезателно се е слагала и печена кокошка. Имало е сладка баница, която в градската култура се превръща в сладки и торта, пресни плодове и сред тях на най-голяма почит е била ябълката. Тя в родната традиция е райският плод. На Коледа се ходи на гости по старшинство и задължително при кръстниците с хляб, печена кокошка и вино, или това са тялото и кръвта Христови.
Източници: Симеон Дочев, Честит Имен Ден, ИК „Християнин”, С.2002 Томислав Дяков, Народният календар – традиции и вярвания на българите, „Анубис”, С.1993 Сашка Александрова, Регионалният исторически музей пази различни пити за Бъдни вечер и Коледа, в-к Борба / 22.12.2010 Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!
Прави се и погача, в която се вплитат най-голямото пожелание - да се роди всичко. Тази пита се разчупва вкъщи на трапезата. Върху нея се изобразява орачът с ралото и всички символи, които жената слага, всъщност следват пътя на хляба от засяването до изпичането му. На Бъдни вечер и на Коледа се прави и превит кравай, за който се пее в коледарските благословии. С тези превити краваи се изявяват момите, които организират своеобразно състезание коя ще омеси по-хубав кравай, за да го даде на своя любим в коледарската дружина. Жена от пълна къща трябва да замеси питата за Бъдни вечер и Коледа. Тази жена трябва да е чиста, тоест да не е в цикъл, да не е губила наскоро близък човек, да е облечена в чиста дреха, специално за случая. И тази жена не трябва да е повтория, което ще рече, че не трябва да е омъжвана втори път.
След това хлябът се поставя като на престол. Някога нашите предци са постилали на пода слама, която също е свързана с хляба, и чист месал. В средата на трапезата са поставяли хляба. Той задължително е свързан със старея, или с най-възрастния човек в семейството. Този човек е мостът към предците, той е човекът, който стои близо до онези, които са вече в отвъдното, и може да измоли тяхната помощ. Той е този, който предава всичко това на следващия по възраст. Хлябът задължително се разчупва от най-възрастния. И той раздава от него от дясно на ляво, в българската традиция това е добрата посока, защото другата е свързана със смъртта.
Традицията е повелявала всички да седнат на трапезата едновременно, за да узреят едновременно житата. Когато стават от трапезата, да стават и ходят наведени, за да полягат в една посока житата. Всички действия и ритуали, които хората са спазвали на този празник, са били с идеята да бъде осигурен хлябът.
Всичко, което хората слагат на трапезата за Бъдни вечер, отново е свързано с това, което ражда земята. Задължително трябва да има жито, пуканки, плодове. На Коледа до хляба застава месото.В старата ни традиция има нещо много интересно, което ние вече сме позабравили. Понеже свинското е тежко месо, преди да хапнат от него, след 40-дневен пост хората са хапвали печено врабче, което е пожелание младите да летят като врабчето, а на старите да им е леко като на врабчето. На българската коледна трапеза обезателно се е слагала и печена кокошка. Имало е сладка баница, която в градската култура се превръща в сладки и торта, пресни плодове и сред тях на най-голяма почит е била ябълката. Тя в родната традиция е райският плод. На Коледа се ходи на гости по старшинство и задължително при кръстниците с хляб, печена кокошка и вино, или това са тялото и кръвта Христови.
Източници: Симеон Дочев, Честит Имен Ден, ИК „Християнин”, С.2002 Томислав Дяков, Народният календар – традиции и вярвания на българите, „Анубис”, С.1993 Сашка Александрова, Регионалният исторически музей пази различни пити за Бъдни вечер и Коледа, в-к Борба / 22.12.2010 Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela