Минало и бъдеще :: Малко от българската история

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.12.2010 19:57 - Малко от българската история

Автор: elika Категория: Лайфстайл

Прочетен: 7498 Коментари: 2 Гласове:

В брой 1 на списание “Hallo! България” има ексклузивно интервю с принц Кирил. То ни провокира да разкажем за сестрата на цар Борис ІІІ, княгиня Евдокия.

Поводът да си спомним за нея е 25-та годишнина от нейната кончина (4 октомври 1985).

Княгиня Евдокия - Евдокия Аугуста Филипина Клементина Мария, Княгиня Българска, Принцеса Сакс-Кобург и Готска, Дукеса на Саксония е родена на 17 януари 1898 г. в София. Тя е третото дете и първа дъщеря на княз Фердинанд І и княгиня Мария-Луиза Бурбон Пармска.

Княгиня Евдокия живее в българския царски двор до 3 октомври 1918 г., когато баща й цар Фердинанд І абдикира. По това време княгиня Евдокия е на 20 години. Заедно със своята сестра княгиня Надежда и с царя-отец заминават за Кобург, в семейното имение.

Там живее почти 4 години, но се завръща в България при своя брат цар Борис III през 1922 г. Княгиня Евдокия става най-близък довереник и съветник на своя брат-суверен.

Нейните роднини, съвременици и изследователи я описват, като типично дете на цар Фердинанд І, наследило много дарби, всестранно развита личност с богата култура. От ранна възраст княгиня Евдокия развива страст към изящните изкуства и в частност към рисуването. Даровита художничка, тя оставя богати колекции от акварели, понастоящем собственост на Националната художествена галерия и различни музеи. Княгиня Евдокия е талантлива художничка и меценат. Тя проектира и изработва бойните знамена на дивизиите и полковете на българската царска армия, въведени през 1937 г.

Морски пейзаж, 1932 г. ейзаж Приема патронажа на редица благотворителни институти и социални домове като Дома "Евдокия и Надежда", основан още през 1901 г.

Княгиня Евдокия като милосърдна сестра – ред първи, зад кучето
Покровител на Всеобщата художествена изложба. Нейни идейни проекти стават основа за новите бойни знамена на Българската войска. В тях тя успява да вплете богатата родова и национална символика, с което те остават неповторим символ на българската бойна слава. Връчени са на войсковите части от Цар Борис ІІІ на 6 май 1937 г.

Теменужки Княгиня Евдокия притежава остър аналитичен ум, отворен за политически, религиозни и социални проблеми. Нерядко цар Борис ІІІ обсъждал с нея своите планове. През годините на Втората световна война княгинята не крие неприязънта си към национал-социалистическата идеология. Цар Фердинанд I искал неговите дъщери да сключат подходящи бракове, които да отговарят на тяхното потекло и положение. Но младата княгиня се влюбва първо в младия флигеладютант (висш, щабен офицер, който е пръв адютант на монарх или на главнокомандващ) Иван Багрянов, а по-късно в Първан Драганов, също флигеладютант на царя.

Иван Багрянов е адютант на цар Фердинанд І и Борис III, министър в няколко правителства, премиер от 1 юни до 2 септември 1944 г. Младежът определено имал качества. Бил първенец на 32-ри випуск на военното училище и едва 23-годишен е забелязан от цар Фердинанд, който го вика в двореца и след 3-часов разговор го назначава за свой адютант и му възлага обучението по артилерийска подготовка на синовете си Борис и Кирил.

През Първата световна война Иван Багрянов участва в сраженията като командир на батальон на Южния фронт, ранен е и получава български и германски орден за храброст. Именно тогава между Багрянов и княгиня Евдокия пламва любов. Той веднага й прави много силно впечатление със своята красота, мъжественост и ум. Тя грабва сърцето му със своята артистичност – интересува се от изкуство, рисува, занимава се с благотворителност. Много харесва у нея и прямотата, и острия й ум.

Двамата не крият чувствата си и скоро решават да се оженят. Братът на Евдокия – цар Борис III, няма нищо против, но цар Фердинанд І реагира много остро: правнучката на френския крал Луи-Филип не може да се омъжи за простосмъртен, какво ще кажат за Кобургите останалите кралски особи в Европа. И без да държи сметка за чувствата на младата княгиня, отсича: щом няма кандидат от царско потекло, по-добре да остане стара мома! И нарежда: неблагодарният Багрянов моментално да напусне двореца! И Багрянов изпълнява заповедта - заминава да учи агрономство в Лайпциг.
Но скоро цар Борис III вика Багрянов в София и го прави свой адютант. В нощта на преврата на 8 срещу 9 юни 1923 г. Иван Багрянов придружава царя до двореца в Кричим и в къщата на Стамболийски в Славовица. С тях е и княгиня Евдокия.

Царят изглежда благосклонен да приеме възобновяването на връзката на сестра си с неговия адютант, но точно тогава, в нощта на преврата, Багрянов попада между два огъня – от една страна, той е симпатизант на БЗНС и Стамболийски, но в същото време е най-близкият човек до царя. Това раздвоение е причината царят да го помоли да напусне двореца. Иван Багрянов заминава за Виена, но после се връща в семейния чифлик в Разград и там се жени.
Цар Борис ІІІ не го забравя и през 1937 г. Багрянов е поканен за министър на земеделието и държавните имоти. Княгиня Евдокия отново подновява отношенията си с него. По нейно внушение през лятото на 1944 г. Багрянов оглавява правителството и започва преговори за сключване на примирие с Великобритания и Съединените щати.

След венчавката на Цар Борис ІІІ със Савойската Принцеса Джованна, Княгиня Евдокия се оттегля от официалния живот. През 1939 г. си построява дом в местността "Изгрева", известна като квартала на дъновистите. Въпреки че има познанства със средите на това религиозно течение, Княгинята никога не е принадлежала на него. Остава ревностна католичка.

Pед пъpви - цаp Боpис ІІІ и царица Йоанна Ред втори – княгините Евдокия и Надежда, вървящи до офицера

Царица Йоанна и княгиня Евдокия на преден план
Превратът на 9 септември 1944 г. я заварва в дома й. Два дни по-късно е арестувана от органите на новосформираната Народна милиция. Поставена е в пълна изолация, разпитвана и унижавана с цел да се "докаже" нейна вина като съветник на покойния Цар-Обединител. След неколкомесечен арест е освободена, но поставена под домашен арест. Научава трагичната новина за убийството на брат си Княз-Регента Кирил Преславски от един уличен високоговорител, докато се намира в килията си в Дирекция на милицията на Лъвов мост. Мъчителните разпити и унижения подкопават крехкото йздраве.
На 20 декември 1944 г. бившият премиер Иван Багрянов е изправен пред т. нар. Народен съд. Първите думи, които произнася, са: „Най-голямата ми грешка е, че не се е ожених за Евдокия. Щях да стана управител на имението в Кобург, а не министър-председател в такова време, и то под ръководството на некадърни регенти като Филов и Михов.” Буквално същите думи той ще повтори 40 дни по-късно, на 1 февруари 1945 г., малко преди да го разстрелят заедно с 3 регенти, 8 царски съветници, 22-ма министри, 67 депутати и 47 генерали и висши офицери.

През 1946 г. княгиня Евдокия прави щедри дарения от народни носии, шевици и накити на Етнографския музей, преди да бъде изгонена от страната заедно с другите оцелели членове на царското семейство. Напуска България заедно със снаха си Царица Иоанна и децата й Симеон II и Мария Луиза. При спирането на парахода "Аксу" в Порт Саид се прекачва на параход за Европа. Установява се в Кобург при Царя отец Фердинанд І. След неговата кончина заминава при семейството на сестра си Надежда, Херцогиня Вюртембергска, която умира през 1958 г. Тогава Княгиня Евдокия отива да живее в Католическото старопиталище във Фридрихсхафен на Боденското езеро. Неколкократно посещава снаха си Царица Иоанна в дома й в Ещорил (Испания), както и племениците си Н.В. Симеон II в Мадрид и княгиня Мария Луиза в Канада и в САЩ. Княгиня Евдокия живее изключително скромно, в почти монашески условия. Непрестанно тъгува за България. Споделя пред своите посетители, че дори въздухът на Родината й е различен от този в чужбина. На прозореца й винаги растял благоуханен български здравец. Дълбоко религиозна, тя никога не се разделяла със своя молитвеник, на страниците на който записвала свои молитви от времето на арестуването й. Оставя го на племеницата си с текст: "На Мария Луиза, която единствена говори с Бога на български!". Намира вечен покой на 4 октомври 1985 г. в санаториума на Боденското езеро. Погребана е в гробницата на Вюртембергските херцози в замъка "Алцхаузен”.

Любопитно: Княгиня Евдокия е причина на Кръстова гора да бъде издигнат метален кръст, пред който поклонниците са се кланяли. Историята е следната: Не може да бъде определен броят на всички получили физическо и душевно изцерение, както и духовно просветление след престой на Кръстова гора. Сред хилядите поклонници е била и княгиня Евдокия, една от сестрите на цар Борис ІІІ, която отишла на Кръстова гора с надеждата да намери облекчение от сполетелите я болести, за които лек не намерили изявени наши и европейски медици. И тя наистина се почувствала доста по-добре, а след известно време напълно възстановила своите сили. Благодарен за излекуваната си сестра, цар Борис ІІІ решил да постави метален кръст на Кръстова гора. Заедно с подполковник Величков те си поделят сумата за изработването му и на 1 май 1936 г. металният кръст е донесен от Йорданчо (човекът, който имал видения за това свето място) и подполковник Величков на връх Кръстов, където в присъствието на цялото село Борово е бетониран на източното възвишение на върха и осветен от свещеник Петър Василев Кошелев. В края на водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан Стойчев посочил гълъба и казал на хората да го последват, защото той ще им покаже къде се е намирало старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една скала, в долната част на която след разчистването на натрупаните камъни бликнала вода. Името на княгиня Евдокия днес носят: Професионална Гимназия по Фризьорство и Козметика „Княгиня Евдокия” София Специализирана болница за активно лечение на детски болести "Княгиня Евдокия” София Източници: Един завет – потомците на царския офицерски корпус Личен сайт на Цар Симеон ІІ По материали на доц. д-р Пламен Христов, преподавател във Великотърновски университет Снимки: Интернет Личен архив Галерия „Виктория” Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!

Нагоре