Честито на именниците Николай (от гр. Победител на народите), Никола, Нико, Кольо, Колчо, Николина, Нина На 6 декември източноправославните християни честват Свeти Никола Чудотворец. Първобразът е историческа личност - Никола Мираликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара - Ликия, Мала Азия (днес Турция).
Още като младеж той наследил голямо богатство от баща си и раздал всичко на децата и бедните си съграждани. За добрите му дела се разказвали множество легенди. Така, например, когато един богаташ с три дъщери се разорил и решил да продаде децата си като робини, светията тайно му подхвърлил три кесии със злато и така спасил момичетата от ужасна участ. Той откупувал и други хора от робство. Източноправославната религиозна традиция го почита като покровител на мореплавателите. Според една легенда, по време на силна морска буря, светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб. Според друга светията запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, починал при падане от най-високата мачта. Св. Никола пътувал много по море и от опасностите се спасявал благодарение на божията закрила. В едно от житията му се споменава епизод, в който той обърнал към християнството пирати, нападнали кораба, с който той пътувал. В образа на свети Никола се преплитат чертите на добродетелния християнин и на езически бог (Посейдон). Това е причината българите да го почитат като патрон на моряците и рибарите, както и като покровител на океаните, моретата, реките и езерата. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата. Свети Никола умира на 6-ти декември 345 година. Паметта му се почита и до днес от Християнската църква именно на тази дата. В Западна Европа също честват свети Никола (Николаус). В немско-говорящите страни – Германия, Австрия, Швейцария, също в  Холандия и Белгия този ден е особено важен за децата. В нощта на 5 срещу 6 декември децата оставят обувките си с надеждата добрият светец да ги напълни с лакомства и подаръци. В много райони на запада празненствата за свети Николаус постепенно се трансформират в Коледа. На този ден се слага край на есенния риболов. Уловът се принася в жертва на Свети Николай и рибарите още на брега изяждат първата уловена  риба, останалата отнасят вкъщи. На Никулден се приготвя риба с люспи, най-вече шаран, защото той е слуга на светеца. Голата риба навява асоциации с бедност. Люспите се почистват внимателно, така, че да не падат на земята. Вярва се, че ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото който я настъпи, ще се разболее и ще умре. Костите на рибата се събират и изгарят, както на гергьовско агне, закопават се в земята или се пускат в реката или морето. Традиционните ястия, които трябва да присъстват на никулденската трапеза са рибник (пълнен шаран в тесто) и обреден хляб, като във всяка къща трябва да са по два. Част от тях се раздава на съседите и така може да се прецени, коя домакиня е най-добра в приготвянето им. Останалите ястия на никулденската трапеза са  чушки, пълнени с ориз, сарми, царевица, зрял фасул, жито – все постни ястия, защото Коледните пости не са приключили. След като трапезата се прикади с тамян, домакинята (домакинът) вдига питата над главата си и я разчупва. Половината се прибира, а другата половина се оставя на трапезата. Всеки загрелва от житото с лъжица, вдига ръка на високо и се нарича: „На такава височина да порасне житото догодина!” После се вдигат чашите с вино и се нарича: „Колкото искри в чашата, толкова грозде по лозята!” Поверие:   Кост от главата на рибата се запазва за лечение или се заравя под прага, за да пази дома от злосторници.  С никулденска рибя кост знахарите лекували децата от заушка. Майките зашивали кост в дрехата на новороденото, за да го пази от лоши очи. На този ден не се работи нито къщна (работа пране, чистене, шиене), нито работа навън (на двора, в плевнята, в обора). Трапезата не се вдига през целия ден. Канят се гости, раздава се храна, за спасение от беди през годината.   От 1992 г. Никулден се чества и като Ден на град Бургас.     Ето накои рецепти за приготвяне на шаран: http://bgkulinar.net/recepti.php?id=1393 http://kitchenbg.com/forum/viewtopic.php?t=280 http://www.gotvetesmen.com/forum/index.php/topic,881.0.html   Източници: Симеон Дочев, Честит Имен Ден, ИК „Християнин”, С. 2002 Томислав Дяков, Народният календар – празници и вярвания на българите, Анубис, С.1993

Много интересно! За следващия Никулден ще експериментирам с рецептата за риба. Харесах си нещо от рецептите, които сте посочили. Благодарности!