Минало и бъдеще :: Клод Моне – 270 години от рождението на великия художник

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.12.2010 10:39 - Клод Моне – 270 години от рождението на великия художник

Автор: elika Категория: Лайфстайл

Прочетен: 14037 Коментари: 4 Гласове:

Последна промяна: 19.12.2010 17:09

На 14 ноември 1840 г. в Париж, в семейството на Адолф и Луис-Юстен Моне се ражда Клод Моне. Родителите му са второ поколение парижани, но през 1845 г. се преселват в Льо Хавър (Нормандия). Светото кръщение е извършено в църквата „Нотър Дам дьо Лорет“ и му е дадено името Оскар-Клод. Майка му е певица, а баща му — бакалин.

Клод Моне

Адолф Моне иска сина му да влезе в семейния бизнес, но Клод желае да стане художник. Клод Моне прекарва младостта си в Хавър, като на 1 април 1851 г. постъпва в местната гимназия. Там се проявява като карикатурист - продава свои карикатури за по 10 - 20 франка. По-късно обаче променя възгледите си под влиянието на своя ментор Буден, когото среща по плажовете на Нормандия през 1856 / 1857 г.

Буден убеждава Моне да започне да използва маслени бои. Освен това, Моне е въведен в пленеризма от Буден и така започва да твори пейзажи. На 28 януари 1857 г. майката на Клод Моне умира. Той напуска училище и отива да живее при своята леля Мари-Жан.

Младият Моне осъзнава новите възможности, които му предоставя природата със своите странни и красиви форми. През 1859 г. той е вече ученик в Ателие Суис в Париж, където се запознава и сприятелява с Камий Писаро, друг много известен представител на импресионизма.

След като отбива военна служба 2 години в Алжир, той се завръща в Хавър и се запознава с Йохан Йонгкинд. За него Моне казва по-късно, че дължи “окончателното оформяне на своя художествен поглед”.

През последните години от живота си Моне страда от отслабващо зрение, но продължава да рисува до смъртта си. Обожава цветята и последните две години от живота си посвещава на рисуването на водни лилии, от които смъртта го откъсва през 1926 г.

Той е изключително плодотворен художник и много големи и известни галерии имат негови творби. Умира през декември 1926 г. в малкото градче Живерни на 86 години. През 1862 г. Клод Моне се включва в студиото на Глейр в Париж, където се запознава с Реноар, Сисле и Базил, с които той оформя ядрото на импресионизма. Страстта на Моне да рисува навън е много добре разкрита чрез една известна история, отнасяща се до един от първите му амбициозни проекти – картината “Жени в градината” Париж 1866 - 1867 г. Картината е около 2,5 метра на височина и, за да може да я рисува навън, той поръчва да му изкопаят ров в градината, така че да може да издига или снишава платното до желаната от него височина чрез скрипци.

“Жени в градината”

Гюстав Курбе, известен френски художник реалист, при едно свое посещение наблюдава Моне и отбелязва, че Моне не би нарисувал дори и листата, които са на заден план, ако върху тях не пада точната според него светлина.

По време на френско-пруската война (1870-1871) Моне търси убежище в Англия заедно с Писаро. Там той изучава творбите на Констабъл и Джоузеф Търнър, рисува река Темза и лондонските паркове. Там се запознава с търговеца на картини Дюран-Рюел, който впоследствие ще се окаже един от основните почитатели (и един от първите масови купувачи) на импресионизма.

От 1871 до 1878 г. Моне живее в днешен Аржантьой, тогава малко селце на река Сена близо до Париж. Там са рисувани някои от най-веселите и най-известни творби на импресионистическото движение – не само от Моне, но и от неговите гости Мане, Реноар и Сисле. През 1878 г. той се мести във Ветьой, а в 1883 г. се установява в Живерни (село, което се намира също на река Сена, но на около 40 мили от Париж). След дълъг период на гладуване и недоимък, Моне започва да печели добре.

До 1890 г. Клод Моне е толкова успял, че може да си позволи да си купи къщата в Живерни, която преди това е наемал, а през 1892 г. той се жени за своята любовница, с която е започнал връзка през 1876 г., 3 години преди смъртта на първата си жена. От 1890 г. той се съсредоточава върху поредица от картини, в които пресъздава един и същ обект в различни часове на деня и при различна светлина – „Купи сено“ (1890 – 1891) и катедралата в Руан (1891 – 1895) са сред най-известните от този период. Той продължава да пътува много, посещавайки Лондон и Венеция няколко пъти (а също и Норвегия като гост на кралица Кристиана), но неговото внимание все повече се насочвало към създадения от него воден парк в Живерни, който му служил като вдъхновение за неговата поредица от картини на тема “Водни лилии”, която той започва през 1899 г. и която става доминираща за неговото творчество оттам нататък. През 1914 г. той дори построява специално студио в двора на къщата си, за да може да работи върху огромни платна.

Водни лилии Наричат Клод Моне „баща на импресионизма”. Пред очите ни се разкрият триизмерни пейзажи, чиято палитра прелива от реалност в сюрреалистичност. Моне е живял в живописно селце Живерни, разположено на около 70 км от Париж и на 60 от Руан. Днес там се намира и специален център за посетители, предлагащ тематичните си сувенири. В Живерни от 1992 г. съществува и т.нар. Musee Americain Giverny - музеят, който осъществява връзка между френски и американски артисти, представители на импресионизма и други знакови течения от ХІХ и ХХ век.
През 1883 г. Клод Моне се установява в Живерни, след като купува имение с овощна градина, оградено с високи каменни стени. Според разкази на местни жители Моне се е влюбил в китното селце и околностите му, когато за първи път ги вижда от влака на път за Париж.

Живерни е малко селце подобно на хилядите други френски села. Това, което го прави популярно е градината на Моне, спечелила му широка известност. Градината на имението на художника Клод Моне в Живерни е най-популярната в света.
Както става ясно и от картините му, художникът много обичал да рисува на открито и да използва магията на дневната светлина в различните й вариации. Сама по себе си градината е като творба на Моне и до ден днешен е любимо място на хората на изкуството.
Градината е създадена в годините 1883 - 1926 в красивата долина на река Епт, многократно превръщала се във вдъхновение за Моне. През 1976 г. е реставрирана, без промени в дизайна й.

Снимки от градината

Установил се в селото и в своето имение, художникът се заема с плана си да създаде градина, която да бъде действителен образ на творческите му търсения за красота. В продължение на доста години с помощта на седем градинари той полага неимоверни усилия да превърне имението в градина, изпълнена с перспектива, симетрия и цветове.

Градината в картините на Клод Моне

Разделена е на две части от пътека, а достъпът от единия до другия край става благодарение на тунел. От едната страна се намира розовата къща на Моне със зелени прозорци, окичена с гирлянди от рози, където прекарва последните години от живота си.
От другата страна на тунела обликът й е напълно различен, все едно омагьосан от четката на великия импресионист. Там се намират нереално красивите езера с лилии, заобиколени от глицинии и върби. Градината около къщата или т.н. Нормандски двор, разположена на площ от един хектар, е разделена на цветни лехи, където цветята са засадени на туфи с различна височина, за да създадат обем. Плодните и декоративните дървета са надвиснали над катерещи се рози и ружи. В цветните бордюри наред с редки, екзотични растения са засадени и едногодишни цветя. С течение на годините Моне се увличал в ботаниката, търсил редки видове, купувал ги доста скъпо и споделял с приятели, че всичките му пари отиват за градината, но бил във възторг от нея и тя го вдъхновявала в творческите му търсения. Клод Моне смесва най-простите растения като маргаритките и маковете с екзотични, рядко срещани цветя, за да постигне онази пъстрота, която е характерна за неговата палитра. Строго организираната и разчертана градина не е по вкуса на художника. В своите лехи той съчетава цветята според техните цветове и ги оставя да растат колкото искат Вдъхновението на водните лилии

Най-съвършеното творение на Моне е Водната градина, заобиколена от плачещи върби и бамбукови туфи. Над езерото се простира мост в японски стил, обкичен с бели и лилави глицинии. Две дървени лодки, плаващи под моста, са използвани от градинарите, за да се грижат за водните лилии, които са голямото вдъхновение за Моне.

Прочутата водна градина не е част от първоначалното имение на художника. Десет години след като се е преместил в Живенри и е успял да събере пари, той купува поляната в близост до неговото имение. Пролет в Живерни Художникът веднага се захваща с изпълнението на плана си - да премести коритото на потока, който протича през нея, и да организира на нейно място красива ориенталска водна градина с китайски и японски бамбук, екзотични водни лилии и редки растения. Те се съчетават по изящен начин с допълнителен архитектурен елемент - зелен японски мост. Водната градина е изпълнена от асиметричности и извивки.

Вдъхновена е от японската градина, от която Моне се възхищава и опознава от гравюрите, които колекционира. Разбира се, такива мащабни дейности по промяна на ландшафта не остават незабелязани и селяните обвиняват художника, че екзотичните му растения отравят водата в района. Какво се е случило по време на тогавашните дебати, е неизвестно, но Водната градина е факт и се радва на посетители и поклонници на художника и днес. Източници:
Сп. Велики художници – живот, вдъхновение и
творчество: Клод Моне Анн Кенинс, Клод Моне/ Световна галерия, С. 2009 Михаил Алпатов, История на изкуството, С.1977 Ю.Г.Шапиро, 50 кратких биографий мастеров западно-европейского искусство, Ленинград, 1968

Снимки: Интернет
Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!

Нагоре