Постинг
26.11.2010 14:50 -
Утре Светата православна църква отдава почит на преп. Теодосий Търновски – учител на Свети патриарх Евтимий Търновски
Теодосий Търновски е роден в Търново около 1300 г. Монашество приема в манастира "Св. Никола" ("Арчар"). Живее последователно в търновския манастир "Св. Богородица Одигитрия", в манастир край средновековния гр. Червен, Русенско, в манастира "Св. Богородица" ("Епикерниев") край Сливен. Когато през 1335 г. основоположникът на исихазма Григорий Синаит се заселва в Парория (област около Странджа) и основава там манастир, Теодосий Търновски се установява при него.
Два пъти посещава Търново със специална задача - среща се с цар Иван Александър и измолва от него материална помощ за Парорийската обител. Около 1350 г. се завръща в Търново и основава Килифаревския манастир, където събира ученици и бързо го превръща в значително просветно огнище. Ориентацията на Теодосий Търновски е на страната на т.нар. ортодоксална, провизантийска партия в България и е в пряка връзка с разбиранията му на убеден исихаст за приобщаване на българите към духа на византийска култура и образованост. Най-голямата заслуга на Теодосий Търновски за българската средновековна култура е основаването на Килифаревското книжовно средище, чиито традиции се поемат от Търновската книжовна школа.
Свети Теодосий Търновски – мозайка от храм-паметника Свети Александър Невски
За живота Свети Теодосий разказва едно просторно житие, написано от неговия съидейник, цариградския патриарх Калист:
Преподобният Теодосий се родил в семейството на благочестиви и благородни родители българи в град Търново около 1300 г. Понеже още в младостта си проявявал изрядно благочестие и живот по Бога. Той се скрива от своите плътски родители и сродници, за да не знае за него никой и любовта към родителите да не му попречи на любовта към Бога. Послушал гласа на Спасителя, Който казва: "Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва", затова излязъл от своето родно място, стигнал в град Бдин (Видин) и влязъл в манастира "Арчар", където бил храмът "Свети Николай Мирликийски".
Игуменът Иов, добродетелен човек, прозрял, че младият Теодосий ще бъде избран съсъд на Бога, затова го приел с готовност и го постригал в монашество. Като монах Теодосий бил много прилежен в послушанието и смирението, имайки предвид думите на Синайския игумен, Иоан Лествичник: "Отпослушанието се ражда смирение, а от смирението безстрастие, което се именува царица на добродетелите".
Преп. Иоан Лествичник Като истински изпълнител на божествените заповеди, вършел доблестно всички служби, като мислел, че служи на Бога, а не на човеците. Не прекъсвал поста и въздържанието, а пребъдвал усърдно в тях. Затова преподобният Иов го поставил за началник над всяка манастирска потреба.
Теодосий прекарал там доста време и добре свикнал с постническия живот. След като изпратил своя отец Иов при Господа напуснал споменатата обител и се завърнал в град Търново. Заселил се в известния манастир "Пресвета Богородица". Малко време прекарал в светата обител, защото очаквал да намери нови знания.
Отишъл в Червен. В тамошния манастир всячески търсел човека, който да може да го напъти в духовния живот не само със своята добродетел, но и с личното си благочестие, с непоколебимата си вяра и спазване на божествените правила. Но понеже по това време малко били в България творците на добродетел, скоро и оттам напуснал. Пристигнал в Сливенската планина и се поселил в манастира "Св. Богородица", наречен "Епикернев", защото храмът му бил съграден от някой си Епикерн. И останал там много време.
Но до него достигнал слухът, че монахът Григорий, по прякор Синаит се завърнал от някакво пустинно място между Византия и България, което се наричало "Парория" (Пригранично) и било откъснато от всякакви връзки със света. Този Григорий поставил килии, положил начало на добродетелен живот и пребъдвал в молитва към Бога и получавал от Него изобилни озарения. Този именно земен ангел и небесен човек немалко години прекарал на Атонска Света Гора и там мнозина научил на правилния подвиг и видение, бидейки самият той богат с добродетелно безмълвие (исихия) и ангелоподобно житие.
Св. Григорий Синаит
Но понеже агаряните прегазили цялата гръцка земя и опустошили всички места, и той напуснал божествената Атонска Гора, тъй като не можел да живее там поради честите варварски нападения, и отишъл на горепоменатото място. Теодосий отишъл в тамошната пустиня, намерил чудния мъж и се изпълнил с неизразима духовна радост. А божественият Григорий, щом го видял, веднага го приел, защото му била открита живеещата в него божествена благодат.
От този момент Теодосий денонощно бил наставляван на чистата вяра и божествените заповеди, които са в състояние да възвисят човека до Божия образ и до мярата на възрастта на Христовата пълнота. Великият Григорий, като видял божествена ревност на Теодосий за живот по Бога, нищо не криел пред него от подвига и съзерцанието, против които демоните воюват от дясна и лява страна.
Но понеже това място Парория било пълно с разбойници, които смущавали безмълвието на монасите със своите нападения, великият Синаит изпратил Теодосий при цар Иван Александър, който тогава държал българския скиптър - човек благочестив и разумен, както рядко някой е между царете, за да му направи известно всичко това, та дано се смили да съгради крепост на светата обител за спокойствие на духовния отец и неговите сподвижници.
Царят, като чул всичко от Теодосий, когото познавал и понеже много обичал изрядните монаси, веднага удовлетворил прошението му: изпратил имения и добитък, и всичко друго потребно за крепостна кула с радостна душа и богата ръка. Така била създадена кулата на светата обител и църквата, а монасите получили безмълвие и тишина, и се освободили от разбойническите нападения.
Теодосий продължавал да бъде прилежен в непрестанното псалмопение, като ставал в полунощ да отправя към Господа своите молитви според божествения Давид. Като го наблюдавал великият отец да расте в добродетелта и да се издига постепенно в сърцето си нагоре, само на него единствен от всички братя заповядал да се усамоти в килията си, за да го подложат на изпитания демоните, които по този начин имат обичай да се борят с подвижниците.
Теодосий се облякъл в молитвите на своя отец като в броня и шлем и кораво всеоръжие и изпълнявал заповяданото послушание със светло произволение. Срещнал много опълчения и съпротивления от враговете на човешкото спасение, различни мечтания и чужди гласове, но смелият борец не само че не се уплашил, ами и за малко време демоните не можели да го откъснат от паметта Божия. Той си пеел и казвал: "Окръжаваш ме с радост на избавление" и пак: "Господ е Пастир мой и от нищо не ще се нуждая".
Но пак се явила належаща нужда - братята били отново притеснявани, та преподобният Григорий отново изпратил Теодосий при поменатия цар, защото никой друг не можешел да изпълни такава задача, поради старото му познанство с царя и искрената любов на владетеля към него.
Като получил повелята на своя отец, Теодосий отишъл при царя, получил просимото и искал да се върне назад. Тогава някой си благороден мъж от бележитите и славните в столицата на име Роман, който отдавна изпитвал голяма любов към блажения Теодосий и бил крайно привързан към него със сърдечна близост, бил облечен в монашески образ, но съвсем нямал наставник по Божия път и много страдал. Като узнал, че Теодосий е пристигнал, отишъл при него и като се докосвал до нозете му и като му припомнял отдавнашната си обич, рекъл: "Ако ме оставиш без твоето внимание, ще чуеш, че или съм се заклал, или съм се хвърлил от високите стръмнини. Защото, както елен желае водни извори, така моята душа желае да се наслаждава на твоите молитви и винаги с тебе да се въдворява!"
Теодосий склонил на неговите молби, взел го със себе си и го довел при блажения старец. Старецът пък се подчинил на заповедта да не изгонва идващия, затова с усърдие го приел и го причислил към братята. Роман покорно служел, изпълнявал заповедите и доста време прекарал там. Случи се друга някаква нужда и старецът изпратил Роман по манастирска служба. В това време на блажения Григорий като човек настъпил пределът на всяко човешко естество и му дошло вече времето да замине при Господа. Погребали с ридание и много сълзи.
Като останали без пастир, монасите на оная обител канели Теодосий да им стане предстоятел, понеже подражавал на житието на покойния старец и бил причина за сигурността на тяхното съществувание. Той обаче нито за момент не се покорил и не пожелал да приеме върху си такова началство. Затова, като почакал малко време подир смъртта на божествения отец, заминал за Сливенската планина, едно за посещение на тамошните братя и друго заради поменатия Роман, когото взел оттам и се отправи към Светата Атонска Гора, понеже пожелал да види тамошните подвижници на монашеското житие.
Не могъл да остане там дълго време поради варварските нападения. Изпратил Роман назад, а самият той отишъл в град Солун. Обиколил добродетелните мъже там, сподобил се с тяхното благословение. След това пожелал да отиде в Бер, та и там да се наслади на вида и беседите на отците. В Бер имало скит "Нови Антоний" с много постници, които един друг се надпреварвали в добродетели и водели равноангелско житие.
Като се насладил достатъчно на техните молитви и разсъждения, заминал с кораб за Цариград. И там прекарал малко време, докато се поклонил на светините с голямо благоговение, и се завърнал в Парорската обител, едно да посети братята, друго да се поклони пред ковчега на великия отец, и пак отиде в Сливен, откъдето взел Роман и заминал в Емонската планина до Несебър на Черно море.
Докато били там, не преставали да умоляват Божественото милосърдие и да прибавят трудове към трудовете си, пост към поста си. Според думите на божествения Павел забравяли що е зад тях и се стремяли към това, което е пред тях.
Но понеже и там не ги оставил спокойно да безмълствуват ненавистникът на доброто, дяволът, ами и срещу това безмълвно място вдигнал разбойници. Теодосий и Роман отишли надалеч да търсят по-добро. Внимателно потърсили място, където не би имало страх и никой разбойник не влизал, което имало царска охрана и от което злите хора се бояли. Така пристигнали до Кефаларево, което отстояло на малко разстояние от столичния град Търново и решили да се поселят там. Посетили царя и му съобщили своето решение. А благочестивият цар Иван Александър решил да стане според тяхната молба и заповядал на това място да им се построят килии, защото питаел отдавнашна и голяма любов към Теодосий и желаел често да се наслаждава от неговите поучения.
След като прекарали там 3 години време, Теодосий получил видение - цялата планина пълна с различни цветя и чудни дървета, отрупани с всякакви плодове, а един светъл мъж стои и му заповядва да не се лени, да бере плодовете! Като дошъл на себе си, той разбрал духом, че тази пустинна гора ще се напълни с монаси, които ще принасят много добродетелни плодове. Това именно скоро се осъществило на дело, защото дори до петдесет монаси се събрали от разни места, пустинната гора превърнали в град, като сладкогласни лястовици всякъде на-около направили гнездата си и отправяли денонощни славословия към Бога.
Монахът Евтимий произлизал от болярски род, а после получил патриаршески сан в Търново. Като се отказал от всичко на този свят, той отишъл в Кефаларската обител и там под ръководството на преподобни Теодосий постигнал победа над врага на човешкото спасение. Послушанието му било несмутимо и молитвеното му стоене било всенощно, самото му дишане било пение на Господа.
Свети патриарх Евтимий
Разсъдителният Теодосий, като виждал как Евтимий преуспява в подвига и философията, поставил го за свой помощник, предал му всички веществени и духовни грижи на светата обител, а сам се отделил на малко разстояние в дълбоката гора за крайно безмълвие.
Веднъж отишъл Евтимий при него в уговорената вечер и дал знак отдалеч за своето присъствие, но не чул неговият отец да го вика. И много пъти ударил в клепалцето, обаче отговор не получил. Тогава се спуснал бързо към килията на стареца си и надникнал през прозорчето: видял духоносния Теодосий прав и вдигнал нагоре преподобните си ръце, целия като огнен от главата до нозете. Обвзет от страх и ужас, той веднага се върнал и с клепане свикал братята на утринно богослужение.
Другата нощ пак отишъл и намерил великия отец да седи пред вратата на килията си и да ридае. Той паднал пред нозете му и също с ридание го попитал за причината на неговите сълзи. Преподобният му отговорил, че агаряните ще поробят нашата страна и че тази превъжделена горска пустиня ще запустее. И рекъл: "А ти, чедо, бъди мъжествен и да крепне сърцето ти, защото ще се сподобиш с вериги и апостолско гонение!" И това Бог устроил по Своята мъдрост, та блаженият да прояви своята богодарувана святост не само с добродетелта си, но и с пророческия си дар. А свещеният Евтимий предузнал волята на Господа да не бяга от званието, което по-късно ще го прати като втори Моисей да бъде предстоятел на своя народ.
Школата на Теодосий Търновски,
худ. Никола Кожухаров Веднъж по обичая си стоял с братята на бдение, поощрявал ги към духовни подвизи и им припомнял подвизите и постничеството на древните отци. Тогава братята го попитали: "Как така, въпреки че Бог е всесилен и всички се трудят да изпълняват Неговата воля, а дяволът все пак има възможност да бъде дързък против човешкия род, и то не само против патриарсите, пророците и другите светци по реда им, ами дръзна безсрамно да изкушава и Самия Господ, и то не само веднъж, но и два, и три пъти, както разказва божествената книга на Евангелието? Та дори и досега не ни оставя да починем, като ни бори ден и нощ понякога със сън и леност, понякога с непослушание и други различни страсти. Научи ни, прочее, как да избегнем неговите изкусно изплетени мрежи!"
Като помълчал малко, Теодосий отворил устата си и започнал тихо да говори: "Братя и отци, дяволът не е получил такава власт да ни има в ръцете си до край. Съвсем не! Но откакто беше свален от небесата поради неговата гордост и прелъсти първия човек, и направи той да бъде изгонен из рая, се нахвърли безпощадно върху цялото човечество до самия кръст и възкресение на Спасителя заради безсрамния и несдържан нрав на човеците. Но напоследък Господ Иисус Христос се въплъти от Света Дева Богородица заради нас човеците и заради нашето спасение и стана нов Адам, за да върне до първата красота нашата бедност, която наследихме от Адама. И претърпя кръст и смърт, слезе в ада и разруши всичкото мъчителство на врага; и самия дявол направи за посмешище и поругание на цялото човешко естество, и не само за мъжете, но и за жените, и девиците, и младенците. Затова богоотец Давид Му говорил: "У врага съвсем не стигна оръжие, и градовете Ти разруши" тоест неговите начинания и козни. И сега в наша власт е или да възприемаме неговите лукави съвети и заедно с него да се мъчим или да се противим на неговите козни и да бъдем с Бога. Защото, щом като силата на врага е потъпкана докрай, тя е съвсем недействена в нежелаещите, както и всичките му козни. Понеже Господ изпратил Своите стрели - апостолите и ги разпръснал,умножил мълниите и ги смутил. Тъй като краищата на земята са в Негова ръка и планинските върхове са Негови. Оттук ни дари и власт да настъпваме на змии и скорпии и на всичката сила на врага. Затова не се отпускайте, нито пък се плашете от неговите нападения, защото Господ ви помага в борбата и ще ви изземе от неговите мрежи! Само се подвизавайте с цялата си душа и покажете усърдие към всяка добродетел! Защото който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне, както е казал божественият апостол. Нищо да не ви плаши: ни глад, ни жажда, ни голота, ни меч, ни рани, нито друго нищо от скърбите на този свят, защото "страданията на сегашното времене са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас".
Патриаршески манастир „Света троица” 1903 г.
Патриаршески манастир „Света троица” 1903 г.
Патриаршески манастир „Света троица” днес
Помнете нашите древни отци, които прекараха целия си живот в голяма нужда и притеснение, ходеха в овчи и кози кожи, в земни пропасти и пещери, пребивавайки в сълзи, умиление и всегдашен плач и очаквайки утешение само от Единия Бог, съвсем лишени от всякакво телесно удобство и умирайки всеки час! Защото възложиха своята надежда на отварящия ръката Си и насищащия всичко живо със Своето благоволение, за да получат неизреченото блаженство, което е приготвено за праведните от векове и родове какво добро усърдие, какво благо произволение! казвайки: "Както еленът жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе. Жадува нашата душа за силния и живия Бог, кога ще дойдем и ще се явим пред Божието лице. Сълзите ни бяха за нас хляб ден и нощ".
Блажени и триж блажени всички, които се сподобят да се насладят с такива блага! А окаяни и достойни за много сълзи са ония, които се окажат облечени не в сватбени, а в мръсни одежди, които дори ако дръзнат да влязат в блажената светлина, за тях чертогът ще бъде затворен и ще чуят гласа на Жениха отвътре: "Махнете се от Мене, защото не ви познавам!" О, умилено чуване, о Владично негодувание! Тия са плевелите, за които Господ говори в Евангелието, че ще бъдат изгорени с неугасим огън. А праведните и преподобните, мъчениците и всички светци ще поднесат своите дела като дарове: праведниците и пророците своите трудове за вяра и пророчества; апостолите гонения и изгнания заради въплътения Христос; мъчениците бой, рани и отсичане на глави; и с една дума всички светци ще поднесат своите дела според писаното: всеки ще понесе своите дела или добри, или зли. И няма да има кой да отговаря пред праведния Съдия, защото тогава никой няма да дръзне да отвори устата си. Когато се разклатят небесните сили и земята ще бъде в страх и трепет, кой ще дръзне тогава да отвори уста? Няма да има и нужда тогава да се разпитват, защото тогава телата на всички ще бъдат като огледала пред гледащите, и добрите или зли дела в тях ще бъдат явни. И от целомъдрените и чисти тела ще надничат страдания и подвизи, а от нечистите и скверните нечисти и скверни дела. Какъв срам ще понесат тогава грешниците, колко боязън, колко притеснение уви, когато люти и немилостиви ангели ше разлъчат праведните от грешните, както човек разлъчва овци от кози. Тогава и огнената река ще тече пред съдилището и жестоко ще погълне ония, които се окажат недостойни.
Теодосий Търновски, худ. Лили Димкова,
дъщеря на народния лечител Петър Димков
Прочее, като знаем това, "нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа" в този живот, докато имаме време, та там да се явят нашите добрини и да се облечем в слава и чест вместо в срам! Да издигнем ума си към Бога, към духовните видения, към райските хубости, към вечните обители, към ангелските ликове, към тамошното съществувание! Защото според апостола нашето житие е на небесата, откъдето очакваме Спасителя Господа Иисуса Христа, Който ще ни преобрази от нашите мъртви тела в Своята вечна и непреходна слава. Нека си помислим къде са сега душите на праведните и грешните? Как ще бъде явяването на великия наш Бог и Спасител Иисус Христос, при което както казва Божественото Писание небесата с шум ще преминат, "стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят". После как ше се свърже стново душата с тялото на всекиго? Какъв ще бъде оня събор, който ще събере всички хора от Адама, та чак до свършека на света? Какво устройство ще получат праведниците в Небесното царство? А какво пък грешниците, изпращани във вечните мъки?6 С това да се поучаваме денонощно в ума си, с плач и сълзи да изпращаме нашите молитви към всещедрия Бог и няма да ни презре нашият Създател!"
Като говорел на монасите тези и много други слова, довеждал всички до умиление и плач, понеже забивал в душите им жилото на усърдието.
Минало доста време, измаилтяните пленили цяла Македония, а и на тях там не позволявали спокойствие без тревоги. Поради това преподобният пожелал отново да се премести. Царят не му позволил да отиде далеч заради преголямата му добродетел, но намерил твърде защитена пещера на 20 поприща от Търново и там създали най-напред стълба, после красива църква и килии, като царят сам носел пясък в скута си на три поприща поради стръмнината на мястото, като убедил в това и всички свои велможи. И така Теодосий пак пребивавал в безмълвие. И се събирали при него множество монаси и различно се наслаждавали на духовна полза от него.
Някой си монах Иов живеел в Жлебските краища и мислел, че води монашеско житие. Като го видял дяволът във всичко нему покорен, започнал да му показва разни фантазии видения веднъж ще му се яви преобразен в светъл ангел, друг път тъмен и мрачен, какъвто си е. Понякога пък напълвал килията му с различни светлини и толкова го покорил, щото започнал да иска от него поклонение, като се именувал Христос, който бил дошъл за спасение на човеците. Но не го оставил докрай да загине Божията благост, която желаел всички човеци да се спасят и да стигнат до познание на истината. Монахът Иов отишъл в пещерата при блажения Теодосий и му разказал всичко подробно. Блаженият разбрал демоничното коварство, чуждо на всеки монашески и християнски чин, наставил го много да внимава от коварствата и борбите на демоните, без да се бои от техните мечтания: дали вдигат врява, дали бият, дали хвърлят по стръмното, дали светлини показват, дали заплашват. Така оня монах бил утвърден с думите на светия отец, бил наставен на духовни подвизи и се завърнал в своята килия радостен.
Божественият Теодосий преживял там 3 години и ни най-малко не оставил своето първо правило. Но човекоубиецът дявол не можал дълго да търпи неговата добродетел, затова търсел с каква примка да го спъне, за да попречи на добродетелното му житие, и Бог допусна това по Своите Си съдби. Но както станало с Иова и с други добродетелни мъже, така станало и с божествения Теодосий: той се прославил като раб Божи и неговата добродетел станала известна на всички, а лукавият демон човеконенавистник бил посрамен.
Случило се преподобният Теодосий да заболее тежко и в продължение на повече от двадесет месеца тялото му и без това стопено и изтощено от подвига толкова се изсушило, че едва ли не се виждали вътре костите и жилите му. Но и сред тези страдания никак не се ленел да става от леглото си и да ляга, да се упражнява в непрестанна молитва и съзерцание, да изследва Божествените Писания и да възприема вложения в тях разум на Божествения Дух. Теодосий се срещнал с Вселенския патриарх в Цариград, получил неговото благословение и се изпълнил с голяма радост. Патриархът го приел с любов, зачел го както подобаваше и го наредил да живее с него. Ден и нощ се разпитвали един друг, изследвали божествените канони и стигнали до правилото, което заповядвало да не се помазва никой с великото свето миро освен само при светото кръщение. Ако някой не знаел кога е кръстен и нямал за това други свидетели, тогава без никакво смущение и съмнение можел да бъде кръстен. Като прочели това правило, блаженият изповядал на светейшия вселенски патриарх, че е сподобен със свето кръщение, но не бил сигурен по отношение на помазанието с великото свето миро поради далечното разстояние и недостига на великото миро и молел добрия пастир да му даде просветителното помазание. Затова Теодосий и учениците му били помазани от патриарха, както имал обичай да помазва светата Божия Църква.
Но Теодосий винаги обичал безмълвието (исихията) и не преставал да моли за това, ето защо патриархът го изпратил в своя манастир "Свети мъченик Мамант" извън столицата, където било пълно безмълвие, защото се намирал далече от всякакво светско съседство и мълва, място, отдалечено и чуждо на посещение от светски хора, така щото там не се чувал никакъв човешки глас.Патриархът му отредил килия в този манастир и му създал условия да се наслаждава на безмълвие.
Блаженият Теодосий прекарал там доста време, но недъгът му се засилвал и тялото му се топяло, докато външният човек крайно се изтощил, а славата на душата му цъфтяла според думите на божествения Павел: "Макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният... се подновява".
Като видял себе си съвсем изнемощял и че ще заминава при Бога, Теодосий повикал вкупом учениците си и им поръчал: Най-напред заповядал внимателно да пазят благочестивата вяра на апостолската Църква и нейните православни догмати, както сме приели от начало, и нищо нито да прибавяме, нито да отнемаме.
Също така да пазят крепко Неговите свети заповеди, защото който внимателно пази тях, той е наистина християнин по име и същност.
Освен това да каляват в доброто своята воля и да обичат нестяжателния живот, поста и въздържанието, които имат свойството да приспиват страстите, да укротяват гнева и да прогонват плътските движения и душевния мрак, или с една дума изсушават всяка плътска мокрота и сласт.
Но и смъртната памет винаги да имат пред очи и страшното Спасителево изпитание, когато ще съди всички и всекиму ще въздаде според делата.
Никога да не изоставят богосъзерцанието, защотото е крепко оръжие против вражеските сили.
И най-вече да държат с всички сили за любовта, която е върхът на добродетелите и пълнота на всички блага, и да оказват гостоприемство на всички. Да се държат далеч от клеветата, гнева и яростта, злопаметството и завистта, които помрачават душата и я правят чужда на Бога.
С тези и още много слова наставил своите ученици Божият човек и с това им оставил богато наследство. А те усърдно слушали всичко това и се обливали със сълзи, а като узнали разлъката с добрия си отец, те сладко целували ръцете и нозете му.
Но той им махнал с ръка да мълчат и заповядал да го вдигнат. Те го вдигнали, той седнал и отворил уста, та с всичката си душа изговорил символа на вярата и изповядал всички църковни предания, които светата апостолска Църква предавала на верните. Така причастил се с божествените Христови Тайни и пак легнал.
И веднага цялата килия се изпълнила с неизречено благоухание. После видял пришествието на ангели и лицето му чудно просияло. Показвал ги с пръст на своите ученици и им рекъл: "Вижте Божието воинство!" И както сладко се взирал в тях усмихнат предал духа си в ръцете на Бога, Когото цял живот беше въжделял и при Когото отишъл да получи награда за дългите си подвизи на 27 ноември 1363 г., в който ден преди доста години се поминал и неговият учител, преподобният Григорий Синаит.
Патриархът взел със себе си целия църковен причт и архиерейския синод и го погребал в обителта "Свети мъченик Мамант" с всички почести, защото така много го обичал, както и самия старец и учител Григорий, чиито ученици се сподобиха да бъдат. И понеже всички архиереи чули ангелско пение във въздуха, когато душата му излизала от тялото, те решили, че Теодосий е достоен да бъде причислен към светците и да бъде написано житието му за полза на другите. Източници: Жития на българските светии (в новобългарски превод) от † Левкийски епископ Партений, том втoри. Синодално издателство, София, 1974 година Киселков, В., "Житието на Св. Теодосий Търновски като исторически паметник." С., 1926 Православие.RU Снимки: Интернет и личен архив
Два пъти посещава Търново със специална задача - среща се с цар Иван Александър и измолва от него материална помощ за Парорийската обител. Около 1350 г. се завръща в Търново и основава Килифаревския манастир, където събира ученици и бързо го превръща в значително просветно огнище. Ориентацията на Теодосий Търновски е на страната на т.нар. ортодоксална, провизантийска партия в България и е в пряка връзка с разбиранията му на убеден исихаст за приобщаване на българите към духа на византийска култура и образованост. Най-голямата заслуга на Теодосий Търновски за българската средновековна култура е основаването на Килифаревското книжовно средище, чиито традиции се поемат от Търновската книжовна школа.
Свети Теодосий Търновски – мозайка от храм-паметника Свети Александър Невски
За живота Свети Теодосий разказва едно просторно житие, написано от неговия съидейник, цариградския патриарх Калист:
Преподобният Теодосий се родил в семейството на благочестиви и благородни родители българи в град Търново около 1300 г. Понеже още в младостта си проявявал изрядно благочестие и живот по Бога. Той се скрива от своите плътски родители и сродници, за да не знае за него никой и любовта към родителите да не му попречи на любовта към Бога. Послушал гласа на Спасителя, Който казва: "Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва", затова излязъл от своето родно място, стигнал в град Бдин (Видин) и влязъл в манастира "Арчар", където бил храмът "Свети Николай Мирликийски".
Игуменът Иов, добродетелен човек, прозрял, че младият Теодосий ще бъде избран съсъд на Бога, затова го приел с готовност и го постригал в монашество. Като монах Теодосий бил много прилежен в послушанието и смирението, имайки предвид думите на Синайския игумен, Иоан Лествичник: "Отпослушанието се ражда смирение, а от смирението безстрастие, което се именува царица на добродетелите".
Преп. Иоан Лествичник Като истински изпълнител на божествените заповеди, вършел доблестно всички служби, като мислел, че служи на Бога, а не на човеците. Не прекъсвал поста и въздържанието, а пребъдвал усърдно в тях. Затова преподобният Иов го поставил за началник над всяка манастирска потреба.
Теодосий прекарал там доста време и добре свикнал с постническия живот. След като изпратил своя отец Иов при Господа напуснал споменатата обител и се завърнал в град Търново. Заселил се в известния манастир "Пресвета Богородица". Малко време прекарал в светата обител, защото очаквал да намери нови знания.
Отишъл в Червен. В тамошния манастир всячески търсел човека, който да може да го напъти в духовния живот не само със своята добродетел, но и с личното си благочестие, с непоколебимата си вяра и спазване на божествените правила. Но понеже по това време малко били в България творците на добродетел, скоро и оттам напуснал. Пристигнал в Сливенската планина и се поселил в манастира "Св. Богородица", наречен "Епикернев", защото храмът му бил съграден от някой си Епикерн. И останал там много време.
Но до него достигнал слухът, че монахът Григорий, по прякор Синаит се завърнал от някакво пустинно място между Византия и България, което се наричало "Парория" (Пригранично) и било откъснато от всякакви връзки със света. Този Григорий поставил килии, положил начало на добродетелен живот и пребъдвал в молитва към Бога и получавал от Него изобилни озарения. Този именно земен ангел и небесен човек немалко години прекарал на Атонска Света Гора и там мнозина научил на правилния подвиг и видение, бидейки самият той богат с добродетелно безмълвие (исихия) и ангелоподобно житие.
Св. Григорий Синаит
Но понеже агаряните прегазили цялата гръцка земя и опустошили всички места, и той напуснал божествената Атонска Гора, тъй като не можел да живее там поради честите варварски нападения, и отишъл на горепоменатото място. Теодосий отишъл в тамошната пустиня, намерил чудния мъж и се изпълнил с неизразима духовна радост. А божественият Григорий, щом го видял, веднага го приел, защото му била открита живеещата в него божествена благодат.
От този момент Теодосий денонощно бил наставляван на чистата вяра и божествените заповеди, които са в състояние да възвисят човека до Божия образ и до мярата на възрастта на Христовата пълнота. Великият Григорий, като видял божествена ревност на Теодосий за живот по Бога, нищо не криел пред него от подвига и съзерцанието, против които демоните воюват от дясна и лява страна.
Но понеже това място Парория било пълно с разбойници, които смущавали безмълвието на монасите със своите нападения, великият Синаит изпратил Теодосий при цар Иван Александър, който тогава държал българския скиптър - човек благочестив и разумен, както рядко някой е между царете, за да му направи известно всичко това, та дано се смили да съгради крепост на светата обител за спокойствие на духовния отец и неговите сподвижници.
Царят, като чул всичко от Теодосий, когото познавал и понеже много обичал изрядните монаси, веднага удовлетворил прошението му: изпратил имения и добитък, и всичко друго потребно за крепостна кула с радостна душа и богата ръка. Така била създадена кулата на светата обител и църквата, а монасите получили безмълвие и тишина, и се освободили от разбойническите нападения.
Теодосий продължавал да бъде прилежен в непрестанното псалмопение, като ставал в полунощ да отправя към Господа своите молитви според божествения Давид. Като го наблюдавал великият отец да расте в добродетелта и да се издига постепенно в сърцето си нагоре, само на него единствен от всички братя заповядал да се усамоти в килията си, за да го подложат на изпитания демоните, които по този начин имат обичай да се борят с подвижниците.
Теодосий се облякъл в молитвите на своя отец като в броня и шлем и кораво всеоръжие и изпълнявал заповяданото послушание със светло произволение. Срещнал много опълчения и съпротивления от враговете на човешкото спасение, различни мечтания и чужди гласове, но смелият борец не само че не се уплашил, ами и за малко време демоните не можели да го откъснат от паметта Божия. Той си пеел и казвал: "Окръжаваш ме с радост на избавление" и пак: "Господ е Пастир мой и от нищо не ще се нуждая".
Но пак се явила належаща нужда - братята били отново притеснявани, та преподобният Григорий отново изпратил Теодосий при поменатия цар, защото никой друг не можешел да изпълни такава задача, поради старото му познанство с царя и искрената любов на владетеля към него.
Като получил повелята на своя отец, Теодосий отишъл при царя, получил просимото и искал да се върне назад. Тогава някой си благороден мъж от бележитите и славните в столицата на име Роман, който отдавна изпитвал голяма любов към блажения Теодосий и бил крайно привързан към него със сърдечна близост, бил облечен в монашески образ, но съвсем нямал наставник по Божия път и много страдал. Като узнал, че Теодосий е пристигнал, отишъл при него и като се докосвал до нозете му и като му припомнял отдавнашната си обич, рекъл: "Ако ме оставиш без твоето внимание, ще чуеш, че или съм се заклал, или съм се хвърлил от високите стръмнини. Защото, както елен желае водни извори, така моята душа желае да се наслаждава на твоите молитви и винаги с тебе да се въдворява!"
Теодосий склонил на неговите молби, взел го със себе си и го довел при блажения старец. Старецът пък се подчинил на заповедта да не изгонва идващия, затова с усърдие го приел и го причислил към братята. Роман покорно служел, изпълнявал заповедите и доста време прекарал там. Случи се друга някаква нужда и старецът изпратил Роман по манастирска служба. В това време на блажения Григорий като човек настъпил пределът на всяко човешко естество и му дошло вече времето да замине при Господа. Погребали с ридание и много сълзи.
Като останали без пастир, монасите на оная обител канели Теодосий да им стане предстоятел, понеже подражавал на житието на покойния старец и бил причина за сигурността на тяхното съществувание. Той обаче нито за момент не се покорил и не пожелал да приеме върху си такова началство. Затова, като почакал малко време подир смъртта на божествения отец, заминал за Сливенската планина, едно за посещение на тамошните братя и друго заради поменатия Роман, когото взел оттам и се отправи към Светата Атонска Гора, понеже пожелал да види тамошните подвижници на монашеското житие.
Не могъл да остане там дълго време поради варварските нападения. Изпратил Роман назад, а самият той отишъл в град Солун. Обиколил добродетелните мъже там, сподобил се с тяхното благословение. След това пожелал да отиде в Бер, та и там да се наслади на вида и беседите на отците. В Бер имало скит "Нови Антоний" с много постници, които един друг се надпреварвали в добродетели и водели равноангелско житие.
Като се насладил достатъчно на техните молитви и разсъждения, заминал с кораб за Цариград. И там прекарал малко време, докато се поклонил на светините с голямо благоговение, и се завърнал в Парорската обител, едно да посети братята, друго да се поклони пред ковчега на великия отец, и пак отиде в Сливен, откъдето взел Роман и заминал в Емонската планина до Несебър на Черно море.
Докато били там, не преставали да умоляват Божественото милосърдие и да прибавят трудове към трудовете си, пост към поста си. Според думите на божествения Павел забравяли що е зад тях и се стремяли към това, което е пред тях.
Но понеже и там не ги оставил спокойно да безмълствуват ненавистникът на доброто, дяволът, ами и срещу това безмълвно място вдигнал разбойници. Теодосий и Роман отишли надалеч да търсят по-добро. Внимателно потърсили място, където не би имало страх и никой разбойник не влизал, което имало царска охрана и от което злите хора се бояли. Така пристигнали до Кефаларево, което отстояло на малко разстояние от столичния град Търново и решили да се поселят там. Посетили царя и му съобщили своето решение. А благочестивият цар Иван Александър решил да стане според тяхната молба и заповядал на това място да им се построят килии, защото питаел отдавнашна и голяма любов към Теодосий и желаел често да се наслаждава от неговите поучения.
След като прекарали там 3 години време, Теодосий получил видение - цялата планина пълна с различни цветя и чудни дървета, отрупани с всякакви плодове, а един светъл мъж стои и му заповядва да не се лени, да бере плодовете! Като дошъл на себе си, той разбрал духом, че тази пустинна гора ще се напълни с монаси, които ще принасят много добродетелни плодове. Това именно скоро се осъществило на дело, защото дори до петдесет монаси се събрали от разни места, пустинната гора превърнали в град, като сладкогласни лястовици всякъде на-около направили гнездата си и отправяли денонощни славословия към Бога.
Монахът Евтимий произлизал от болярски род, а после получил патриаршески сан в Търново. Като се отказал от всичко на този свят, той отишъл в Кефаларската обител и там под ръководството на преподобни Теодосий постигнал победа над врага на човешкото спасение. Послушанието му било несмутимо и молитвеното му стоене било всенощно, самото му дишане било пение на Господа.
Свети патриарх ЕвтимийРазсъдителният Теодосий, като виждал как Евтимий преуспява в подвига и философията, поставил го за свой помощник, предал му всички веществени и духовни грижи на светата обител, а сам се отделил на малко разстояние в дълбоката гора за крайно безмълвие.
Веднъж отишъл Евтимий при него в уговорената вечер и дал знак отдалеч за своето присъствие, но не чул неговият отец да го вика. И много пъти ударил в клепалцето, обаче отговор не получил. Тогава се спуснал бързо към килията на стареца си и надникнал през прозорчето: видял духоносния Теодосий прав и вдигнал нагоре преподобните си ръце, целия като огнен от главата до нозете. Обвзет от страх и ужас, той веднага се върнал и с клепане свикал братята на утринно богослужение.
Другата нощ пак отишъл и намерил великия отец да седи пред вратата на килията си и да ридае. Той паднал пред нозете му и също с ридание го попитал за причината на неговите сълзи. Преподобният му отговорил, че агаряните ще поробят нашата страна и че тази превъжделена горска пустиня ще запустее. И рекъл: "А ти, чедо, бъди мъжествен и да крепне сърцето ти, защото ще се сподобиш с вериги и апостолско гонение!" И това Бог устроил по Своята мъдрост, та блаженият да прояви своята богодарувана святост не само с добродетелта си, но и с пророческия си дар. А свещеният Евтимий предузнал волята на Господа да не бяга от званието, което по-късно ще го прати като втори Моисей да бъде предстоятел на своя народ.
Школата на Теодосий Търновски,
худ. Никола Кожухаров Веднъж по обичая си стоял с братята на бдение, поощрявал ги към духовни подвизи и им припомнял подвизите и постничеството на древните отци. Тогава братята го попитали: "Как така, въпреки че Бог е всесилен и всички се трудят да изпълняват Неговата воля, а дяволът все пак има възможност да бъде дързък против човешкия род, и то не само против патриарсите, пророците и другите светци по реда им, ами дръзна безсрамно да изкушава и Самия Господ, и то не само веднъж, но и два, и три пъти, както разказва божествената книга на Евангелието? Та дори и досега не ни оставя да починем, като ни бори ден и нощ понякога със сън и леност, понякога с непослушание и други различни страсти. Научи ни, прочее, как да избегнем неговите изкусно изплетени мрежи!"
Като помълчал малко, Теодосий отворил устата си и започнал тихо да говори: "Братя и отци, дяволът не е получил такава власт да ни има в ръцете си до край. Съвсем не! Но откакто беше свален от небесата поради неговата гордост и прелъсти първия човек, и направи той да бъде изгонен из рая, се нахвърли безпощадно върху цялото човечество до самия кръст и възкресение на Спасителя заради безсрамния и несдържан нрав на човеците. Но напоследък Господ Иисус Христос се въплъти от Света Дева Богородица заради нас човеците и заради нашето спасение и стана нов Адам, за да върне до първата красота нашата бедност, която наследихме от Адама. И претърпя кръст и смърт, слезе в ада и разруши всичкото мъчителство на врага; и самия дявол направи за посмешище и поругание на цялото човешко естество, и не само за мъжете, но и за жените, и девиците, и младенците. Затова богоотец Давид Му говорил: "У врага съвсем не стигна оръжие, и градовете Ти разруши" тоест неговите начинания и козни. И сега в наша власт е или да възприемаме неговите лукави съвети и заедно с него да се мъчим или да се противим на неговите козни и да бъдем с Бога. Защото, щом като силата на врага е потъпкана докрай, тя е съвсем недействена в нежелаещите, както и всичките му козни. Понеже Господ изпратил Своите стрели - апостолите и ги разпръснал,умножил мълниите и ги смутил. Тъй като краищата на земята са в Негова ръка и планинските върхове са Негови. Оттук ни дари и власт да настъпваме на змии и скорпии и на всичката сила на врага. Затова не се отпускайте, нито пък се плашете от неговите нападения, защото Господ ви помага в борбата и ще ви изземе от неговите мрежи! Само се подвизавайте с цялата си душа и покажете усърдие към всяка добродетел! Защото който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне, както е казал божественият апостол. Нищо да не ви плаши: ни глад, ни жажда, ни голота, ни меч, ни рани, нито друго нищо от скърбите на този свят, защото "страданията на сегашното времене са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас".
Патриаршески манастир „Света троица” 1903 г.
Патриаршески манастир „Света троица” 1903 г.
Патриаршески манастир „Света троица” днес
Помнете нашите древни отци, които прекараха целия си живот в голяма нужда и притеснение, ходеха в овчи и кози кожи, в земни пропасти и пещери, пребивавайки в сълзи, умиление и всегдашен плач и очаквайки утешение само от Единия Бог, съвсем лишени от всякакво телесно удобство и умирайки всеки час! Защото възложиха своята надежда на отварящия ръката Си и насищащия всичко живо със Своето благоволение, за да получат неизреченото блаженство, което е приготвено за праведните от векове и родове какво добро усърдие, какво благо произволение! казвайки: "Както еленът жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе. Жадува нашата душа за силния и живия Бог, кога ще дойдем и ще се явим пред Божието лице. Сълзите ни бяха за нас хляб ден и нощ".
Блажени и триж блажени всички, които се сподобят да се насладят с такива блага! А окаяни и достойни за много сълзи са ония, които се окажат облечени не в сватбени, а в мръсни одежди, които дори ако дръзнат да влязат в блажената светлина, за тях чертогът ще бъде затворен и ще чуят гласа на Жениха отвътре: "Махнете се от Мене, защото не ви познавам!" О, умилено чуване, о Владично негодувание! Тия са плевелите, за които Господ говори в Евангелието, че ще бъдат изгорени с неугасим огън. А праведните и преподобните, мъчениците и всички светци ще поднесат своите дела като дарове: праведниците и пророците своите трудове за вяра и пророчества; апостолите гонения и изгнания заради въплътения Христос; мъчениците бой, рани и отсичане на глави; и с една дума всички светци ще поднесат своите дела според писаното: всеки ще понесе своите дела или добри, или зли. И няма да има кой да отговаря пред праведния Съдия, защото тогава никой няма да дръзне да отвори устата си. Когато се разклатят небесните сили и земята ще бъде в страх и трепет, кой ще дръзне тогава да отвори уста? Няма да има и нужда тогава да се разпитват, защото тогава телата на всички ще бъдат като огледала пред гледащите, и добрите или зли дела в тях ще бъдат явни. И от целомъдрените и чисти тела ще надничат страдания и подвизи, а от нечистите и скверните нечисти и скверни дела. Какъв срам ще понесат тогава грешниците, колко боязън, колко притеснение уви, когато люти и немилостиви ангели ше разлъчат праведните от грешните, както човек разлъчва овци от кози. Тогава и огнената река ще тече пред съдилището и жестоко ще погълне ония, които се окажат недостойни.
Теодосий Търновски, худ. Лили Димкова, дъщеря на народния лечител Петър Димков
Прочее, като знаем това, "нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа" в този живот, докато имаме време, та там да се явят нашите добрини и да се облечем в слава и чест вместо в срам! Да издигнем ума си към Бога, към духовните видения, към райските хубости, към вечните обители, към ангелските ликове, към тамошното съществувание! Защото според апостола нашето житие е на небесата, откъдето очакваме Спасителя Господа Иисуса Христа, Който ще ни преобрази от нашите мъртви тела в Своята вечна и непреходна слава. Нека си помислим къде са сега душите на праведните и грешните? Как ще бъде явяването на великия наш Бог и Спасител Иисус Христос, при което както казва Божественото Писание небесата с шум ще преминат, "стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят". После как ше се свърже стново душата с тялото на всекиго? Какъв ще бъде оня събор, който ще събере всички хора от Адама, та чак до свършека на света? Какво устройство ще получат праведниците в Небесното царство? А какво пък грешниците, изпращани във вечните мъки?6 С това да се поучаваме денонощно в ума си, с плач и сълзи да изпращаме нашите молитви към всещедрия Бог и няма да ни презре нашият Създател!"
Като говорел на монасите тези и много други слова, довеждал всички до умиление и плач, понеже забивал в душите им жилото на усърдието.
Минало доста време, измаилтяните пленили цяла Македония, а и на тях там не позволявали спокойствие без тревоги. Поради това преподобният пожелал отново да се премести. Царят не му позволил да отиде далеч заради преголямата му добродетел, но намерил твърде защитена пещера на 20 поприща от Търново и там създали най-напред стълба, после красива църква и килии, като царят сам носел пясък в скута си на три поприща поради стръмнината на мястото, като убедил в това и всички свои велможи. И така Теодосий пак пребивавал в безмълвие. И се събирали при него множество монаси и различно се наслаждавали на духовна полза от него.
Някой си монах Иов живеел в Жлебските краища и мислел, че води монашеско житие. Като го видял дяволът във всичко нему покорен, започнал да му показва разни фантазии видения веднъж ще му се яви преобразен в светъл ангел, друг път тъмен и мрачен, какъвто си е. Понякога пък напълвал килията му с различни светлини и толкова го покорил, щото започнал да иска от него поклонение, като се именувал Христос, който бил дошъл за спасение на човеците. Но не го оставил докрай да загине Божията благост, която желаел всички човеци да се спасят и да стигнат до познание на истината. Монахът Иов отишъл в пещерата при блажения Теодосий и му разказал всичко подробно. Блаженият разбрал демоничното коварство, чуждо на всеки монашески и християнски чин, наставил го много да внимава от коварствата и борбите на демоните, без да се бои от техните мечтания: дали вдигат врява, дали бият, дали хвърлят по стръмното, дали светлини показват, дали заплашват. Така оня монах бил утвърден с думите на светия отец, бил наставен на духовни подвизи и се завърнал в своята килия радостен.
Божественият Теодосий преживял там 3 години и ни най-малко не оставил своето първо правило. Но човекоубиецът дявол не можал дълго да търпи неговата добродетел, затова търсел с каква примка да го спъне, за да попречи на добродетелното му житие, и Бог допусна това по Своите Си съдби. Но както станало с Иова и с други добродетелни мъже, така станало и с божествения Теодосий: той се прославил като раб Божи и неговата добродетел станала известна на всички, а лукавият демон човеконенавистник бил посрамен.
Случило се преподобният Теодосий да заболее тежко и в продължение на повече от двадесет месеца тялото му и без това стопено и изтощено от подвига толкова се изсушило, че едва ли не се виждали вътре костите и жилите му. Но и сред тези страдания никак не се ленел да става от леглото си и да ляга, да се упражнява в непрестанна молитва и съзерцание, да изследва Божествените Писания и да възприема вложения в тях разум на Божествения Дух. Теодосий се срещнал с Вселенския патриарх в Цариград, получил неговото благословение и се изпълнил с голяма радост. Патриархът го приел с любов, зачел го както подобаваше и го наредил да живее с него. Ден и нощ се разпитвали един друг, изследвали божествените канони и стигнали до правилото, което заповядвало да не се помазва никой с великото свето миро освен само при светото кръщение. Ако някой не знаел кога е кръстен и нямал за това други свидетели, тогава без никакво смущение и съмнение можел да бъде кръстен. Като прочели това правило, блаженият изповядал на светейшия вселенски патриарх, че е сподобен със свето кръщение, но не бил сигурен по отношение на помазанието с великото свето миро поради далечното разстояние и недостига на великото миро и молел добрия пастир да му даде просветителното помазание. Затова Теодосий и учениците му били помазани от патриарха, както имал обичай да помазва светата Божия Църква.
Но Теодосий винаги обичал безмълвието (исихията) и не преставал да моли за това, ето защо патриархът го изпратил в своя манастир "Свети мъченик Мамант" извън столицата, където било пълно безмълвие, защото се намирал далече от всякакво светско съседство и мълва, място, отдалечено и чуждо на посещение от светски хора, така щото там не се чувал никакъв човешки глас.Патриархът му отредил килия в този манастир и му създал условия да се наслаждава на безмълвие.
Блаженият Теодосий прекарал там доста време, но недъгът му се засилвал и тялото му се топяло, докато външният човек крайно се изтощил, а славата на душата му цъфтяла според думите на божествения Павел: "Макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният... се подновява".
Като видял себе си съвсем изнемощял и че ще заминава при Бога, Теодосий повикал вкупом учениците си и им поръчал: Най-напред заповядал внимателно да пазят благочестивата вяра на апостолската Църква и нейните православни догмати, както сме приели от начало, и нищо нито да прибавяме, нито да отнемаме.
Също така да пазят крепко Неговите свети заповеди, защото който внимателно пази тях, той е наистина християнин по име и същност.
Освен това да каляват в доброто своята воля и да обичат нестяжателния живот, поста и въздържанието, които имат свойството да приспиват страстите, да укротяват гнева и да прогонват плътските движения и душевния мрак, или с една дума изсушават всяка плътска мокрота и сласт.
Но и смъртната памет винаги да имат пред очи и страшното Спасителево изпитание, когато ще съди всички и всекиму ще въздаде според делата.
Никога да не изоставят богосъзерцанието, защотото е крепко оръжие против вражеските сили.
И най-вече да държат с всички сили за любовта, която е върхът на добродетелите и пълнота на всички блага, и да оказват гостоприемство на всички. Да се държат далеч от клеветата, гнева и яростта, злопаметството и завистта, които помрачават душата и я правят чужда на Бога.
С тези и още много слова наставил своите ученици Божият човек и с това им оставил богато наследство. А те усърдно слушали всичко това и се обливали със сълзи, а като узнали разлъката с добрия си отец, те сладко целували ръцете и нозете му.
Но той им махнал с ръка да мълчат и заповядал да го вдигнат. Те го вдигнали, той седнал и отворил уста, та с всичката си душа изговорил символа на вярата и изповядал всички църковни предания, които светата апостолска Църква предавала на верните. Така причастил се с божествените Христови Тайни и пак легнал.
И веднага цялата килия се изпълнила с неизречено благоухание. После видял пришествието на ангели и лицето му чудно просияло. Показвал ги с пръст на своите ученици и им рекъл: "Вижте Божието воинство!" И както сладко се взирал в тях усмихнат предал духа си в ръцете на Бога, Когото цял живот беше въжделял и при Когото отишъл да получи награда за дългите си подвизи на 27 ноември 1363 г., в който ден преди доста години се поминал и неговият учител, преподобният Григорий Синаит.
Патриархът взел със себе си целия църковен причт и архиерейския синод и го погребал в обителта "Свети мъченик Мамант" с всички почести, защото така много го обичал, както и самия старец и учител Григорий, чиито ученици се сподобиха да бъдат. И понеже всички архиереи чули ангелско пение във въздуха, когато душата му излизала от тялото, те решили, че Теодосий е достоен да бъде причислен към светците и да бъде написано житието му за полза на другите. Източници: Жития на българските светии (в новобългарски превод) от † Левкийски епископ Партений, том втoри. Синодално издателство, София, 1974 година Киселков, В., "Житието на Св. Теодосий Търновски като исторически паметник." С., 1926 Православие.RU Снимки: Интернет и личен архив
Преврат в църквата - пловдивският митроп...
ЗАЩО В БЪЛГАРИЯ НИТО ЕДИН ИЗБОР НЕ МОЖЕ ...
Неудобният папа!?
ЗАЩО В БЪЛГАРИЯ НИТО ЕДИН ИЗБОР НЕ МОЖЕ ...
Неудобният папа!?
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. zaw12929
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. zaw12929
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
