Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2010 07:37 - Манастирът Света Екатерина – Синай, Египет
Автор: elika Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 16548 Коментари: 4 Гласове:
8

Последна промяна: 19.12.2010 17:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Не можем да говорим за Света Екатерина без да споменем и манастира, който носи нейното име и се намира в Синайската пустиня на Египет. От векове това е свято място, духовен и религиозен християнски център, в който са пребивавали едни от най-значимите християнски монаси, светци и мъченици.

Синайският полуостров е разположен на предела между Азия и Африка, има форма на триъгълник, чиито граници са пустинята Тих, Суецкият залив и заливът Акаба. Сурова камениста пустиня, сред която се извисяват високи и непроходими планински масиви: Синай (2 244 м), Ум-Сомар -­ планината, на която са намерени мощите на Св. Екатерина (2 602 м), Сербал (2 052 м) и Св. Епистимий.


image

  В епохата на патриарсите там са живели родствените на Израил племена, потомци на Медиам и Амалик. В книга „Изход” се разказва как пророк Мойсей бягал от Египет, за да се спаси от  гнева на фараона и намерил убежище на Синай. Там, край извора, който и днес тече в пределите на манастира “Св. Екатерина” срещнал Сепфора ­ дъщерята на медиамитянина Йотор, от която му се родили двама сина ­ - Гирсам и Елиезер. Там, в подножието на планината Хорив, Бог говорил на Мойсей от горящата и неизгаряща къпина и му заръчал да изведе от Египет израилския народ и да го отведе в обещаната му от Бога земя при р. Йордан (Изх. 3:2-12). Тук след много перипетии Мойсей довел избрания народ при храста, наричан Неопалимата къпина, да стануват в подножието на планината, а сам той се изкачил на върха й, където получил от Бога скрижалите с Десетте заповеди. Четиридесет години еврейският народ се скитал в Синайската пустиня, докато всички родени в робство измрели и едва тогава Бог ги привел в Обетованата земя край водите на Йордан. В Трета книга Царства (гл. 19) се разказва как по-късно (в VII в. преди Р. Хр.) друг велик пророк -­ Илия, бягайки от преследванията на царица Йезавел, дошъл на Синай и тук се удостоил да беседва с Бога. Пещерата в параклиса на Мойсеевата планина, посветен на прор. Илия, традиционно се счита за мястото, където той се укривал от гнева на цар Ахав и царица Йезавел, и където беседвал с Бога. През първите векове на християнството там се заселвали Христови последователи, бягащи от гоненията, а по-късно монаси подвижници търсили  уединение и тишина за непрестанно молитвено общение с Бога. Заселили се в близост около тези свети за всеки човек места. От началото на III век мнозина отшелници, по подобие на египетските пустинници Св. Антоний Велики, Св. Павел Тивейски, Св. Макарий Велики, се заселили в каменистата пустиня на Синайския полуостров на неголеми групи. Така възникнали монашески общности при планината Хорив, на мястото на Неопалимата къпина, при Фаран и други места на Южен Синай. Манастирите на Синай, монашеските поселения в оазиса Фаран, Каир, Хозр били тясносвързани с манастирите в Египет и Палестина. И тук, както и при духовните старци в Египет идвали любители на безмълвието, аскетизма и богосъзерцателния живот и се отдавали на духовно подвизание. Духовните старци от синайската пустиня били отшелници, които живеели в уединение в пещери и колиби, в крайно лишение и постоянна молитва. Само в празнични дни се събирали при Неопалимата къпина, за да послушат Словото Божие и наставленията на своя духовен старец, да отслужат света Литургия и да се причастят с Тайните Христови.   Сред най-известните откриваме имената на 40-те Синайски мъченици (между 300 и 311 г.), преподобните Нил Синайски, Йоан Лествичник, Синайският игумен Филотей, Анастасий, Григорий Синаит и безчет незнайни свети отци подвижници. Духоносните аскети очиствали душите си от страстите, съкрушавали несметни пълчища от демони и достигали духовно съвършенство, наследявайки Царството Божие и неговата слава. Някои от тях, особено след набезите на арабите през VII в., отивали на запад ­ на Света Гора или в пределите на Гърция, България, Румъния, Сърбия, и предавали своя духовен опит. Там древната практика на исихазма (през ХІV век разпространено в България религиозно течение за пълно единение с Бога, чрез редица монашески подвизи, между които и пълно мълчание). Така постепенно Синайският полуостров  се осеял с десетки манастири, скитове, храмове и параклиси. Подвигът от тежките аскетически лишения бил утежняван и от ожесточени преследвания от страна на варварските племена. Най-вече блемиямите (или влемиами), които принасяли в жертва на езическите си богове своите камили, но и християнски монаси, когато им се удавала такава възможност. Монах Амоний Египетски написал “Слово за светите отци убити на планината Синай и в Раита Египетска”, преведено на гръцки от монах Агапий от Крит. През V в. преп. Нил Синайски пък пише “Повест за убитите монаси на планината Синай и за пленяването на неговия син Теодул”, преведено на гръцки от Атанасий Коттакис под заглавие “Плач по Теодул”. Мъченичеството и убийствата на блажените отци от Синай и Раита (Тор) при император Диоклетиан, от агаряните и блемиямите не спрели развитието на монашеството по тези земи. Напротив, числеността му в южната част на Синайския полуостров прогресивно нараствала и то се разпространявало и на Изток, и на Запад.   Още през IV в. монасите от Синай се обърнали към Света царица Елена за поддръжка и защита от набезите на бедуините. През 330 г. по заповед на равноапостолната царица Елена върху корените на Неопалимата къпина била издигната малка църква, посветена на Божията Майка. Построили и кула, в която синайските монаси да се крият при разбойническите нападения. Поклонници от края на IV в. съобщават за голяма и процъфтяваща монашеска общност на това място. През 1884 г. е открит древен ръкопис, от който разказва за поклонническо пътешествие на испанската благородничка Еферия с придружаващи я клирици през 372-374 г. по тези места. В ръкописа се упоменават малката църква при къпината, една при планината Хорив и друга на връх Синай. Писмени източници от средата на V в. говорят, че епископът на Фаран отстъпил първенствуващото си положение на Синайския епископ. Синайските монаси имали значима роля в борбата срещу еретиците и за утвърждаването на православната вяра. Паметта за нападенията и опустошенията от бедуини и разбойници срещу манастирите на полуостров Синай е запечатана в годишния кръг на църковния календар: На 14 януари честваме паметта на преподобните отци на Синай и Раита през IV и V век, избити сарацинското племе. На 7 октомври – Сергий Синайски На 24 ноември честваме паметта на Света Екатерина, патрон на манастира.   Тогава в “Св. Екатерина” се подвизавали преп. Нил Синайски и синът му Теодул. Те двамата отишли в Раита да навестят тамошните братя, когато станало варварското нападение. Преп. Нил успял да се спаси и описал това бедствие. Свидетелство за тези варварски нападения и последвалите ги мюсюлмански нашествия са и руините, с които днес е осеян Синайският полуостров. В руини е манастирът в Раитската пустиня, който бил основан на мястото на един от становете по пътя към Синай. В Библията този стан се нарича Елим. При него имало 12 извора и 70 финикови палми (Изход 15:27). В руини е и някогашният манастир, в който са се подвизавали Светите безсребреници и чудотворци лечителите Козма и Дамян. Намира се на около 60 километра от “Св. Екатерина” в оазиса Фаран. От върха на хълма, който някога е служел за основа на манастирския храм, ясно се виждат основите на някогашните манастирски сгради: килии, пекарна, складове, работилници, цистерна за вода. В миналото тези развалини са били Великата горна лавра, живописно представена в писанията на Св. Йоан Лествичник. Синайският манастир “Св. Екатерина”винаги се е ползвал с особен статут и по Божий промисъл се е съхранил непокътнат през вековете, въпреки превратностите на времето. Както Света царица Елена, така и император Юстиниан станал благодетел и закрилник на манастира при Неопалимата къпина.

image image


image  

image



  image



image



  image


image


  Тази православна гръцка обител се счита за най-стария християнски манастир в света, в който постоянно живеят монаси. Основан през 527 г. по волята на император Юстиниан, в него никога не са преустановявани религиозните служби. При строежа императорът поискал манастирските постройки да се обградят с гранитни стени и изпратил войници, които да бранят монасите от нападенията на бедуините.

Дебелата 2-3 м стена е изградена от дялани гранитни блокове. Тя е с размери: на запад ­ 75 м, на север ­ 88 м, на изток ­ 75 м и на юг ­ 80 м, а височината й варира от 8 до 25 метра. Построил и голям храм, в олтарната част на който бил вписан и параклисът на Неопалимата къпина. Юстиниановата трикорабна базилика също е изградена от гранит. Тя е с размери 40 на 19,20 м и включва параклисите на Неопалимата къпина, на Св. Яков и на Синайските св. отци. По 6 двойки гранитни колони, всяка с различно оформен капител, разделят храмовото пространство. Между тях - дървени столове, по които стоят монасите по време на служба. Иконостасът датира от началото на ХVІІ век. Изработен е в Синайското подворие на остров Крит. Драгоценни и редки икони от различни времена висят по стените.



image



image



Първоначално манастирът бил посветен на Пресвета Богородица - Неопалима къпина. Както равноапостолната царица Елена и император Юстиниан посветил построената от него църква на Пресвета Богородица, за чийто предобраз църковната традиция счита Неопалимата къпина. Както къпината, която като приела Бога, горяла, но не изгаряла, така и Пресвета Богородица приема Невместимия Бог в утробата си, но остава Приснодева. В края на VI в., след смъртта на император Юстиниан, в абсидната част на храма била създадена, вероятно от самите монаси, прекрасна мозайка, изобразяваща Христовото Преображение - изображение на онази духовна висота, която по подобие на Христа и мнозина от братята съумели да достигнат приживе чрез непрестанната молитва на сърцето. Затова и църквата започнали да наричат “Преображение Христово”. Любопитно:   През VI в. ангели възвестили на монасите от този манастир, че на най-високия връх на Синайската планина се намират светите мощи на великомъченица Екатерина, пострадала през 307 г. в Александрия, Египет, при император Максимиан. С голяма мъка братята се качили на върха, който до днес носи името на Св. Екатерина, и пренесли нетленните мощи на мъченицата в манастира. През VII в., когато по тези земи нахлули мюсюлманите, завзели Светите земи и Египет, опустошили манастирите по тези земи и избили монасите, този манастир останал непокътнат. Бранела го от посегателствата охранителна грамота, която лично Мохамед дал на манастирското братство. Легендата разказва, че в юношеска възраст, когато Мохамед пътувал с търговски керван по тези земи, бил подслонен от гостоприемните монаси в манастира. Затова, когато през 625 г. игуменът на манастира изпратил в Медина при пророка делегация с молба за закрила, те носели със себи си  грамотата на Мохамед. Султан Селим I завладял Синай през 1517 г. и взел със себе си атинамето на Мохамед, а на монасите оставил копие, което и до днес се пази в манастира. През 641 г. в манастира нахлули араби-мюсюлмани, но той не пострадал. Монасите продължили обичайния си живот, но броят им постепенно намалял и през IХ в. достигал едва 30 човека. В началото на ХI в. в манастира била построена джамия. Този ход предпазил манастира от погрома, който му вещаел фанатичния халиф Хаким. Предупредени от бедуините за нашествието, братята само за три дни преустроили едно от помещенията в джамия и халифът, като видял полумесеца, бил принуден да отстъпи. Кръстоносците също проявили особен интерес към този манастир. Бил създаден специален орден, който охранявал манастира и многобройните поклонници, които през Средновековието се стичали от Европа, за да се поклонят на мощите на Св. Екатерина. Светицата станала особено почитана из целия християнски свят. Именно тези европейски поклонници дали новото име на манастира „Света великомъченица християнка Екатерина от Александрия” (Santa Catarina или Holy Martyr Katherine). През най-активния период на техните посещения от ХІІ до ХІV век пътуването от Кайро отнемало около девет дена с камила и пеша. 

През ХIII в. започнал тежък за манастира период при управлението на мамелюците, които били изместени от престола на Египет от османо-турците едва през 1517 г. По време на турската власт манастирът и неговият игумен отново се ползвали с особен статут. От Русия два пъти изпращали сребърна рака с позлата за мощите на Света Екатерина, през 1689 и 1860 г. С дарения от цар Иван Грозни била построена през 1582 г. църквата на Св. вмчца Екатерина. Камбанарията на манастира и 9-те камбани също са от руски дарения. След египетската афера на Наполеон манастирът не само се сдобива с декларация за покровителство. Наполеон Бонапарт  възстановил разрушената при ураган през 1798 г. северна стена и постройките по нея. През втората половина на ХIХ в. манастирът “Св. Екатерина” загубил имотите си в Турция, Румъния, Русия. Отслабнал материално, но духовната му роля в християнския свят се съхранила и до днес. Още Петият вселенски събор през 553 г. определил специален статут за манастира, който бил провъзгласен за автокефална Синайска православна църква, независимо управлявана от игумен-архиепископ, настоятел на Света Гора Синайска. Игуменът се избира от братството на манастира, а епископската хиротония върху него се извършва само от Йерусалимския патриарх. Ежедневното богослужение там се извършва по Юлианския календар.Служи се на гръцки език. Благочестивите монаси не просто пазят драгоценното наследство от най-старите в света запазени икони и редки ръкописи, които по численост отстъпват само на Ватиканската библиотека, но и безценното духовно съкровище на православната традиция, съхранена ненакърнена през вековете, въпреки превратностите на времето. Къпината наричана “Неопалима” сама по себе си е едно чудо. Този храст е от Мойсеево време, т. е. ХV-ХIII в. преди Христа, и е единствен от този вид на целия Синайски полуостров. Освен това много пъти са правени опити да бъде присаден на други места, но никъде не се е прихващал. В Преображенския храм има параклис на Неопалимата къпина, олтарът на който е върху самите корени на къпината. В него се влиза бос в спомен на думите на Бога към Мойсей: “Събуй нозете си, защото мястото е свято” (Изх. 3:5). След  поклонение на мощите на Св. Екатерина на всички докоснали се до мощите на мъченицата монасите дават за спомен сребърен пръстен, така както тя е получила пръстен от своя небесен жених. Вманастира се съхраняват два скъпоценни старобългарски пергамента ­Синайски псалтир и Синайски требник. В музея са изложени и други ценни ръкописи, прочутата Синайска икона на Господ Иисус Христос, иконите на Мойсей с Неопалимата къпина. В манастира и около него се срещат много бедуини. Александрийският патриарх Евтихий (IХ в.) пише, че император Юстиниан изпратил 200 семейства от Понт и Александрия, за да прислужват на монасите. В историческите извори се среща информация, че населението около манастира са потомци на римските войни, изпратени навремето от Юстиниан да бранят манастира. Тези бедуини почитат Света Екатерина и често кръщават момичетата си на нейно име. Участват в ежегодните празненства на мястото, където са открити мощите. Известявали монасите за вражески нашествия. В костницата на манастира на купчинки  грижливо са подредени черепи, кости и нетленните мощи на блажения Стефан Синайски, облечен в схимническата си дреха, замлъкнал в безконечната безмълвна молитва. Днес манастирът е със статут на автономна православна църква под патронажа на патриарха на Йерусалим и е обявен от ЮНЕСКО за обект от списъка на световното наследство.
На територията на манастира са разположени следните светини:

- Манастирската библиотека;
- Около 2 000 икони, някои от които могат да бъдат видени в храма;
- Неопалимата къпина;
- Базиликата на Преображението;
- Мощите на Света Екатерина;
- Изворът на Мойсей;
- Камбанарията с деветте камбани, подарени от руския цар Александър II.


В библиотеката на манастира се пазят 3 300 ръкописа на 11 езика древни езика с богата позлата и ярки цветове. Част от тях датират още от VІ век. Освен преписи на Свещеното Писание, църковни слова и богослужебни текстове те включват и древногръцки произведения и няколко медицинскитекста с билкови лекове за различни страдания.


Някои от най-известните икони на манастира „Света Екатерина” са:  
image
    Лествицата на Св. Йоан Синаит  
image
pождество
image
  Христос Вседържител (Пантократор)  


image


"Преображение Господне" - мозайка от Синайския манастир "Св. Екатерина"     Освен икони, манастирът Света Екатерина притежава и голямо разнообразие от църковна утвар, която датира от различни периоди. Голяма част от тях са съхраняваните в библиотекатата на манастира ръкописи.  Огромни гоблени покриват голяма част от стените в манастира.  Ето някои от най-известните:


image
  Голям бронзов кръст от ранно християнския период, вероятно от VІ век. На него е изписан текст от Стария завет, в който е описан момента, когато Господ дава 10-те Божи заповеди на Мойсей на планината Синай.




image   Метален саркофаг с мощите на Света Екатерина. Саркофагът е подарен от руска принцеса през 1860 г. специално за светите мощи. Те, обаче, почиват в стария мраморен саркофаг, поставен в светилището, зад иконата.  



image
  Малък саркофаг, в който се съхраняват мощите на различни светци, поставен в светилището на главната църква.



image

Друг голям метален саркофаг, декориран от руски художници през ХVІІ век. Имената на дарителите са изписани на руски език, на една от страните на саркофага.


image
  Церемониален сребърен поднос за нафора, украсен със забалежителни сцени от събитията на Синай. Подносът датира от ХVІІ век. 


image
 
Голям бокал, украсен с емайл и скъпоценни камъни от ХVІІІ век.     http://www.youtube.com/watch?v=CHsjjZfqX3Q


http://www.youtube.com/watch?v=FCgM0IsdCws&feature=related


http://www.youtube.com/watch?v=u0SsRmC6O5k&feature=related
  http://www.youtube.com/watch?v=EHXhjUckF-Q   Източници: Православие Православие.RU Официален сайт на манастира „Света Екатерина” - Синай Снимки: Интернет
Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!



Тагове:   манастирът,


Гласувай:
8



1. bichkinja - Благодаря!
24.11.2010 09:06
Благодаря! С голям интерес прочетох. За да получат и други хора тази ценна информация, ще кача в профила ми във фейсбук.
цитирай
2. veselinka - ПРЕКРАСНО!
25.11.2010 07:44
Това наистина е нещо забележително! Там в онази пустиня, сред пясъците такъв духовен оазис! Докато човек не направи поклонение, никога не би предположил какви духовни богатства притежава тази света обител. Колко книги! Ако цените са поносими, след Божи гроб и това място трябва да бъде посетено! Защото Атон, за съжаление, не е достъпен за жени.
цитирай
3. анонимен - http://www.travelguide-bg.com/news/news.php?id=3966
25.11.2010 07:50
http://www.travelguide-bg.com/news/news.php?id=3966
цитирай
4. анонимен - невероятно
02.03.2012 07:55
наистина невероятно място ако пак реша да се върна в египет то няма да е заради пирамидите, луксор, нил, червено море или др. забележителности а ще е заради този манастир
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 3666267
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2402
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031