Св. Паисий Величковски завършва земния си път като велик молдовски старец, възстановител на монашеските предания и инициатор на старчеството в Русия.








  Отец Паисий е роден в Полтава през 1722 г. Само на 13 години  Паисий Величковски  постъпил в Любицкия манастир на Днепър, след това живял в Медведковската обител, в Киевската лавра, 3 години живял в молдовските скитове, където негови духовни наставници били богомъдрите старци Михаил и схимонах Онуфрий. "От тях отецът разбра - казва древният животописец на Паисий - какво е истинското послушание, от което се ражда истинското смирение, умъртвява се собствената воля и разсъждение и всичко, което е от този свят, което е начало и нескончаем край на истинското монашеско дело." Своето подвижническо и послушническо образование  Паисий завършил на Атон.






  Докато преподобни Паисий Величковски се подвизавал  на Света Гора Атонска, се занимавал с издирване на намиращите се в забвение древни преписи на светоотеческите творения, превеждал ги от старогръцки на църковнославянски език, или поправял и допълвал по тях старите несъвършени и повредени от неопитни преписвачи славянски преводи.



  През 1763 г., воден от Божия промисъл за многобройното си словесно стадо, той се преселил в Молдавия заедно с шестдесет свои духовни чада - монаси и послушници.






  Завърнал се във Влахия, той основал общежителния манастир в Дрогомирна, където "с много трудове и сълзи обнови древния монашески единодушен чин", като немалко се потрудил и върху превеждането на Свети отци подвижници. В основата на манастирския живот  Свети Паисий поставил старчеството. За ХIХ век  отец Паисий притежавал същата значимост, каквото преподобният Сергий за ХV столетие. Той успешено насаждал истинското монашество, което се появило някога в Русия от Изток заедно с християнството.  По времето на реалистично-практическата Петрова епоха започнало да запада. В Козелската Оптинска пустиня, както е известно, старчеството било благоустроено от старец Леонид, духовен син и приятел на ученика на отец Паисий Величковски - схимонах Теодор, през тридесетте години на нашия век. След Леонид († 1841 г.) старци били споменатите Макарий († 1860 г.) и Амвросий, починал  през 1891 г.




  Там преподобният отново се посветил на всеотдайна работа и превел редица безценни аскетически творения като "Наставление" от преп. Исаак Сирин, "Въпроси и отговори" от преп. Максим Изповедник, "Поучения" от преп. Теодор Студит, "Наставления" от авва Варсануфий и др. Благодарение трудовете на стареца се появили на славянски език настолните книги за всеки монах "Добротолюбието", "Лествицата" и поученията на Св. Исаак Сирин, незаменими пътеводители за подвижнически живот.

Със своите преводи той положил ново начало на славянската аскетическа литература. И преди отец Паисий Величковски съществували преводи на някои древни аскетически творения, но тези преводи били вече остарели и станали рядкост.  От грешки при многобройните преписвания често смисълът им бил неясен или дори загубен, а най-главното - те били забравени като ръководство за практически живот.

Несъмнено венец на просветителските му трудове е църковнославянското "Добротолюбие", двутомен сборник от светоотечески наставления за духовен живот. За основа на сборника е послужила гръцката "Филокалия" ("Добротолюбие"), събрана от светоотеческото наследство от преп. Никодим Светогорец (1748-1809 г.) и отпечатана във Венеция през 1782 г.





Преп. Никодим Светогорец

Преп. Паисий завършил църковнославянския превод на "Добротолюбието" през 1793 г. и същата година то било отпечатано в Санкт Петербург. Превърнало в една от най-четените духовни книги в Русия. До 1902 г. излезли седем негови издания.

През ХIХ в. епископ Теофан Затворник подготвил на руски език ново, разширено (петтомно) издание на "Добротолюбието", също многократно преиздавано до трагичната революция в Русия.




  Свети епископ Теофан Затворник

Печатните издания на "Добротолюбието", съответно на преп. Паисий Величковски и Св. Теофан Затворник придобили широко разпространение както в Русия, така и сред другите славянски страни. Зародил се интересът към т. нар. "сърдечна" или Иисусова молитва и нейното практикуване в ежедневния живот на монаси и миряни, към духовната бран, както въобще към исихастката традиция. Аскетическият сборник послужил за духовна обнова в Русия през ХIХ в., особено чрез старците от Оптинската пустиня. Духовното влияние на Паисиевото дело било изключително плодотворно. То се разпростряло по целия православен свят: Света Гора, Русия, Молдавия, България и Сърбия. Между учениците на стареца Паисий имало и немалко българи. Най-видният измежду тях е възрожденският историограф йеромонах Спиридон, автор на книгата "История во кратце о болгарскомъ народе славенскомъ". И до днес в манастирското книгохранилище на Рилския манастир се пазят ръкописи, донесени от нямецки монаси.  




  Йеросхимонах Спиридон Габровски     Много от учениците на схиархимандрит Паисий Величковски се завърнали в Русия. Под тяхно въздействие в манастирите започнал голям подем на духовния живот, събудил се интересът и любовта към четене и изучаване на аскетическата литература, израснали духовни старци и настоятели на манастири, пазещи заветите на великия подвижник, които въвели общежителния устав и порядък на манастирски живот, появили се и архипастири, дълбоко съчувстващи и подкрепящи делото на стареца Паисий. Изобщо се зародило едно широко духовно движение, даващо своите плодове до самата революция. Главни негови центрове били: на север - Соловецкият, Валаамският, Александро-Свирският манастири и Александро-Невската лавра; в Централна Русия - Москва, Оптина пустиня, Брянският и Белобережкият манастири и Рославските гори; на юг - Площанският, Софрониевският и Глинският манастири.




  Отец Паисий Величковски починал като игумен на манастира в Нямц през 1794 г. на възраст 72 години.   Преподобни Паисий бил канонизиран заради светия си богоугоден живот, бил прославен от Църквата като извършител и учител на умната Иисусова молитва, като възобновител в руското монашество на спасителния подвиг на старчеството, като духовен писател на душеполезни трудове, от които с пълни шепи са черпели онези, които са пожелали да следват пътя на духовното съвършенство и спасение.  

Източници: Църковен вестник, бр.21/2003 Православие.RU   Снимки: Интернет

Интересни факти и икони. Този текст още един път показва, че историята е написана от хора, които са били взаимосвързани един с друг. Без значение дали в национален план или в международен, винаги се получава така, че когато един човек започне нещо свято и стойностно, привлича след себе си и други съмишленици.