Постинг
07.11.2010 17:18 -
Дряновски манастир носещ името на Свети арх. Михаил
Автор: elika
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 4255 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 08.11.2011 09:34
Прочетен: 4255 Коментари: 2 Гласове:
4
Последна промяна: 08.11.2011 09:34
Между Габрово и Дряново, сгушен под високите скали, е приютен Дряновски манастир „Св. Арх.Михаил”. Мястото, на което днес се намира това православно хранилище е било свидетел на много исторически събития. Затова днес местността представлява съвкупност от различни елементи с природно, духовно и историческо значение.
Първите хора се заселват по тези земи през ранните праисторически епохи. Те обитават пещерите на масива Боруна и кухините в скалния венец Поличките. Най-старо е поселението на първобитни хора впещерата, която днес носи името на великия революционер Бачо Киро. Това се е случило през средния и късния период на старокаменната епоха (100 000 – 10 000 г. пр. н. е.). Археолозите проучват 5 метров културен пласт и разкриват над 6000 находки. Днес пещерата е благоустроена и пригодена за посещения от туристите, а намерените вещи са изложени в Историческия музей, който се намира при входа на Дряновски манастир. Поселищните и културни традиции продължават да се развиват в медно - каменната и бронзовата епохи, когато хората устройват жилищата си в каменните отверстия и кухините на Поличките. От началото на старожелязната епоха до Античността местните жители са траки, които остават в покрайнините на известните тракийски държавни обединения и имат значително по-бедна култура от сънародниците си.
В ранновизантийската епоха стратегическото значение на Предбалкана нараства, ускорени са стопанският и културният прогрес. При каньоните на реките ромеите изграждат крепости в местностите “Боруна” и “Градът”, защото оценяват добрата възможност да контролират проходите и пътищата в Средна Стара планина. Византийците изоставят крепостите през V век, когато Предбалканът влиза в територията на славянските племена. Същите започват да се използват през X век и влизат във владенията на най-популярните феодални господари в Северна България – бъдещите владетели Асеневци.
Крепостите "Боруна" и "Градът" са възлови звена и последна преграда за отбрана на българската столица Търновград.
Средновековната обител “Св. Арахангел Михаил” е основана по времето на цар Калоян, след пренасяне мощите на Св. Михаил воин Български /честваме на 22 ноември/ от гр. Потук /днешен Батак/ в Търновград /1206/. Процесията нощува край р. Дряновска под „Градът” и по християнските канони тези места се превръщат в свещени и там трябва да се издигне манастир или църква.
Съществуват предположения, че в първоначално манастирът се е намирал на 2 км северно от сегашния (в местността Малкия Св. Архангел) и е построен от възстаналите търновски боляри – братята Асен и Петър. През ХІV век Светата обител се превръща в едно от главните средища на исихазма и е давала подслон на множество монаси. В началото на на ХV век манастирът е разрушен от османските нашественици. В последствие е бил възобновен на ново място, в местността, известна днес под името Голям Св. Архангел, но участта и на тази обител е същата. За трети път и вече на сегашното си място Дряновския манастир е изграден към края на ХVІІ век. Съборната църква е била еднокорабна и полувкопана в земята. Намирала се е непосредствено до днешната, а освен нея имало и втори храм, вероятно зимна църква, посветена на „Успение Пресветая Богородици".
Над килия от старото жилищно крило, изгоряло при погрома през 1876 г. съществувал надпис с дата 1701 г.
Обновяването на манастира започва по времето на игумен Рафаил (1824 - 1855) през 40-те години на ХІХ в. Последователно са издигнати двуетажни жилищни корпуси по дъгата на реката, а през 1845 г. майстор Генчо Белчев (1780 - 1901) от дряновското село Върпища изгражда нов съборен храм. Манастирът разполагал с две църкви и 5 корпуса с над 90 килии и гостни стаи. Той се ползвал с безспорен авторитет като религиозно и културно средище на българите от околните градове, села и колиби. В манастира се съхранявал препис на Паисиевата история, направен още през 1783 - 1793 г. От XVII - XVIII в. в светата обител е имало килийно училище, което получило особено развитие по време на просветения игумен Рафаил. Той обогатил дотолкова манастирската библиотека, че според Пахомий през 1876 г. изгорели 4 коли старопечатни книги и 1 кола ръкописи.
През вековете Дряновският манастир е средище на българската просвета и култура, но изиграва основна роля при подготовката на Априлското въстание в Първи Търновски окръг. Там са струпани запаси от храни и оръжие. В Дряновския манастир са намирали убежище Васил Левски, отец Матей Преображенски – Миткалото, Георги Измирлиев и други революционери.В манастира бил създаден революционен комитет.Особено активна дейност е развил игуменът йеромонах Пахомий Стоянов от с. Каломен, който членувал в революционния комитет. Дряновските монаси активно участват в революционните борби за освобождение от турско иго.
На 29 април 1876 г. в Дряновския манастир влиза четата на поп Харитон – първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и България. Манастирът разполага с таен склад за храни и оръжия, поради което по време на Априлското въстание отрядът на поп Харитон, Бачо Киро, Цанко Дюстабанов, Петър Пармаков и Знаменосец на четата Димитър Русчуклийчето превръщат манастира в своя крепост.
Цанко Дюстабанов
Бачо Киро
Поп Харитон
На 30 април 1876 г. въстаниците са обкръжени от редовна турска войска, башибозуци и черкезки орди. След тежки седемдневни боеве от Шумен пристигнал Фазлъ паша с модерни германски оръдия. Над 8 000 турци щурмували защитниците на манастира. Той бил опожарен и разрушен. На 8 май, когато необичайно за времето си паднал сняг, разрушеният манастир бил превзет от турците. Над 70 души били били избити на място. Изгоряла и старата манастирска библиотека. Загинали водачите на четниците. Бачо Киро бил отведен и обесен в Търново. На снимка, направена скоро след събитието от европейската анкетна комисия за турските безчинства, се виждат само порутени опушени зидове. Единствено църквата била запазена в по-цялостен вид.
Разрушеният и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877 г. Главният му храм е тържествено осветен. Игуменът Пахомий Стоянов отслужва първата панихида за загиналите четници. Храмът е без стенописи, с пробит от турски куршум потир и дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени от строителите, за да не се забрави миналото и българското страдание. Възстановяването на манастира продължава и през 1878 г. Работата поема отново старият майстор Генчо Белчев, но този път в съдружие със сина си майстор Георги Генев. Строителството завършва през юни 1880 г. Сводовете и покрива на църквата са отремонтирани, а през 1879 г. върху старите каменни зидове към реката, запазени след пожара и до днес, във височина над 7 - 8 м, е издигнато ново монахо - поклонническо крило с обширни кьошкове, игуменарница, стаи за гости и монашески килии. Към него е изграден хранителен блок с осигурен стопански изход. На 20 юни 1880 г. в източния край на двора е изградено друго крило, под което преминава днешният главен вход към манастира. То е предназначено за училище на околните села, но никога не е функционирало като такова. До него по същото време е издигнат и корпус със стаи за ратаите, обор и сеновал.
По-късно на мястото на разрушената църквица от 1861 г. е построен паметник - мавзолей, композиран от параклис с костохранилище и пирамидален постамент със статуя, символизираща въстанника. Средства за това строителство дал областният съвет в Търново. Проектът е изработен още през 1890 г. от италианеца - преселник Джовани Мусутти.
Паметник-мавзолей, в който се съхраняват останките от загиналите четници
Строителството започва през 1895 г. Стауята е изработена в Рим от Лука Ардити. Освещаването е извършено на 4 май 1897 г. от търновския митрополит Васил Друмев в присъствието на няколко хиляди цивилни и военни лица. На церемонията дошли и оцелелите въстанници.
През 1925 г. над откритата нартика на църквата била издигната една добре пропорционирана камбанария, издържана в духа на Възраждането и творческите виждания на Никола Фичев.
През последните години по инициатива на музейните работници е събрана голяма колекция от възрожденски икони (XVIII и XIX в.), в които личи почерка на иконописците от тревненската школа.
В архитектониката на фасадите майстор Генчо Белчев е приложил много от художествените елементи, въведени през предишните години от Никола Фичев - ломбардската аркатура, зъбчатия каменно-тухлен корниз, живописното преливане на абсидите към основния корпус във вълнообразна повърхнина. По-късно от запад е пристроена открита нартика, която по своята архитектура също е инспирирана от майстор Генчо Белчев. Изписването на църквата започва около 1876 г. от зографа Иван х. Василев, с помощта на дряновеца Димитър Черковски. За съжаление днес от тази стенопис не са останали никакви следи.
През 1861 г. северно от съборната църква е издигнат малък параклис. Средствата за този градеж дали дряновският първенец хаджи Пенчо Попгеоргиев и жена му Дена. Същият е дарил средства и за строителството на гостоприемница, известна с името „Хаджи Пенчовата одая".
Така през втората половина на XIX век Дряновският манастир представлявал една от големите и добре устроени обители в Търновско, разгърната върху голяма площ. Камбанарията е издигната през 1925 г. През годините светата обител се радва на дарителства, направени от ревностни християни. През 1946 г. фабрикантът и почетен немски консул от Габрово Кольо Карагьозов, син на Васил Карагьозов /преподобен Вениамин Схимонах, секретар на Зограф/ дарява 50 000 лв. за изграждане на олтар в църквата на манастира. Олтарът съществува и днес.
Кольо Карагьозов Васил Карагьозов
В наши дни местността около манастира предлага за всеки по нещо интересно за себе си. Да се намери душевен покой в светата обител, да се поклони в костницата на героите, да разгледа пещерата „Бачо Киро”, да се наслаждава на красивата природа зад манастира, да се разхожда по еко пътеката, около Синия вир и ждрелото (каньонът) на Дряновската река, да научи интересни и любопитни исторически факти от богатия фонд на Историческия музей, да отседне туристическата хижа "Бачо Киро". Източници: Енциклопедия България, том 2 История на България, том 6 / 1987г., стр. 102; 118; 368; 390; 397; 503; 509; 513; 536 Български манастири, С. 1974 г., стр. 106 Николов Б, Манолов, М., „Огнища на българщината”,
С.1979, стр.63-67 Снимки: Личен архив и интернет
© Copyright 2011 All Rights Reserved
Първите хора се заселват по тези земи през ранните праисторически епохи. Те обитават пещерите на масива Боруна и кухините в скалния венец Поличките. Най-старо е поселението на първобитни хора впещерата, която днес носи името на великия революционер Бачо Киро. Това се е случило през средния и късния период на старокаменната епоха (100 000 – 10 000 г. пр. н. е.). Археолозите проучват 5 метров културен пласт и разкриват над 6000 находки. Днес пещерата е благоустроена и пригодена за посещения от туристите, а намерените вещи са изложени в Историческия музей, който се намира при входа на Дряновски манастир. Поселищните и културни традиции продължават да се развиват в медно - каменната и бронзовата епохи, когато хората устройват жилищата си в каменните отверстия и кухините на Поличките. От началото на старожелязната епоха до Античността местните жители са траки, които остават в покрайнините на известните тракийски държавни обединения и имат значително по-бедна култура от сънародниците си.
В ранновизантийската епоха стратегическото значение на Предбалкана нараства, ускорени са стопанският и културният прогрес. При каньоните на реките ромеите изграждат крепости в местностите “Боруна” и “Градът”, защото оценяват добрата възможност да контролират проходите и пътищата в Средна Стара планина. Византийците изоставят крепостите през V век, когато Предбалканът влиза в територията на славянските племена. Същите започват да се използват през X век и влизат във владенията на най-популярните феодални господари в Северна България – бъдещите владетели Асеневци.
Крепостите "Боруна" и "Градът" са възлови звена и последна преграда за отбрана на българската столица Търновград.
Средновековната обител “Св. Арахангел Михаил” е основана по времето на цар Калоян, след пренасяне мощите на Св. Михаил воин Български /честваме на 22 ноември/ от гр. Потук /днешен Батак/ в Търновград /1206/. Процесията нощува край р. Дряновска под „Градът” и по християнските канони тези места се превръщат в свещени и там трябва да се издигне манастир или църква.
Съществуват предположения, че в първоначално манастирът се е намирал на 2 км северно от сегашния (в местността Малкия Св. Архангел) и е построен от възстаналите търновски боляри – братята Асен и Петър. През ХІV век Светата обител се превръща в едно от главните средища на исихазма и е давала подслон на множество монаси. В началото на на ХV век манастирът е разрушен от османските нашественици. В последствие е бил възобновен на ново място, в местността, известна днес под името Голям Св. Архангел, но участта и на тази обител е същата. За трети път и вече на сегашното си място Дряновския манастир е изграден към края на ХVІІ век. Съборната църква е била еднокорабна и полувкопана в земята. Намирала се е непосредствено до днешната, а освен нея имало и втори храм, вероятно зимна църква, посветена на „Успение Пресветая Богородици".
Над килия от старото жилищно крило, изгоряло при погрома през 1876 г. съществувал надпис с дата 1701 г.
Обновяването на манастира започва по времето на игумен Рафаил (1824 - 1855) през 40-те години на ХІХ в. Последователно са издигнати двуетажни жилищни корпуси по дъгата на реката, а през 1845 г. майстор Генчо Белчев (1780 - 1901) от дряновското село Върпища изгражда нов съборен храм. Манастирът разполагал с две църкви и 5 корпуса с над 90 килии и гостни стаи. Той се ползвал с безспорен авторитет като религиозно и културно средище на българите от околните градове, села и колиби. В манастира се съхранявал препис на Паисиевата история, направен още през 1783 - 1793 г. От XVII - XVIII в. в светата обител е имало килийно училище, което получило особено развитие по време на просветения игумен Рафаил. Той обогатил дотолкова манастирската библиотека, че според Пахомий през 1876 г. изгорели 4 коли старопечатни книги и 1 кола ръкописи.
През вековете Дряновският манастир е средище на българската просвета и култура, но изиграва основна роля при подготовката на Априлското въстание в Първи Търновски окръг. Там са струпани запаси от храни и оръжие. В Дряновския манастир са намирали убежище Васил Левски, отец Матей Преображенски – Миткалото, Георги Измирлиев и други революционери.В манастира бил създаден революционен комитет.Особено активна дейност е развил игуменът йеромонах Пахомий Стоянов от с. Каломен, който членувал в революционния комитет. Дряновските монаси активно участват в революционните борби за освобождение от турско иго.
На 29 април 1876 г. в Дряновския манастир влиза четата на поп Харитон – първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и България. Манастирът разполага с таен склад за храни и оръжия, поради което по време на Априлското въстание отрядът на поп Харитон, Бачо Киро, Цанко Дюстабанов, Петър Пармаков и Знаменосец на четата Димитър Русчуклийчето превръщат манастира в своя крепост.
Цанко Дюстабанов
Бачо Киро
Поп Харитон
На 30 април 1876 г. въстаниците са обкръжени от редовна турска войска, башибозуци и черкезки орди. След тежки седемдневни боеве от Шумен пристигнал Фазлъ паша с модерни германски оръдия. Над 8 000 турци щурмували защитниците на манастира. Той бил опожарен и разрушен. На 8 май, когато необичайно за времето си паднал сняг, разрушеният манастир бил превзет от турците. Над 70 души били били избити на място. Изгоряла и старата манастирска библиотека. Загинали водачите на четниците. Бачо Киро бил отведен и обесен в Търново. На снимка, направена скоро след събитието от европейската анкетна комисия за турските безчинства, се виждат само порутени опушени зидове. Единствено църквата била запазена в по-цялостен вид.
Разрушеният и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877 г. Главният му храм е тържествено осветен. Игуменът Пахомий Стоянов отслужва първата панихида за загиналите четници. Храмът е без стенописи, с пробит от турски куршум потир и дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени от строителите, за да не се забрави миналото и българското страдание. Възстановяването на манастира продължава и през 1878 г. Работата поема отново старият майстор Генчо Белчев, но този път в съдружие със сина си майстор Георги Генев. Строителството завършва през юни 1880 г. Сводовете и покрива на църквата са отремонтирани, а през 1879 г. върху старите каменни зидове към реката, запазени след пожара и до днес, във височина над 7 - 8 м, е издигнато ново монахо - поклонническо крило с обширни кьошкове, игуменарница, стаи за гости и монашески килии. Към него е изграден хранителен блок с осигурен стопански изход. На 20 юни 1880 г. в източния край на двора е изградено друго крило, под което преминава днешният главен вход към манастира. То е предназначено за училище на околните села, но никога не е функционирало като такова. До него по същото време е издигнат и корпус със стаи за ратаите, обор и сеновал.
По-късно на мястото на разрушената църквица от 1861 г. е построен паметник - мавзолей, композиран от параклис с костохранилище и пирамидален постамент със статуя, символизираща въстанника. Средства за това строителство дал областният съвет в Търново. Проектът е изработен още през 1890 г. от италианеца - преселник Джовани Мусутти.
Паметник-мавзолей, в който се съхраняват останките от загиналите четници
Строителството започва през 1895 г. Стауята е изработена в Рим от Лука Ардити. Освещаването е извършено на 4 май 1897 г. от търновския митрополит Васил Друмев в присъствието на няколко хиляди цивилни и военни лица. На церемонията дошли и оцелелите въстанници.
През 1925 г. над откритата нартика на църквата била издигната една добре пропорционирана камбанария, издържана в духа на Възраждането и творческите виждания на Никола Фичев.
През последните години по инициатива на музейните работници е събрана голяма колекция от възрожденски икони (XVIII и XIX в.), в които личи почерка на иконописците от тревненската школа.
В архитектониката на фасадите майстор Генчо Белчев е приложил много от художествените елементи, въведени през предишните години от Никола Фичев - ломбардската аркатура, зъбчатия каменно-тухлен корниз, живописното преливане на абсидите към основния корпус във вълнообразна повърхнина. По-късно от запад е пристроена открита нартика, която по своята архитектура също е инспирирана от майстор Генчо Белчев. Изписването на църквата започва около 1876 г. от зографа Иван х. Василев, с помощта на дряновеца Димитър Черковски. За съжаление днес от тази стенопис не са останали никакви следи.
През 1861 г. северно от съборната църква е издигнат малък параклис. Средствата за този градеж дали дряновският първенец хаджи Пенчо Попгеоргиев и жена му Дена. Същият е дарил средства и за строителството на гостоприемница, известна с името „Хаджи Пенчовата одая".
Така през втората половина на XIX век Дряновският манастир представлявал една от големите и добре устроени обители в Търновско, разгърната върху голяма площ. Камбанарията е издигната през 1925 г. През годините светата обител се радва на дарителства, направени от ревностни християни. През 1946 г. фабрикантът и почетен немски консул от Габрово Кольо Карагьозов, син на Васил Карагьозов /преподобен Вениамин Схимонах, секретар на Зограф/ дарява 50 000 лв. за изграждане на олтар в църквата на манастира. Олтарът съществува и днес.
Кольо Карагьозов Васил Карагьозов
В наши дни местността около манастира предлага за всеки по нещо интересно за себе си. Да се намери душевен покой в светата обител, да се поклони в костницата на героите, да разгледа пещерата „Бачо Киро”, да се наслаждава на красивата природа зад манастира, да се разхожда по еко пътеката, около Синия вир и ждрелото (каньонът) на Дряновската река, да научи интересни и любопитни исторически факти от богатия фонд на Историческия музей, да отседне туристическата хижа "Бачо Киро". Източници: Енциклопедия България, том 2 История на България, том 6 / 1987г., стр. 102; 118; 368; 390; 397; 503; 509; 513; 536 Български манастири, С. 1974 г., стр. 106 Николов Б, Манолов, М., „Огнища на българщината”,
С.1979, стр.63-67 Снимки: Личен архив и интернет
© Copyright 2011 All Rights Reserved
Търсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela