Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.11.2010 17:18 - Дряновски манастир носещ името на Свети арх. Михаил
Автор: elika Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 3402 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 08.11.2011 09:34


Между Габрово и Дряново, сгушен под високите скали, е приютен Дряновски манастир „Св. Арх.Михаил”. Мястото, на което днес се намира това православно хранилище е било свидетел на много исторически събития. Затова днес местността представлява съвкупност от  различни елементи с природно, духовно и историческо значение.

image
    Първите хора се  заселват по тези земи през ранните праисторически епохи. Те обитават пещерите на масива Боруна и кухините в скалния венец Поличките. Най-старо е поселението на първобитни хора впещерата, която днес носи името на великия революционер Бачо Киро. Това се е случило през  средния и късния период на старокаменната епоха (100 000 – 10 000 г. пр. н. е.). Археолозите проучват 5 метров културен пласт и разкриват над 6000 находки. Днес пещерата е благоустроена и пригодена за посещения от туристите, а намерените вещи са изложени в Историческия музей, който се намира при входа на Дряновски манастир. Поселищните и културни традиции продължават да се развиват в медно - каменната и бронзовата епохи, когато хората устройват жилищата си в каменните отверстия и кухините на Поличките. От началото на старожелязната епоха до Античността местните жители са траки, които остават в покрайнините на известните тракийски държавни обединения и имат значително по-бедна култура от сънародниците си.

В ранновизантийската епоха стратегическото значение на Предбалкана нараства, ускорени са стопанският и културният прогрес. При каньоните на реките ромеите изграждат крепости в местностите “Боруна” и “Градът”, защото оценяват добрата възможност да  контролират проходите и пътищата в Средна Стара планина. Византийците изоставят крепостите през V век, когато Предбалканът влиза в територията на славянските племена. Същите започват да се използват през X век и влизат във владенията на най-популярните феодални господари в Северна България – бъдещите владетели Асеневци.

Крепостите "Боруна" и "Градът" са възлови звена и последна преграда за отбрана на българската столица Търновград.

Средновековната обител “Св. Арахангел Михаил” е основана по времето на цар Калоян, след пренасяне мощите на Св. Михаил воин Български /честваме на 22 ноември/ от гр. Потук /днешен Батак/ в Търновград /1206/. Процесията нощува край р. Дряновска под „Градът” и по християнските канони тези места се превръщат в свещени и там трябва да се издигне манастир или църква.
Съществуват предположения, че в първоначално манастирът се е намирал на 2 км северно от сегашния (в местността Малкия Св. Архангел) и е построен от възстаналите търновски боляри – братята Асен и Петър. През ХІV век Светата обител се превръща в едно от главните средища на исихазма и е давала подслон на множество монаси. В началото на на ХV век манастирът е разрушен от османските нашественици. В последствие е бил възобновен на ново място, в местността, известна днес под името Голям Св. Архангел, но участта и на тази обител е същата. За трети път и вече на сегашното си място Дряновския манастир е изграден към края на ХVІІ век. Съборната църква е била еднокорабна и полувкопана в земята. Намирала се е непосредствено до днешната, а освен нея имало и втори храм, вероятно зимна църква, посветена на „Успение Пресветая Богородици".


Над килия от старото жилищно крило, изгоряло при погрома през 1876 г. съществувал надпис с дата 1701 г.

Обновяването на манастира започва по времето на игумен Рафаил (1824 - 1855) през 40-те години на ХІХ в. Пос­ледователно са издигнати двуетажни жилищни корпуси по дъгата на реката, а през 1845 г. майстор Генчо Белчев (1780 - 1901) от дряновското село Върпища изгражда нов съборен храм. Манастирът разполагал с две църкви и 5 кор­пуса с над 90 килии и гостни стаи. Той се  ползвал с безспо­рен авторитет като религиозно и културно средище на бъл­гарите от околните градове, села и колиби. В манастира се съхранявал препис на Паисиевата история, направен още през 1783 - 1793 г. От XVII - XVIII в. в светата обител е имало килийно училище, което получило особено развитие по време на просвете­ния игумен Рафаил. Той обогатил дотолкова манастирската библиотека, че според Пахомий през 1876 г. изгорели 4 коли старопечатни книги и 1 кола ръкописи.

През вековете Дряновският манастир е средище на българската просвета и култура, но  изиграва основна роля при подготовката на Априлското въстание в Първи Търновски окръг. Там са струпани запаси от храни и оръжие. В Дряновския манастир са намирали убежище Васил Левски, отец Матей Преображенски – Миткалото, Георги Измирлиев  и други революционери.В манастира бил създаден революционен комитет.Осо­бено активна дейност е развил игуменът йеромонах Пахомий Стоянов от с. Каломен, който  членувал в революционния ко­митет. Дряновските монаси активно участват в революционните борби за освобождение от турско иго.

image На 29 април 1876 г. в Дряновския манастир влиза четата на поп Харитон – първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и България.   Манастирът разполага с таен склад за храни и оръжия, поради което по време на Априлското въстание отрядът на поп Харитон, Бачо Киро, Цанко Дюстабанов, Петър Пармаков и Знаменосец на четата Димитър Русчуклийчето превръщат манастира в своя крепост.


image

Цанко Дюстабанов
image
Бачо Киро
  image
  Поп Харитон



На 30 април 1876 г. въстаниците са обкръжени от редовна турска войска, башибозуци и черкезки орди. След тежки седемдневни боеве от Шумен пристигнал Фазлъ паша с модерни германски оръдия. Над 8 000 турци щурмували защитниците на манастира. Той бил опожарен и разрушен. На 8 май, когато необичайно за времето си паднал сняг, разрушеният манастир бил превзет от турците. Над 70 души били били избити на място. Изгоряла и старата манастирска библиотека. Загинали водачите на четниците. Бачо Киро бил отведен и обесен в Търново.
На снимка, направена скоро след събитието от европейската анкетна комисия за турските безчинства, се виждат само порутени опушени зидове. Единствено църквата била запазена в по-цялостен вид.

Разрушеният и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877 г. Главният му храм е тържествено осветен. Игуменът Пахомий Стоянов отслужва първата панихида за загиналите четници. Храмът е без стенописи, с пробит от турски куршум потир и дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени от строителите, за да не се забрави миналото и българското страдание. Възстановяването на манастира продължава и през 1878 г. Работата поема отново старият майстор Генчо Белчев, но този път в съдружие със сина си майстор Георги Генев. Строителството завършва през юни 1880 г. Сводовете и покрива на църквата са отремонтирани, а през 1879 г. върху старите каменни зидове към реката, запазени след пожара и до днес, във височина над 7 - 8 м, е издигнато ново монахо - поклонническо крило с обширни кьош­кове, игуменарница, стаи за гости и монашески килии. Към него е изграден хранителен блок с осигурен стопански изход. На 20 юни 1880 г. в източния край на двора е изграде­но друго крило, под което преминава днешният главен вход към манастира. То е предназначено за училище на околни­те села, но никога не е функционирало като такова. До него по същото време е издигнат и корпус със стаи за ратаите, обор и сеновал.

По-късно на мястото на разрушената църквица от 1861 г. е построен паметник - мавзолей, композиран от параклис с костохранилище и пирамидален постамент със статуя, сим­волизираща въстанника. Средства за това строителство дал областният съвет в Търново. Проектът е изработен още през 1890 г. от италианеца - преселник Джовани Мусутти.


image


image
image
Паметник-мавзолей, в който се съхраняват останките от загиналите четници

Строителството започва през 1895 г. Стауята е изработена в Рим от Лука Ардити. Освещаването е извършено на 4 май 1897 г. от търновския митрополит Васил Друмев в присъствието на няколко хиляди цивилни и военни лица. На церемонията дошли и оцелелите въстанници.

През 1925 г. над откритата нартика на църквата била из­дигната една добре пропорционирана камбанария, издържана в духа на Възраждането и творческите виждания на Никола Фичев.

През последните години по инициатива на музейните работници е събрана голяма колек­ция от възрожденски икони (XVIII и XIX в.), в които личи почерка на иконописците от тревненската школа.

image
image


image


image


image

В архитектониката на фасадите майстор Генчо Белчев е при­ложил много от художествените елементи, въведени през предишните години от Никола Фичев - ломбардската аркатура, зъбчатия каменно-тухлен корниз, живописното прели­ване на абсидите към основния корпус във вълнообразна по­върхнина. По-късно от запад е пристроена открита нартика, която по своята архитектура  също е инспирирана от майстор Генчо Белчев. Изписването на църквата започ­ва около 1876 г. от зографа Иван х. Василев, с помощ­та на дряновеца Димитър Черковски. За съжаление днес от тази стено­пис не са останали никакви следи.


През 1861 г. северно от съборната църква е издиг­нат малък параклис. Средствата за този градеж дали дря­новският първенец хаджи Пенчо Попгеоргиев и жена му Де­на. Същият е дарил средства и за строителството на гостоприемница, известна с името „Хаджи Пенчовата одая".

Така през втората половина на XIX век Дряновският манастир представлявал една от големите и добре устроени оби­тели в Търновско, разгърната върху голяма площ. Камбанарията е издигната  през 1925 г. През годините светата обител се радва на дарителства, направени от ревностни християни. През 1946 г. фабрикантът и почетен немски консул от Габрово Кольо Карагьозов, син на Васил Карагьозов /преподобен Вениамин Схимонах, секретар  на Зограф/ дарява 50 000 лв. за изграждане на олтар в църквата на манастира. Олтарът съществува и днес.

image                                       image
Кольо Карагьозов                           Васил Карагьозов
image


 
В наши дни местността около манастира предлага за всеки по нещо  интересно за себе си. Да се намери душевен покой в светата обител, да се поклони в костницата на героите, да разгледа пещерата „Бачо Киро”, да се наслаждава на красивата природа зад манастира, да се разхожда по еко пътеката, около Синия вир и ждрелото (каньонът) на Дряновската река, да научи интересни и любопитни исторически факти от богатия фонд на Историческия музей, да отседне туристическата хижа "Бачо Киро".         Източници:   Енциклопедия България, том 2   История на България, том 6 / 1987г., стр. 102; 118; 368; 390; 397; 503; 509; 513; 536 Български манастири, С. 1974 г., стр. 106 Николов Б, Манолов, М., „Огнища на българщината”,

           С.1979, стр.63-67
  Снимки: Личен архив и интернет

© Copyright 2011  All Rights Reserved


 


Тагове:   манастир,


Гласувай:
4
0



1. анонимен - Много добре!
09.11.2010 07:50
Един интересен урок по история, придружен от твърде неизвестни факти! Благодарности за знанията и слава на героите!
цитирай
2. veselinka - Браво за хубавия материал!
09.11.2010 07:57
Много нагледно представен!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 3068243
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2401
Календар
«  Март, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031