Много е изписано за светския живот на Васил Карагьозов, който преминава през сферата на  образованието, политиката, бизнеса, дарителството и дипломацията /почетен немски вицеконсул/. Васил Карагьозов слага начало на професионалния си път през 1881 г., когато  е назаначен за учител в светинята на най - българското образование и просвещение – школото на Васил Априлов, а за   край   на  земния си път избира   най-българската духовна и книжовна светиня – манастира „Св.вмч. Георги” – Света гора, Атон. Изживява 82 достойни години, през които учителят, просветителят, дарителят, хуманистът, всеотдайният мъж са заложени и ежедневено присъстват в неговата човешка същност.



  Васил Николов Карагьозов е роден на 14 юни 1856г. в старата столица на България Търново, в семейството на знатни търговци. Неговите родители Никола Карагьозов и Винтия Василева са православни християни и хора с висок морал. Така са възпитали и своите деца. „Търновци са с буден национален дух и достолепие, които прилягат на някогашното величие и слава на града, ученолюбиви, притежаващи и много други нравствени добродетели.”[1]   Това съвсем точно отговаря на психологията на безчет видни търновцисъс заслуги за Българската история. Сред тях се нарежда  името и на Васил Карагьозов, който от малък е приятел със Стефан Стамболов и Сава Муткуров /други известни личности от българската история/.   В Търново малкият Васил  получава своето основно образование като всички деца по онова време – научава се да чете, пише, смята. Изучава Закон Божи – богослужение и катахизис, история, география, природознание.  Там научава гръцки и турски, които всички по онова време са говорели свободно.   На 15 години неговите родители го изпращат в Западна Европа да получи светско образование. Във Виена, Цюрих и Щутгарт живее 10 години. По онова време образованието в Европа е на много високо ниво по отношение богатото разнообразие на преподаваните дисциплини, начина на преподаване, използваните учебници и учебни помагала. Затова, когато през 1881 г. Васил Карагьозов се завръща в България, е завършен млад човек с европейско образование – инженер и професор по дескриптивна геометрия, с европейски маниери, навици, култура.  Вече говори свободно 7 езика, свири на пиано и цигулка, рисува.    След завръщането си в България, се установява в Габрово. Постъпва на работа като учител І степен и преподава дескриптивна геометрия и чертане на ученици до VІІ клас в Мъжката реална гиманзия /днес реномираната Априловска гимназия/.[2] Името му фигурира в списъка на учителите от 1875 до 1900 г. от Габровската Априловска гимназия под № 28.[3]     Към 1871 г. в сферата на просвещението не е имало отпечатани специализирани учебници и учебни пособия по дескриптивна геометрия и чертане на български език. За да може да преподава, Васил Карагьозов прави преводи от своите немски учебници и така си пригодил материали под формата на лекции, по които да обучава своите ученици. През 1889 г. семейни обстоятелства налагат Васил Карагьозов  да напусне учителската професия. Лекциите и методите му на преподаване са използвани от неговите последователи до 1904 г., когато са отпечатани първите български учебници по тези дисциплини.[4]   

     Докато учителства се проявява като отдаден на професията си млад човек, амбициозен преподавател  и много добър педагог. За Васил Карагьозов пише един от неговите ученици - бъдещият професор по геология и първият български тектоник, преподавател и български будител  д-р Стефан Бончев. Годините натрупан житейски и професионален опит позволяват на професора най-точно да осъзнае, че времето прекарано в Априловската гимназия, „гдето получих най- голяма част от моето средно образование и гдето у мене се напласти най-много материалъ за оформяне на характер.

А това е станало благодарение на амбициозните учители и педагози с отличен подход към своите възпитаници. Един от тях е Васил Карагьозов.  Изтъкнатият проф. Стефан Бончев споделя:
    „Дескриптивна геометрия ни преподаваше сегашния, отъ мене в много отношения уважаванъ габровски гражданин Василъ Карагьозовъ, който дава мъдър житейски съвет на младия Стефан:   ”Имай го занапредъ за правило, готви се пакъ тъй усилено, но в надвечерието на изпита никога да не учишъ – оставяй тогава мозъка ти да почине и да подреди знанията, които дотогава си усвоилъ.  Ако правишъ така, никога няма да бъркашъ, каза той.      Съвета на моя любезенъ учителъ азъ напълно усвоихъ и отсетне неуклонно практикувахъ. Нещо повече: същия съветъ съмъ давалъ на стотици и хиляди мои ученици и всички, които са го изпълнявали, са били много доволни, па и неведнъж отсетне са ми изказвали благодарностите си.  Нека тоя мой споменъ послужи като отплата, макаръ и крайно недостатъчна,  къмъ г-нъ Карагьозовъ, който на изпита се показа такъвъ добъръ  педагогъ и човекъ къмъ мене.”[6]     По същото това време Васил Карагьозов е инициатор на друга хуманна постъпка в гимназията: основава фонда “Бедни ученици”, в който спомоществуватели дарявали средства за подпомагане на учениците  в затруднено материално положение.В този фонд самият той многократно внася лични средства до края на живота си. Например през 1935 г. от Атон Васил Карагьозов дарява 1000 лв. „Макаръ и далечъ от родината си, той продължава да живее съ  любовъ  къмъ младите възпитаници на Априловската гимназия, въ която той е билъ първиятъ основателъ и касиеръ на фонда „Бедни ученици”.”[7]     По стечение на житейската му съдба, след 1889 г. напуска учителската професия, за да се посвети на  семейни бизнес дела,  но е тясно свързан с образованието като остава доживотен училищен настоятел.      След години Васил Карагьозов става автор на онова постановление в “Закона за народното просвещение”, според което: “Временните учители, както в основни, тъй също и в класните народни училища, ако не положат изпит най-късно до 01 септември 1899 г., пред определената за тази цел комисия и съгласно нарочно изработената от министерството програма, губят правото си на учителстване. До изтичането на гореозначения срок могат да бъдат назначавани и по всички предмети волнонаемни учители, без да имат изисквания от закона ценз.”[8] „Това постановление на закона внесе едно урегулиране в положението на учителството”, е отразено в списание „Съвременна илюстрация”[9].     Васил Карагьозов предава любовта към знанието и книгите на своите деца и внуци, които също са  много добре образовани и начетени, израсли сред  много книги и учебници в семейната библиотека.   През 1903 г., след поклонение по светите земи на Атон, Васил Карагьозов донася от манастира „Св.вмч. Георги Зограф” житието и литургията на Свети Онуфри Габровски /празнува се на 04 януари/ и ги дарява на Габровския девически манастир.




Когато Васил Карагьозов прекрачва прага на Зографската света обител през 1934 г. и приема монашеското име Вениамин Схимонах, подарява част от богата си личана библиотека на братята монаси. Преподобен Вениамин Схимонах, в продължение на 4 години, е секретар на светата обител до финала  на земния си път на 31 март 1938 г.                                                                     Подготвиха: Ивелина Колева и Елена Колева Снимки: Личен архив    Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!  

---

[1] Кираджиев Светлин, „Велико Търново”, С.2007г., с.35 [2] Колева Ивелина, Колева Елена, „Васил Карагьозов – in memoriam”, сп. „Минало”, бр.2/2008г., с.88-96 [3] „Юбилеен сборник по случай 25- годишнина от първия випуск на Габровската Априловска гимназия”, 29.06.1900г., с. 87 [4] Тоцев Петър, „Васил Карагьозов – създаването на един интелектуалец”, сборник „Българското образование – национални ориентири и европейски измерения”, Габрово, 2009 г., с.179 [5] Юб.сб. по случай 25-та годишнина от първия випуск на Габровската Априловска гимназия,П-в, 1900 г.,с.37 и Узунова Ирена, РИО-Габрово,”Приносът на Васил Карагьозов в дарителската дейност за габровци”, с.1 [6] Юб.сб. по случай 25-та годишнина от първия випуск на Габровската Априловска гимназия,П-в, 1900 г.,с.37  Узунова Ирена, РИО-Габрово,”Приносът на Васил Карагьозов в дарителската дейност за габровци”, с.1 [7] В-к „Известия”, бр. 46/16.11.1935 г., с.3 [8] Сп.”Съвременна илюстрация”, бр.19-20/1912 г., с.28 [9] Сп.”Съвременна илюстрация”, бр.19-20/1912 г., с.28 

Много интересен материал. Интересна е трансформацията на един такъв светски човек от сферата на образованието и бизнеса към сферата на религията. Поклон пред светлата му памет!

И на Вас, които ни ограмотявате напълно безплатно, защото всичките тези статии искат много знания и време да бъдат така изчерпателно написани! Благодарности!

МНОГО МИ БЕШЕ ИНТЕРЕСНО ДА ГО ПРОЧЕТА! КОЛКО МНОГО МЕДАЛИ ИМА ТОЗИ ЧОВЕК САМО