Български геолог, преподавател, създател на геоложката школа в България. Един от основателите на Българското геоложко дружество (1925г.). Поставя началото на геотектонските проучвания в България; работи върху геоложкия строеж на Западна Стара планина и др. Автор на геоложки карти на Балканския полуостров в М 1:800 000 (1936 г.) и на България в М 1:126 000 (от 1930 г. - отделни листове).


  Професор Стефан Бончев

Проф. Бончев е роден в  Габрово на 30 януари  1870 г. Завършва Априловска гимназия в Габрово, а след това следва природни науки в Женева през 1891 г.

Завръща се в България и започва работа, като учител в гр. Хасково. Изучава хасковския край и написва първата си научна работа. Изработва геоложка карта, която излага на Пловдивския панаир. Благодарение на нея, получава стипендия за специализация по тектоника в Цюрих, а после и в Мюнхен.
След завръщането си опитва да стане асистент в София, но не успява и до 1919 г. отново работи като учител.
През 1920 г. е избран за професор - ръководител на катедрата по Геология и палеонтология на Софийски университет, която ръководи до 1940 г. Води курсове по: -          Обща геология; исторична геология; -          Извори и минерални находища; -          Рудни находища; -          Геология на България.

Изследва Западна Стара планина и най-вече Искърския пролом. Открива Свогенския антрацитен въглищен басейн. Инициатор е на геологическо проучване на България през 1930 г. Започва създаването на геоложка карта на България в
М 1:126 000.

Става един от основателите на Българско геологическо дружество.

Голям принос към родната геология е и преподавателската му дейност, помогнала за израстването на много наши геолози.
Завършва земния си път на 21 февруари 1947 г.   Проф. Бончев е не само учен, но и преподавател. При една своя равносметка за живота той споделя: „Мисля, че следъ като човекъ е прехвърлилъ вече 50-тяхъ, от които повече от половината посветени на даването на знания и възпитанието на подрастващите поколения, има право да хвърли бегълъ погледъ назадъ върху младенческия си животъ, прекаранъ в училище и извади от далечното минало някои спомени.” Годините натрупан житейски и професионален опит позволяват на професора най-точно да осъзнае, че времето прекарано в Априловската гимназия, „гдето получих най- голяма част от моето средно образование и гдето у мене се напласти най-много материалъ за оформяне на характера.” А това е станало благодарение на амбициозните учители и педагози с отличен подход към своите възпитаници. Един от тях е Васил Карагьозов.



  Васил Карагьозов

Изтъкнатият проф. Стефан Бончев разказва: „Дескриптивна геометрия ни преподаваше сегашния, отъ мене в много отношения уважаванъ габровски гражданин Василъ Карагьозовъ. Бяхъ един от силните ученици по тоя предметъ. Накрая на годината, въ навечерието на годишния изпитъ, учих до подиръ среднощъ, понеже не исках да се посрамя. Сутринта съ тежка глава и вероятно съ подути отъ безсъние и изнуреностъ очи се явихъ на изпитъ. Дадената ми за решение задача, наистина беше една отъ най-сложните, но все пакъ не извънъ силите ми. Обаче с мене стана нещо неочаквано: ушите ми писнаха, пред очите ми някакъ потъмня и сетне почервеня, азъ се слисахъ, задачата ми се видя нищо като недостъпна планина и аз съвсем откровено казахъ: „Г-не учителю, не мога да реша тая задача.” Вместо да ми се разсърди и пише единица или двойка, т.е. „да ме скъса”, г-нъ Карагьозовъ се приближи до мене, сложи ръка на рамото ми, погледна ме кротко и издълбоко каза: „Какво думашъ, това не е вярно, азъ съм сигуръ, че ти и по-мъчна задача можешъ да решишъ, но виждамъ, че си смутенъ – само кога ти кажа азъ, че не можешъ, тогава ще имашъ право да говоришъ това. Хайде, излезъ навънка се поразходи малко и като се разведришъ, ела.” Направихъ както ми каза и след половин час влязохъ въ класа. Г-нъ Карагьозов ми даде същата задача. Решихъ я веднага съ най-голяма леснота, даде ми и друга – и нея също. Даде ми и трета – още по мъчна, и нея решихъ тъй добре, какато и другите. „Е видиш ли, че не си от тия, които не знаят и не могат, само, че си преуморенъ.” Аз тогава му разказахъ, че в надвечерието съмъ много училъ. ”Имай го занапредъ за правило, готви се пакъ тъй усилено, но в надвечерието на изпита никога да не учишъ – оставяй тогава мозъка ти да почине и да подреди знанията, които дотогава си усвоилъ. Ако правишъ така, никога няма да бъркашъ, каза той. Съвета на моя любезенъ учителъ азъ напълно усвоихъ и отсетне неуклонно практикувахъ. Нещо повече: същия съветъ съмъ давалъ на стотици и хиляди мои ученици и всички, които са го изпълнявали, са били много доволни, па и неведнъж отсетне са ми изказвали благодарностите си. Нека тоя мой споменъ послужи като отплата, макаръ и крайно недостатъчна, къмъ г-нъ Карагьозовъ, който на изпита се показа такъвъ добъръ педагогъ и човекъ къмъ мене.” (Из "Юбилеен сборник по случай 25-та годишнина от първия випуск на Габровската Априловска гимназия" ,П-в, 1900 г.,с.37).


Проф. Стефан Бончев е баща на известния геолог акад. Еким Бончев (1907-1992).



  Акад. Еким Бончев

Акад. Еким Бончев наследява професията на своя изтъкнат баща и продължава неговото дело. Дългогодишен преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, Еким Бончев е автор на първите обобщени трудове за геоложкия строеж на българската територия. От 1961 г. е академик на Българската академия на науките. Заслужил деятел на науката през 1971 г. Работи върху регоиналната геология, стратиграфията и главно тектониката на България. Дава първата синтеза на геоложкия й строеж. Участвал е в съставянето на първата геоложка карта на България в мащаб 1:200 000 от 1961 г. Еким Бончев умира през 1992 г.


Снимки: Интернет

Не бях и чувала за тях, но ето, че вече те станаха по-известни сред обществото. Много интересна тематика е геологията, а изработването на една карта в миналото, с техниката по онова време е била направо ужасно трудно начинание, но е имало кадърни хора, които са се справяли.

И те са достойни будители!

Не бях и чувала за тях, но ето, че вече те станаха по-известни сред обществото. Много интересна тематика е геологията, а изработването на една карта в миналото, с техниката по онова време е била направо ужасно трудно начинание, но е имало кадърни хора, които са се справяли.

И те са достойни будители!

И на Вас, които ни ограмотявате напълно безплатно, защото всичките тези статии искат много знания и време да бъдат така изчерпателно написани! Благодарности!

Вече знаем кой е правил нашите географски карти.