„Цялата история на Българското Възраждане е и история на българските училища.”
Константин Иречек  


От 17 до 21 май 2010 г. в Лондон се проведе заключителният етап на международното състезание по Public Speaking (Ораторска реч на английски език), в което участват 45 000 ученици от 40 страни. За заключителния етап в Лондон се класират 80. Представителите на България, спечелили първо място в състезанието по Ораторска реч на национално равнище и право за участие във финала в Лондон са двама – Гергана Бръчева от 11 б кл. на НАГ - Габрово  и представител на  Гимназия „Гео Милев” – гр. Русе. Успехът на Гергана е значим и поради факта, че тя изучава като първи чужд език- немски, а английският език е втори в реда на обучението.   Гергана споделя: „Моето интеркултурно преживяване в Лондон определено промени живота ми! Една незабравима седмица, прекарана с невероятни хора от цял свят, които ми показаха един изцяло различен свят. Невероятно е, колко бързо се случи всичко, но колко трайни следи оставиха тези хора в сърцето ми. Няма да забравя нито една усмивка и момент от престоя ми в Лондон. Успях да видя прекрасни места, да изживея изключително забавни мигове и да науча толкова много неща... Но най-важното което научих е, че с желание и упоритост човек би могъл да постигне много, а най-голямата награда е тази, която има с кого да споделиш, дори когато това са напълно непознати хора от цял свят, които обаче се превръщат във верни приятели до края на живота ти!    


Ако днес  Васил Априлов и Николай Степанович Палаузов, които преди 175 години основаха първото светско новобългарско школо в Габрово, можеха да видят и да чуят за тези успехи, щяха да бъдат горди, че тяхната инициатива и вложените средства в миналото напълно са си заслужавали.  

Васил Априлов

 



Николай Степанович Палаузов

На 2 януари 1835 г. в Габрово е открито Първото българско светско училище по метода Бел-Ланкастър с дарения на родолюбивите габровци Васил Априлов и Николай Палаузов, и техните по-млади последователи Васил Рашеев, Николай Христофорович Плаузов  и др.
За нуждите на училището се създават първите учебници, помагала и пособия, които се възприемат като еталон от по-късно възникналите български училища.






 
Еволюция на образованието

Неофит Рилски въвежда и преподава по взаимоучителните таблици, граматика на новобългарския език, църковнославянски език, аритметика, геометрия, краснописание, катехисиз, география, гръцки език.  







Неофит Рилски

  Образованието изживява огромен прогрес – то никога няма да бъде същото.  



   От 1872 г. Габровското училище прераства в Първата пълна гимназия в поробените български земи. Привлечени са много кадърни за времето преподаватели като  Илия Христович, Сава Сирманов, Игнат Иванов, Райчо Каролев, Иван Гюзелев.











Книги от личната библиотека на Васил Априлов, които се съхраняват в Националния музей на образованието - Габрово

  Преподават учители придобили образование и знания  в чужбина. Те са предпочитани кадри, защото наред с науките са усвоили и езика на съответната държава. Така те стават проводници на евпорейските научни знания и култура. Сред тях се открояват имената на: -          Райчо Каролев – директор -         Сава Сирманов – завършил  Одеската ІІ гимназия 1859 - 1865. -         Иван Момчилов – завършил Реалната гимназия в Николаев. -         Васил Делирадев, Стефан Гръблев, Димитър Генев получават музикално образование в Одеса. -         В Духовната семинария се дипломират Петър Генчев, Иван Гюзелев, Райчо Каролев, Злати Паламидов.   -         През 1865 г. е открит новорусийският университет (едно от най-авторитетните висши учебни заведения). Образование там получават Иван Гюзелев, Стефан Калпазанов – Загорски, Досю Ванков, Никола Дуков, Лазар видинлиев, Захари Бояджиев, Иван Андрейчин, Никола Калчев. -         След Кримската война Киев става важен учебен център благодарение на Киевската духовна академия и Университетът „Свети Владимир”. Техни възпитаници са свещ. Стефан Кънев, църковният историк Станимир Станимиров, Злати Паламидов, Бончо Бончев, видният педагог Цани Гинчев.   -         От габровските учители в Йена, Дрезден, Берлин и Хайделберг специализират Иван Урумов, Коста Патрунчев, Павел Йовчев, Красимир Крачунов, Стефан Гевгалов. -         Консерватория в Прага завършват Димитър Лазаров и Иван Махмудов. -         Естествени науки в Загребския университет следват Стефан Кънчев и Иван Бързаков. -          Васил Карагьозов – професор по  дескриптивна геоматрия и технически науки от университетите в Германия, Австрия и Швейцария. Преподава дескриптивна геометрия, основава фонда „Бедни ученици” за набиране на средства за учащите в неравностойно положение.     Интересен е фактът, че в гимназията преподават чужденци, които успяват да подпомогнат със знания и опит младата държава: -          Чехът Иван Немец преподава математика в гимназията  от 1881 г. до 1885 г. За нуждите на българските училища издава в Прага на български език „Сборник с математически формули”. -          Франтишек Сплитек също преподава математика. Той остава в България, която счита за своя втора родина и е автор  на много учебници и ръководства по математика.   -         Хърватинът Стефан Юринич, който урежда кабинет по естествена история, а в свободното си време изследва габровския край. -         Унгарецът Калман Ронже и швейцарецът Емил Кюпфер преподават гимнастика. Ронже за пръв път в България въвежда употребата на гимнастически уреди, които доставя от чужбина. Емил Кюпфер е родоначалник на общественото гимнастическо движение в Габрово и основател на Гимнастическо дружество „Борец”.   

От 1889 г. учебното заведение  приема името на своя благодетел Васил Априлов и се нарича Априловска гимназия. Разположена  в самия център на Габрово, голяма, красива сграда, посторена от Уста Генчо Кънев – известен майстор-строител от Трявна, посторил много известни сгради из България. Решението за новата сграда е взето през 1847 г. в храм „Света Троица” в Габрово.  Същинското строителство започва на 18 април 1851 г. на мястото на старо черковище, наречено „Света Богородица”. Визията и плана на сградата частично покриват Ришельовския лицей в Одеса.  



  Някои от най-успелите граждани на България са възпитаници на Априловската гимназия в миналото: -          Алеко Константинов - 1874–1877 -         Силвестър п.Стефанов Станимиров р. 1866, завършва в класа на Васил Карагьозов през 1883 г. -         Димитър Калпазанов – фабрикант, убит в Балканската война през 1912 г. при Люле-Бургаз. -         Проф Стефан Бончев -  геолог и първият тектоник в България. -         Кольо Карагьозов – индустриалец, дарител и общественик, почетен немски вицеконсул в Габрово. -         Иван Добрев Калпазанов – фабрикант, първият футболен съдия в Габрово. -         Лазар Донков – създателят на Етнографски комплекс Етъра край Габрово. -          Арх. Никола Гръблев -          Акад. Никола Михов – библиограф и статистик -          Доц. д-р Никола Недков – един от основателите на катедрата по пластична хирургия в ИСУЛ. -         Инж. Симеон Недков – фабрикант, изобретил първите чугунени радиатори в Габрово и в България. -         Инж. Цветан Недков – фабрикант, изобретил първия тъкачен стан за памукотекстилната промишленост в Габрово и България. -         Д-р Петър Цончев – лекар, член на Висшия медицински съвет, краевед на Габрово. -         Ран Босилек – лекар, детски писател и преводач.   -          Ген.майор Христофор Хесапчиев и още безброй много изтъкнати и изявени личности.   От 1992 г. Априловска гимназия става държавно училище с името “Национална Априловска гимназия”. Обособяват се четири профила - по български език и литература; по история, археология и етнография; по философия, социология и право и по култура, изкуствознание и естетика.

Компетентни научни колективи от българските висши учебни заведения Софийският университет, университетите в Пловдив, Велико Търново и Шумен подготвят съдържанието и проблематиката на учебните програми като гаранция за новия образователен модел. Новите програми включват хорариум от часове по археология, етнография, езикознание, журналистика, реторика, основи на театралното дело, история на културата и др., както и специализирани практики в музеи, архиви, библиотеки, местни медии, археологически разкопки. Интересът към гимназията не намалява и днес. Това налага откриването на чуждоезиков профил с паралелки, изучаващи английски, френски и немски езици, което  отговаря на съвременните нужди на българското общество. Източник на удовлетворение са отличният успех в края на всяка учебна година, както и реализацията във висши учебни заведения, в които постъпват 95% от възпитаниците на Априловската гимназия. Гордост за гимназията са учениците, приети за студенти във висши учебни заведения в страната без конкурсен изпит, след блестящо представяне на национални олимпиади по философия.




Отличията, с които е наградена НАГ
  От 1991 г. Национална Априловската гимназия се присъедини към системата на асоциираните училища към ЮНЕСКО. Това дава възможност за ползотворна работа по основната тема “Националното самоопределение като отношение към световната култура”. Над 30 ученика участваха в списването на брошурата “Посетете България”. Гимназията е домакин и участник на националната изложба “Против ксенофобията, расизма, антисемитизма и нетолерантността”, взема участие и в субрегионален фестивал на гръцкия остров Хиос, посветен на 50-годишнината от създаването на ООН и ЮНЕСКО, в инициативата на организацията в Дубровник, както и в първия Младежки форум, изучаващ световното културно наследство. В Норвегия по програмата на ЮНЕСКО се проведе екологична експедиция “Боженка” в района на архитектурно-историческия резерват “Беженци” край Габрово и образователната програма “Околна среда и екологични проблеми” към Регионален център по околна среда и екология за Източна Европа със седалища Будапеща.

Учениците от Националната Априловска гимназия имат безспорни успехи и традиционни призови места при участието си на много национални конкурси и състезания: исторически конкурс “Родолюбие” и литературните конкурси “Букварът на новото време”, “Език свещен на моите деди”, организирани от Международната фондация “Св.Св.Кирил и Методий” и др.






Оригинални на  абитуриенсктия бал през май 2009
  Утвърденото българско литературно списания “Родна реч” и национални и регионални младежки литературни конкурси, отличават ежегодно поетичните ни таланти. В гимназията се реализират и първите издателски опити на младите поети - стихосбирките “Невинност е детето” и “Аквариум за неми песъчинки”. Авторитетът на гимназията се поддържа и от нивото на участниците  в математически състезания - най-масовото математическо състезание в света “Австралийско кенгуру”, конкурсите на списание “Математика”, състезания по информатика и математическа и компютърна лингвистика.

Учителският колектив представя сериозните си педагогически търсения чрез участие в семинарите на Педагогическата школа към Международната фондация “Св.Св.Кирил и Методий”.     Източници: Официален сайт на НАГ Енциклопедия „Априловски свод”, С. 2009 Д-р Петър Цончев, „Из културното и обществено минало на Габрово – исторически приноси”, Г. 1996 Годишник „История на образованието в България”, т. 1/1983 Марияна Томитова, Учители от Априловската гимназия – европейски възпитаници /краят на ХІХ – началото на ХХ век/, Сборник от научна конференция, Габрово, 2005   Снимки: Интернет и личен архив Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева

Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!

 

Много интересна информация, отлично подбран снимков материал! Отличен!

Имах чувството, че съм в музей. Толкова интересни експонати, толкова добре подредени, че направо изпитах желание да отида в Габрово и да разгледам на място!

Благодаря! Публикувах в профила си във Фейсбук. Хората трябва да инвестират в образованието.

Толкова добре написан, че го прочетох на 1 дъх! И снимките са прекрасни! Когато имаме път към габрово, непременно ще се отбием да видим тези шедьоври на живо!!! Благодарности!