Минало и бъдеще :: Един чужденец станал български будител

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.11.2010 17:34 - Един чужденец станал български будител

Автор: elika Категория: Лайфстайл

Прочетен: 5718 Коментари: 6 Гласове:

Последна промяна: 19.12.2010 17:20

Юрий Иванович Венелин е псевдоним на Георги Хуца - украински славист, българист, фолклорист, етнограф, филолог.

Юрий Венелин е роден на 22 септември 1802 г. в село Тибава (днес в Украйна) в обикновено свещеническо семейство.
След като завършва гимназия в Ужгород, той постъпва в Сарматския лицей под името Юрий Венелин. В лицея бъдещеят учен се увлича по историческите науки. През 1822 г. постъпва в Лвовския университет. По-късно заминава за Кишинев, където проучва езика и историята на българските преселници. Продължава обучението си в Москва, където следва медицина, но неговият интерес в областта на българския фолклор и етнография не престават.

През 1824 г. Юрий Венелин издава един от най-задълбочените си и значими трудове, слагащ началото на съвременната българска фолклористика и етнография, а именно "Древните и съвременни българи в тяхното политическо, народностно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“.

Тази книга намира широк отзвук както в Русия, така и в тогавашните български земи. Чрез своя труд Юрий Венелин оказва голямо влияние върху зараждащата се българска интелегентция. Издадена в 3 тома през 1829-1841 г. Този труд прави известно името на българите сред по-широк кръг от руската общественост и повлиява на много българи, между които и на Васил Априлов, да осъзнаят своята народност.

   Чрез своя труд Юрий Венелин оказва голямо влияние върху зараждащата се българска интелегентция. Издадена в 3 тома през 1829-1841 г. Този труд прави известно името на българите сред по-широк кръг от руската общественост и повлиява на много българи, между които и на Васил Априлов, да осъзнаят своята народност.

През 1830 г. е командирован в България от Руската академия в Санкт-Петербург (която през 1841 г. се слива с Руската академия на науките). Посещава някои български градове като Варна, Каварна, Силистра и други, и записва редица народни песни и умотворения, като се запознава непосредствено с някои особености на българския език.

    През 1836 г. установява контакти с доайена на българската емиграция в Одеса Васил Априлов, с когото води оживена кореспонденция. Той убеждава Васил Априлов да събира и съхранява песенния български фолклор. През този период Венелин изследва българския фолклор, етнография и език. Тези негови проучвания ще залегнат в по-късните му трудове.

Неговата книга "Критически изследвания за българската история" е публикувана посмъртно /с известни съкращения/ през 1849 г. в Москва по инициатива на Спиридон Палаузов и със средствата на живеещия в Русия български търговец Иван Денкоглу. През 1853 г. книгата е публикувана изцяло /по ръкописа на автора/ в Земун /Сърбия/ в български превод на калоферския учител Ботю Петков /бащата на Христо Ботев/ и нейната поява изиграва сериозна роля в развитието на българската историография около средата на 19 век.

Други съчинения на Юрий Венелин: -          "О характере народных песен у славян задунайских" (1835); -          "О зародыше новой болгарской литературы" (1838); -          "Граматика на сегашния български език"; -          "Критическия изследования об истории болгар, с прихода болгар на Фракийский полуостров до 968 года, или пкрения Болгарии великим князем русским, Святославом" (1849) и други. Юрий Венелин умира съвсем млад в Москва на 26 март 1839 г. Погребан е в Даниловия манастир до гроба на Михаил Николаевич Гогол.

Източници: Енциклопедия Априловски свод, С.2009 Снимки: Интернет

Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!

Нагоре

Тагове: чужденец,