Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2010 10:28 - Днес Светата православна църква чества Свети апостол и евангелист Лука
Автор: elika Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 3328 Коментари: 1 Гласове:
2



Освен 12 апостоли, които навсякъде следвали своя Небесен Учител, Господ Иисус Христос избрал още 70 ученици и ги пратил да проповядват Неговото учение по градове и села.

Преди да ги изпрати на проповед, Той ги наставлявал как да учат народа. Дал им власт да изцеряват всяка болест.
При изпращането им казал: - Жетвата голяма, а работниците малко. Затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си. Вървете! Ето, аз ви пращам като агнета посред вълци. Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща ... И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща!... В който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат; изцерявайте болните, които са в него, и казвайте им: приближи се до вас царството Божие! (Лук. 10:1-16).

Под жетва Спасителят разбирал сърцата на хората, които били готови да приемат в себе си истините на словото Божие. Под работници или жетвари разбирал проповадниците на словото Божие. Господарят на жетвата е Сам Бог.

След като благовествували по много градове и села, 70 ученици се върнали с радост и казали: - Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам. А Той им отвърнал: - Не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са написани на небесата! (Лук. 10:17-20).  


image



image


70-те ученици на Иисус Христос

Един от тези 70 ученици бил  Св. Лука.


image
  Св. ап. Лука

  Той бил родом от Антиохия, където на младини изучавал медицина и живопис. Той стана много опитен лекар, а заедно с това и добър иконописец. Владееше отлично египетски и гръцки език, и след като се образова достатъчно в еврейския закон, дойде в Иерусалим.

В Йерусалим. Слушал проповедта на Спасителя. Когато чул от Спасителя Неговото Божествено учение, Св. Лука дълбоко се впечатлил - видял, че разликата между него и елинските плътски мъдрувания е колкото от небето до земята. Тогава той се научил да познава и да вярва в истинския Бог, а и другите да учи на тази вяра. Затова станал Христов ученик. Той проповядвал Царството Божие (10:9) и известявал на хората, че вече е дошъл в света очакваният Месия.

По времето на спасителните Христови страдания, когато след поразяването на Пастира духовните овци се разпръснали (Марк. 14:27), Св. Лука ходел скръбен и плачел за своя Господ, благоволил да пострада заради нашето спасение.

Но скръбта и сълзите му скоро били сменени от радостта на Христовото възкресение. На него и на Клеопа Христос се явил след възкресението Си. Били на път за Емаус. Те вече били чули за възкресението на Господа и разговаряли по пътя за него. Ненадейно Христос се приближил до тях като обикновен пътник. Те не го познали. Той ги заговорил: - Какви са тия думи, които разменяте помежду си, и защо сте тъжни?
Клеопа му отговорил: - Ти  си само странник в Йерусалим и не си узнал това, което стана в него през тия дни?

Попитал ги: - Кое? Те му казали: - Което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ. Как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха. А ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля. Но при всичко това днес вече трети ден, откак стана това. Някои жени от нашите ни слисаха.  Те ходили рано на гроба и не намерили тялото Му. Като дойдоха, разправяха, че им се явили и ангели, които казвали, че Той е жив. Някои от нашите отидоха на гроба и намерили тъй, както и жените казаха. Но Него не видели.

Тогава Богочовекът им рекъл: - О, несмислени и мудни по сърце, да вярвате на всичко, що са казали пророците! Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? И като наченал от Мойсей и от всички пророци, обяснявал им казаното за него в цялото Писание.

Пътниците се приближили до селото, в което отивали. А Христос показвал вид, че иска да върви по-нататък. Но те Го задържали: - Остани с нас, понеже е привечер и денят превали. Господ влязъл с тях в дома, където отивали Лука и Клеопа. Седнал с тях на трапезата. Взел хляба, благословил го, разчупил го и им подал по късове. Тогава им се отворили очите. И те Го познали. Но Той станал невидим за тях.

Изумени и възрадвани, те си казали: - Не гореше ли в нас сърцето, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? (Лук. 24:13-32).     Св. апостол Лука бил спътник на Св. апостол Павел при мисионерските му пътешествия.




image   Св. ап. Павел и Св. ап. Лука

От Рим, апостолът на народите Павел пратил послания дo християни от различни места. В тях той нарича апостол Лука "лекар, многообичан и брат, когото възхваля цялата Църква".

От Рим Св. апостол и евангелист Лука се отправил за Египет, където в град Тива устроил християнска църква, известна по-късно със своята многочисленост и светост. Той основал и много други църковни общини в Египет, като лекувал не само телесни, но и душевни страдания.

Освен книгата "Деяния на светите апостоли", Св. Лука написал и Евангелие, за това е наречен и евангелист. За да не остане в забрава всичко онова, което Господ Иисус извършил заради нашето спасение по време на Своя земен живот, 15 години след Неговото възнесение на Небесата Св. Лука написал Евангелие за живота и учението на Спасителя. В него той разказа не само това, което сам видял и чул, но и което бяха видели и чули първите Христови последователи и очевидци на Неговите дела и чудеса, а също и онова, което научил от разказите на преките свидетели на Христовите страдания. В началото на Евангелието пише: "Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития, както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото..." (Лук.1:1).     По време на своите апостолски трудове, Св. Лука станал причастен  на скърбите и трудностите, които претърпял Св. апостол Павел заради Христовото благовестие.

Той последвал великия апостол и проповядвал Христа не само на юдеите, но и на езичниците. Заедно с ап. Павел отишъл в Рим и му станал  възлюбен сътрудник в Господа.  Тези преживявания са описани в написаната от самия Св.ап.  Лука книга за апостолските деяния.

За последното и апостол Павел пише в посланието си до колосяните: "Поздравява ви Лука, многообичаният лекар" (4:14). А в посланието до коринтяните го похваля със следните думи: "Изпратихме и един брат, похваляван по всички църкви за благовестието, и не само похваляван, но и избран от църквите за да ни придружава в това добро дело, на което служим за слава на Самаго Господа и за ваше усърдие" (2Кор.8:18-19). Тук, според бл. Иероним, апостолът говори за Св. Лука. След двегодишен затвор в римските тъмници, Св. апостол Павел бил освободен и напуснал Рим, за да посети някои от поместните Църкви, които по-рано бил основал. Св. Лука и в това време го съпътствал неотлъчно.

Но в скоро време император Нерон подигнал в Рим жестоко гонение срещу християните. Апостол Павел отново отишъл там, за да ободрява и укрепява онези, които страдаха заради Христа. И ако бъде угодно на Бога, заедно с тях и той да приеме венеца на мъченичеството.

Тогава езичниците отново го хванали и го затворили окован. И тук Св. Лука не изоставил своя духовен учител - единствен от всичките му сътрудници той остана при него в това изключително трудно време. Ситуацията била толкова тежка, че апостолът сравнил себе си с жертва, обречена на заколение и написал на своя ученик Тимотей: "Аз вече ставам жертва, и времето на моето отхождане настъпи...Побързай да дойдеш при мене скоро. Защото Димас ме остави, понеже обикна сегашния свят, и отиде в Солун; Крискент - в Галатия, Тит - в Далмация. Само Лука е с мен." (2Тим.4:6,9-10).

По всяка вероятност Св. Лука  станал свидетел и на мъченическата кончина на Св. апостол Павел в Рим. След това, както разказва църковното предание, той проповядвал Христа в Италия, Далмация, Галия и особено много в Македония, в която и преди се  трудил няколко години, а също и в съседната на нея област Ахаия.

Вече в дълбока старост, Св. Лука отишъл да благовести Христа на Изток и претърпял големи скърби и трудности заради Неговото свето име. Първоначално той обходил цяла Либия, а по-късно отишъл в Египет. Там, в Тиваида, просветил много хора със светлината на благовестието и ги обърнал към Христа. В град Александрия  ръкоположил за епископ един човек на име Авилий на мястото на Аниан, поставен от Св. евангелист Марк и преминал вече своето 22-годишно служение. После Св. Лука се върнал в Гърция. Там устроил (най-вече в областта Беотия) църкви, поставил свещеници и дякони,  лекувал онези, които боледували по душа и тяло.

В тази страна Св. Лука много пострадал и завършил живота си на 84-годишна възраст с мъченическа кончина заради Христа. Бил окачен (понеже наблизо нямало кръст) на едно маслинено дърво. Неговото Св. тяло било погребано в главния град на Беотия - Тива. В него светите му мощи, станали благодатен източник на изцеления. Там престояли до  втората половина на IV в.

Мястото, където било положено неговото свето тяло, станало известно в IV век с множеството изцеления, които Бог извършвал там заради молитвите на Св. евангелист Лука.

Най-много се лекували страдащите от очна болест - за да прослави Своя угодник, Бог направил чудо: сякаш в знак на лекарското му изкуство Той изпратил на мястото, където бил погребан светецът, дъжд от целебно "колирие" (особено лекарствено вещество), чрез което се лекуват очните болести.

Щом узнал за неговите целебни св. мощи, император Констанций, синът на Св. цар Константин Велики, изпратил дукса Артемий (който бил египтянин по произход и по-късно пострадал за Христа при Юлиан Отстъпник) и той пренесъл с голяма почит мощите на Св. апостол и евангелист Лука в столицата на империята.

При пристигането им в града, съпровождани от псалмопение и духовни песни, започнала да се проявява и тяхната чудотворна сила. В царския дворец имало един евнух от царските постелници на име Анатолий - той от дълго време лежал болен и изразходвал много средства по лекари, но без полза. Скоро Анатолий разбрал, че внасят в града мощите на Св. Лука, и от все сърце се помолил на светеца, станал от одъра си, доколкото му било възможно, и заповядал да го занесат при целебния ковчег на апостола. С трепет в душата си той пристъпил към него, поклонил се на светите мощи и с вяра се допрял до тях. Веднага усетил в себе си, че е излекуван от болестта. Изправил се съвсем здрав и в прилив на сили понесъл на раменете си заедно с останалите хора ковчега с тялото на светеца към църквата "Св. Апостоли". Там мощите на Св. Лука били положени под светата Трапеза, където били мощите на Св. апостол Андрей Първозвани и на Св. апостол Тимотей.


 Свети Лука закриля зографите и резбарите.


Древните църковни писатели съобщават, че Св. Лука, в отговор на благочестивото желание на някои от християните, пръв нарисувал с бои образа на Пресвета Богородица, държаща в ръцете Си Предвечния Младенец - Господ Иисус Христос, а след това нарисувал  и други две икони на Пресвета Богородица. После той взел иконите и ги занесъл на Божията Майка, за да разбере дали това Й е угодно. А Тя, щом видя тези Свои образи, казала: - Благодатта на Родилия се от Мен и Моята да бъде с тези икони!  


image




image

Св. ап. Лука рисува Пресвета Богородица


Св. Лука нарисувал на дъска също и образите на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, и така положил началото на иконописта - това добро и богоугодно дело, извършвано за прослава на Бога, на Пречистата Божия Майка и на всички Светии, за украсяване на църквите и за спасение на християните, които благочестно почитат светите икони.   Източници: Жития на светиите, Синодално издателство, С.1991 Православие.RU

Снимки: Интернет





Тагове:   църква,   Лука,


Гласувай:
2
0



1. veselinka - Много интересен материал
19.10.2010 08:26
Едва ли някой от нас е знаел, че свети Лука е първият художник. Браво за информацията!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 3071172
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2401
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930