8 юли 2007 г. в гр. Ортона, област Абруцо в Италия, е проведено  тържествено православно богослужение при мощите на Свети апостол Тома, които се съхраняват там от ХІІІ век.

Светата Божествена литургия пред мощите на Свети Тома

Те са извървели дълъг път   преди да се озоват на това място:   Свети апостол Тома в Индия   Според преданието, след Възнесението на Господ Иисус Христос и появата на Светлия му Дух пред апостолите, на Свети апостол Тома се паднала задачата да проповядва благата вест в Палестина, Месопотамия, Парфия, Етиопия и Индия. Там основал хриситянски църкви. Свети Йоан Златоуст разказва: „Тома, апостолът с най-слаба вяра, в последствие по Божията воля и милост, се превърнал в  най -  мъжественият, ревностен и неуморен от всички апостоли. Така обиколил почти цялата Земя като навсякъде проповядвал Божието слово на дивите народи.” Проповедта на Евнагелието донесла мъченическа смърт на апостол Тома през 68 г. За това, че обърнал в Христовата вяра сина и съпругите на управителя на индийския град Мелипур, Светият апостол бил заключен в тъмница и подложен на жестоки мъчения. След като предал Богу дух бил погребан в града.     




  Най-древното свидетелство за погребението на Свети Апостол Тома се среща в писанията на Свети Ефрем Сирина, живял в пустинята 3 века след мъченическата кончина на апостола.  Друго описание се среща в апокрифната литература, в която се разказва за проповедите и мъченическата смърт на апостол Тома в северо-западна Индия. Мощите на светеца пребивавали в Индия до  ІV век. Но и след като били пренесени в Едеса, мястото в Индия продължило да бъде почитано за духовна светиня.  


В Англо-саксонските хроники, при описаните събития от ІХ век (885 г.), се споменава за крал Алфред, който дал обет, че ако победи, ще направи големи пожертвования и дарания за далечните светилища, включително и за това на Свети апостол Тома в Индия. През 1293 г. Марко Поло посещава Индия. В своите записки разказва за посещението на гробницата на Свети апостол Тома в областта Малабар, а местните хора нарича „християните на Свети Тома”. По същото време за подобно посещение съобщава известният мисионер и изследовател Джованни от Монтекорвино. А наскоро, през 1324 г., монахът – франсисканец  Одорико от Порденоне Году разказва за своите пътешествия и поклонения на мястото, където Свети апостол Тома бил погребан.






Къде точно се е намирала първата гробница на апостола? В много документи се говори за Малипур (Малаи-пурам), което в превод означава в планината. Но от началото на VІІ век, в документите се споменава град Каламин. Ето какво е записал Свети Изидор от Севиля  (636 г.): „В действителност той (апостол Тома), пронизан с копие, бил погребан в град Каламин, Индия, с големи почести, а церемонията продължила 12 дни до 21 декември.” По-късно се оказва,че Каламин е названието на град Мелипур. Градът бил познат на римските търговци от І век след Рождество като център за търговия с перли и подправки.   Когато през 1517 г. португалците се появяват в този далечен пристанищен град, голяма част от древните му руини вече били под вода. Местните хора сочели място, което наричали „грабницата на Свети апостол Тома”. Тя представлявала неголяма правоъгълна църква със странични олтари, изключително стара и вече разрушавана, в която нямало никакви изображения, а само кръстове. Около църквата имало много погребения и паметници. През 1523 г. португалците наченали  разкопки и  открили, че мястото, на което е погребан Свети апостол Тома е се намира много ниско от нивото на църквата.   Това показвало, че църковното здание било построено върху самата гробница. По това време било невъзможно да се определи възрастта на строежа. Това ставнало чак през 1945 г., когато архиелозите установили, че гробницата е построена през втората половина на І век след Христа.     В далечната 1523 г. португалците възстановили църквата, в която бил погребан Свети апостол Тома, но в по-малки размери. Така тя просъществувала до края на ХІХ век, когато през 1893 г. мелипурският епископ Ерик Хосе Реад де Силва дал разпореждане църквата да бъде съборена и на нейно място да бъде издигната катедрала, която съществува и днес. Тя е издигната по такъв начин, че гроба на Свети апостол Тома се намира в самия център на зданието.  





Изглед от катедралата



 





Мощите са далеко от Индия, но почитта към тях остава

Местността, в която се намира гробницата на Свети апостол Тома е считана за свещенна земя. На 26 октомври 2004 г. цунами се разразява на юго-източното крайбрежие на Индия, тази местност била една от пострадалите области. Понеже катедралата се намирала почти на крайбрежието, не била разрушена от стихията, а в нея намерили сигурен подслон и спасение хиляди хора.  Нито един от жителите, който живеел около катедралата не пострадал. Водата от океана проникнала навътре в сушата, но не се докоснала до храмовия комплекс. Единствената заслуга за това спасение се дължи на застъпничеството на Свети апостол Тома. Преданията разказват, че между океана и мястото, където бил погребан Свети апостол Тома има ивица, установена от самия апостол Господен, като гаранция, че морето няма да премине тази граница.     Пътят към Ортона     От Индия мощите на Свети апостол Тома били пренесени на ново място. Сирийският текст „Делата на Свети апостол Тома” («Acta Thomae») съобщеват следното: „Един от братята взел мощите и ги пренесъл на запад. В гръцкия текст има уточнение, че мощите били пренесени в Месопотамия. Чудесата на Свети апостол Тома («De miraculis b.Thomae apostoli») дават точни указания за местността и наричат града Едеса. В „Страстите на Свети апостол Тома” («Passio S.Thomae») е записано: „Завърнал се с победа над персите, по-точно над персийския цар Серсом, император Север-Александър посрещнал сирийски посланници, които го умолявали да издигнат някого за индийски княз и  са съгласни да предадат мощите на Свети апостол Тома на жителите на Едеса.

Така се случило, че светото тяло било пренесено от Индия в Едеса в сребърен ковчег.” През 373 г. в Едеса бил построен и осветен голям храм в чест на Свети апостол Тома. Това събитие било упоменато в „Едеските хроники”. 

През VІІ век да Едеса настъпили смутни времена. Първоначално градът бил завладян от арабите, персите и после отвоюван от Византия. След това отново поробена, но от турците. По времето на първия кръстоносен поход граф Бълдуин, с помощта на жителите, лесно успял да завладее Едеса и да го превърна в главен град на на своето Едско графство. Почти половин столетие просъществувало Едеското графство, управлявано от различни френски князе, които през цялото това време се опитвали да дават отпор на турските нашественици от Йерусалимското кралство. В непрестанните войни против турците франките проявили завидни храброст и издържливост. Но през 1143 г. се водила жестоката битка  с мюсулманите, предвождани от емир Ал Дин Джинки. На 13 декември 1144 г. градът бил превзет.

Всеки може да си представи каква съдба е сполетяла населението – зверско разграбване и рушене на домове и храмове, избиване на кръстоносци и християни, оскверняване и поругаване на светините. За да спасят светите мощи на Свети апостол Тома от поруване, кръстоносците решили да ги пренесат на друго, безопасно място. На 6 октомври 1144 г. те били занесени на о-в Хиос и посрещнато с големи почести. 

За о-в Хиос се знае още, че през 58 г. там пребивавал и Свети апостол Павел. През ІІІ век на осторва претърпял мъченичество и Свети Изидор, а през V век била основана епископската катедра. Затова под Актовете на Халкедонския събор (451), събора в Константинопол (680) и Никейския събор (787) стоят подписа на епископа на Хиос.

Оказва се, че о-в Хиос не е спокойно място, защото за него спорели Генуа и Венеция. Венецианците се опитали да си присвоят светите мощи, но без успех. Но тази постъпка дълбоко разтревижила жителите на о-в Хиос и ги заставила да отнесат сребърния саркофаг с нетленните останки. 

През 1258 г. между Генуа и Венеция се сътояло сражение за контрол над основните морски пътища, водещи на изток. Манфреди, синът на император Фредерико ІІ Свевски изпратил като подкрепление на венецианците своя флот, в състава, на който участвали и 3  ортонски галерии под командването на капитан Леон. Венецианците спечелили битката, получили правата върху островите в Егейско море, в това число и о-в Хиос.

По установения обичай в онези години, победителите прибирали за себе си не само материалните, но и нематериалните ценности, включително и светините. Ортонските моряци отнесли със себе си нетленните мощи на Свети апостол Тома. Отнесли и надгробния камък от халкедонски мрамор.  




 

Изглед от базиликата Свети апостол Тома в Ортона



















Пред мощите на светеца   На 6 септември 1258 г., според записаното н древните пергаменти, 3 галерии под командването на капитан Леон, пристигнали на брега на Ортона със светото съкровище на борда. Това се превърнало в знаменателно събитие – градът се сдобил с небесен покровител. Веднага в града започнало да се стича голямо множество от поклонници. Ортонската катедрала „Свети апостол Тома” била издигната върху езически храм, както често се превело в Европа, за да се демонстрира тържеството на християнството над езичеството.    По време на Втората световна война катедралата пострадала, на след войната била възстановена в предишното й величие. Вътрешността на храма е украсен с прекрасни произведения на изкуството, сред които се открояват Свети апостол Тома с възкръсналия Иисус, фреските под купола на Лучано Бартоли. В едно от помещенията на храма е устроен епархален музей, в който се съхраняват безчет съкровища, свързани с почитта към Свети апостол Тома.

  Източници: По материали на Наталия Гусева, Православие.ру / 08. 08. 2007 Снимки: Интернет

Превод от руски език: Елена Колева


Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!

Едва ли някой е знаел теза информация. Направо е супер! Става ясно, че сме много неграмотни религиозно, защото сме били жестоко осакатени толкова много години!

За първи път чувам за тези мощи и съм впечатлена! Невероятно сте го написали!!!