Постинг
30.09.2010 16:28 -
Утре почитаме и успението на Свети Йоан Кукузел
Автор: elika
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 5889 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 19.12.2010 17:30
Прочетен: 5889 Коментари: 3 Гласове:
3
Последна промяна: 19.12.2010 17:30
Житието на светеца е съставено в края на XIV век (препис от него се съхранява в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" в София).
Ангелогласният – така нарекли още на младини Св. Йоан Кукузел. Роден от българка през 1280 г. в гр. Драч. От малък бил сирак, защото нямал баща. Но бил надарен с изключителен глас.
Чул го случайно преминаващ конник и го взел със себе си в Константинопол, във Висшата царска школа. Малкият Йоан трудно усвоявал гръцкия език. Един ден неговите съученици го попитали какво яде, а той на развален гръцки им отговорил: „Кукиа ке зелиа.” Оттогава започнали да му викат подигравателно Кукузел.
Но за сметка на това били високо оценени неговите певчески способности. Станал пръв императорски певец във Византия, защото пеел нежно, а с магическото упоение в гласа си призовавал към чистота и смирение. Бил истински извор на музиката, както е написано в старите свитъци. Неговите почитатели го наричали „Ангелогласен”.
Завършил с отличие школата и императора го назначил за дворцов певец. Но младият Йоан не харесвал шумните и разгулни празненства. Най-много обичал да пее в църквата „Света София”. Истинска духовна храна намирал в църковните песнопения, които издигали духа високо.
Домъчняло му за родния дом и потеглил за гр. Драч. Когато наближил чул своята майка жално да нарежда: „Йоане, къде си мое мило дете?” Йоан силно се развълнувал и записал тъжната мелодия, а по-късно по нея създал известната творба „Полиелей на българката”.
Когато се върнал обратно в Константинопол, вече знаел, че не желае да живее там. Искал да се откъсне от светските грижи и да служи на Господа в безмълвие. Но имепарторът не искал да го пусне, затова Йоан тайно избягал и се укрил в Светогорския манастир "Св. Атанасий". Представил се за неук пастир и игуменът му поверил манастирското стадо. Един ден подвизаващ се наблизо монах видял дивно чудо: пеещ пастир и кози, които не пасели, а го гледали, сякаш се радвали на ангелското му пеене. Вестта бързо стигнала до императора и той отново настоявал Йоан да се върне при него, но той категорично отказал и останал в манастира.
Там той създал своите безсмъртни произведения: "Полиелей на българката" (посветен на майка му), "Антиксантари", "Голямото исо", "Херувимска песен" и други.
Св. Йоан Кукузел създал нов тип нотно писмо - невмено, наричано още "Кукузелево", което било с повече нюанси и по-разбираемо. Невмите представляват набор от знаци, които се поставят над или под съответния литургичен текст. За разлика от съвременните ноти, те не указват абсолютната височина на музикалния тон, а само повишаването или понижаването на гласа с една или повече степени в рамките на предварително зададен лад. Ръкописи на създадените от него песнопения се съхраняват до днес в библиотеките в Цариград, Солун, Атина, Атон, Ватикана, Париж, Виена и др. Много от композициите му напомнят за българските напеви.
И днес музиката на Ангелогласния български светец Йоан Кукузел звучи като първомолитва за всички нейни изпълнители и ценители.
Изображението на Св. Йоан Кукузел в средновековни одежди, обкръжено от излезлите под перото му нотни знаци – невми, и до днес се пази като светиня в библиотеката на Великата Атонска лавра „Свети Атанасий”.
Като монах вече, преподобният си построил вън от манастира килия с малка църква в чест на светите Архангели. Там прекарвал в уединение първите шест дни на седмицата. В централната манастирска църква дохождал в неделни и празнични дни и пеел на десния клир. Насън и в будни видения няколко пъти Божията Майка му изразявала своето благоволение. Веднъж дори го възнаградила за вдъхновеното му пение със златна монета. Намирал се в дремещо състояние, когато станало това. Щом се събудил, монетата се оказала в дясната му ръка. Тази златна монета стои и до днес, прикачена към чудотворната икона на св. Богородица в лаврата. Тая икона се нарича с неговото име “Кукузелиса”.
Преподобни Йоан Кукузел прекарал монашеския си живот в изумителни подвизи на съзерцание, молитва и пост. Удостоил се да предвиди деня и часа на своята кончина. Простил се с братята, причастил се със светите Тайни Христови. Помолил братята да погребат тялото му в построената от него архангелска църква и предал душата си на Господа с молитва и блажена усмивка на уста. Починал на 1 октомври, денят на Богородичния покров. Светата църква го е канонизирала като светец. Съставени са му служба, молебен, канон и акатист, които са преведени на старобългарски език.
Заветът на Свети Йоан Кукузел:
Стремежът към чиста духовност в музиката издига духа над световната суета и извисява до небесата.
Източници: Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 Монахиня Валентина Друмева, Разкази за българските светии и за светиите, свързани с България, издава Манастир „Св.вмч. Георги Зограф”, Света гора, Атон, част І, 2003 Православие.RU Атонски чудотворни икони на Пресвета Богородица, Издава Манастир „Св.вмч. Георги Зограф”, Света гора, Атон
Снимки: Интернет Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!
Ангелогласният – така нарекли още на младини Св. Йоан Кукузел. Роден от българка през 1280 г. в гр. Драч. От малък бил сирак, защото нямал баща. Но бил надарен с изключителен глас.
Чул го случайно преминаващ конник и го взел със себе си в Константинопол, във Висшата царска школа. Малкият Йоан трудно усвоявал гръцкия език. Един ден неговите съученици го попитали какво яде, а той на развален гръцки им отговорил: „Кукиа ке зелиа.” Оттогава започнали да му викат подигравателно Кукузел.
Но за сметка на това били високо оценени неговите певчески способности. Станал пръв императорски певец във Византия, защото пеел нежно, а с магическото упоение в гласа си призовавал към чистота и смирение. Бил истински извор на музиката, както е написано в старите свитъци. Неговите почитатели го наричали „Ангелогласен”.
Завършил с отличие школата и императора го назначил за дворцов певец. Но младият Йоан не харесвал шумните и разгулни празненства. Най-много обичал да пее в църквата „Света София”. Истинска духовна храна намирал в църковните песнопения, които издигали духа високо.
Домъчняло му за родния дом и потеглил за гр. Драч. Когато наближил чул своята майка жално да нарежда: „Йоане, къде си мое мило дете?” Йоан силно се развълнувал и записал тъжната мелодия, а по-късно по нея създал известната творба „Полиелей на българката”.
Когато се върнал обратно в Константинопол, вече знаел, че не желае да живее там. Искал да се откъсне от светските грижи и да служи на Господа в безмълвие. Но имепарторът не искал да го пусне, затова Йоан тайно избягал и се укрил в Светогорския манастир "Св. Атанасий". Представил се за неук пастир и игуменът му поверил манастирското стадо. Един ден подвизаващ се наблизо монах видял дивно чудо: пеещ пастир и кози, които не пасели, а го гледали, сякаш се радвали на ангелското му пеене. Вестта бързо стигнала до императора и той отново настоявал Йоан да се върне при него, но той категорично отказал и останал в манастира.
Там той създал своите безсмъртни произведения: "Полиелей на българката" (посветен на майка му), "Антиксантари", "Голямото исо", "Херувимска песен" и други.
Св. Йоан Кукузел създал нов тип нотно писмо - невмено, наричано още "Кукузелево", което било с повече нюанси и по-разбираемо. Невмите представляват набор от знаци, които се поставят над или под съответния литургичен текст. За разлика от съвременните ноти, те не указват абсолютната височина на музикалния тон, а само повишаването или понижаването на гласа с една или повече степени в рамките на предварително зададен лад. Ръкописи на създадените от него песнопения се съхраняват до днес в библиотеките в Цариград, Солун, Атина, Атон, Ватикана, Париж, Виена и др. Много от композициите му напомнят за българските напеви.
И днес музиката на Ангелогласния български светец Йоан Кукузел звучи като първомолитва за всички нейни изпълнители и ценители.
Изображението на Св. Йоан Кукузел в средновековни одежди, обкръжено от излезлите под перото му нотни знаци – невми, и до днес се пази като светиня в библиотеката на Великата Атонска лавра „Свети Атанасий”.
Като монах вече, преподобният си построил вън от манастира килия с малка църква в чест на светите Архангели. Там прекарвал в уединение първите шест дни на седмицата. В централната манастирска църква дохождал в неделни и празнични дни и пеел на десния клир. Насън и в будни видения няколко пъти Божията Майка му изразявала своето благоволение. Веднъж дори го възнаградила за вдъхновеното му пение със златна монета. Намирал се в дремещо състояние, когато станало това. Щом се събудил, монетата се оказала в дясната му ръка. Тази златна монета стои и до днес, прикачена към чудотворната икона на св. Богородица в лаврата. Тая икона се нарича с неговото име “Кукузелиса”.
Преподобни Йоан Кукузел прекарал монашеския си живот в изумителни подвизи на съзерцание, молитва и пост. Удостоил се да предвиди деня и часа на своята кончина. Простил се с братята, причастил се със светите Тайни Христови. Помолил братята да погребат тялото му в построената от него архангелска църква и предал душата си на Господа с молитва и блажена усмивка на уста. Починал на 1 октомври, денят на Богородичния покров. Светата църква го е канонизирала като светец. Съставени са му служба, молебен, канон и акатист, които са преведени на старобългарски език.
Заветът на Свети Йоан Кукузел:
Стремежът към чиста духовност в музиката издига духа над световната суета и извисява до небесата.
Източници: Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 Монахиня Валентина Друмева, Разкази за българските светии и за светиите, свързани с България, издава Манастир „Св.вмч. Георги Зограф”, Света гора, Атон, част І, 2003 Православие.RU Атонски чудотворни икони на Пресвета Богородица, Издава Манастир „Св.вмч. Георги Зограф”, Света гора, Атон
Снимки: Интернет Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Отлично!
11.10.2010 07:52
11.10.2010 07:52
Винаги съм се чудил защо е Кукузел, но никога не бих предположил, че това име произлиза от една лингвистична грешка. Много съм доволен, когато мога да прочета нещо интересно и смислено!
цитирай
2.
анонимен -
интересно
11.10.2010 07:53
11.10.2010 07:53
Още един повод да се гордеем, че сме българи! Благодаря, че ми вдигате националното самочувствие и ме стимулирате и аз да правя своите дела още по-добре и с по-голям ентусиазъм!
цитирайИ ние сме дали нещо на света!
цитирайТърсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata