Житието на светеца е съставено в края на XIV век (препис от него се съхранява в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" в София).

Ангелогласният – така нарекли още на младини Св. Йоан Кукузел. Роден от българка през 1280 г. в гр. Драч. От малък бил сирак, защото нямал баща. Но бил надарен с изключителен глас.

Чул го случайно преминаващ конник и го взел със себе си в Константинопол, във Висшата царска школа. Малкият Йоан трудно усвоявал гръцкия език. Един ден неговите съученици го попитали какво яде, а той на развален гръцки им отговорил: „Кукиа ке зелиа.” Оттогава започнали да му викат подигравателно Кукузел.  

Но за сметка на това били високо оценени неговите певчески способности. Станал  пръв императорски певец във Византия, защото пеел нежно, а  с магическото упоение в гласа си призовавал към чистота и смирение. Бил истински извор на музиката, както е написано в старите свитъци. Неговите почитатели го наричали „Ангелогласен”.

Завършил с отличие школата и императора го назначил за дворцов певец. Но младият Йоан не харесвал шумните и разгулни празненства. Най-много обичал да пее в църквата „Света София”. Истинска духовна храна намирал в църковните песнопения, които издигали духа високо.

Домъчняло му за родния дом и потеглил за гр. Драч. Когато наближил чул своята майка жално да нарежда: „Йоане, къде си мое мило дете?” Йоан силно се развълнувал и записал тъжната мелодия, а по-късно по нея създал известната творба „Полиелей на българката”.

Когато се върнал обратно в Константинопол, вече знаел, че не желае да живее там. Искал  да се откъсне от светските грижи и да служи на Господа в безмълвие. Но имепарторът не искал да го пусне, затова Йоан тайно избягал и се укрил в Светогорския манастир "Св. Атанасий". Представил се за неук пастир и игуменът му поверил манастирското стадо. Един ден подвизаващ се наблизо монах видял дивно чудо: пеещ пастир и кози, които не пасели, а го гледали, сякаш се радвали на ангелското му пеене. Вестта бързо стигнала до императора и той отново настоявал Йоан да се върне при него, но той категорично отказал и останал в манастира.

Там той създал своите безсмъртни произведения: "Полиелей на българката" (посветен на майка му), "Антиксантари", "Голямото исо", "Херувимска песен" и други.

Св. Йоан Кукузел създал нов тип нотно писмо - невмено, наричано още "Кукузелево", което било с повече нюанси и по-разбираемо. Невмите представляват набор от знаци, които се поставят над или под съответния литургичен текст. За разлика от съвременните ноти, те не указват абсолютната височина на музикалния тон, а само повишаването или понижаването на гласа с една или повече степени в рамките на предварително зададен лад. Ръкописи на създадените от него песнопения се съхраняват до днес в библиотеките в Цариград, Солун, Атина, Атон, Ватикана, Париж, Виена и др. Много от композициите му напомнят за българските напеви.

И днес музиката на Ангелогласния български светец Йоан Кукузел звучи като първомолитва за всички нейни изпълнители и ценители.

Изображението на Св. Йоан Кукузел в средновековни одежди, обкръжено от излезлите под перото му нотни знаци – невми, и до днес се пази като светиня в библиотеката на Великата Атонска лавра „Свети Атанасий”.



    Като монах вече, преподобният си построил вън от манастира килия с малка църква в чест на светите Архангели. Там прекарвал в уединение първите шест дни на седмицата. В централната манастирска църква дохождал в неделни и празнични дни и пеел на десния клир. Насън и в будни видения няколко пъти Божията Майка му изразявала своето благоволение. Веднъж дори го възнаградила за вдъхновеното му пение със златна монета. Намирал се в дремещо състояние, когато станало това. Щом се събудил, монетата се оказала в дясната му ръка. Тази златна монета стои и до днес, прикачена към чудотворната икона на св. Богородица в лаврата. Тая икона се нарича с неговото име “Кукузелиса”.  
  Преподобни Йоан Кукузел прекарал монашеския си живот в изумителни подвизи на съзерцание, молитва и пост. Удостоил се да предвиди деня и часа на своята кончина. Простил се с братята, причастил се със светите Тайни Христови. Помолил братята да погребат тялото му в построената от него архангелска църква и предал душата си на Господа с молитва и блажена усмивка на уста. Починал на 1 октомври, денят на Богородичния покров.   Светата църква го е канонизирала като светец. Съставени са му служба, молебен, канон и акатист, които са преведени на старобългарски език.

Заветът на Свети Йоан Кукузел: 

Стремежът към чиста духовност в музиката издига духа над световната суета и извисява до небесата.

Източници: Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 Монахиня Валентина Друмева, Разкази за българските светии и за светиите, свързани с България, издава Манастир „Св.вмч. Георги Зограф”, Света гора, Атон, част І, 2003 Православие.RU Атонски чудотворни икони на Пресвета Богородица, Издава Манастир „Св.вмч. Георги Зограф”, Света  гора, Атон

Снимки: Интернет Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!
 

Винаги съм се чудил защо е Кукузел, но никога не бих предположил, че това име произлиза от една лингвистична грешка. Много съм доволен, когато мога да прочета нещо интересно и смислено!

Още един повод да се гордеем, че сме българи! Благодаря, че ми вдигате националното самочувствие и ме стимулирате и аз да правя своите дела още по-добре и с по-голям ентусиазъм!

И ние сме дали нещо на света!