Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.09.2010 09:56 - ЧЕСТИТ ДЕН НА НЕЗАВИСИМОСТТА!
Автор: elika Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 7503 Коментари: 6 Гласове:
2

Последна промяна: 19.12.2010 17:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

„...трябваше България да преживее много изпитания, за да
разбере, че едничкото й спасение да бъде господар на себе си и на самостойна единица на Балканския полуостров, а така също равноправен член в семейството на по-развитите и по-напредничеви народи, е да бъде тя политически независима.”
Свещ. Хлебаров  

image


image



image



Идеята за отхвърлянето на васалната зависимост на България от Османската империя вълнува българската общественост още от подписването на Берлинския договор на 1 юли 1878 г. Освен че обезсилва решенията на Санстефанския договор от 3 март 1878 г. и погазва мечтата за обединяване на всички българи в една свободна държава, Берлинският договор определя на Княжество България статут на васална държава, чийто сюзерен  /държава или владетел, в чието васално подчинение се намира друга държава или владетел/ е Османската империя. Като такава България е длъжна да плаща на Високата порта годишен данък. Тя не може да води самостоятелна външна политика, включително да сключва търговски договори с други държави и да обявява война. Княжеството няма право да създава свои дипломатически представителства в чужбина и да участва в международни конференции. Съгласно договора новата васална държава се представлява от дипломатите на Османската империя. Бързото икономическо и културно развитие на княжеството постепенно довежда до нарушаването на тези клаузи и България открива свои дипломатически агентства в Букурещ, Белград и Цариград, а впоследствие в Атина и всички големи европейски столици, разбира се с тяхното изрично или мълчаливо съгласие. По-късно взема участие и в международни конференции, сключва и търговски договори с всички големи европейски държави. Заради подчинения си статут Княжество България е обременено с действащия за Османската империя режим на капитулациите, който предоставя на великите сили и техните граждани икономически и съдебни привилегии. Неведнъж са правени сондажи сред големите европейски страни за склонността им да признаят България за независима държава, но поради редица причини те завършват с неуспех. На 31 август 1908 г. България получава така необходимия й повод, за да приведе плановете за обявяване на независимост в действие. Той получава известност като “инцидента Гешов”. Българският дипломатически агент в Цариград Иван Стефанов Гешов (братовчед на бъдещия министър-председател Иван Евстратиев Гешов) не е удостоен с покана за честване на рождения ден на султана на 30 август 1908 г. с обяснението, че не е представител на суверенна държава. Основавайки се на практиката на дипломатическия церемониал през последните години, когато българските дипломатически представители са били канени на официални събития в европейските дворове, а също и в Цариград, по нареждане на правителството Гешов напуска турската столица. Министър-председателят Александър Малинов телеграфира на княз Фердинанд и на външния министър ген. Стефан Паприков: “Инцидентът Гешов” – отличен повод да подемем енергично въпроса за независимостта”. Но нека се върнем малко назад.

Младотурският преврат през юли 1908 г., симпатиите на европейските държави към новата власт в Османската империя, която идва в името на нейното реформиране, и стремежът им да запазят или засилят финансовите и политическите си позиции в Турция при новата ситуация, създават риск въпросът за българската независимост да се отложи отново за неопределено време. Конституционният режим в Турция демонстрира сближаване с България. Лозунгите на младотурците за свобода, равноправие и братство между всички народи в империята намират различни форми на външна изява. Една от тях са увеселителните влакове, които пътуват между София, Пловдив, Бургас, Одрин, Битоля и Скопие. Организират се пищни посрещания – улиците на Одрин са окичени с български и турски знамена, издигнати са триумфални арки. Такива влакове в София се подготвят от културно-просветни дружества.

През август 1908 г. е създаден Съюзен комитет за политическо, икономическо и културно сближение между България и Турция. Негов Председател е Григор Начович, който, като дипломатически агент в Цариград през 1903-1906 г., допринася за изграждането на добри отношения между двете държави. Демонстрираното сближаване, обаче, е за кратко. Скоро идват разочарованията от ограничаването на политическите, училищните и църковните права на българското население в границите на Османската империя.
На 19 юли 1908 г. Иван Стефанов Гешов пише до външния министър ген. Паприков, че младотурската революция отмества на заден план македонския въпрос и като компенсация за това той предлага да се разреши другия стратегически въпрос за България – обявяването на нейната независимост. Още при първия разговор между княз Фердинанд и Малинов, след съставянето на кабинета, те постигат принципно съгласие за необходимостта да се отхвърли васалитета от Турция, като за целта се търси първият удобен случай.
Придобили увереност от бързото икономическо и културно развитие на младото княжество, фактическото признаване на Съединението с Източна Румелия, неговата защита в Сръбско-българската война и постигнатия международен авторитет, българските държавници се надяват, че великите сили няма да се противопоставят остро на обявяването на независимостта.
Български дипломати правят сондажи за отношението на европейските държави към такъв акт. Френският дипломатически представител в София Морис Палеолог насърчава княз Фердинанд да обяви независимостта. Франция се стреми да заеме по-предна позиция в новото разпределение на Балканите.
В писмо до княз Фердинанд от края на месец юли, външният министър на Австро-Унгария Алоиз фон Ерентал в много завоалирана форма подсказва, че Виена няма да пречи на България в действия, продиктувани от нейния национален интерес.
Руският външен министър Александър Изволски, в разговор с българския дипломатически агент в Париж Димитър Станчов, отправя съвет към България да не бърза и уверява, че при подходящи условия Русия ще й съдейства да придобие своята независимост.
Всеобща тайна е че Австро-Унгария се подготвя да анексира Босна и Херцеговина, в които по силата на Берлинския договор поддържа свои войски. През тази година изтича срокът, в който империята има право да упражнява суверенна власт над тези балкански територии. След това тя е длъжна да ги върне на Турция. Изволски съветва България да не нарушава първа договора, а да остави Австро-Унгария да го направи преди нея и да понесе по-голямата отговорност.
През август 1908 г., при посещението на министър-председателя Александър Малинов при княз Фердинанд във вилата му в Унгария, двамата вземат решение да пристъпят към действие.
В телеграма до ген. Паприков, Малинов пише, че трябва да се направят бързи постъпки в Цариград за обявяване на независимостта, като най-подходящото лице да стори това, според него, е търговският агент в Солун Атанас Шопов – общественик и дългогодишен секретар на Българската екзархия в Цариград. Но скоро събитията тръгват по друг път.
Решението е взето, а скоро и съдбата поднася случай, който българските политици използват умело. Инцидентът Гешов предизвиква в дипломатическите среди широка дискусия и тълкувания за бъдещото развитие на събитията. Все по-често се говори за възможността България да обяви своята независимост. Българското правителство търси подкрепата на големите европейски държави.
Държавният подсекретар във Форин офис Чарлз Хардинг изказва похвала  пред българския агент в Лондон Димитър Минчович спокойствието, показано от правителството на Малинов. Той уверява българския дипломат, че инцидентът е незначителен и ще бъде изгладен без последствия.
Директорът на Политическия отдел на Френското външно министерство казва на българския дипломатически агент, че френското правителство „ще съдейства за уреждането на инцидента по тих начин с известно удовлетворение за България”.
Интерес представляват действията на френския дипломатически агент Палеолог, който, по съветите на френското правителство, настоява пред началника на тайния кабинет на княз Фердинанд Страшимир Добрович за по-скорошно обявяване на независимостта с аргумента, че едно забавяне от два дни може да даде възможност на Силите да настоят България да не предприема такива действия.
Руското правителство, чрез своя посланик в Цариград Иван Александрович Зиновиев, съветва Портата да направи първа постъпки за изглаждане на инцидента. В разговор с българския дипломатически агент в Санкт Петербург Димитър Цоков, руският заместник-външен министър Николай Чариков посочва, че според Русия прокламирането на българската независимост трябва да „стане в един ден, определен предварително от двете правителства, който, може би, ще бъде определен за 19 февруари. Дотогава императорското правителство ще добие и съгласието на Франция, Англия, Италия и вероятно Германия”, и ще иска свикване на конференция за ревизиране на целия Берлински договор. Затова Русия търси начини да съдейства за възстановяване на предишните отношения между България и Турция.
След отзоваването на Иван Стефанов Гешов от Цариград и съответно на турския комисар от София, Чариков информира управляващия българското агентство в Цариград Михаил Несторов за желанието на Великия Везир мястото на Гешов да бъде заето от Григор Начович, чийто богат опит и склонност към примирение щели да съдействат за укрепването на отношенията на искрено приятелство между турското правителство и България. По-късно, на 7 октомври, Чариков отбелязва в частен разговор с Димитър Цоков, че българското правителство би постъпило мъдро, ако изпрати в Цариград Начович като свое доверено лице, и че руското правителство ще направи всичко възможно, за да го улесни в мисията му. Въпреки този съвет, Начович не е изпратен в турската столица.
Междувременно на 5 септември избухва стачка на служителите на Компанията за източните железници, и по нейна молба обслужването на частта от железницата, която е на българска територия, е поето по време на стачката от български персонал. В Търново-Сеймен, днес Симеоновград, е задържан влак с турски офицери, минали границата под предлог, че са изпратени, за да въдворят ред.
На 9 септември стачката е прекратена, но по нареждане на българското правителство линиите са окупирани от българска войска. Кабинетът обяснява, че обслужването им от турски войски застрашава автономията на България.
На 10 септември 1908 г. княз Фердинанд и княгиня Елеонора гостуват на австрийския император Франц Йозеф по случай неговия 60-годишен юбилей и са приети с почести, които се полагат на суверен. Княз Фердинанд разговаря и с Ерентал. Тези две срещи стават обект на много тълкувания и обвинения срещу България, че тайно е договорила с Австро-Унгария обявяването на българската независимост и анексирането на Босна и Херцеговина.
Българското правителство прави опит да узнае мнението на Високата порта за евентуалното провъзгласяване на независимостта. На 14 септември с неофициална мисия в Цариград е изпратен Константин Хаджикалчов, богат търговец и индустриалец, завършил Робърт колеж в Цариград, приеман в турските правителствени среди като привърженик на българо-турското сближение. Турското правителство проявява склонност да приеме провъзгласяването на независимостта на България и продаването на правото на експлоатация на железницата, ако се подпише българо-турски военен съюз. Великият везир изпраща в София Адил бей да обсъди по-нататък въпроса, но преговорите не получават по-нататъшно развитие.
На 15 септември княз Фердинанд е посетен във Виена от Александър Малинов и министъра на земеделието и търговията Андрей Ляпчев, който ръководи завземането на железницата. Тук възникват разногласия между княза и правителството за начините на действие, които ще се проявят и по-нататък. Князът смята, че железницата трябва да се върне на компанията, но Малинов го убеждава, че общественото мнение в България няма да приеме това.
На 16 септември правителството взема решение за датата, на която да бъде обявена независимостта. Подготовката се пази в пълна тайна. За няколко дни България е изолирана телеграфически, за да се избегнат външни влияния или враждебни действия. На 21 септември княз Фердинанд се завръща  от Будапеща и Букурещ. Княжеската яхта „Цар Крум” акустира на русенското пристанище, посрещната от министрите. Последните са уведомени, че на следващия ден ще бъде обявена независимостта. „Намислил съм това да сторим във Велико Търново, старата столица на българските царе”, настоява княз Фердинанд.  За целта князът възлага на  Александър  Малинов да напише „Манифест към българския народ”. В него е показано уважението на народа ни към освободителите ни и желанието на българите тяхната държава „да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи”.  


image
Манифест към българския народ
"По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о" Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.
Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!

Да живее Българският Народ!

Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Моето царуване [цар Фердинанд]
Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов]
Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков]
Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев]
Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов]
Министър на Финансите: [Ив. Салабашев]

Министър на Правосъдието:[Т. Кръстев]
Министър на Войната: [генерал Д. Николаев]
Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]     На 22 септември рано сутринта влакът от Русе с княза и министрите пристига във В. Търново. Огромно множество с национални знамена  посреща правителството. Всички се отправят към църквата „Св. Четиридесет мъченици”, където се отслужва благодарствен молебен и княз Фердинанд прочита „Манифеста”.



image

image

Благодарственият молебен на 22 септември  1908 г.

image


image


Храм „Св. 40 мъченици” днес
От там шествието се отправя към историческия хълм Царевец, където министър председателят Александър Малинов отново прочита „Манифеста” пред събраното и развълнувано множество. Под звъна на камбаните и тържествения салют на оръдията, е коронясан и първия след 512 години български цар – Фердинанд.


image


Цар Фердинанд на Царевец с министрите


image



Цар Фердинанд с царица Елеонора на Царевец
Успешно приключва още едно чисто българско дело – обявяването на Независимостта на България (първото е Съединението). И двете събития се случват без чужда помощ. И двете събития играят огромна роля в понатъшното развитие на страната, като я правят свободна и самостоятелна държава. И за първи път, а може би и за последен, в българската история по отношение обявяване на Независимостта на страната има пълен политически консенсус между всички партии, дори от опозицията.     Берлинският договор е нарушен и за да се узакони новото положение, то трябва да бъде признато от държавите, подписали договора. Българската дипломация започва борба за постигането на това признание. Тя се води в обстановка, усложнена освен от анексирането на Босна и Херцеговина от Австрия на 23 септември, и от присъединяването на остров Крит към Гърция на 24 септември. Политическата криза на Балканския полуостров разрушава статуквото, установено с Берлинския договор. Австро-руското споразумение от 1897 г. за „замразяване” на Източния въпрос е променено от нова тайна спогодба между тях от началото на септември 1908 г., според която Русия се съгласява Австрия да анексира Босна и Херцеговина, а Австрия да подкрепи Русия, за да получи правото нейни военни кораби да преминават свободно през Босфора и Дарданелите. България води своята борба за защита на независимостта в контекста на тези споразумения и събития.
Още на 22 септември 1908 г. княз Фердинанд изпраща телеграма на султан Абдул Хамид, в която го информира за търновския акт и го уверява в личната си вярност. Правителството отправя официална нота до великите сили с искане да признаят суверенитета на България. Тържественият акт на обявяването на Независимостта е извършен. Предстои борба за постигане на международно признание. Тя, обаче, се оказва по-сложна от очакваното. Към чисто политическите проблеми се прибавя тежестта на финансовите изисквания на австрийските и германските участници в Компанията за източните железници, и на Високата порта, която иска България да изплати натрупалия се още от Освобождението източнорумелийски дълг.
Дипломатическата защита на Независимостта приключва успешно с подписването на българо-турския протокол от 6 април 1909 г. и с официалното признаване на новото статукво от Османската империя, останалите съседки на България и великите сили. Сега българската държава има възможност да преследва националните си интереси от нова позиция – като равноправен член на международната общност.
На 22 септември 2008 г., по случай 100 години от обявяването на Българската независимост бяха проведени поредица от официални мероприятия във Велико Търново. БНБ пусна юбилейна монета.  

image


image


  Източници: История на България Снимки: Личен архив и интернет Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева

Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!


Тагове:   ден,   независимостта,


Гласувай:
2


Вълнообразно


1. анонимен - Честит Ден на Независимостта на всички българи!
22.09.2010 14:06
Това наистина е изключително значимо историческо събитие за България, което ни кара да се гордеем с нашите управници от миналото, начело с монарсите, защото са били много родолюбиви, смели, със силна воля и наистина са се стремяли страната ни да процъфтява.

Постингът е написан прекрасно, много добре е подбрана историческата информация, която е раздвижена със снимковия материал, който изключително елегантно се вписва. Поздравления!!! Продължавайте все така!
цитирай
2. анонимен - Страхотен урок по история бълга...
22.09.2010 14:09
Страхотен урок по история българска.
цитирай
3. veselinka - Великолепно!
23.09.2010 13:45
Много задълбочено и интересно е поднесена историческата информация. Снимките са отлично подбрани и допълват сведенията нагледно. Това създава ясна представа за много неща. Поздравления.

А самото събитие е наистина велико. То е част от епохата на цар Фердинанд, който е направил много за България, макар, че има хора, на които не им се нрави да отчетат неговите заслуги.
цитирай
4. veselinka - Продължение
23.09.2010 13:46
Някъде четох, че към 1902 г. София е била една от най-добре уредените столици в Европа. За толкова кратко време - от 1878 до 1902 г. само 1 амбициозен владетел е в състояние да го постигне.
цитирай
5. анонимен - Стига паради и слова!
25.09.2010 20:15
До гуша ми е дошло от военни паради и възторжени слова на политици.Толкова ли е трудно и ние да празнуваме националните си празници с веселие и радост?Вижте американците как празнуват 4-ти юли,с карнавални шествия по цялата страна.Другите развити народи и те.А тука на всеки празник едни и същи костюмари се пъчат в скъпите си костюми,дрънкат високопарни,патриотични речи,опърпаната войска се преброи,погърмят малко ракетки и толкоз.Що за празнуване е това?Кок децата да разберат,че Денят на Независимоста е голям празник,най-важният за един народ.Празниците трябва да са атрактивни,да завладяват,а не да са само дата в календара.Скучна нация сме и това си е!
цитирай
6. анонимен - Браво!
27.09.2010 07:18
Отлично написан постинг!

Предишният коментар е прав, но как да празнуваме като соц.правителството ни лишаваше от подобни тържества по политически и идеологически причини, а акцентираше на разни глупави празници. Сега трябва време да се отърсим от предразсъдъците от миналото и да живеем по нов начин.

Четох, че във Велико Търново продължават да правят пищни тържества. Редно е подобни мероприятия да има в цялата страна. Но на хората много-много не им е до тържества и чествания, за огромно съжаление.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 3665900
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2402
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031