В памет на Теофана Антонова КРИЛ, по случай 55 г. от нейната кончина

Първата жена в света, участвала в боен полет е българката Райна Касабова. Това историческо събитие става в края на октомври 1912 г. със самолет “Воазен” с командир поручик Стефан Калинов и механик Илия Младенов. Полетът продължава 43 минути. От самолета Райна хвърля позиви - призив за спиране на кръвопролитията  над позициите на противника в Одрин. 

Първият полет на жена с безмоторен самолет в България е изпълнен от Мария Стефанова - Маркова. Първия си изпит за безмоторен летец тя взема на 24 юли 1938 г. на самолет “Цьоглинг” 33. Мария Маркова притежава личен картон като летец безмоторник Х66/1938г. и летателна книжка Х42/1938г.  Първата жена-пилот на военен реактивен самолет е Емилия Гърбова. Тя е летяла 30 години във военната и спортната авиация, изпълнила е 12 321 полета с 3 450 часа, военен летец инструктор I клас. Емилия Гърбова е обучила летци, с които може да се изгради цяла авиационна база. В последните дни на 1947 г. три българки завършват Военно-въздушното училище в Долна Митрополия и стават първите жени - летци в България. Трите са произведени в чин младши лейтенант и са назначени в Гражданската авиация. Първата жена-летец, излетяла самостоятелно на моторен самолет е Мария Богданова Недялкова от Пирдоп. Това събитие за българската авиация се осъществява на 04 септември 1947 г. Последвана е от Теофана Крил (7 септември) и Дора Василева Мочкова от Кнежа (13 септември). 

Теофана Крил е родена 06 февруари 1931 г. в Габрово. Наследила родолюбието на своя дядо – опълченец, безстрашието на майка си и волята на баща си Антон Крил /единственият известен габровски масон/, от малка Теофана мечтаела да лети. Обичала вечер да се изкачи до местността Радичевец в Габрово, за да изпрати залеза. Така, като си стояла загледана в красивия пейзаж при залез слънце, от гората излитили подплашени плитици, които изчезвали в синевата. Малкото русо момиче с ясно сини очи страдало, че не няма крила и не може да лети като тях. Отлична ученичка в Априловската гимназия, занимавала се с музика в свободното време.   През май 1946 г. в Априловската гимназия в Габрово се събрали курсисти по парашутизъм. „Теофана Крил първа с радост се записа от ученичките, което издаваха очите й, плувнали в смелост и щастие.”, разказва учителят й Михаил Христов. Теофана Крил става най-ревностната и най-активна от основателите на Дружеството за въздушен спорт „Лястовица”, основано през юни 1946 г. Нито съветите на майка й, че това е „мъжка работа”, нита плачът на баба й, да не се качва на „дърво без корени” били в състояние да я разубедят. Така на 22 юли 1946 г. направила своя първи скок с парашут от 800 метра. Излетяла от Горна Оряховица и кацнала на Поп Райковата ливада край Габрово. Самата Теофана разказва във вестник „Въздушен спорт” /бр.1/26.12.1946/: „Радостта, че ще скоча с парашут, че ще бъда една от първите жени парашутисти в нашата страна, беше голяма гордост и аз ревниво я пазах в себе си, страхувайки се се сякаш  да не ми я отнеме някой.  Самолетът се издигна – горд, мощен. Далеч под нас остана летището, от което излетяхме. А след това сирената изсвири и аз не успях да разбера как изскочих от машината. Въздушната струя ме сграбчи. Полетях като обрулен лист при силен вятър. Миг, и почувствах силно дърпане и повдигане нагоре. Погледнах небето.  Парашутът ми се беше разтворил и сега той ми изглеждаше толкова мил и скъп. О, няма нищо по-приятно от това свободно да плуваш във въздуха, да бъдеш господар на небето, да се любуваш на гледката под теб.” После следват множество скокове в Казанлък, където за талисман останалите крадяли носните й кърпички и късали копчетата от дрехата й. През 1947 г. завършва Военно-въздушното училище в Долна Митрополия. Назначена е пилот с чин младши лейтинант в Гражданската авиация на летище Враждебна /квартал на София/. За голямо нещастие Българската авиация не се радва дълго на нейната смелост и професионализъм, защото Теофана Крил умира много млада /24 годишна/ на 04 септември 1955 г. във Варна, наскоро след като  родила сина си. Нейният брат Емил Крил живее в Габрово и се занимава с патентно дело. Той е председател на дружеството „Приятели на Германия”, благодарение на което са връзките на Габрово с град Митвайда и полезното партньорство между габровския Технически университет и Техническия университет в Митвайда. Източници: Вести, иновации и бизнес, бр. 7/ ноември 2009 Илия Габровски, Бележити хора и събития от Габровския край, С.2003 Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева

Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!

Независимо, че в миналото патриархалният строй е бил действащ, оказва се, че е имало много смели, дръзки, непокорни и непоколебими жени. Дали това е просто въпрос на характер или противопоставяне на наложеното житейско статукво - не зная. Но определено първите жени, изявени в някоя нова, чисто мъжка сфера, заслужават нашето дълбоко преклонение и уважение! Те издигат имиджа на жената на едно много по-високо ниво. Така, както преди 2000 г. Иисус Христос го е направил.

От техния пример трябва да се поучат жените от другите религии и да намерят сили да си отвоюват едно заслужено място в обществото, а не да бъдат семейни слугини и безправни хора!