Постинг
30.08.2010 08:33 -
Днес християните почитаме Св. Александър, Йоан и Павел, патриарси Константинополски
Св. Александър живял в царуването на Константин Велики. Участвувал в Първия вселенски събор вместо престарелия и болен патриарх Митрофан, след чиято смърт бил възведен в сан патриарх и управлявал Цариградската църква от 325 до 340 г. Той бил ревностен защитник на вярата и паството си от коварството на еретици и езичници.
Веднъж, както свидетелствува историкът Созомен, езическите философи поискали да встъпят в спор за вярата с православния епископ. Александър се обърнал към оня, който бил избран за състезанието и с твърдост му казал: „В името на Господа Иисуса Христа заповядвам ти да мълчиш!” И философът веднага онемял.Това чудо обърнало самия философ и мнозина други към Христовата вяра.
За друго едно чудо - внезапната смърт на Арий вследствие на молитвата на Св. Александър - свидетелствува неговия съвременник Св. Атанасий Александрийски в писмото си до епископ Серапион. Еретикът Арий отхвърлял Божеството на Иисус Христос. За това лъжеучение бил осъден на Първия вселенски събор и предаден на отлъчване от Църквата. По-късно той проявил лицемерно разкаяние и склонил император Константин Велики да го помилва. Константин заповядал на патриарх Александър да допусне Арий до църковно общение. Но патриархът бил строг ревнител на истината. Той виждал неправдата и лицемерието на еретика и не поискал да го допусне в църква. От друга страна обаче не желаел да бъде неизпълнител на царската повеля. Изпаднал в мъчително недоумение, Александър от все душа се обърнал към Бога с пламенна молитва, щото сам Господ по каквито пътища знае, да не допусне да се вмъкне в Църквата най-злият неин враг. И Бог изпълнил молитвата на праведника. На другия ден сутринта Арий, заобиколен от свои съмишленици, тръгнал да отиде в съборния храм. По пътя внезапно почувствувал силни стомашни болки, паднал и умрял. Всички били поразени от внезапната смърт на еретика и то в минутата, когато той вече тържествувал от своя кощунствен успех. В това събитие всички признали чудното Божие застъпничество за опазване чистотата на светата православна вяра.
Св. Александър починал в 340 г. на 98-годишна възраст.
Св. Йоан Постник управлявал Църквата във време на император Анастасий и починал през 595 г.
Св. Павел управлявал църквата като патриарх само 5 години. Като видял засилването на иконоборческата ерес, той се отказал от патриаршеската катедра и се оттеглил в манастир. До самата си смърт Св. Павел не преставал да влияе чрез своите внушения и убеждавания за възстановяването на иконопочитанието. Умрял през 784 г., като малко преди смъртта си приел велика схима. Източници: Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 Православие. RU Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
За друго едно чудо - внезапната смърт на Арий вследствие на молитвата на Св. Александър - свидетелствува неговия съвременник Св. Атанасий Александрийски в писмото си до епископ Серапион. Еретикът Арий отхвърлял Божеството на Иисус Христос. За това лъжеучение бил осъден на Първия вселенски събор и предаден на отлъчване от Църквата. По-късно той проявил лицемерно разкаяние и склонил император Константин Велики да го помилва. Константин заповядал на патриарх Александър да допусне Арий до църковно общение. Но патриархът бил строг ревнител на истината. Той виждал неправдата и лицемерието на еретика и не поискал да го допусне в църква. От друга страна обаче не желаел да бъде неизпълнител на царската повеля. Изпаднал в мъчително недоумение, Александър от все душа се обърнал към Бога с пламенна молитва, щото сам Господ по каквито пътища знае, да не допусне да се вмъкне в Църквата най-злият неин враг. И Бог изпълнил молитвата на праведника. На другия ден сутринта Арий, заобиколен от свои съмишленици, тръгнал да отиде в съборния храм. По пътя внезапно почувствувал силни стомашни болки, паднал и умрял. Всички били поразени от внезапната смърт на еретика и то в минутата, когато той вече тържествувал от своя кощунствен успех. В това събитие всички признали чудното Божие застъпничество за опазване чистотата на светата православна вяра.
Св. Александър починал в 340 г. на 98-годишна възраст.
Св. Йоан Постник управлявал Църквата във време на император Анастасий и починал през 595 г.
Св. Павел управлявал църквата като патриарх само 5 години. Като видял засилването на иконоборческата ерес, той се отказал от патриаршеската катедра и се оттеглил в манастир. До самата си смърт Св. Павел не преставал да влияе чрез своите внушения и убеждавания за възстановяването на иконопочитанието. Умрял през 784 г., като малко преди смъртта си приел велика схима. Източници: Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 Православие. RU Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Вълнообразно
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata