Усмихнатата игуменка Майка Анастасия посреща гостите на Марянски манастир, който се намира в с. Марян, община Елена, Великотърновска епархия. Тя развежда посетителите из Светата обител,  показва няколко останки, според които се потвърждава версията, че в този манастир е погребан  цар Борис І и им разказва интерсна легенда, която датира от 1835 г. -  от времето, когато жителите на селото  решили да построят този храм. Те започнали да го съграждат върху основите на старата църква, която  съществувала на същото това място през VII-VIII век.  Затова и манастирът „Свето Преображение Господне” е единственият храм в Еленската енория, изграден в края на селото, а не в най-високата му част или в самия му център.


„Размерите на днешния манастир са точно каквито са били и на първия – 420 кв. м. Когато строителите започнали да работят, намерили в олтара мраморен саркофаг. В ръцете на скелета имало Евангелие, а до главата му – корона. Фактът, че някой е погребан в олтара, вече говори, че човекът изобщо не е случаен. Двата символа – на светската и църковната власт, подхождат само на цар Борис Михаил, защото той е единственият царствен монах в нашата история. Освен това всички знаят от историята, че когато се оттегля за втори път, цар Борис І отива в манастир, който е на три часа път от столицата Търновград, между две реки, в подножието на Стара планина. Историята описва този манастир.”, казва майка Анастасия и показва вградените в каменния зид части от мраморния саркофаг.




„За съжаление нито той е запазен, нито пък човешките останки, за да могат съвременните учени да докажат или да оборят легендата. В манастира са запазени два капитела на т.нар. Теодосиеви колони, които също са от VII-VIII в. и каквито има само още в Плиска и Преслав. Още четири такива капитела от Марянския манастир би трябвало да се пазят в Националния исторически музей, според историята на с.Марян.”
„Като част от тази легенда съществува и преданието, че майсторите тогава са намерили баптистериума - мястото, където са се извършвали кръщавки. Той бил три метра в диаметър широк и дълбок до коляно, облепен бил с византийска мозайка. Но са дали клетва да не продумват дума и са го заровили обратно, защото заптиета постоянно са наблюдавали как върви градежът на църквата и хората просто не са искали това богатство да бъде унищожено. Но сега ние не знаем къде се е намирал баптистериумът и може би това е волята Божия”, споделя  игуменката Анастасия.
Другата легенда, която тя разказва с огромна любов, е за хубавата царица Мара, сестра на цар Иван Шишман и  първата жена на султан Мурад. Кера- Тамара искала да остане в манастира, но трябвало да тръгне с Мурад, затова оставила всички свои накити в храма. Но след смъртта на султана отново се върнала по тези места. „Според тази легенда, точно на тази красавица е кръстено селото, което е дало и по-популярното име на нашия манастир”, уточнява майка Анастасия.  





„За да науча цялата история на манастира, години наред се рових в книги и библиотеки. Търсих  доказателства за частица истина в легендите и изчетох  всичко, което успях да намеря написано  за Марянския манастир.” Тя добавя, че за него са писали даскал Никола, който събрал спомени и издал книжка през 40-те г. на ХХ век. След това и Сливенският митрополит Иларион.


  И днес иманярите  продължават да търсят съкровища в района на Марянския манастир като включително се   надяват да попаднат и на гроба на покръстителя на българите - цар Борис Михаил. С възмущение майка Анастасия разказва: „Идват от време на време момчета и ми обясняват, че имали карта, която им показва къде са скрити съкровищата. После започват да се пазарят с мен и ми обещават половината, ако им помогна да намерят златото. Аз им казвам: „Няма проблем. Ето ви телефона на митрополита, обяснете му каква ви е мисията, кажете му за сделката и аз съм с вас”. Работи безотказно, никой не се е връщал при мен с писмено разрешение от дядо Григорий, че може да копае и да търси златото”.  

После, заедно с нас се отправя към беседката, която е направила с помощта на свещеника. Усмихвайки се казва, че сега се намираме в нейната резиденция. Когато времето се стоплили, в последните години тръгват много туристи и поклонници на посещение. Затова  тя осъмва в беседката. Разказва, че е в манастира от осем години. Дошла от Русе, където била начална учителка, но решила, че най-полезна ще бъде в манастира. Грижи се за цялото домакинство и за църквата.     „Аз не чакам да ми хлопат по портата и да ме издирват по стаите на манастира. Като стана сутринта, първото нещо е да отворя вратата на църквата. И е така, докато не си легна. Посрещам всеки гост на вратата и разговарям с всички. Идват страшно много деца и аз съм изключително щастлива, защото, когато им говоря, очите им светят. Не е безнадеждна страната ни, щом има такива очи”, се радва игуменката.   На масичката в беседката лежи отворена книга. Майка Анастасия отново се усмихва и продължава да разказва: „Времето в манастира е спряло. Затова мога много да чета и да правя това, което обичам. Всяка сутрин аз се събуждам като щастлив човек”, казва майка Анастасия.  „Наскоро прочетох „Дванадесетте цезари”. И „Шифърът на Леонардо” съм чела, защото хората, които идват тук, ме питат за всичко. Как ще мога да им отговоря, ако не съм прочела тази книга например, която предизвика толкова много полемики. Питат ме за политика, затова аз следя какво се случва в България, за религия, затова чета и за другите религии, за човешки взаимоотношения. Идват при мен и ме ползват като „Гугъл”, усмихва се майка Анастасия и се хвали, че добре се справя и с интернета. На входа се появява младо семейство. Момичето е облечено с потник и много къса пола. Майка Анастасия става да ги посрещне. Докато посетителите се осамотяват в храма тя ни разказва: „Не връщам никого, дори и тези, които са неприлично облечени. Убедена съм, че само  15 минути разговор с 1 човек ще променят живота му завинаги.Пък втория път той се връща вече не с къси панталони, а с дълги. Някои се преобличат в колите си. Преди години манастирите са имали социални функции. Тук са замръквали страници и пътници. Това сега е невъзможно, но е възможно отново да бъдат средища на духовността, каквито са били през турското робство. И още преди това, когато в манастирите са се пишели книги”. Посетителите се сбогуват. Майка Анастсия се връща при нас и ни разказва още любопитни неща за спасената икона на Пресвета Богородица.   През 1868 г. избухнал пожар в манастира, при който изгорял само олтарът. Изпепелени били всички икони, без тази на Богородица. Тя и до днес стои в олтара на църквата. „Не знам дали се дължи на чудо, може и да е, защото се смята, че иконата е спасила манастира. Но има още нещо - майсторите строители са направили уникален градеж. До началото на сводовете зидовете са каменни и са дебели 1, 20 м., над сводовете има 70 см. земен насип, а самите сводове са направени от тухлички”, разказва майка Анастасия. И допълва, че във вида, в който сега битува, манастирът е възстановен през 1870 г. От тогава е и новият иконостас. Дълго време Марянският манастир е съществувал като енорийска църква, но на 2 май 1993 г., в деня на успението на цар Борис І, Светият синод отново му дава статут на манастир. И училище е имало до църквата, докато тя е била енорийски храм. През 1902-1903 г. то е било килийно, после станало класно. От него сега е останала сградата. Много дълго време, някъде от 1947 - 1948 г., общината е била собственик на земята, на която се намира училищната сграда. Но преди 2-3 г. майка Анастасия успяла да открие нотариалния акт и благодарение на него Община Елена възстановила собствеността на манастира. От 1873 - 1874 г. датират  и минеите /житията на светиите/, които игуменката грижливо съхранява. По тях свещеникът прави всички служби и до днес. От тях може да бъде опозната историята на манастира, защото някои от свещениците са оставяли собственоръчни бележки в книгите. В някои е описано времето, в други какво се е случвало в съответния ден от годината в селото. На гърба на всяка от тези книги пише, че тогава тя е струвала по 42 рубли. „За сравнение ще ви кажа, че в същите онези години едно ведро водка е струвало 5 рубли. Представяте ли си колко пари са давали свещениците за книгите”, усмихва се игуменката. През 2004 г. манастирът е основно ремонтиран, приключило е строителството на новите сгради.

След като е проучвала историята на манастира, следващото нещо, което възнамерява да направи майка Анастасия е Музей на християнската религия. Тя признава, че мечтае да събере на едно място всички символи, богослужебни книги, свещенически одежди, за да бъде полезна най-вече на децата, които влизат в манастира й. Така те ще разберат смисъла на цялата религиозна символика, ще познават богослуженията и ще влизат в храма като знаещи хора.

Това, което й пречи да реализира мечтата си, е окаяното състояние на църквата. Основен ремонт там не е правен от 1936 г. По програма „Красива България” покривът само е постегнат малко, но наскоро след това покривът на църквата започнал да тече и с всяка година петната по тавана на храма стават все по-големи, жалвна се майка Анастасия.  
На двора събира  най-различни земеделски уреди. Посочва ни ги и споделя, че тях  е решила да подреди  в музей на открито. Хората, които знаят за нейните мечти, от време на време й носят разни стари инструменти, които намират  вкъщи - вили, мотики, брадви, стари каручки или детски шейни.



      Извън стените на манастира жителите на с. Марян ежегодно се събират на сбор, посветен на Успение Богородично. Сега  сборът   се правежда  в съботния ден след Преображение, преди Голяма Богородица и е съобразен с почивните дни на хората. Както повелява традицията, още в петък стопаните колят  агнета и ярета, а на другия ден от ранна утрин се разнеся ароматът на печено. Селската фурна дими с пълна пара, запалени са  и останалите стари пещи по къщите. Моравата край селото се изпълва с глъч и сергии, усеща се аромата на скари за кебапчета и се лее  студената бира. Хората се поздравяват с „Честит сбор!”, който продължава край трапезите в домовете на марянчани. Жителите си спомнят, че  специално за сбора техни земляци си идвали чак от Америка. В миналото сборът бил немислим  без циркови артисти и големите пазари на дини и вълна. Марянчани бързали да овършеят зърното, да се изкъпят в реката и нагиздени да отидат на сбор.
В читалищния салон си организирали вечеринки. Тази година хората са особено щастливи, тъй като отбелязват  110 години от основането на читалище „Наука – 1900”. Днес цялата сграда е ремонтирана основно с пари от общината в Елена. Както е било през вековната му история и днес то си остава единственото място в селото, където под един покрив се събират и млади, и стари.
Идеята за основаването на читалището била на двамата братя Петър и Коста Кирчеви – учители в съседното Беброво, които се възхищавали на дейността на тамошното читалище. Освен тях основатели станали и други учители - Григор Хинов, Иван Михайлов, Тодор Печев, Екатерина Печева, а също и някои от по-будните селяни. Едва 4 години по-късно – през 1904-а жените от Марян се престрашили да посещават вечерните четения. Читалищното ръководство е инициатор за първия курс по ограмотяване.

От 1928 г. до 1935 г. продължило строителството на общия дом за читалището, кооперацията и общината, което мобилизирало и изключително сплотило работливите хора от селото да даряват средства и труд. През 1953 г. към читалището е открита първата в страната селска детска и четвъртата селска музикална школа. За тях били закупени 12 цигулки и 3 акордеона.

Първият  председател се казвал Никола Никифоров - емблематична за селото личност, който отдава половин век от живота си за неговото изграждане и развитие и оставя за поколенията написаната от него история на село Марян. Делото му като председатели на читалището доразвиват Кирчо Димитров, Стефан Вараджаков, Мария Колева, Петър Касъров, Никола Димитров, Тодор Костадинов, Сийка Николова – настоящият председател.     Източници: Иван Загорски,   Манастирите във Великотърновска епархия, С., 1947 г. Марияна Петрова, Повече от 100 забележителни манастира в България, Сайт на Община Елена Снимки: Личен архив Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева


Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!    

Миналото лято бях там, игуменката беше много любезна с нас.
" И накрая на обиколката се отбиваме в Марянския манастир “Свето Преображение Господне”. Легендите говорят, че манастир на това място е имало още през VIII–IX век. За това свидетелстват шест броя капители от Теодосиеви колони, от които четири се намират в Националния исторически музей – София, а две са съхранени в манастира. Сегашната църква е построена през 1835 година. По време на изкопните работи са намерени основи на стар християнски православен храм, а в олтара на този храм мраморен саркофаг, в който са открити останки от скелет с Евангелие в ръцете и корона до главата – т.е. духовната и светската власт, събрани на едно място. Когато открили този гроб, живеещите в селището по предания и оставени преписки в църковни книги решили, че това най-вероятно е гробът на цар Борис - Михаил Покръстител. Заради непрекъснатият страх от турските власти, почти веднага всичко отново е било скрито под земята и сега могат да се видят запазени в стените на настоящата църква само части от мраморния саркофаг. Игуменката беше много любезна, отвори ни църквата и ни разказа много интересни неща за това свято място. Накрая ни подари Библия за деца, Новият завет и Християнска етика, три книги, разпространяващи се безплатно. Защото ние се нуждаем от това просвещение, което ще ни доближи до природата, ще ни даде вяра в човешкия труд и добродетели. Което черпим и от такива пътувания в тези отдалечени и красиви места, с която е богата Родината ни. "

много интересно. не съм знаела, че княз Борис І е погребан там. Браво!

Много хубаво написано и увлекателно. При възможност ще отидем с децата да го видим.

И ми беше интересно да се запозная с тази светиня!