През 1940 г. този свят напуска Дончо Колев Данев. Това име е твърде непознато за обществеността, но когато кажем Дан Колов – големият спортист, тогава вече хората разбират, че  става дума за царят на свободната борба.        Най-силният българин за всички времена е роден на 27 декември 1892 г. в село Сенник, община Севлиево.


Едва 7-годишен малкият Дончо остава сирак (без баща) и за да изкара прехраната си, става овчарче. Суровият живот калява тялото му, възвисява духа му и го научава на самостоятелност. За най-ранните години  от живота му се оформят две версии. Според едни автори  през 1905 г. младежът напуска родното си село и с други гурбетчии заминава за Унгария.

Там, в околностите на Будапеща работи като градинар. През 1909 г. той се среща с българския борец Никола Петров и по негов съвет отива в Америка. Глави се  хамалин, работник по нови жп линии, миньор. Според втората версия,  на 17 години (1909), когато по традиция в България се извършват държавнически преврати, Дончо отпътува от пристащинето в Истанбул към Новия свят (Америка), заедно с група балканци. На американска земя започва работа при строежа на железопътни релси. Твърди се, че още тогава „американците” от всички раси и етноси са удивени от уникалната му сила, присъща само на гръцките богове или техните потомци от Балканите. По това време между работниците често се организират борби. Укрепнал физически, юношата прави и първите си стъпки като борец любител. Първите му схватки били с работници като него - българи и чужденци.   Скоро е забелязан от директора на известния американски пътуващ цирк “Виктория”. През 1914 г. напуска работата си и става цирков борец. Оттогава започва и шеметният му път на професионален борец.
Там силният българин Дончо се превръща в непобедимия кечист Dan Koloff.

Победите му на организираните от цирка турнири по wrestling (борба)скоро му донасят славата на най-известния кечист на територията на САЩ. Десетки от известните по това време борци се изправят очи в очи срещу “железните ръце” на българина - Джеф Лауренс, Збишко Циганевич, Джак Шерей, наричан още Човекът светкавица, Руди Дусес, Джое Стекер, Странглар Левис, Джим Броунинг и много други. Нито един обаче не е в състояние да победи Dan Koloff. Още тогава сред почитателите на този спорт тръгва мълвата, че българският борец наистина е надарен с нечовешка сила, подобно на Херкулес и Соломон. Разказвало се, че са го виждали сам да повдига на раменете си железопътна релса дълга 50 метра, че вдига над главата си борци почти два пъти по-тежки от него, че съперниците му посинявали от липса на кислород още щом ги хванел през кръста, за да ги преметне.  




Българинът Дан Колов се е борил на всички световноизвестни арени в Токио и Шанхай, в Африка, Нова Зеландия и Австралия, в цяла Европа. Имал е и срещи в България. Още се помнят горещите и красиви схватки и мълниеносните му победи над Реджинал Сики (Абисиния) в София, над Драгичеану (Румъния) в Пловдив, над Сантен (Франция) в Плевен и над някои големи български борци като Тодор Банков (в Стара Загора) и други.

Митологизираният в Щатите Dan Koloff получава покана за участие в единствен по рода си турнир в Япония, където борбата от хилядолетия е национален спорт. На финалната среща на тепиха излизат Dan Koloff, обгърнат в националния трибагреник  и Джики Хиген "Удушвача", идолът на японската борба, непобеждаван от никого.
Милиони души от всички краища на света застават пред радио апаратите си, за да проследят битката на двамата титани. А знаменитата си победа в Япония Дан Колов печели по следния начин.  На срещата, продължила два часа и пет минути, присъства и самият японски император. На няколко пъти Удушвача прави коронната си хватка - захват с крака около врата на противника, способен да удуши и бик. Кинг Конг (Дан Колов) се измъква като по чудо. Едва в петата минута на третата част Кинг Конг успява да хвърли противника си на пода, захваща с едната си ръка главата му, а с другата - левия му крак, и започва да ги доближава със страшна сила. Гръбнакът на Удушвача пука. Той изревава от болка и полумъртъв се строполява на пода. Настава гробно мълчание - все едно е разбита японската нация. Вечерта Кинг Конг е в хотелския си апартамент и разхождайки се напред-назад, разговаря със своя мениджър Харисън. На милиметри от гърдите му, хвърлени през отворения прозорец от отсрещния апартамент, профучават два самурайски ножа и се забиват във вратата. Веднага пристига взвод полицаи за охрана на победителя, а след час, за да избегне други инциденти, вече го изпраща на пристанището. Едва на палубата той споделя: "Заклевам се, че никога повече няма да стъпя в тази страна, в която хората, за да спасят честта си, най-спокойно си разпарят корема, а не могат да простят на един чужденец, че в честна борба е победил един техен шампион. Новината за победата на българина се разнася над 5–те континента като опустошително цунами. Япония е потопена в скръб, а в България хората наизлизат по улиците и като, че за втори път да празнуват свободата си. На следващата сутрин никой вече не говори за България като за държавица близо до Османската империя – България вече съществува за света.   Журналистите се надпреварват да му измислят прякори - "Кинг Конг", "Кралят на кеча", "Балканският лъв", "Страшното българско чудо",  "Яката българска скала".

Както казват специалисти в областа на борбата, историята  на Дан Колов ни връща във времето, когато кечът, който днес завладя света, още не е бил "Първична сила" и "Разбиване", а е бил  "кеч ес кеч кан" - в свободен превод "всички хватки са позволени".  


По правилник битките се водят в три части по тридесет минути. Почти на всеки бой най-нормалното нещо е от борците да се лее кръв, счупванията и изкълчванията по време на бой са позволените хватки, с които се печели, а когато единият противник издъхнел на ринга, просто се смятало, че късметът не е бил с него тази вечер. Всичко наистина е първично и по законите на джунглата - оцелява по-силният. Изобщо спорт за истински мъже, а не продукт на електронните медии. Двадесет-тридесетхилядни тълпи реват и изпадат в екстаз в най-големите световни зали като "Пале де спорт" в Париж, "Спортната палата" в Токио и "Медисън скуеър гардън" в Ню Йорк. Дан Колов получава покана за големия турнир в Париж. На турнира за европейската шампионска титла в Париж на 6 април  1936 г. спечелва най-голямата си спортна слава като побеждава редица известни борци, между които и шампиона на Франция и Европа - французина Анри Деглан - "Човекът с хилядата хватки", който по това е време европейски, световен и олимпийски шампион. След тази победа за всички вече е ясно, че българинът е абсолютният шампион на света. Получава титлата "Европейски шампион" и блестящия "Диамантен пояс".

Разказват, че малко преди тази схватка  Дан Колов  е започнал флирт  с обетованата филмова земя Холивуд. Той е на  палубата на презокеанския лайнер "Куин Мери" с една американска филмова звезда. Случайността ги е събрала на най-големия пътнически параход. Дан Колов отива да се бие с Удушвача, а артистите - на снимки в Япония. И като резултат - един от най-известните кечисти в света бил ухажван дълго, упорито и безуспешно от холивудска актриса, познала мимолетно глезотиите на световната слава. Българинът остава непреклонен към женските прелести, но по неведомите пътища на съдбата флиртът му с актрисата прераства във флирт с Холивуд. Боят му с френския шампион Анри Деглан през 1936 г. е събитие за целия спортен свят. "Пале де спорт" е претъпкана с около 30 000 души, мачът започва точно в полунощ и се предава в Европа, Америка и Австралия директно по радиото. Не остават по-назад и холивудските продуценти. Те финансират филмов сценарий, в който победителят трябва да изиграе главната роля. Бъдещият филм се нарича "Благородникът". Според сценария действието му се развива в Африка. Две племена живеят в непрекъснати битки, борбата се води с променлив успех и едното племе се укрива в джунглата, а там става лесна плячка на дивите зверове. Тогава идва Благородникът.  Във филма  той е надарен с нечовешка сила, африканските племена го гледат с благоговение и почит, не смеят да противоречат на неговите заповеди и заживяват в мир и съгласие.




Дан Колов побеждава гордостта на Франция Анри Деглан и освен световната титла печели и "Диамантеният пояс". Веднага след мача холивудският режисьор Мекъл е убеден, че няма пречки да направи замисления филм и обсажда бореца, подобно на средновековна крепост, да започват снимките. Хонорарът, който му предлага, е 24 милиона лева. Дан Колов обаче взема пояса, покрит с диаманти и след 25 години отсъствие се прибира в България. На режисьора отказва с думите: "Ти не си първият. Имал съм и други предложения, но аз компромиси с моята кариера не правя." Минават години. Днешните  кечови звезди - Ледения, Скалата и Гробаря - едва ли биха дали подобен отговор. Още по-малко пък Хълк Хоугън, който освен на ринга, прави и добра филмова кариера, предимно на планина от мускули, по която девойките напразно въздишат.  Опитите Дан Колов да бъде вкаран в Холивуд продължават.  Той е звезда от световна величина. Колко приходи би донесъл един филм с негово участие? Но за сметка на това  с отказа си  той получава прозвището  "велик и недостъпен",  което има и Грета Гарбо. Холивудските режисьори и продуценти все така не могат да проумеят как един българин, пък бил той и световноизвестен, ще им отказва - та по тяхната логика малко повече пари и слава никога не са излишни. Интересна е визията на Дан Колов. Първите впечатления от среща с него  са страшни. Хората   виждат една грамадна маса от 106 килограма, с глава без врат, почти непосредствено залепена на раменете, и едно лице, в което има нещо свирепо. Но в очите му се забелязва непринуденият блясък на една доброта и благост. Когато той не е на тепиха, е скромен, любезен и спокоен. Но когато започва борбата с него става страшна промяна. Тромавият на вид добродушен човек се превръща в хищник, става пантера. Въпреки, че е над 40 и повече години, със страшна пъргавина се нахвърля върху противника си и за миг го довършва със срашната си сила. След като приеме овациите на зрителите, „бай Дончо” отново става спокоен и безразличен почти към всичко, което го обкръжава.



  Снимка с негов автограф


Както своя именит сънародник бореца Никола Петров, и Дан Колов, където и да е бил, всякога се е чувствувал българин и е милеел за своето Отечество. Много страни и особено САЩ са му  предлагали да стане техен поданик, обещавали са му големи парични награди и привилегии, но той никога не се е отметвал от името българин и  остава български поданик до края на живота си, въпреки че в Америка имал собствено имение и много приятели.

След повече от 25 години на тепиха и повече от 1500 победни боя Дан Колов се завръща в София на 7 април 1936 г. Борецът прекарва част от почивката си в София. По същото време идва и световната филмова звезда Ханс Алберс, който търси своя партньорка за филма "Под горещо небе". Режисьор е руснакът Учички. Алберс спи в хотел "България", прекарва доста време из ресторанта на хотела, в кръчмата "Хъшове" и една друга - "Втора шуменска бирария". В тях той набляга на традиционната българска кухня, виенските пържоли и най-вече на ухажването на студентки, уж за ролята във филма. Най-накрая Алберс избира за своя филмова партньорка оперетната актриса Надя Ножарова. Научила за това, примата на оперетата Мими Балканска е обидена и двете се скарват. Така сред скандали, похождения и обилни вечери минава времето на холивудската филмовата продукция. Един ден сред екипа най-неочаквано се появява Дан Колов. Той е стар познат с Ханс Алберс, но режисьора Учички вижда за пръв път. Двамата се отделят на двучасов разговор, говорят си на английски, но накрая режисьорът споделя пред журналисти:  "Та той е чудесен актьор. Предложих му участие в моя филм." Дан Колов и този път не се съгласява. Като връх на всичко екипът търси терен за снимки във Варна, Бургас и Созопол. Познал сладкия нощен живот на България, Ханс Алберс настоява да се търси друго място за снимки. Екипът се оттегля. След време изпраща телеграма, че никакъв филм няма да се снима в България, а са избрали екзотично място из Латинска Америка. По времето, когато Дан Колов е в родината си, "Метро Голдуин Майер" изпраща запитване дали може да снима суперпродукция у нас. За главните роли са определени Кларк Гейбъл, далеч по-известен с ролята си в първата версия на "Отнесени от вихъра" и Жанет Макдоналд. Има данни, че и за този филм режисьорите са искали да ангажират Дан Колов, който, верен на себе си, отказва. Единственият филм, за който Дан Колов дава съгласието си, е "Под игото". Той трябва да се снима още през 1936 г. от режисьора Александър Вазов. Пари за снимките обаче така и не се намират, Дан Колов умира през 1940 г.  в родното си село Сенник, а "Под игото" е сниман чак през 50-те години. И до днес остава загадка защо Дан Колов толкова упорито избягва снимачните площадки. Дали е бил толкова богат, та да не са му трябвали пари? Вярно е, че когато достига световна слава, той сам си става мениджър и обира всички пари от своите мачове. Имал е имения в Калифорния и Канада. Само от боя си с Ригуло, малко преди да стане световен шампион през 1936 г.  печели 1 милион долара. Но пък и никога не забравя откъде е тръгнал - от многодетното селско семейство в с. Сенник и от немотията, която  го прокужда  в чужбина. И когато печели милиони, с пълни шепи раздава пак милиони. Самият той казвал: "Аз не обичам наполовина работи. Когато е за благотворителност, трябва да се даде всичко." И е пръскал големи суми за тая цел. Странни от гледната точка на съвременника са две от даренията му - той дава 2000 долара в помощ на Георги Димитров по време на Лайпцигския процес и 500 000 лева на цар Борис ІІІ, за да бъде закупен самолет на българската авиация през 1937 г. Купува и първата електрическа турбина за построяването на ВЕЦ в България. През 1936 г. в София е основана школа по борба на неговото име. От школата излизат десетки състезатели и деятели, спомогнали впоследствие за днешния възход на българската борба. И когато трябва да се радва на спокойни дни след всичките тези успехи,  най-неочаквано заболява и на  26 март 1940 г. непобедимият български борец умира от туберколоза на 48 годишна възраст. По негово желание е погребан  в родното му село, в земята, на която се е родил. Дончо Колев Данев има над 1500 срещи като професионален борец, от които губи само три. През целия си живот запазва българското си гражданство и се бори като български борец. В спомените на всички той остава великан по сила и по дух. Всяка година в град Севлиево се провежда турнир по свободна борба в негова памет. Награден е посмъртно със званието Заслужил майстор на спорта. В родната му къща е уреден музей, а скулптурната му фигура краси днес площада на с. Сенник.


Българската федерация по борба устройва през 1962 г. паметен международен турнир по свободна борба, едно от най-големите и значителни мероприятия на ФИЛЛ за годината.

Юбилейният XX турнир "Дан Колов" е проведен в града на миньорите и металурзите - Перник. И както всяка година,  най-голямото отличие - Златният пояс на Дан Колов, е връчен на най-изявилия се в схватките български борец.    Любопитство предизвикват не само невероятните успехи на знаменития състезател, но и неговите авоари. Според някои автори великият българин е печелил наедро и наедро е харчил. Притежавал е имение  в Калифорния, което завещава  на рускинята Лиза, която в последните години на световната му слава го следва навсякъде по  света. Днес е пълна загадка останало ли е нещо от милионите на Дан Колов. Мистерия е и къде се намира "Диамантеният пояс", който дълги години е пазен в музея в родното му село Сенник. Най-вероятно поясът е в някой музей на Запад. Домът на световно известния борец Дан Колов се намира в с. Сенник, на 9 км. югозападно от Севлиево. В дома е експонирана музейна сбирка за живота и спортната кариера на Дан Колов с оригинални документи и вещи.  


Домът – музей е реституиран на наследниците. След време те го отстъпват  на общината. След като в пресата мноногократно бе алармирано, че къщата – музей на Дан Колов се нуждае от спешен ремонт, през тази година вече почитателите на Дан Колов чуха добрата новина. Фондация „Устои" ще извърши цялостна реставрация на родната къща на световноизвестния борец Дан Колов в севлиевското село Сенник. Това ще стане възможно, след като Община Севлиево и Фондацията сключват договор, съгласно който „Устои" ще осигури необходимите средства за строително-ремонтните дейности на къщата-музей. Прогнозната стойност, записана в договора, е 80 200 лв., а сградата трябва да бъде в обновен вид до август 2010 г.     http://video.tupalka.com/module.search/view.video-youtube/id.NvpsmXZaKSM   И още нещо много любопитно.  Младата художничка Ива Трайкова, по майчина линия, е роднина на Дан Колов. Тя е родена през 1981 г. в София, учила е една година в Художествената гимназия в София, но прекъсва поради тежко заболяване. Била е ученичка на известния художествен педагог Мария Ножарова. Ива Трайкова е изработила стотици картини – акварели, картички, рисувана коприна  за фондация „Традиция”, а приходите от тях са дарени за хора с увреждания. Тя също притежава духа на благотворителността като Дан Колов. В момента нейната първа самостоятелна  изложба под наслов „Акварел” е открита за посещения  в „Дандаловите къщи” в Севлиево.   Източници: Енциклопедия България, т. 3 Григор Николов, „Преди „Дан Колов” – за Дан Колов исполина български”, в-к „Сега”, 4.07.2008 Григор Николов, Холивуд безуспешно ухажвал Дан Колов, в-к „Сега”, 16.12.2005 Наследничка на Дан Колов открива изложба в „Дандаловите къщи”, в-к „100 вести”, 5.08.2010


Снимки: Интернет


Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева


Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!
 

Дали от български нихилизъм - предостоен за Гинес, от завист или от пълна забрава на всичко славно и велико в миналото ?
Вече не можем да се оправдаваме, че не можем да пишем свободно за всички истини от миналото ни. Особено за БЪЛГАРИ, които в цял свят са били горди да заявяват, че СА БЪЛГАРИ !

браво

Прекрасно е, че пишете за такива хора, Не трябва да ги забравяме! Никога!