Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.08.2010 16:21 - На 10 август Първото туристическо дружество "Узана" – Габрово стана на 100 г.
Автор: elika Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 4350 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 19.12.2010 18:39


Алеко Константинов поставя началото на организираното туристическо движение в България преди 150 г. На 10 август Първото туристическо дружество "Узана"Габрово стана на 100 г.  Туризъм  без  хижи не може, изминаха  70 години от построяването на  хижа „Узана”

  Местността Узана се намира на 22 км от Габрово в подножието на връх Исполин (1524 м), в сърцето на Централен Балкан. Тя е най-широката билна поляна и е обградена отвсякъде с гора. Думата "Узана" произлиза  от турската дума "узун", което означава  широк, обширен. Надморската ѝ височина варира от 1220 до 1350 м, като най-високата точка е връх Марков стол (1352 м). Узана е популярен зимен курорт. Най-дългата писта има дължина 1 300 м.  През зимата предлага много добри условия за зимни спортове. Там се намира и географският център на България.


image


image

Географският център на България е обозначен от една пирамида с отвес, оцветена в цветовете на националния трибагреник. На 21 декември 1991 г. е извършено тържествено откриване и освещаване от 3-а духовници, отците Николай Цонков, Христо Цанков и Богомир Кабакчиев при управленитео на  кмета  Иван Ненов.

image
Днес  е обособена  еко пътека, подходяща за забавление и възможност човек да изпита своите качества и възможности.


image
 

Туристическото дружество Узана е основано на 10  август 1910 г. от петима млади габровци, начело с Христо Врабчев. Дълго време дружеството развивало  слаба  дейност, тъй като се състояло  предимно от ловци, които се задоволявали  със своите ловни излети.
През 1920 г. настъпва съживяване благодарение  активността на по-младите основатели на дружество Градище. Габровецът Кольо Станчев  през 1940 г. разказва: „Гордият нашъ Балканъ, който през вековете е окрилялъ духа на българина съ своя чаръ, всякога е привличалъ младежта, примамвалъ я е съ своите шеметни висини, чаровни изгледи, съ красивите си кристални извори и пенливи потоци. Там наистина душата се чувства свободна отъ завистъ и злоба, а тялото освежено и опреснено. Презъ хубавите летни дни стотици излетници прекарватъ свободното си време  тамъ на въздухъ и слънце, за са ободрятъ физически и духовно.” „Очите на нашето Туристическо дружество винаги са били обърнати къмъ Узана. Излетници, които са искали да прекаратъ няколко приятни часове в дебрите на Балакана, на въздухъ и слънце,  най-често са посещавали тая Алпийска поляна – 1240 м. надъ морското равнище, заобиколена съ гори и високи върхове, покрита съ гъста зелена трева и пъстри цветя. Тукъ има всички условия за отмора и естетическа наслада.”, допълва своя разказ Кольо Станчев. Именно в края на 20-те години се поема инициатива за построяване на хижа на най-голямата билна поляна, където  да се приютяват габровците, които са решили да направят двудневен излет до върха на планината.  
image

Първата хижа е завършена през пролетта на 1932 г. и може да се използва само през лятото –само че подемът в туризма в Габровския край скоро показва, че тя е съвършено недостатъчна.
Ето защо през 1937 г., по инициатива на тогавашния ръководител на дружеството Коста Пенчев, започва строежът  на нова каменна постройка. Тя е разположена в самото подножие на връх Исполин на височина 1240 м южно от билото на планината. Архитектът, който я е проектирал  Ст. Олеков,  е построил и други хижи – Мазалат в Стара планина и Белмекен в Рила. Новата хижа е двуетажна, като долният етаж е приземен и там са разположени кухнята и трапезарията. На горния етаж има няколко големи спални с около 30 легла. Строежът продължава три години и е завършен с успех през 1940 г. По това време Узана е една от най-модерните хижи в страната и без проблем можела  да приюти туристи и в най-лютата зима. „Съ посторйката на новата кокетна двуетажна хижа, която може при нужда да подслони 300 – 400 души, съ 8 спални, трапезария съ тераса и кухня, Габровското туристическо дружество значително засили посещението на Узана. Излетниците спокойно се отправятъ към Узана при мисълта, че винаги иматъ на разположение място за пренощуване  и подслонъ в случай на дъждъ, буря и снежни виелици. Значението на тая хижа за нашия градъ е онеценимо  отъ гледище на народното здраве и любовта къмъ народъ и родина. ”    
image
Настъпва началото на комунистическото управление. Туристическото дружество престава да бъде съдружие на отделни личности и се превръща в собственост на държавата.

Хижа Узана е построена от Туристическото дружество Узана през 1940 г. Новата власт променя името на хижата и тя започва да се нарича Партизанска – въпреки, че над входа остава да стои старото име. Пред сградата са засяти двадесетина борчета, които постепенно разнообразяват голата околност.

В същото време туризмът продължава да се развива. В началото на 60-те години става ясно, че и в този си вид хижата не е достатъчна. През 1963 г. са отпуснати средства за издигането на още два етажа. Те са дървени, но правят хижата по-приятна, придават й завършен вид. На тях се разполагат новите спални, а досегашният втори етаж приютява кухнята. Така приземието остава за сервизни помещения и складове. В същото време в близост до хижата туристическото дружество построява голяма столова с няколко спални помещения над нея.

През 70-те и 80-те години туризмът в България преживява своя разцвет и хижата е посещавана от хиляди туристи годишно, включително и много чужденци. Някои неудобства като външните тоалетни и бани се превръщат в сериозен проблем, но така и до 90-те години не е направено нищо по тяхното преместване в хижата. През тези години хижа Узана престава да бъде единствената сграда на узанската поляна. Появяват се нови ведомствени почивни станции, които оживяват местността. Прокаран е и асфалтов път, който стига до самата хижа.

След края на комунизма Туристическо дружество „Узана” преживява тежки времена. Преходът от държавно управление към частна инициатива  е труден и противоречив. Значителна част от имуществото на дружеството е погубена. Допълнителната сграда над хижата е продадена на частни собственици. Кризата в туризма като цяло се отразява и на хижа Узана и тя запустява. Тя все по-малко отговаря на повишените претенции на туристите. Критични за нея са годините от 1999 до 2002. След това дружеството я отдава под аренда и започва процес на съживяване.

Днес хижата представлява солидна триетажна сграда с просторна трапезария и фоайе, както и с широка веранда. Разполага с 11 спални помещения на втория и третия етаж и две тавански стаички с общ капацитет около 80 места. Стаите са с по 4, 5, 6 и повече легла. Хижата е електрифицирана, разполага  със собствен водоизточник за прясна  вода. Хижата разполага с всички необходими удобства, а стаите се отопляват на твърдо гориво, което осигурява уют. В услуга на туристите има електрически и газови уреди за приготвяне на храна.

  image


От дълги  години Туристическо дружество „Узана” се гордее с хор "Старопланинско ехо". Под диригентството на амбициозната Стефка Карапенева хорът изнася много концерти годишно и печели големи награди:
-         Почетна статуетка  от 21-вия Национален песенен празник "Песните на България" в Тетевен с организатори   Българският туристически съюз и Сдружението на туристическите хорове. Габровският хор се представя с 5 песни от сборника "Слънчеви пътеки", чиито автор е диригентът Стефка Карапенева. В песенния празник взели участие 45 състава от цялата страна /м. 06.2009/. -         Участие  във  фестивала „Оттук започва България“ в Шумен.  Шуменският  хор представя авторска песен на Стефка Карапенева. През 2010 г. тя е написала друга песен  за шуменския хор - „Мадарският конник“ по текст на Елена Димитрова.   -         Участие в 22-рото издание на Националния песенен празник "С песните на България"  от  3 юли 2010 г. на язовир "Копринка". Хорът се явява на песенния празник за 22 път. В него   вземат  участие 40 туристически хора от цялата страна. Инициативата няма конкурсен характер, затова   всички състави са получили грамоти за участието си.   -         Участие в 20- тия песенен и танцов фестивал, наречен "За слънчогледите",  проведен в град Хайрабулу, Турция. Изданието не е с конкурсен характер. Стефка Карапенева е наградена с Плакет за цялостно изпълнение на съставите, който се дава от името на кмета на града. -         Участия в традиционният Коледен концерт в Габрово с песни  на габровска тематика, в които се  възпява река Янтра, габровския карнавал и хумора, българските национални  герои, красотите на България. -         На 30 септември 2009 г. е представен Четвъртият сборник на Стефка Карапенева, наречен "Слънчеви пътеки".  Изданието включва 48 песни - туристически, планинарски, патриотични, в стил стари градски песни. Последната песен на Стефка Карапенева от изданието носи заглавието "Габровските калдаръм кокони".   Любител на планинската песен, диригент Стефка Карапенева е любител и на българската природа. В  интервю тя споделя  своите притеснения: „Вижте, много хора вече ходят в чужбина. Би трябвало тези, които се връщат оттам, да преценят как в Европа държат на природата. А ние, въпреки че наистина тук е най-прекрасното място, не й обръщаме внимание. Макар че на Вихрен съм виждала как и германци си хвърлят боклука от най-високата точка. При тях могат да пазят чистота, а при нас – не. Защо? Защото виждат, че никой не пази нашата планина. След като ние не го правим, значи и на тях им е разрешено – вероятно така разсъждават те. Затова и участието на Хор „Старопланинско ехо” в карнавала в Габрово през 2010 г. беше свързано със закрила на природата.

image
На въпроса: „Как можем да отворим сетивата си за красотата на природата?”, г-жа Карапенева отговаря така: „Това нещо се възпитава от ранна детска възраст. Не може човек да стане на 20-30 години и тогава да се опитваш да го промениш, да му отваряш очите за красивото. Законите могат да се променят. Ама морал със закон не можеш да направиш. Едно време имаше учители, които редовно водеха децата на планина и ги учеха да разчитат знаците, които са закодирани в дърветата, в тревата, в лишеите. А сега хижите са се превърнали в кръчми. Преди време много често ходех по хижите, но станеше ли десет и половина вечерта – край, всичко замираше, никакъв шум не трябваше да се чува. Чистотата беше безупречна. Сутрин, ако трябва да станеш рано, го правиш тихичко, да не смутиш почивката на другите. А сега отиват само да пият и да пушат.”
Източници: Юбилеен сборник „30 години Узана”, Г. 1940 г. Стефка Бурмова, „Стефка Карапенева: „Да имам време за туризъм, никога не съм работила на щат”, в-к „100 вести”, 2010г. Снимки: Личен архив и интернет Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева


Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!

   


Тагове:   август,   може,   дружество,


Гласувай:
2



1. анонимен - Много интересен текст
11.08.2010 08:00
Браво, красива природа, поучителен подход - трябва да пазим природата.
цитирай
2. veselinka - Браво за хубавия материал!
16.08.2010 13:37
кАКВА КРАСОТА И СПОКОЙСТВИЕ! МНОГО ПОУЧИТЕЛНО ОТНОСНО ПРИРОДАТА И НЕЙНОТО СЪХРАНЕНИЕ! ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА АПЕЛА!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 3666299
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2402
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031