Ловци преследвали една змия и тя помолила минаващ наблизо селянин да й спаси живота. За да я скрие от преследвачите, селянинът приклекнал и я оставил тя да пропълзи в пазвата му. Но след като преминала опасността и селянинът заповядал на змията да излезе от пазвата му, тя не се подчинила. Тя вече се била сгушила на топло и безопасно място. По пътя към селото селякът зърнал една чапла, доближил се до нея и шепнешком й обяснил каква беда го е сполетяла. Чаплата го посъветвала да изхвърли змията от пазвата си. Когато змията подала главата си навън, чаплата я уловила с клюна си, измъкнала я навън и веднага я умъртвила. Селянинът се обезпокоил, че в тялото му може да е проникнала отровата на змията. Тогава чаплата го посъветвала да прибегне до изпитания лек срещу змийска отрова - да опече и изяде шест птици с бели пера. „Тъкмо ти имаш бели пера, затова ще започна с теб!“ - извикал селянинът. Сграбчил чаплата, напъхал я в торбата си и продължил към дома си. Разказал на жена си какво премеждие е преживял по пътя. „Не мога да те разбера! - отвърнала жена му.
- Нали тази птица ти е помогнала да се отървеш от змията? Та тя ти е спасила живота! А ти се каниш да я убиеш и изядеш... “ Ядосаната жена веднага се заела да развързва торбата, за да пусне птицата на свобода. Обаче първото, което свършила обезумялата от страх чапла, било да избоде очите на жената.
Поука: когато видиш вода да тече нагоре, само тогава може да повярваш, че някой ще се отплати някому за стореното добро.
Тагове:
ОЧАКВАЙТЕ: КАКВО И КЪДЕ ОБЯДВАХМЕ ЕДН...
"Добрите хора имат ключ към душите ...