Фра Анжелико е един от прочутите представители на Първата флорентинска жипосна школа, която се формира през първата половина на Куатроченто /ХV век/. Той е съвременник на Мазачо, но решаващо за изграждането на творческия му натюрел е влиянието на Джото и въздействието на традиционната вече готика. Призведенията са му наситени с извисена духовност, а стилът му отразява дълбоките сътресения в италианската живопис, през които преминава тя в началото на Ренесанса. Съвремениците му го почитат като един от най-значимите творци на епохата им, чийто главен принос са картините му възприемани като правдиви илюстрации на Светото Евангелие.

  Този доминикански монах се отдава всецяло на рисуването, за да изпълнява поръчките на различни монашески братства или църковни настоятелства. Мисълта му е обсебена от духовните прозрения на средновековните теолози, но той използва представите на отминалата епоха, за да изгради оригинална поетика, повлияна от изследванията на човешката природа, които предлагат първите италиански хуманисти. И все пак творчеството му се възприема преди всичко като художествен израз на непоклатимата му вяра. Върху елегантния му средновековен класицизъм се надграждат новите художествени достижения на ранноренесансовата италианска живопис: точността на рисунъка, красотата на колорита и овладяната перспектива.

    Първият историограф на италианското ренесансово изкуство Джорджо Вазари разполага раждането на Гиудо /Гуидолино/, почул се като Фра Анжелико, през 1387 година и твърди, че той е напуснал земния свят през 1455 година. Предлаганата от Вазари рождена дата не потвърдена от никакъв документ и предизвиква съмнения у по-сетнешните изследвачи на живота и на творчеството на художника. Днес се приема, че Фра Анжелико е роден през периода 1400 – 1402 година в близкото до Флоренция градче Викио ди Мужело.

    Първият меродавен документ свидетелствува, че младежът се е посветил на живописта още през 1417 година, когато още не е приел монашеското расо. Няма точни сведения за подготовката му като художник. Предполага се, че в началото Гуидо е рисувал миниатюри. Някои историци на изкуството допускат, че той е учил при последния представител на готическата школа във флорентинската живопис Лоренцо Монахо, който, както сочи името му, също е бил монах. Действително много картини на Фра Анжелико указват близостта на рисунъка му до изкуството на миниатюрата – най-вече моделирането на лицата и струпването на персонажи върху лазурен фон, известен като “ангелско синьо”. Приписват му украсата на един молитвеник, който е изработен около 1430 година и допускат, че той е илюстрирал и други богослужебни книги.

    Някъде между 1420 и 1422 година Гуидо надява расото и постъпва в доминиканския манастир Сан Доменико на Фиезоле, който се числи към новоформиралата се в ордена конгрегация, в която се налага съблюдаването на изначалната строгост на култа. Тогава именно Гуидо приема монашеското име «Брат Джовани от Фиезоле» и се посвещава на по-задълбочените религиозни знания, които получава под строгия надзор на игумена Антонин, прочул се през ХV век доминикански теолог.

     Религиозното възпитание на Фран Анжелико продължава вероятно до 1425-1429 година, периодът на първите му творчески изяви като живописец. Тогава той рисува много църковни олтари: олтара на църквата във Фиезоле (1428) и триптиха за мъченичеството на Свети Петър (1429). В тях все още личи влиянието на готическия живописен стил, който младият художник е усвоил вероятно в ателието на Лоренцо Монако. Забележителна еволюция в стила на Фра Анжелико се наблюдава в следващите му творби: дарохранителницата за Майсторите обработващи лена /поръчана през 1433 година/ и поредицата сцени за долната част на алтар Проповедта на Свети Петър, Мъченичеството на Свети Марко. Под влияние на именития си съвременник Мазачо художникът от Фиезоле става много чувствителен към внушенията идващи от природата. Твърди се, че той е създател на първия пейзаж в ранноренесансовата италианска живопис, изработен за олтара в Кортоне /1433-1434/ - езерото Тразимено. По същото време Фра Анжелико рисува едно Сваляне от кръста за църквата Света Троица, което е разположено на фона на хълмове и замъци, озарени от кристално ярка светлина. В изработването на Коронясването на Дева Мария /известна като Олтарът от Лувъра/ художникът въвежда нови пластични внушения: тежки завеси от дамаска и ореоли от потъмняло злато. В композицията му Оплакването на Христос /1436/ пък се наблюдава връщане към маниера на Джото. Връщане към средновековната живописна поетика се наблюдава в украсата на манастира  Сан Марко /Флоренция/, изработена от художника през същия период.

    През 1436 година, благодарение на намесата на владетеля на Флоренция Козимо Медичи, папа Евгений ІV поверява на доминиканците от Фиезоле рушащите се сгради на флорентинска манастир Сан Марко Архитектът и скулптор Микелоцо е натоварен с реставрацията на сградите, а живописната украса е възложена на Фра Анжелико. Възстановителните работи и изготвянето на вътрешната украса на обителта започват през 1438 година и продължават до 1452. В камплекса влизат църквата, 44 монашески килии,  вътрешен квадратен двор с колонада, библиотека и зала за събиранията на цялата братска общност. Разкрасяването на обителта, предназначена за религиозно съзерцание, е едно от най-зебележителните творения на Фра Анжелико и ателието му – най-високото постижение в италианското фресково изкуство.

   Повече от три четвърти са фреските, предназначени за предразполагането на монасите към медитация, в които централна тема  са Страданията Христови. За разлика от рисуваните пана фреските се отличават с липсата на всякаква украса, тъй както повелява строгия устав на доминиканците. Те са замислени да подбудят активизирането на мистичните нагласи у съзерцаващите лика на страдащия Бог монаси. Впечатлява тържествеността на израза и чистотата на формите в някои от фреските украсяващи монашеските килии като например Благовещение, Преображение, Христос и присмехулниците и Коронясването на Девата. В тях цветът играе първостепенна роля. Своеобразният хроматизъм /вж. Речника/ на Фра Анжелико се изгражда върху изтънчената обработка на полутоновете. Светлосянката е сведена до минимум, докато светлинното излъчване, чието равномерно разпределение осигурява равновесието на цветовете, е подсилено до краен предел. Тези фрески /в килиите/ се противопоставят на големия олтар в манастирската църква, известен като Олтарът на Сан Марко (1438) – творба предназначена за по-широка публика,, където Фра Анжелико възпроизвежда за първи път Светата беседа / събирането на ангели и светци около Девата и младенеца Христос в райските предели/.

    По внушение на папа Евгений ІV към края на 1445 година Фра Анжелико отива в Рим – вероятно за први път – за да изработи украсата на Капелата /параклисът/ на Светото причастие. Художникът и помощниците му работят в изпълнение на папската заръка чак до юни 1447 година, но параклисът е разрушен през ХVІ век и фреските не са оцелели до нас. Прието е да се упоменава, че същия папа възлага на Фра Анжелико да изработи украсата на сградата на Епископата във Флоренция, но художникът е отказал поръчката, тъй като е трябвало да изпълни заръката на своя игумен, бъдещият Свети Антонин. През лятото на 1447 година той, заедно с помощниците си, се заема с украсата на параклиса Санто Бричо /???/ в катедралата на Орвието, където той рисува Възнесение Христово и Хорът на пророците.

      Фра Анжерико успява да установи тесни връзки с наследника на Евгений ІV – новопровъзгласеният папа Николай V, който му възлага украсата с фрески на личния му параклис и работния му кабинет. Във фреските, рисувани от Фра Онжелико и учениците му през периода 1447 – 1450 година в Капела Николина / на Николай/, излъчват новия усет на художника за монументалността и връщането му към пластичната поетика на Античността. В сцените проследяващи живота на мъчениците Етиен /?/ и Лоренцо художникът се издига до пластичната концепция на изгряващия Ренесанс.

  През 1450 година Фра Анжелико се завръща в манастира на Фиезоле, където в продължение на две години изпълнява отговорностите на игумен /Първи брат/. Тогава работи върху последните си творби, сред които се открояват Олтарят за Боско деи Фрати, чийто възложител най-вероятно е бил Козимо Медичи, и 35-те малки картини за Шкафът за Светите потири (Armadio degli Argenti), които възпроизвеждат сцени от живота на Христос.

  За заниманията на Фра Анжелико през последните три години от живота му не се знае нищо. Известно е само, че е бил в Рим през 1453 или 1454 година, където вероятно е участвал във възстановителните работи при реставрацията на доминиканския манастир Санте Мария дела Минерва. Знае се, че е починал на 18 февруари 1455 година и че е погребан в параклиса Свети Тома от Аквино.

АЛПАТОВ, с.40:...Фра Анжелико /1387 – 1455/ бил монах с проста и чувствителна душа, склонен към сантименталност и умиление...Той владеел перспективата и светлосянката и ги подчинявал на задачите си. Ясната му перспектива придава на сцените му осезателност, каквато не срещаме нито в готическата, нито в сиенската живопис. Същевременно той предпочита безплътните фигури, леките и прозрачни багри и сдържаното движение...В изкуството на Фра Анжелико намира най-пълен израз търсенето на одухотвореност...неговата живопис е проникната от онази  чистота и яснота на духа, която Брунелски е въплътил в архитектурата. Фра Анжелико е художник, който свири само на една струна, но тази струна винаги звучи със светла, ликуваща радост.

                                                                     Доц. Гено Генов