Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.06.2014 01:15 - Размисли за Любовта
Автор: lubimka13 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3220 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 05.06.2014 01:20


Да намериш сродната душа, твоята половинка, любовта на живота ти, единствения/единствената, човекът, който те разбира най-добре от всички, човекът, на когото можеш да споделиш най-съкровените си мисли/желания/тайни...
Какво означава това? Как да обичаш? Какво е това любовта... А можеш ли да запазиш любовта в една връзка? А можеш ли да обичаш истински? Какво означава да си във връзка с някого?
Ако аз наистина обичам и съм заедно с този, който обичам, трябва ли да имам определени изисквания към него? От една страна стои моралът на обществото, който казва, че една двойка(ако се нарече такава) трябва да са заедно, да не си изневеряват, да правят плановете си заедно, да живеят заедно. Казано с други думи - да имат изисквания един към друг, да очакват един от друг разни неща.  То, всъщност, винаги става така. В началото всяка двойка са щастливи, защото още няма очаквания или изисквания. После изведнъж се започва с поставянето на условия, с очакването на разни неща(ако тези неща се изпълнят - щастливи сме, ако ли не - страдаме). Искаме човека отсреща само за нас. И в край на сметка - какво? Страдаме.
Аз трябва ли да страдам? Възможно ли е да бъда с някого без да изисквам нищо от него, нито той от мен? Трябва ли да дам частичка от свободата си, за да бъда с този някой? А това любов ли е? Всъщност, на това му се вика ОБВЪРЗВАНЕ. Аз се приклещвам към него и той към мен. Ние сме във връзка, ние сме обвързани("завързани"). Всеки е "отнел" частичка от свободата на другия. 
Излиза, че да обичаш означава да ДАДЕШ доброволно частичка от свободата си на този отсреща, без да очакваш той да даде онази негова частичка свобода. 
Любовта е състояние. Любовта не е чувство. Защото чувствата си идват и отиват, а любовта винаги остава. Ще кажете - ама как така,влюбвал съм се милион пъти и съм се разлюбвал, обичал съм и.. след време всичко свършва - любовта умира.  Не умира любовта - умира интересът, химията(както искате го наречете). Умират нещата, които са присъщи на УМА(чувствата, емоциите, мислите). Едва когато те изчезнат остава състоянието - любовта.
Истинската любов не е любовта между двама души. Истинската любов е любовта към всичко - от най-малката мравчица до най-голямата галактика във вселената. Ако аз наистина обичам човека до себе си, то трябва да обичам и всичко/всички останали.  Малко се разваля идеята за сродната душа, любовта на живота. Не, не, не е така. Не се разваля. Защото наистина има едно същество, там, сред много, което ще те разбере, както никой друг. Човекът, с който трябва да извървите определен път. 
Трябва да се разграничава ЛЮБОВТА от зависимостта и нуждата от някой друг. Аз мога да обичам истински едва, когато се чувствам добре сама/сам със себе си. Едва тогава, когато нямам нужда от любов, мога да ОБИЧАМ истински. Защото едва тогава ще съм готов/готова да ДАВАМ без да ОЧАКВАМ нищо насреща.
А вие, какво мислите?



Гласувай:
0




Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lubimka13
Категория: Лични дневници
Прочетен: 13496
Постинги: 1
Коментари: 0
Гласове: 0
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031