ЗАДУШНИЦА
Елин Пелин

Мъглив и влажен есенен ден е сподавил малкото селце. Ситен дъжд непрестанно ръми и рони последните жьлти листа на оголелите тополи, които стърчат край старата черквица, печални и тъжни като вдовици.Разградените стари гробища пред черквата са пълни с жени, които безразборно щурат нагоре-надолу, печални и сериозни. Тоя ден е посветен на душите и всеки слива, своята скръб в общата скрбта покойниците. Старите изкривени и зеленясали каменни кръстове са украсени с китки от сухи есенни цветя. По обезличените и буренясали гробове са сложени на пъстри месали хляб и колива.
Побелелият поп Серафим с кадилница в рька бърза от гроб на гроб, чете молитви и поменици и сърдито се кара ни жените. След него двамата му малки близнаци носят чувал, който бае Тодор клисарят усърдно пълни с порязаници.
Под схлупения сайват на черквата са наредени учениците. Пред тях стои префуняла от студ учителка - тънка, дьлга и суха мома — и сърдито кряска на немирниците.
Жените разнасят житото с писани божигробски льжици и току викат:
—На — па кажете бог да прости!
Децата подсмьрчат, протягат рьце едно през друго и едно през друго викат:
—Бог да прости! Бог да прости!
До зидовете на черквата, зад само капчуците, седят, клекнали като кошарища, върху босите си крака бедни сирачета, облечени в широки стари дрехи, простират рьце и с нажалени очи чакат подаяние. До тях гузно стои луд Христо и постоянно прибира скъсаните поли на широкото си палто, и което прозират посинелиге му от студ меса.
По-нататък жалко пее сляп просяк.
И над цялата тая печална картина, потънала във влажен и мъглив въздух, пропит с тънка миризма на восък и тамян, се носи неразбран и суетен шум, сред който ясно и монотонно се чува дебелият глас на свещеника.
Между това гъмжило от жени се мярка и дьлгага фигура на Станчо Поляка, който като жена разнася жито за покоината си съпруга. По сухото му жално лице, с тънки увиснали мустаци, се е отпечатало всеобщото сериозно и тъжно настроение. Той ходи от група на група, от дете на дете и раздана жито, умислен и свещенодействуващ пред паметта на покойната Божана. Там някъде той видя кумицата си, пробута се между жените и отиде при нея.
— Земи, кумице, па кажи бог да проси Божана.
— У-у, куме-е, пък аз те не видя, зло да те не види! Що чиниш, какво си? Децата що чинят? Защо ги не доведе да поменат майка си — бог да я прости!
—Е, не са за пред хора, кумице, нали знаеш.
— Бог да я прости сирота Божана — захвана с участие кумицата, -не можа да се понасветува! Па и теб остави самичьк като кукувица да ходиш за присмех и да се боят хорските жени от тебе, що има едра реч! Па на тебе нищо, куме ще жалиш, ще прежалиш, ще си найдеш друга и ще забравиш покойната, що има една дума, като че не е било . . . Ами децата, децата, горкичките! Те маичица никога не могат да си намерят. Като пиленца ще си писукат за нея — бог да я прости и царство небесно да и даде, до дясното си коляно да я тури, що има една реч, та барем там добре да и е.
И кумицата стрина Дивдена замаха глава, па като пое палурчето, разклати го до ухото си и продължително смръкна от ракийката.
— На, куме, пийни си и ти! Их, боже, не мога от работа да дойда, да повидя децата, пиленцата ми Свили ми се за тях, свиди ми се, та така е..
Ех, да беше жива Божана, друго щеше да е — заговори тъжно Станчо и очите му се наляха, — сега самичък им бера грижите.
— Божа воля, куме — няма що!
Станчо подсмръкна и разчувствано се усекна с два пръста.
— На, кумице — пийни още, пийни си! То теглото по хората ходи. Защо сме родени, нали да теглим — за друго ли е сиромашта?
— Глей си работата, куме, то доброто и злото заедно вървят. Дойде едното, па дойде и другото. На си пийни и ти! Бог да ги прости умрелите, така викам аз, па на живите здраве и живот да дава.
Станчо пое калаеното палурче и пак хубавичко смръкна
—Бог да прости!
.................
Продължението тук:

http://chitanka.info/text/5304-zadushnitsa

 ПАМЕТ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ МЪЖЕ КОЙТО НЕ ПОЗНАВАТ ПОЗОРА ! И ОСТАВИХА КОСТИТЕ СИ ПО БОЙНИТЕ ПОЛЕТА НА БЪЛГАРИЯ

Поклон синове на майка България!! Поклон и Вам мои обични!! Пусто е без Вас!!
Поклон !!

Поклон !

Да ги носим в душите си, да съхраним паметта за всички знай ни и незнайни...Да помълчим и да се поклоним..Поклон!

поздрави за постинга!

Да, това е така. Толкова образно е пресъздал болката от загубата на любим човек и истината, че животът продължава....и трябва да се живее ...

Нека всички бъдат щастливи и изпълнени с любов, където и да са! :)))

Благодаря, Наталия!! Амин ! Дай Боже! Всички да са щастливи и подкрепяни от мъртвите!

Ати, Бог да ги прости всички наши близки.......Вечна да е паметта им !

Да, Ваня всички знай ни и незнайни - Бог да ги прости!

Хубаво е, че сме мислили и се докосваме до тази чудесна и неповторима творба на Елин Пелин отново. Добра вечер!