И В А Н Р О Б А Н О В К У К Л О В О Д А Дневник на едно ченге под прикритие /КРИМИНАЛЕН РОМАН/ /откъс от книгата/ „...И видях друга поличба на небето, голяма и чудна: седем Ангели, които държаха седемте последни поразии, защото с тях се свърши Божият гняв...” /Библията „Откровение Йоаново”/ I Черната Кармелита, Мамчето, беше облечена в дълга червена рокля, която прикриваше с лицемерна благопристойност онези части от тялото й, с които горката си бе осигурявала хляба и спестяванията за старини през целия си живот. На един от пръстите на ръцете й блестеше огромен златен пръстен, какъвто тя не би могла да има през целия си живот, ако не беше станала Блудницата и ако не беше любимката на Кукловода, когото аз не познавах, но с когото много държах да се запозная. В дясната си ръка Кармелита държеше чаша, пълна с всякакви гнусотии - предимно червеи, паяци и хлебарки... Убиецът я беше подредил за моя поглед с огромно старание, което надвишаваше всичко, което човек можеше да си представи за отношението убиец-жертва. Той беше изиграл кукления си театър и с него искаше да ми каже нещо съществено, което бе превърнал от реалност в гротеска. На мен и на всички останали хора на планетата... От този театър човек можеше да проумее почти всичко за същността на жертвата - тя е била проститутка, жена с продажно тяло и продажна душа... Този факт според хората в Отдела споделяше и убиецът, затова се бе постарал да облече Блудницата в кървавочервена роба, тя означаваше цвета на убийството, което тя бе извършила със самата себе си и останалата част от популацията на планетата много преди да бе продала тялото си на първия срещнат. Всички останали гнусотии убиецът бе побрал в чашата, която вкочанената й ръка беше стиснала със зверска сила в смъртната си конвулсия, а те означаваха символите на пороците, които бяха разяли душата и тялото й.. Силната миризма на горчиви бадеми изпълваше целия коридор. Познавах до болка аромата на цианкалия. Бързо действаща отрова. Достатъчни са двеста милиграма от нея и човек губи съзнание за една минута, понякога и за десет секунди... Но освен цианкалия, в нощта изригна и вулкан с мирис на бензин! На огън! На пожар! Вулканът избухна в самата мене, но в един миг видях, че е завладял целия свят извън комплекса „Армагедон”... Тялото на Черната Кармелита беше разпънато и привързано на кръст на черчеветата на прозореца, който се намираше в дъното на коридора и представляваше сцена на театъра за всички онези, които имаха нужда да узнаят нещо за жертвите на Кукловода. От това място до вратата на собствената й стая в хотела имаше повече от петдесет метра - факт, който означаваше, че убитата бе пренесена от силен човек, най-вероятно мъж. Кой беше този мъж, това трябваше да узная. С тази задача Чарли и Гената ме бяха внедрили да пея в бара на комплекса, а самите те очакваха моите сигнали, за да ги използват с правомощията, техниките и регистрите на Националната Следствена Служба, чиито органи и специалисти бяха в неразривна връзка с мене чрез мобилните си телефони, но почти винаги бяха извън комплекса, разчитайки на моята интуиция, на моя буден взор и на моята френетична отдаденост на борбата с убийците на човечеството... Не зная колко време издържах на гледката, преди да надам онзи писък на ужасена от лицето на Смъртта капризна актриса, който бях тренирала под ръководството на Чарли и Евгени Константинов. Ирина Бонева можеше да потисне ужаса в душата си и да прехапе устните си пред ужасната гледка, но Ира Бони, певицата, не трябваше в никакъв случай да си спестява възможността да докаже на посетителите на хотела колко е крехка и чувствителна. И до каква степен няма нищо общо с ченгетата, които щяха да пристигнат всеки момент. Посетителите на комплекса бяха си изградили един образ за нея и никой нямаше правото да им го разрушава... Всъщност писъкът ми не бе изцяло артистична изява, защото ужасът, който изпитах от вида на жертвата, се усили и от присъствието на някаква неясна бяла сянка, която в първия миг на срещата ни просто почувствах зад гърба си, а след секунди в един единствен миг зърнах, когато се обърнах, за да огледам срещуположния край на коридора, откъм стълбището. Дълго време не можех да си отговоря дали тази бяла сянка бях видял в действителност или бе плод на въображението ми, но в едно бях сигурна – тази бяла сянка беше съзерцавала разпънатата на Кръста Кармелита... Когато за първи път видях поредната жертва за сезона, Черната Кармелита, убитата сводница на нерегламентирания публичен дом „Армагедон”, онзи, който се намира в полите на Витоша, изтръпнах от остротата на самопризнанието си, че винаги и навсякъде съм виждала тази блудница мъртва. Както и нейния дявол – Кукловода! Защото, макар и привидно да е цъфтяла от жизненост и очите й да са искрели от самодоволство от дълбока древност до днес, тя нямаше нищо общо с Манастира на Кармелитките, защото е мъртвородена в полите на хълма Мегидо, където се е състояла последната битка между Господа Бог и Дявола. Защото тя самата е Армагедон-Апокалипсиса. Тя - вечната продавачка на скотска любов, е родена мъртва и затова никога не е знаела, че Любовта не се продава, тя е дар от Всевишния и грях е да я търсиш и намираш със злато и сребро... Поне при мене беше и все още си е така... Съзнавах, че всичко, което се случи в комплекса "Армагедон" до появата на Кукловода, съм го преживяла в някакъв друг мой живот, защото винаги ми се е струвало, че съм живяла във всички времена, ще живея вечно и ще се превъплътя в други жени, които като мене ще се стараят да победят Злото. За да уровновесят живота на Вселената. Като мене те ще пеят и ще правят хората по-добри. Защото животът във всички времена – в общи линии, разбира се - е един и същи... Усетът ми за познато извираше от самата дълбочина на моето лично, неосъразмерено с дължините на един конкретен човешки живот, време. А конкретното беше театърът, който трябваше да играя десетилетия наред... Театърът беше ясен, нещо повече - колкото и да знаех какво е той в същината си, едва в тези мигове проумях неговата най-дълбока същност - той е най-мощният език на земните жители. Театърът е Втората реалност, отражението на Първата реалност, тази, която живеем. При това тя - според мене и не само според мене - е много по-реална... И по-трагична, и по-красива, защото всичко онова, което трудно можем да преодолеем в живота си, можем да го преодолеем в идеята си за него... Чрез театъра земните жители извличат много повече знаци и признаци, отколкото могат да извлекат от собствените си азбуки; театърът говори чрез цвят, чрез ракурси на тялото, чрез мимика, Боже Господи, точно в този момент ли трябваше да прозра това нещо. Затова и играта на всички жертви и убийци, които преживях в комплекса „Армагедон” , си нарекох – сама за себе си и не само за себе си – игра на мръсни кукли под ръководството на Кукловода... Аз самата, рокпевицата Ира Бони, маскираното ченге, участвах в театъра и пишех книгата за мръсните кукли на Кукловода, за да опазя людете от Смъртта. И да им покажа, че в тях самите ги има и Бога, и Дявола. И само от тях зависи на кого ще служат... След петнайсет минути трябваше да пея в бара... Коко Сириеца се стараеше всячески да запази клиентелата си, а полицията беше дискретна и въпреки моите собствени крясъци и суматохата, която настъпи при откриването на трупа на Черната Кармелита, обстановката привидно се успокои бързо. Слава Богу, убийството беше станало на горните етажи и много от посетителите на казиното, на ресторанта и на бара така и не научиха за него същата вечер, защото вакханалиите в комплекса те приемаха като част от атракцията на заведението... Разбира се че след като се окопитих, излязох на подиума и се държах така, сякаш нищо не беше се случило. И онези, които не знаеха какво наистина се беше случило, така и не го разбраха от мене... Но докато изпълнявах номера си в остатъка от нощта, както и през следващите вечери и нощи, непрекъснато мислех за убитата и връщах лентата назад във времето така че, както и да я връщам сега и до края на земните си дни, все ще достигам в края й до Кукловода... Още преди пристигането си в комплекса „Армагедон” знаех, че мъртвата вече Кармелита участваше в театъра на смъртта си с всичко, което е била и е могла да постигне, плюс онова, с което я бе обогатил убиецът й, превръщайки я в кукла-жертва на собствения си болен мозък... Гласът ми прокънтява пронизително из коридорите на огромната луксозна сграда, аз вече мога да припадна и да се оставя в ръцете на грижовния хомосексуалист, сириеца от арменски произход Коко, които охладяват слепоочията ми и ме възвръщат към живота и най-вече към подиума на бара в низините на тази вавилонска институция – хотелски комплекс "Армагедон", от който трябваше да забавлявам земните царе - клиентите, които представляваха постоянното присъствие в тази обител и които според древната притча се готвеха за война с Бога... Но не се случи точно така...