Постинг
16.12.2012 21:39 -
160 години от рождението на първия български генерал Сава Муткуров
Ген. Сава Муткуров е роден на 4 / 16 декември 1852 г. в Търново. Негов по-голям брат е Петър Муткуров – участник в Хаджиставревата буна, арестуван и изпратен на 15 г. каторга в Цариград.
4 / 16 декември 1852 г. - 15 март 1891 Сава Муткуров завършва класно училище в Търново, учи във Военномедицинското училище Мектеба Султание в Цариград (1868) и завършва Юнкерското пехотно училище в Одеса (1872).
През следващите години служи в Руската армия. Участва, заедно с други български доброволци в Сръбско-турската война (1876). По време на Руско-турската война (1877-1878) е командир на рота в 54- и Мински Пехотен полк.
След Освобождението на България Сава Муткуров е на служба в милицията на Източна Румелия - първоначално в I- а Пловдивска дружина, а след това в главния щаб. Участва активно в осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. В периода от 6 до 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в Пловдив. Заедно с Димитър Ризов се явяват при княз Александър I Батенберг в Шумен със задачата да го уведомят за подготвеното дело и да получат съгласието му.
След проруския преврат през 1886 г., целящ детронирането на княз Александър I Батенберг, Сава Муткуров, заедно със Стефан Стамболов, е сред основните организатори на контрапреврата. Стамболов го назначава за главнокомандващ на лоялните към княз Александър Батемберг военни части. Войници от Пловдивския гарнизон са прехвърлени в София и арестуват някои от заговорниците, а останалите бягат в чужбина.
След абдикацията на княз Александър Батенберг, на 7 септември 1886 г. Сава Муткуров е избран за регент в Регентския съвет на Княжество България (заедно със Стефан Стамболов и Петко Каравелов). Остава на поста до 14 август 1887 г., когато регентството е разпуснато, поради избора на новия български княз - Фердинанд I. На 1 септември 1886 г. Сава Муткуров е назначен за военен министър в новообразувания кабинет на Стефан Стамболов. На 16 февруари 1891 г. е освободен от поста и е повишен в генерал-майор.
По време на Сръбско-българската война командва десния фланг и центъра при настъплението към Пирот (14 - 15 ноември). Началник е на войските, които се сражават на Царибродската позиция на 13 ноември. След войната е началник на Пловдивския гарнизон и командир на 5-та Пехотна бригада.
В личен план Сава Муткуров става зет на Стефан Стамболов като се жени за неговата сестра Мария – учителка. Техният брак е кратък и нямат деца.
Ген. Сава Муткуров намира вечен покой на 15 март 1891 г. в Неапол. Погребан в църквата „Свети Спас“ в София.
Военна кариера:
1872 - Руска армия;
1876 - Доброволец в Сръбско-турската война - Руско-българската бригада;
1877-1878 - Командир на рота в 54-и пехотен Мински полк. По други данни е помощник-командир на рота в 53-ти пехотен Волински полк;
12.1878 - Командирован в 20-та Пловдивска дружина на Българската Земска Войска (1-ва Пловдивска дружина на Източнорумелийската милиция) - командир на 1-ва рота;
1881 - Служи в Главния щаб на милицията и жандармерията на Източна Румелия - началник на канцеларията и директор на администрацията на милицията и жандармерията;
1883 - Командир на 11-а Айтоска дружина на Източнорумелийската милиция;
1885 - Участник в Съединението. Член на временното правителство на Южна България. Командир на Айтоската дружина. Началник на Търново-Сейменския отряд. Началник на Царибродската позиция (13.11.1885). Началник на дясната колона при превземането на Пирот (14-15.11.1885). Командир на 2-ра дивизия (12.1885). След войната е командир на 5-а пехотна бригада и Пловдивския гарнизон;
1886 - Участник в контрапреврата. Главнокомандващ (11.08.1886);
26.08.1886 - 02.08.1887 - Регент;
22.08.1887 - 04.02.1891- Военен министър;
На 04.02.1891 произведен в чин генерал-майор. Същия ден подава оставка като министър по здравословни причини, назначен е за Инспектор на пехотата и заминава на лечение в Италия.
Офицерски звания:
1872 - Подпоручик (Руска армия);
1876 - Поручик (Руска армия);
12.08.1881 - Капитан (Източнорумелийска милиция);
30.10.1883 - Майор (Източнорумелийска милиция);
09.1886 - Подполковник;
06.1887 - Полковник;
04.02.1891- Генерал-майор.
Награди:
Орден "За храброст" 1-ва степен и 4-та степен, 2-ри клас;
Орден "Св. Александър" 1-ва степен без мечове и 2-ра степен с мечове;
Руски орден "Св. Станислав" 4-та степен;
Руски орден "Св. Ана" 4-та степен;
Орден "За заслуга" - сребърен. Източници: Eнциклопедия България, т. 4 / 1984 forum.boinaslava.net
Снимки: Личен архив и интернет Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Авторски материал - при нарушение на авторските права ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!
4 / 16 декември 1852 г. - 15 март 1891 Сава Муткуров завършва класно училище в Търново, учи във Военномедицинското училище Мектеба Султание в Цариград (1868) и завършва Юнкерското пехотно училище в Одеса (1872).
През следващите години служи в Руската армия. Участва, заедно с други български доброволци в Сръбско-турската война (1876). По време на Руско-турската война (1877-1878) е командир на рота в 54- и Мински Пехотен полк.
След Освобождението на България Сава Муткуров е на служба в милицията на Източна Румелия - първоначално в I- а Пловдивска дружина, а след това в главния щаб. Участва активно в осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. В периода от 6 до 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в Пловдив. Заедно с Димитър Ризов се явяват при княз Александър I Батенберг в Шумен със задачата да го уведомят за подготвеното дело и да получат съгласието му.
След проруския преврат през 1886 г., целящ детронирането на княз Александър I Батенберг, Сава Муткуров, заедно със Стефан Стамболов, е сред основните организатори на контрапреврата. Стамболов го назначава за главнокомандващ на лоялните към княз Александър Батемберг военни части. Войници от Пловдивския гарнизон са прехвърлени в София и арестуват някои от заговорниците, а останалите бягат в чужбина.
След абдикацията на княз Александър Батенберг, на 7 септември 1886 г. Сава Муткуров е избран за регент в Регентския съвет на Княжество България (заедно със Стефан Стамболов и Петко Каравелов). Остава на поста до 14 август 1887 г., когато регентството е разпуснато, поради избора на новия български княз - Фердинанд I. На 1 септември 1886 г. Сава Муткуров е назначен за военен министър в новообразувания кабинет на Стефан Стамболов. На 16 февруари 1891 г. е освободен от поста и е повишен в генерал-майор.
По време на Сръбско-българската война командва десния фланг и центъра при настъплението към Пирот (14 - 15 ноември). Началник е на войските, които се сражават на Царибродската позиция на 13 ноември. След войната е началник на Пловдивския гарнизон и командир на 5-та Пехотна бригада.
В личен план Сава Муткуров става зет на Стефан Стамболов като се жени за неговата сестра Мария – учителка. Техният брак е кратък и нямат деца.
Ген. Сава Муткуров намира вечен покой на 15 март 1891 г. в Неапол. Погребан в църквата „Свети Спас“ в София.
Военна кариера:
1872 - Руска армия;
1876 - Доброволец в Сръбско-турската война - Руско-българската бригада;
1877-1878 - Командир на рота в 54-и пехотен Мински полк. По други данни е помощник-командир на рота в 53-ти пехотен Волински полк;
12.1878 - Командирован в 20-та Пловдивска дружина на Българската Земска Войска (1-ва Пловдивска дружина на Източнорумелийската милиция) - командир на 1-ва рота;
1881 - Служи в Главния щаб на милицията и жандармерията на Източна Румелия - началник на канцеларията и директор на администрацията на милицията и жандармерията;
1883 - Командир на 11-а Айтоска дружина на Източнорумелийската милиция;
1885 - Участник в Съединението. Член на временното правителство на Южна България. Командир на Айтоската дружина. Началник на Търново-Сейменския отряд. Началник на Царибродската позиция (13.11.1885). Началник на дясната колона при превземането на Пирот (14-15.11.1885). Командир на 2-ра дивизия (12.1885). След войната е командир на 5-а пехотна бригада и Пловдивския гарнизон;
1886 - Участник в контрапреврата. Главнокомандващ (11.08.1886);
26.08.1886 - 02.08.1887 - Регент;
22.08.1887 - 04.02.1891- Военен министър;
На 04.02.1891 произведен в чин генерал-майор. Същия ден подава оставка като министър по здравословни причини, назначен е за Инспектор на пехотата и заминава на лечение в Италия.
Офицерски звания:
1872 - Подпоручик (Руска армия);
1876 - Поручик (Руска армия);
12.08.1881 - Капитан (Източнорумелийска милиция);
30.10.1883 - Майор (Източнорумелийска милиция);
09.1886 - Подполковник;
06.1887 - Полковник;
04.02.1891- Генерал-майор.
Награди:
Орден "За храброст" 1-ва степен и 4-та степен, 2-ри клас;
Орден "Св. Александър" 1-ва степен без мечове и 2-ра степен с мечове;
Руски орден "Св. Станислав" 4-та степен;
Руски орден "Св. Ана" 4-та степен;
Орден "За заслуга" - сребърен. Източници: Eнциклопедия България, т. 4 / 1984 forum.boinaslava.net
Снимки: Личен архив и интернет Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева
Авторски материал - при нарушение на авторските права ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!
ДА ДОСТИГНЕШ СВЕТЛИНАТА - ТАНЯ И...
Достоевский об Освободительной русско-ту...
Защо ВЕРУЮЩАЯ и КРИВОСЛАВНАЯ РАССИЯ - Ще...
Достоевский об Освободительной русско-ту...
Защо ВЕРУЮЩАЯ и КРИВОСЛАВНАЯ РАССИЯ - Ще...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela