Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11.2012 09:19 - Йерисхимонах Спиридон написа „История во кратце о болгарском народе словенском“
Автор: elika Категория: Хоби   
Прочетен: 2070 Коментари: 0 Гласове:
2



Йеросхимонах Спиридон е роден в Габрово през първата половина на XVIII век. Още съвсем млад напуска родното място и отива в Света гора, Атон. Там приема монашество и остава дълги години в Зографски манастир "Св.вмч. Георги" и Хилендарския манастир.    



image
  (1740 - 1824)   Между 1747 г. и 1763 г. отец Спиридон, поради несъгласие между братята в българския и сръбския манастир, минава в Илинския скит на Пантократорския манастир, при основателя на този скит отец Паисий Величковски (1722 – 1794). Със своите преводи полага ново начало в славянската аскетическа литература.  На Атон, под влиянието на Паисий Хилендарски и на отец Паисий Величковски, в душата на отец Спиридон се заражда силно национално чувство, което изразява в предисловието на историята, която написва „История во кратце о болгарском народе словянском" през 1792 г. През 1763 г. отец Паисий Величковски напуска Атон и заминава за Молдова със 64 братя монаси, един от които е отец Спиридон. От обикновен монах е издигнат в духовен сан „йеросхимонах" и е един от най-усърдните ученици на отец Паисий Величковски. Заедно със своя учител обикаля молдовските манастири Драгомирна и Секул. През 1779 г. се установява в манастира Нямцу, близо да гр. Яш (Румъния). Там отец Спиридон остава до смъртта на своя учител и наставник. Отец Паисий Величковски станава  игумен на манастира, скоро след тяхното пристигане там. Отец Спиридон използва библиотеката на манастира, за да попълни познанията си от Атон. През 1792 г. успява да завърши „История во кратце о болгарском народе словянском". През 1794 г. Отец Паисий умира и отец Спиридон напуска манастира Нямцу. Заедно със своя ръкопис се отправя за България. За кратко време пребивава в Рилския манастир. В началото на XIX век се връща на Атон и се установява пак в Илинския скат, на който става настоятел - трети по ред след отец Паисий Величковски. Според преданието през 1815 г. бил удавен от монаси-гърци от Пантократорския манастир. Делото на йеросхимонах Спиридон Габровски е мащабно. То е насочено в следните направления: -          Преписва жития на светци; -          Превежда от гръцки език богослужебни книги; -          Редактира някои вече направени преводи; -          Съставя служба на Теодосий Търновски, към която пише интересен предговор; -          „История во кратце о болгарском народе словенском“ - завършена през 1792 г. За написването й използва „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски, Зографската история, руския превод на „Църковни и граждански деяния“ от Цезар Бароний, „Световна хроника“ от Йоан Зонара, произведения на руския писател Д. Ростовски, на Черноризец Храбър, житието на Григорий Синаит от Калист І. Воден от родолюбиви чувства, той изтъква древния произход на българите, подвизите на нашите царе. Проследява историческата съдба на народа на фона на политическата история на другите балкански народи до 1789 г. За първи път в новобългарската книжнина описва народните празници и обичаи. Историята съдържа богат фактически материал, използван свободно от отец Спиридон. Д-р Петър Цончев пише, че през 1819 г. е направен първият препис от друг габровец - Петко поп Манафов. Произведението става известно на науката и на света през 1869 г., когато руския учен и славист А.Ф.Гилфердинг оповестява, че е намерил оригиналния ръкопис „недалеч от Брегалница", при едно свое пътуване в Македония. На тържествено събрание на Славянското общество в Петербург, по случай 1000 години от смъртта на Св. Кирил, Гилфердинг прави съобщение за тази ценна находка. След неговата смърт тя остава притежание на Императорската публична библиотека в Петербург. През 1900 г. е издадена от Васил Златарски. За написването на книгата си йеросхимонах Спиридон Габровски е използвал библиотеката на Григорий Цамблак, която се съхранява в манастира „Нямцу" в Молдова и съдържа няколко хиляди ръкописа от Второто българско царство. Това е и част от библиотеката на Свети  Патриарх Евтимий, тъй като Григорий Цамблак е негов ученик. Самият Патриарх Евтимий е писал също един труд върху българската история, който се счита за загубен. Вероятно обаче е ползван от тези автори. Поп Йовчо Попниколов е ползвал скрити книги от Търновския църковен архив, повечето от които са изчезнали или унищожени. Зографската история е с неизвестен автор и се знае само преписвача и в манастира „Зограф" - монахът Яков. Може би е най - древна като произход и там ясно се казва, че българите произлизат от Причерноморието от древни времена и тогава са се наричали гамери и кимери (кимерийци).  Това последно сведение е от изключителна важност за българската историография и никой досега не го е изследвал в дълбочина.  
Източници:
Йеросхимонах Спиридон, „История во кратце о болгарском народе славенском”, ИК „Луна”, Габрово 2000 Д-р Цончев Петър, "Из общественото и културно минало на Габрово - исторически приноси", Габрово, 1934/1996 г., с. 624-625 Енциклопедия България, т. 6, С.1988 г., с.356 Енциклопедия „Априловски свод”, С. 2009, стр. 503-504 „Спиридон Иеросхимонах, История во кратце о болгарском народе славенском”, превод Минчо Г. Минчев, ред. П. Тотев,  ИК „Луна", 2000 г.
„Спиридон Иеросхимонах, История во кратце о болгарском народе славенском”,  1792, пр.Б. Христова, проф. Б. Райков, БАК при НБ "Св. Св. Кирил и Методи",  „ГАЛ-ИКО", София, 1992 г. 

Снимка: Интернет



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 2629191
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2393
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031