Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.10.2012 08:40 - Преп. Петка в народните традиции и вярвания
Автор: elika Категория: Хоби   
Прочетен: 2213 Коментари: 0 Гласове:
3



Честито на всички именници: Парашкева (от гр. подготовка за празник, петък), Петка, Петкана, Пенка,  Петрана, Петко, Петя, Параскева, Парашкева, Парашкев

Празникът на Св. Петка е познат у нас като Петковден или Петки. Българският народ отбелязвал този ден като начало на зимните празници. Правели  лични служби и курбани за здраве и плодородие. В някои части на страната се приготвял общоселски курбан. Зимата е времето, през което са вдигали сватби, защото работата значително намалява. На Петковден се виели хора и родителите оглеждали младите, за да разберат има ли подходящи партьори за техните незадомени моми и ергени. В дните около празника  чорбаджиите се приготвят за разплащане с ратаите, овчарите и чираците, които са работили при тях през цялото лято.  Освобождават  мързеливите и неспособните. Търсят нови, по-оправни работници. Приготвяли т.нар. „коч курбан”. Овчарите дават жертвеното животно, а стопанките месят хляб и точат баници с пожелание „да се точат агънцата и овцете”, т.е. да се родят много през настъпващите зимни месеци.   Обикновено на Петковден се прави и обредното заплождане на домашните животни, наричано мърлене или овча сватба - пускане на кочовете при овцете за оплождане. Докато трае заплождането, жените не трябва да вършат никаква женска работа, за да се роди здрав добитък и да не се „заплитат червата на агънцата”. Всяка домакиня омесва и раздава пита с името на светицата-закрилница, с пожелание за здраве и богат приплод на домашните животни. Носят баници на овчарите по къшлите с благодарност за свършената от тях работа.   Народът ни казва, че „Света Петка повежда празниците и службите”, защото на Пековден започват зимните семейно-родови и общоселски патронни празници. Наричат ги служба, светец, курбан, оброк, слава. Те са посветени на митичния семеен покровител, наричан стопанин, сайбия, най-често осмислян като смок, който според народните представи, пази домочадието, добитъка и имота. 

    В някои райони на България Петковден е само женски празник. Жените приготвят питки, намазани с мед и ги наричат на светицата. След литургията най-възрастната жена коли петел или кокошка, от които се вари курбан. Това се прави на високо място или край извор с целебна вода, посочон от светицата. Свещеникът освещава курбана и празникът започва.
В народните представи на българите Св. Петка е лечителка и пазителка от „страшни” болести. Жените в странджанския край я тачат против безплодие. В навечерието на празника на светицата бездетните булки отиват да преспят до параклис и свещен извор, носещи нейното име и на сутринта се измиват с лековитата вода на аязмото.

В цялата българска етническа територия от Петковден започва дванадесетдневен период, който според народните представи е много опасен и вредоносен. Наричат го Вълче погано и се почитат за предпазване от вълци. Жените не бива да докосват вълна, да кроят и шият дрехи за мъжете си, за да не бъдат нападани овчарите и стадата им от вълци. Вярва се още, че ако някой мъж облече дреха, кроена и шита през тези опасни дни, когато умре душата му, ще вампиряса или ще се превърне във върколак.
  Изградена е  връзка между култа към Св. Петка и древната персонификация на петъчния ден. В българските народни вярвания и представи този ден е един от най-лошите през седмицата. В петък жените не похващат домашна работа - не предат вълна, не перат, дори не се мият, спазват строга забрана за полови контакти. Ако тези забрани бъдат нарушени, Св. Петка ще се яви превърната в змия и ще накаже хората с болести и дори със смърт.
В понеделник и по-често в събота около Петковден в тракийските земи се изпълняват есенните жертвоприношения, наречени Кокоша черква, Кокошин курбан, Божи дух, Господя църква, Наместник, За лелино здраве. Господя църква се изпълнява в понеделник и е курбан в чест на Господа. В събота преди Петковден се прави обичаят Кокоша черква. Всяка стопанка отнася една черна кокошка и бъклица вино на предварително определено за жертвоприношението място, считано за свещено - висока могила над селото или вековни дървета, каменен оброк, старо черковище, кръстопът. Жертвените птици се колят от момче или от стара жена. Гледа се кръвта на закланите птици да изтече на едно и също място. Нареждат главите им една до друга в посока към изгрева на слънцето, на изток. Вярва се, че с кръвта от птицата могат да се развалят магии и да се лекуват болести.
Кокошият курбан се вари в голям казан, а жените играят около него обредно хоро и пеят специални песни. Част от храната оставят до оброка или на могилата за тайнствените свръхестествени сили, за наместника на селското землище. Есенните жертвоприношения целят омилостивяването на свръхестествените божествени сили и отразяват благодарността и почитта на селските стопани към природните сили, към душите на мъртвите предци и към светците, от които зависи земното благополучие.   Стопанките омесват питки, които намазват с мед или захар. От тази обредна храна поставят на плетищата на къщите и на кръстопътя за да умилостивят лелите, видяфките, светинките, сладките, медените – табуизирани наименования на болестите шарка, чума, на „черната болест” (епилепсия).   На много места в събота преди Петковден се отбелязва Петковска задушница. Тя не е част от трите задушници, които спазваме според църковния календар. Но в някои части на България хората са решили да почетат своите покойници. Отиват на гробища, носят цветя, палят свещи, кадят с тамян, раздават варено жито, хляб, сладки, преливат с вино. Приготвят своите починали близки за предстоящата голямаАрхангелова задушница (за 2011 г. се пада на 5 ноември).       Източници:   Симеон Дочев, Честит Имен Ден, ИК „Християнин”, С.2002 Томислав Дочев, „Народният календар – празници и вярвания на българите”, ИК „Анубис”, С. 1993 Елена Огнянова, „Традиции и празници в България", 2003 Най-българските празници, 2011   Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева © Copyright 2012  All Rights Reserved  



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 3665961
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2402
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031