Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2012 21:14 - Утре е Покров на Пресвета Богородица!
Автор: elika Категория: Хоби   
Прочетен: 2539 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Един от големите празници, с които почитаме Пресвета Богородица. Божията Майка пази семействата, малките деца и бременните жени. Не пропускайте да отидете на църква!

Утpе в хpамовете светяват вода.
 
Богомайко, като гледаме
на твоя пречист образ, умилно казваме:
покрий ни с честния си покров и ни избави
от всяко зло, като молиш твоя Син
Христос да спаси душите ни.
 
 

В повечето славянски езици думата "покров" означава едновременно "покривало" и "защита". Празникът възникнал през X век, за да се почете явяването на Божията Майка в Константинопол. Това необикновено знамение е станало в първата половина на Х век, в края на живота на Св. Андрей Юродиви († 936 г.), чества се на 2 октомври.
 



 
 
Светият източник в храма на Животоносния източник във Влахерна, от който започнало празнуването на празника Покров на Пресвета Богородица.
В църквата във Влахерна, близо до градските порти по време на нощно бдение, няколко души видели Богородица, съпровождана от Св. Йоан Кръстител,  Св. Йоан Богослов и други светци. Тя тръгнала към центъра на храма, коленичила и дълго време останала в молитва с лице обляно в сълзи. После свалила покривалото (покрова) си и го простряла над хората в знак на защита. По това време жителите на града били заплашени от варварско нашествие; след явяването опасността отминала и градът бил спасен от кръвопролития и страдания.
Празникът Покров на Божията Майка се извършва само в славянските страни - вероятно защото Св. Андрей бил славянин по произход. В Руската църква празникът е установен около XII век. В Константинопол макар и да не празнували този празник, но възпоменавали видението на Св. Андрей. Във Влахернската църква имало икона на Божията Майка в този вид, както Тя се явила на Св. Андрей.
 


Пресвета Богородица "Одигитрия" от Влахерна

На 1 октомври 910 г. сарацините (араби) нахлули в пределите на Византийската империя и я подложили на тежко изпитание. Император по това време бил Лъв Мъдри (886-911).
Свети Андрей Юродиви с ученика си Епифаний се намирал по това време на всенощно бдение в цариградската църква Влахерна, където се пазела като скъпоценна реликва една от одеждите на света Богородица.
Било събота срещу неделя. Църквата била пълна с народ.
В 10 часа през нощта по време на всенощното бдение Св. Андрей насочил погледа си нагоре и видял Пресвета  Богородица във въздуха. Тя била обкръжена от пророци, апостоли и ангели. Със своя омофор покривала богомолния народ и се молела за него на своя божествен Син.
 
 
Развълнуван от гледката, Св. Андрей запитал тихо ученика си:
- Виждаш ли, брате, как света Богородица се моли?
Епифаний отговорил:
- Виждам, отче свети, и се ужасявам!
Това видение на двамата подвижници станало известно на богомолците в храма, а след това и на целия град.   Както някога Св. Иоан Богослов видя на небето голямо знамение.
 



 
Защо това знамение, което е предобраз на Пречистата Дева, не се яви преди светкавиците, гръмотевиците и гласовете, преди труса и градушката, когато всички стихии все още бяха в покой, но се яви по време на най-страшното разтърсване на небето и земята? Затова именно, за да се покаже, че когато върху нас връхлита разрушителната сила на злото, тогава нашата преблага Защитница ни идва на помощ и ни покрива от измамния и краткотраен като светкавица блясък на мирската суета, от гласовете на житейската гордост и тщеславието, от гръмовете на внезапното вражеско нападение, от труса на страстите и от наказанията за нашите грехове, които подобно на градушка се сипят върху нас. Когато всички тези бедствия ни притиснат, веднага се явява незакъсняващата помощ на Всесилната Застъпница на християнския род и Тя със Своето ходатайство ни пази и ни закриля.




 
Това е знамението, за което Св. цар Давид казва: "Господи, Ти си дал знамение на онези, които Ти се боят, за да се скрият от стрелите на вражеските лъкове" (Писание 59:6). В този свят ние сме поставени (образно казано) като мишена за прицел. Срещу нас от всички страни летят стрели: веднъж от видимите ни врагове, които опъват към нас лъковете си и гордо ни се заканват, друг път - от невидимите врагове, тъй че с болка казваме: "Не можем да търпим бесовските стрели".

Понякога - от естеството и от плътта, която воюва против духа, или пък от лъка на праведния Божий гняв и наказание, за които Св. цар Давид казва: "Ако не се обърнете (от злите си пътища),Той ще вземе Своето оръжие, опънал е лъка Си и го е насочил; приготвил е смъртоносни оръжия и е направил стрелите Си палещи" (Писание 7:13-14). И за да не бъдем смъртно ранени от всички тези стрели, дадено ни е знамение, чрез което да избегнем угрозата на лъковете - покровът на Пречистата и Преблагословена Дева. Нейният покров ни закрива като щит и ни предпазва от стрелите - нашата Защитница има хиляди щитове, с които да ни запазва, както и Светият Дух говори за Нея: "Твоята шия е като Давидовата кула: хиляди щитове висят на нея и всички стрели на силните войни"  (Песен на песн. 4:4).

 
В древността  Св. цар Давид издигна прекрасна и твърде висока кула между Сион (който бе разположен на висок хълм) и Иерусалим (който се намираше на по-ниско място и бе наричан "дъщеря Сионова"). Тази кула, разположена между тях, наподобяваше шия между тялото и главата, защото на височина превишаваше Иерусалим и достигаше Сион. На нея бяха окачени щитове и всякакви оръжия, необходими за сражение и за защита на Иерусалим.
Защо Светият Дух уподобява Пречистата Дева на Давидовата кула? Затова, понеже Тя е от потомството на Св. цар Давид и е Посредница между Христа, Главата на Църквата и християните, които са тяло на Неговата Църква.

Тя превъзхожда Църквата и е по-високо от всички твари (в едно църковно песнопение за Нея се казва: "Ти наистина си по-висша от всички създания, Чиста Дево" (Въведение Богородично, 9-ти ирмос)., а от друга страна достига Христа, понеже от Нея Той е възприел човешка плът. И във видението на Св. Андрей Тя отново явява Себе Си като Посредница - застанала във въздуха между небето и земята, между Бога и хората, между Подвигоположника Христа и воинстващата Църква, подобно на Давидовата кула между Сион и Иерусалим, изпълнена с крепки щитове. А щитовете - това са Нейните всесилни молитви за нас пред Бога, които някои от достойните чуха по време на явяването на Нейния свят покров. Тя с умиление като Майка се молеше на Своя Син и Творец, а думите в молитвата й бяха изпълнени с милосърдие и благост.

- Царю Небесни - казваше Пречистата, - приеми всеки човек, който Те прославя и на всяко място призовава Твоето пресвето име; и където се извършва памет на Моето име, това място освети. Прослави тези, които Те прославят и с любов почитат Мен, Твоята Майка, приеми всички техни молитви и обети, и ги избави от всякакви бедствия и злини.

Тези Нейни молитви не са ли щитове, защитаващи воинстващата Църква? Наистина, те са непобедими щитове, чрез които ще можем да угасим всички пламтящи стрели на лукавия.
 
Св. Амвросий казва, че Давидовата кула е била построена по две причини: за защита на града и за негово украшение. "Давид - казва светият отец - създаде кула, за да бъде за защита, а едновременно с това и за украшение на града: за защита - понеже от нея отдалеч се вижда врага и бива прогонен от града; а за украшение - тъй като превъзхожда по височина всички иерусалимски здания" .
И така, не случайно нашата Покровителка е уподобена на тази кула: Тя е за нас "защитна кула от лицето на враговете". - Тя наистина ни защитава и ни украсява. Защитава ни и прогонва далеч от нас видимите и невидимите врагове, освобождава пленените от оковите им, избавя измъчваните от нечисти духове, утешава скърбящите, застъпва се за онеправданите, прехранва гладните, утешава бедстващите и посещава болните.




Но заедно с това Тя ни и украсява: покрива пред Бога срамната голота на душите ни и със Своите високи заслуги като с най-скъпоценни вещи и с неизчерпаемо съкровище възпълва нашата бедност и ни прави благоприятни пред очите на Господа. Тези, които нямат духовно брачно одеяние (и поради това не могат да влязат в Небесния чертог на Агнеца Божий) Тя ги покрива с прекрасна благодатна дреха и сякаш прави да не се виждат от всевиждащото Божие око срамотиите на нашата душевна голота. Това още отначало при сътворяването на света бе предизобразено чрез безвидната и неустроена земя, която бе покривана тогава от вода. Неустроената и пуста земя беше предобраз на грешната душа, която е изгубила своята духовна красота и е станала чужда на добродетелта и на Божията благодат. А водите, покриващи неустроената земя, предизобразяваха милосърдието на Пресвета Богородица - то е необятно като море, изобилно се излива над всички и всички покрива. Когато Духът Божий се носеше над водите, Той заедно с това се носеше и върху неоформената земя, покрита от тях, и сякаш не забелязваше нейната неустроеност. Така и душата, макар и да е некрасива (в духовен смисъл), но щом е закриляна от премилостивия покров на Пресвета Богородица, няма да бъде лишена от благодатта на Светия Дух - Божията Майка със Своя покров ще скрие некрасотата и както водата бе покрила неустроената земя, ще я украси с благолепие и със Своята благодат, и ще привлече Светия Дух към нея. 


Как още ни украсява Пречистата Дева? Тя прави от грешниците праведници, нечистите и осквернените издига до висотата на чистия и богоугоден живот. Както казва блаженият Анастасий Синаит, Тя прави влъхвите апостоли, митарите - евангелисти, а блудниците - по-добродетелни от мнозина девственици. Така Св. Мария Египетска, която преди е била блудница, била е тъмна по душа и скверна, след това Божията Майка я направи по-свята от много деви и сега тя сияе като слънце в Царството Христово, заради Нейното ходатайство.




 
Света Мария Египетска


 
Но заедно с това Небесната Царица украсява и целия духовен Иерусалим, т.е. Църквата Христова, която Я възпява в днешния празник с думите: "Ти си чудно украшение на всички верни, изпълнение на пророчествата, слава на апостолите и венец на мъчениците, похвала на девството и за целия свят - предивен покров!" (3-та стихира на "Господи воззвахъ").

На Давидовата кула заедно с щитовете бяха и всички стрели на силните воини. А Пречистата Дева има при Себе Си духовните стрели на Христовите воини - т.е. молитвите на Светиите, които се молят заедно с Нея.
Във Влахернската църква, по време на явяването на Своя предивен покров Тя не беше застанала Сама, но заедно с Ангелските воинства и с множество Светии, които бяха облечени в бели одежди и стояха с благоговение около Нея. Всички тези Светии отправят към Бога молитви за нас, и техните молитви като крепки стрели прогонват противниците.
 
 
Пречистата Владичица Богородица знае, че животът ни на Земята е борба, понеже врагът на нашето спасение воюва против нас с всички сили, повел е всичките си пълчища и ни е обкръжил с многобройните си легиони за да ни погуби. Затова и Св. цар Давид казва: "Обкръжиха ме множество псета, сбирщина от злосторници ме обгради. Разтвориха срещу мен устата си като лъв, който реве и похищава" (Писание 21:17,14). За да ни помогне в тази наша беда, Небесната Царица събра срещу нашия враг всички Небесни сили, призова пророците, апостолите, мъчениците, девствениците, присъедини към тях преподобните и праведните - с цялото това непобедимо Божие воинство Тя ни помага, защитава ни и ни дарява победа над враговете, както е казано: "чрез Нея се издигат победи, чрез Нея падат враговете" (Акатист, икос 12).




Тя дойде да ни помогне заедно с Ангелските воинства, защото Тя е (в духовен смисъл) онази стълба, която в древност Св. Яков бе видял насън, окръжена от множество Ангели.
Като припомнихме тук за Якововата стълба, някой може да се учуди защо Ангелите на нея нямаха покой, но непрестанно се изкачваха и слизаха. В това, обаче, няма нищо необичайно.  
Божията Майка, Която винаги се моли за нас, грешните, заповядва и на Ангелите заедно с Нея непрестанно да помагат на хората: да възнасят към Бога молитвите на християните (това означава възкачването по стълбата), а от друга страна - да принасят на хората Божията помощ и дарования (слизайки, така да се каже, към тях). И сега, когато се яви във Влахернската църква, Небесната Царица имаше около Себе Си множество Ангели, чрез които ни дарява свише покров и защита. На Ангелите Тя заповядва да ни запазят във всички наши пътища, за да не би някак да препънем о камък нозете си (Писание  90:11-12). Но Тя доведе със Себе Си и много светии, за да отправи заедно с тях молитва за нас към Господа и така да принесе нашите недостойни молитви пред Своя Син и наш Бог.
В този сонм на светци бяха и двама от най-великите Божии угодници: Св. Иоан Предтеча, по-голям от когото не се е явил измежду родените от жени (Мат.11:11), и Св. Иоан Богослов,"когото Иисус обичаше, и който на Тайната вечеря се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде?"(Иоан.21:20). 






 
Свети Йоан Предтеча
 
 

 
Свети Йоан Богослов


 Тях двамата нашата Застъпница повика заедно със Себе Си да се молят за нас, понеже имат голямо дръзновение пред Бога, та заедно с тях по-скоро да Го склони на милост. Това беше наистина дивно и страшно видение: Пречистата Дева бе застанала между двамата свети девственици подобно на Ковчега на завета между двата Херувима или на престола на Господа Саваота между Серафимите, подобно на Мойсей с издигнати ръце между Аарон и Ор, и съкрушаваше адския Амалик заедно с всичките му тъмни сили и пълчища.
 И така, ние празнуваме Покрова на Пресветата Дева Богородица в памет на Нейното преславно явяване във Влахернската църква, което видяха Св. Андрей и блаженият Епифаний. 

 
Св. пророк Исаия ни съветва: "Укрийте се за малко, докато премине гневът Господен" (Ис.26:20). Но къде можем да се скрием от Божия гняв? Няма къде ние, грешните, да прибегнем, освен под молитвената закрила на Небесната Царица, Която чрез думите на Светия Дух говори за Себе Си: "Аз като мъгла покрих земята" (Сир. 24:3). Нека под Нейния покров да се укрием, с който Тя като мъгла покрива цялата земя. Но защо, Пресвета Дево Богородице, Ти уподобяваш Себе Си на такова безвидно нещо, каквото е мъглата? За Теб е достойно да се уподобиш на слънцето, луната или звездите, както е и казано:"Коя е Тази, що блести като зора, хубава като месечина, светла като слънце?" (Песен на песн. 6:9). А в мъглата нима има нещо красиво, та Ти не се гнусиш да се сравниш с нея?




Действително, мъглата на пръв поглед не изглежда красива, дори някои я считат за безполезна. Но всъщност не е така. Когато мъглата се разпростре над Земята и я покрие, тогава всички животни са в безопасност от ловците и те не могат да ги нападат и убиват. Това именно е духовният смисъл на уподобяването на Пресвета Богородица на мъгла: понеже Тя ни скрива от онези, които ни преследват и искат да ни уловят.
Ние, грешните, в много отношения сме изгубили човешкото в себе си и не само често постъпваме като животни, но дори вършим такива страсти, каквито и животните не вършат. Затова справедливо сме сравнявани със скотове и зверове, както и Св. Иоан Златоуст ни изобличава: "Угаждаме на стомаха подобно на мечки, угояваме плътта си като говеда, злопаметни сме като камили, грабим чуждото подобно на вълци, гневим се като змии, гризем се един друг като скорпиони, коварни сме подобно на лисици и носим отрова на злобата като ехидни".
 



Гласувай:
7
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 2559822
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2391
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930