Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.09.2012 12:34 - Кръстовден и Светата Кръстова гора
Автор: elika Категория: Хоби   
Прочетен: 4510 Коментари: 1 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Тази нощ за пореден път Кръстова гора беше огряна от пламъка на безброй свещички, запалени от богомолци,  вярващи или хора търсещи изцерение, шепнещи искрени молитви. Цялата местност беше огласена от продължителен камбанен звън и службата, водена от Пловдивския митрополит Николай.



image Тази вълшебна гледка ще се появи в полунощ по време на Божествената света литургия, която ще се отслужи в храма "Покров на Пресвета Богородица" в местността Кръстова гора. От 00 часа  празникът ще приключи с  бдение до  изгрев  слънце. Всички ще се молят времето да е благосклонно, да няма дъжд, за да  видят призори как слънчевите лъчи докоснат върха на големия метален кръст, който се издига  в далечината над 15-те параклиса. Кръстова гора се намира на 6 километра от с. Борово, община Лъки. На мястото на някогашен манастир, разрушен от турците при ислямизирането на Средните Родопи, е построен храма "Покров на Пресвета Богородица", който се издига срещу малкия храм "Св. Троица". С течение на времето около тях е изграден поклоннически комплекс. Дълга алея отвежда към металния кръст, а от двете страни на пътеката сияят   15 малки снежнобели параклиса. 

image


  В исторически план до средата на ХVII в. в Средните Родопи, макар и под османска власт, християнството процъфтявало. Имало множество църкви и манастири, свещеници и монаси. В с. Смилян (днешен Смолян) се намирало седалището на Смолянската епископия и местното богословско училище. 


От втората половина на ХVII в. и през първата половина на ХVIII в. настъпил най-трудният период в историята на родопските християни. Втората масова ислямизация поставила на изпитание физическото оцеляване на християнското население в Средните Родопи. Ислямизирането започнало с унищожаването на епископията, богословското училище, епископската църква “Св. ап. Петър и Павел” и убийството на последния Смоленски епископ Св. Висарион Смоленски (29 юли 1670 г.).


Всички църкви и манастири в Средните Родопи са разрушени, а свещениците и монасите избити. За християните настанало време на духовен мрак и непрестанни гонения. В продължение на повече от 100 години те съхранявали своята православна вяра, въпреки унищожените храмове и липсата на свещеници. 


Кръстниците сами кръщавали новородените деца, а за причастяване се използвала богоявленска вода. Богослуженията се ръководели от благочестив мирянин, избран от всички християни в даденото селище, т. нар. хорепископ. Извършвали се в затънтени параклиси-землянки, параклиси външно приличащи на плевници или в някоя къща. 


Едва в началото на ХIХ в., когато  кърджалийството вече не представлявало жестока заплаха, в Средните Родопи започват да пристигат светогорски монаси, преоблечени в арнаутски или турски дрехи. Мнозина от тях загиват мъченически. След изграждането на храмове в почти всички селища през 1838 г. пристига атонският йеромонах Григорий ­ впоследствие почитан от населението като светец, а от краеведите наричан “родопският Паисий”. С малко прекъсване от три години той остава в Средните Родопи до 1872 г. Йеромонах Григорий открива почти във всички населени места училища, в които дава образование на бъдещите свещеници, учители и родопски възрожденци. 


В своите проповеди отец Григорий наричал Средните Родопи “Кръстогорие” или “Кръстата гора”. Той непрестанно убеждавал християните, че няма от какво да се боят и тревожат, тъй като те живеят в Кръстатата гора, която се закриля от честния Кръст и Господ и Пресвета Богородица ще ги пазят. Този факт е потвърден в записките на неговата ученичка Рада Казалиева,  в историческите изследвания и статии на Христо Попконстантинов, Андрей Печилков, Петър Маринов, Стефан Барбов, Мария Манолова, Иван Ставракиев, свещ. Константин Канев, свещ. Петър Станчев, Щильон Казалиев, Христо Гиневски. 


В Средните Родопи е особено изразена почитта към Кръста Христов. Дори и  мюсюлманите които насилствено ислямизирани християни, не се изличило силното благоговение пред кръста. Нещо повече, целият им живот минавал под неговия знак. С кръста те освещавали вода и лекували болните, благославяли млякото и хляба, погребвали с него починалите и др. 


Христо Попконстантинов (1858-1894 г.), чийто баща свещ. Константин е един от най-ревностните ученици на йеромонах Григорий, пояснява, че названието на Средните Родопи “Кръстогорие” и “Кръстата гора” е свързано с връх Кръстов. 


На този родопски връх е съществувал манастир, разрушен по време на масовата ислямизация. Затова ясно говорят запазените зидове, обработени камъни, разкритите основи на старата църква, камъни със следи по тях от свещи, а също и намерените в земята кръстове от бигор. Археологът Камен Колев, посетил това място през лятото на 1986 г., пише за връх Кръстов и манастира: “Интересен обект е връх Кръстов, обвеян в много предания и легенди... Някои археологически данни, ­ слаби следи от мегалитен строеж в северната част на източното възвишение, ни дават основание да допуснем, че върхът е бил укрепен или пък старият манастир, който се издигал тук, е имал някакви укрепени пунктове за отбрана.” 


Върху руините на почти всички църкви и манастири впоследствие родопските християни издигнали скромни параклиси, които се посещавали от тях предимно на храмовите им празници. На връх Кръстов, въпреки че не е било възобновено нищо, напомнящо за разрушения манастир, защото всички околни села били ислямизирани, а и самият връх бил собственост на мюсюлмани, поклоненията не престанали. Нещо повече, макар че Кръстова гора остава след 1878 г. в пределите на Източна Румелия, след Съединението през 1885 г. в границите на България, а Смолянско под османска власт, поклонниците, рискувайки живота си, преминавали границата и въпреки трудностите достигали до връх Кръстов. Потокът от поклонници към Кръстова гора се прекратил едва през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. 


През 1933 г. в село Борово пристигнал Йордан Стойчев Дрянков. Той е роден в село Ковачевица, Гоцеделчевско, и още от детинство се отличавал с голяма религиозност. Йордан се отказал от светски изгоди и земно благополучие, бил беден, извънредно скромен и честен човек, готов да понася всякакви унижения заради Христа. Понякога се държал странно и непонятно за околните, сякаш юродствал. Йорданчо, както го наричали всички, понякога получавал видения. За едно от тях - ­ явяването на кръст на небето - ­ известява цар Борис III, с когото се познавал лично. 


След една нощ прекарана на връх Кръстов, му била открита историята на мястото. На този връх се издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен. Преди това тази частица, която била прикрепена към кръст или от нея бил направен кръст, се съхранявала в Истанбул в султанската съкровищница. Но руският цар (не се сочи името му) научил за това и изпратил пратеници с богати дарове за султана, като им поръчал: “Като поиска султанът и той да ви даде подаръци за мене, вие му кажете, че вашият цар не иска нищо друго, освен дървения кръст, който е научил, че се пази в съкровищницата ви.” Пратениците изпълнили поръката на царя и султанът им дал искания кръст. Но майката на султана, като научила за това, му рекла: “Какво си направил? Знаеш ли, че този кръст крепеше властта и силата ти? Пусни потери да хванат пратениците и си го вземи.” Султанът изпратил хора, но те не могли да хванат пратениците, защото, като узнали, че ги търсят, не се върнали по пътя, по който дошли, а се отправили към Средните Родопи. В манастира на връх Кръстов русите предали на монасите кръста и заминали за Русия, като мислели, може би, по-късно да дойдат и да го вземат. Но не след дълго манастирът бил нападнат от турците и разрушен до основи, а монасите избити. Те успели обаче да скрият кръста в подземното манастирско скривалище. Йорданчо съобщил още, че му било казано да направи и постави висок метален кръст в знак на това, че там има частица от Кръста Господен. След случилото се в Борово Йордан Стойчев отново се явил при цар Борис III и му разказал всичко. По това време при царя се намирал запасният подполковник Величков, който заявил, че на него Бог му открил как трябва да изглежда металният кръст и къде да бъде отлят. Така било решено да се отлее 66-килограмов кръст, като разходите по изработването му били поделени между цар Борис III и подполковник Величков. 

image



Цар Борис ІІІ
На 1 май 1936 г. металният кръст е донесен от Йорданчо и подполковник Величков на връх Кръстов, където в присъствието на цялото село Борово е бетониран на източното възвишение на върха и осветен от свещеник Петър Василев Кошелев. В края на водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан Стойчев посочил гълъба и казал на хората да го последват, защото той ще им покаже къде се е намирало старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една скала, в долната част на която след разчистването на натрупаните камъни бликнала вода. 


image
  Йордан Стойчев изчезва и около 1960 г. мъченически умира в Ловешкия лагер, като жив е закопан до главата в пръст. Животът му остава не-проучен и около него продължават да съществуват много неясноти и загадки. 

image


Металният кръст, подарен от цар Борис III и подполковник Величков, поставен през 1936 г. На малката снимка: Йордан Стойчев, зверски убит в Ловешкия лагер през 1960 г.
  През 1956 г., по поръчка на настоятелството при църквата “Рождество Богородично” ­ с. Борово, майсторите Костадин Димитров Грибачев, Петър Райчев Жекин, Панайот Райчев Жекин и Димитър Стоев Данчев, с помощта на всички вярващи от селото построяват параклиса “Св. Троица” върху част от запазените основи на старата манастирска църква, разположени на западното възвишение на връх Кръстов. За целта преди посочената година църковното настоятелство закупило мястото от собственика му мюсюлманина Расим Гуглев от село Мостово, а за строежа използвали дяланите камъни от разрушената стара църква и останалите манастирски сгради. 


image


image




image

image

Същата година изградили и двустайно помещение до църквата за подслон на поклонниците. Параклисът е осветен от епископ Стефан (впоследствие Великотърновски митрополит) през 1958 г. 


По-късно Кръстова гора е включена в пределите на ловното стопанство “Кормисош” към ловната резиденция на Тодор Живков при село Белица. Продължителните протести от страна на група православни християни начело с Петър Тодоров от гр. Смолян се увенчават с успех и на Кръстова гора е назначен свещеник ­ отец Васил Стефанов Аринински, и е утвърдено настоятелство. Напълно свободно обаче православните християни започнаха да посещават връх Кръстов едва след 10 ноември 1989 г. През есента на 1995 г., в присъствието на Негово Светейшество патриарх Максим и голяма част от синодалните архиереи, Пловдивският митрополит Арсений освещава новопостроената църква на Кръстова гора “Покров на Пресвета Богородица”.   Не може да бъде определен броят на всички получили физическо и душевно изцерение, както и духовно просветление, след престой на Кръстова гора. Сред хилядите поклонници е била и княгиня Евдокия, една от сестрите на цар Борис ІІІ,  която  отишла на Кръстова гора  с надеждата да намери облекчение от сполетелите я болести, за които лек не намерили изявени наши и европейски медици.    

image

                                 Княгиня Евдокия

 Източници: По материали на Стефан Илчевски в Църковен вестник Снимки: Личен архив и интернет Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева

Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!




Гласувай:
4
0



1. tsanynka - Поздравления,мила!
15.09.2012 02:10
Чудесна си-изчерпателна ,както винаги!!!
Благодаря за интересната информация!
Лека и спокойна:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 2834382
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2400
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31