Минало и бъдеще :: Днес почетохме Свети вмч. Фанурий

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.08.2012 17:00 - Днес почетохме Свети вмч. Фанурий

Автор: elika Категория: Хоби

Прочетен: 2150 Коментари: 0 Гласове:

Свети вмч. Фанурий е изживял стараданието и унижението на екзекуцията, за да бъде провъзгласен за светец, който неуморно помага на нуждаещите се. Най-вче на онези самотни, които все още не могат да намерят подходящ партньор в живота.

Свети Фанурий бил син на известен търговец, който имал 12 деца. От тях най-голям бил Фанурий. На 12 години малкият Фанурий вече изучавал философия. Като характер бил кротък, усърден в науката, милостив, но езичник като цялото семейство.

Майката на Фанурий била добра и красива. Нейният съпруг осигурявал материалните придобивки в семейството. Съпругата нямала право да се интересува от сметките и бизнес делата на своя съпруг.

Един ден връщайки се с много пари и стока, съпругът й бил нападнат, ограбен и убит. Длъжниците разбрали за сполетялото нещастие и отишли да си търсят вземанията, независимо, че самите те били длъжници на покойника.

Тъй като не била в течение на делата на своя съпруг, жената се доверила на негодниците и им плащала несъщестуващи вземания. Така за кратко време майката на Фанурий обедняла, останала само с една кухня, но и там била в нужда, защото нямала никакви средства, да изхранва дванадесетте си деца.

Един ден Фанурий споделил с едно момче, че майка му е светица, защото цял ден плаче и си се моли. Децата имат храна и са добре гледани, докато тя се облича все с по-стари дрехи. Децата не я сърдели, но тя по цял ден все плачела.Тогава приятелят му казал следното: “Добре, добре! Проследи майка си една вечер и на следващия ден да ми кажеш в училището, като ме видиш, светица ли е или не”.

Фанурий послушал съвета на своя приятел. Вечерта, след като майката нахранила децата и ги сложила да си легнат, уверена, че вече спят, тя си измила лицето, намазала се с аромати, сложила си воала и скъпи дрехи, каквито Фанурий никога не бил виждал, и излязла.

Момчето я проследило и видяло, че тя влиза в едно заведение за нощно пируване, посещавано от мъже, болшинството от които били пияни. Майка му играела в този нощен локал и имала първата роля. По време на играта пеела плачейки, защото не искала децата й да разберат на какво е подложена, за да изкарва храната им. Мъжете в заведението я смятали за пияна и в това положение, била повече от красива.

Фанурий станал свидетел на нейното унижение, застанал на трибуната и извикал силно:”Мамо!” При гласа на сина си, от ужас и болка, че е разкрита от него, майката паднала на пода.

Фанурий излязъл от заведението и веднага напуснал града. Отишъл на брега на голямата река. На брега видял пастири, които искали да минат на другия бряг с кораб. Замолил ги да пренесат и него оттатък. Пастирите го взели със себе си и си заминали по своите работи. Фанурий останал сам на брега.

Отвъд реката имало пустиня, в която пребивавал един стар пустиножител. Цели 65 години не бил виждал човешко лице, благороден и угоден на Господа. На този старец се явил Ангел Господен дал му една тояга и казал: ”Върви бързо на брега на реката и вземи от там богоприятния Фанурий, който е избран от Господа да бъде помощник на изпадналите в беда.”

Макар, че от килията на светеца, до брега на реката имало 3 дни път, като се слиза по много стръмен склон, с Божията помощ, светецът стигнал при Фанурий за един час и казал на момчето: ”Ела при мене, Фанурий!” Момчето се вкаменило на мястото си, като чуло името си и казало: “Нима ти познаваш моя баща? Старецът потвърдил това. "Ако ти знаеше и майка ми, по добре е да остана тук, да ме изядат дивите зверове.", допълнил младежът.

Пустинникът се зачудил на неговите думи, но нищо не отговорил. Тръгнали заедно. И пак по чудо се изкачили на планината за един час, а пътят пеша не можел да се измине за 8 дни, защото бил каменист и много стръмен.

И заживяли заедно. В пещерата старият светец трябвало да се бори със суровите нрави на Фанурий, докато го направи християнин и го накара да прости на своята майка.

След кръщението, Фанурий получил позволение да отиде в града, за да измоли прошка от майка си и да види какво е положението на братята му. Но като се върнал в града разбрал, че през онази нощ майка му не припаднала, а умряла на място. Братята му били разпределени между роднини, без да знае къде се намира всеки един от тях.

Останал съвсем сам Фанурий се върнал в пустинята. Скъсал всякаква връзка със света и се посветил на духовни занимания. Напреднал духовно толкова много, че даже надминал и пустинника.

Посветен на пост и молитва станал много милостив. Започнал да прави градини и да ги обработва. С произведеното в тях хранел пътниците, които преминавали наблизо. Носел на раменете си и вода за пиене.

Самият той живеел от скромно по-скромно. Хранел се отначало всеки трети ден и вземал толкова намокрен хляб, колкото можел да стисне с два пръста. Въздържал се и от пиенето на вода. Пиел от едно шише и сетне, започнал да се храни само съботен ден и то твърде оскъдно.

Често се причастявал със Светите тайни. Посещавал пустинниците в онази пустиня. Доставял с ръцете си корени за храна, изкъртвал камъните около килиите на пустиножителите, защото обработваемата земя наоколо била недостатъчна. Там сеел зеленчуци.

Нощите прекарвал в всенощните му бдения и в зной, и в студ, защото колибата му нямала покрив. Молел Бога, чрез това търпение, да му осигури покрив в НЕГОВОТО НЕБЕСНО ЦАРСТВО.

И толкова бил изпълнен с милост, че успявал да помири зверове, които се нападали помежду си. Фанурий се грижел за тях, когато били ранени и им правел хубави леговища. Неговият духовен наставник често го сварвал до някоя огромна змия, която по време на съня пазела Фанурий, да не бъде нападнат от някакъв друг звяр.

Той имал и способността да пази нападнатите в пустинята мравки, като им заповядвал да се преселят в някоя пропаст далеч и да не пречат на хората. Насекомите и големите страшни зверове, когато били нападнати от друг по-силен звяр, макар, че не могат да говорят, обръщали очи към колибите на Фанурий и той веднага идвал да ги спаси.

Заради своите безкрайни добрини бил много обичан в цялата пустиня и извън нея, а всички жители на пустинята благодарили на Господа, че им е изпратил този предобър младеж, който и зверовете укротява и човеците лекува.

В близост до онази пустиня имало един град, голям и красив, но с много лоши хора, пълни с болести и лоши духове. На молбата на добрите, да отиде да помогне в неволите и болестите, светецът Фанурий, макар че не искал да напусне пустинята, заради сълзите на страдащите и молбите на преподобните пустинници да бъде милостив, се съгласил да отиде и да лекува за нещастните жители на града.

И кой ще изкаже голямата му милост към бедните и специално към вдовиците и сираците, спомняйки си за своята майка и своите братя. Заради това винаги се вслушвал в техните молби и лекувал най-тежките болести: лекувал слепи докато прогледат, помагал на глухите да прочуят и немите по рождение да проговорят – при това само с молитви и сълзи пред Бога.

Отказвал да приема храна, не си лягал да си отпочива на леглото, докато молбата му не бъдела изпълнена. Проливал толкова сълзи, че и дрехите му подгизвали от тях.

Преблаженият говорел така: “Помилвай, Господи, тези измъчени, защото са Твои създания. Отвори очите им, за да виждат красотата на Твоето небе и дневната светлина, за да не се нараняват краката им от камъните, нито срам за сродниците им.”

Подобно се молел с много сълзи и за немите, за които казвал: ”Разтвори, Господи, запечатаните им уста, просвети ума им, за да Те славят и да Те целуват с устата си, Твоя неръкотворен образ със сълзи да навлажнят. Та по този начин, да се прослави Твоето Пресвято Име.”

За глухите се молел с още повече сълзи, говорейки: ”Послушай ме Господи в тоз час и посети сега и разтвори слуха на Твоите раби. Премахни тежестта на глухотата, за да чуват гласа Твоите свети камбани, шума на колелата и всички земни звуци”.

И толкова усърдна била молитвата му към Господа и плачел, а понякога и езичниците плачели с него като слушали молитвите му и виждали стичащите се сълзите.

Толкова топла и усърдна била молитвата му към Господа, тъй че и кърмачетата се доближавали до него и с чистите си умове, още непроговорили, му казвали: ”Потърпи още малко, Фанурие, защото още малко и Небесният Отец, ще те помилва скоро, изпълнявайки твоите копнежи.

Така цяла година, той вървял из всички краища на града, като лекувал, утешавал и ги учел на правата вяра.

Дяволът пък, който ненавижда доброто, много се ядосвал, защото Свети Фанурий, извеждал на правия път всички Божии раби. Той се престорил на странник и се представил на управителя на града. Казал му, че един младеж е подлудял и говори лъжи, за да бъде народът на негова страна и да махне управителя. Така беше подучил зломислещите от града, с лъжи – заблуждавайки доверието на управителя, защото знаел, че след идването на Фанурий, не можел да върши предишните злини.

След много старания и лъжливи думи, лошите хора принудили управителя да го хване и да му отреже главата. Но народът, който бил видял толкова чудеса от светеца, вдовиците, сираците и излекуваните, даже без съгласието на светеца, го изпроводили в друг град. Всички плачели и страдали, защото те се лишавали от добротата на светеца и от голямата му безвъзмездна помощ. Заради това народът, който чрез Фанурий узнал правата вяра, направил 40-дневно оплакване с пост и молитва и не можел да се утеши, защото светецът не бил вече при тях. И във втория град, Свети Фанурий също лекувал, наставлявал и укротявал зверовете, като отказвал да приема дори хляб за своите усилия. Хранел се, както в пустинята, само с корени.

Но итук сатаната не го остовил на мира. Подучил прибилижените на управителя да го съветват да екзикутира Фанурий.

И в този град народът с голям плач и насила го изпратил в друг град зад граница ... По същото време се случило в третия град да умре единствената дъщеря на владетеля. Дни наред били викани знахари и гадатели, но никой не можел да помогне. Управителят решил да даде половината от владенията си на онзи, който успее да съживи дъщеря му.

Не успешните опити да бъде възкресена продължили доста дни, а тялото започнало да мирише. Слугите изливали аромати, кадяли с тамян, но не можели да прикрият неприятната миризма. Тя се носела на далече.

Една от прислужничките на управителя му съобщила, че има един красив младеж, който лекува всякаква болест, дори възкресява мъртви с молитва към Христа. А Христос бил разпънат на кръст. Младежът не давал на болните никакви лекарства и не се показвал на тях и не приемал за награда даже парче хляб.

Като чул това, управителят пратил царско писмо до Фанурий и приготвил голямо угощение. Свети Фанурий не приел да отиде на кон, а пътувал пеша, макар, че пътят бил тежък и се измъчил през тези няколко дни по него.

Когато пристигнал се представил пред управителя и бил заведен в стаята на починалата. Тук позволил да останат само родителите, той и мъртвата, а народът да не влиза.

Заплакал пред Господа и усърдно се молил от сутринта до обяд, и в себе си бил недоволен, че не е чут от Господа. Толкова сълзи пролял, че около него се образувала локвичка от сълзите, а управника и съпругатна му се чудели на голямата му доброта и силна молитва.

В този момент светъл лъч се насочил върху мъртвото тяло. Светецът тогава станал на крака, хванал ръката на умрялата и вмирисана девойка, и й казал: ”В името на Христа Разпнатия стани и се върни при своите родители!” И веднага умрялото и разлагащо се тяло се съживило, девойката скочила на крака права и махайки от себе си връзките, извикала с висок глас: ”Велик е Фануриевият Бог! Бях в дъното на ада измъчвана, заедно с тези, които се покланят на идолите. Бяхме за присмех и измъчвани от дяволите. Адът ме изхвърли вън от страх пред гласа на Фанурий. Велика е неговата вяра, татко, велик е Бог на вярващите! Боговете на езичниците са демони!”

Императорът искал да даде на светеца обещаната половина си царството, но той не приел нищо, както винаги. Дадено било угощение в целия град. Градоначалникът освободил робите и затворниците, защото това била наградата, която поискал свети Фанурий.

Императорът и всичките му приближени, около 5000 души, поискали да се кръстят и станали християни. Светецът тръгнал из града, лекувал и спасявал, както правел преди в другите градове.

Всички демони се озлобили против него и всички гадатели, задето били засрамени пред императора, че нито техните магии, нито техните усилия могли да възкресят мъртвата, а светецът направил това само с молитва. Голяма клевета направили срещу Фанурий, нарекли го велик магьосник и казали на императора, че той с магиите си първо погубил дъщеря му, а после се престорил, че я е съживява, за да бъде избран от народа за император.

При тези думи императорът се изпълнил с гняв и повикал всички свои невярващи съветници и всички, които били против Фанурий. Взели решение да отсекат главата му. Но се страхувал от силата му, затова повикал всички палачи в града и хвърлили жребий кои трима от тях, най -свирепи, да го убият. Те се заканили, че не ще се нахранят докато не си измият ръцете в кръвта на мъченика.

Довчера го боготворели за сторените добрини, днес всички се обърнали срещу него. Подложили го на нечовешки мъчения: · подигравали му се; · замеряли го с камъни; · пробождали тялото с копия; · изкъртили зъбите му; · удряли плесници по лицето му; · заплювали го; · удряли цялото тяло с копия; · слагали оцет и сол в телесните рани; · отрязали ръцете му, пръстите на краката, ушите; · кръвта от лицето му съединена с тази от краката и мокрела земята, по която вървял; Всеки езичник се стараел как по-люто и зверски да го измъчва. Светията се молел на Господа, както Свети мъченик архидякон Стефан, казвайки: ”Прости им греховете, защото не знаят що правят. За мене много повече е мъченическият венец, за който им благодаря!”

Християните и излекуваните от светеца ридаели и страдали заедно с него. Ядосвали се, че е така грозно мъчен, макар че не е направил нищо лошо, а само добрини. Вълнували се, че не можели да направят нищо, за да го спасят. Но Фанурий бил весел, че по-скоро отива при възлюбения Христа, че се вижда края на странстването му по тази Земя.

По пътя към мястото за екзекуция редом с него вървели християните и излекуваните, вдовиците и сираците, казвайки с голям плач: ”Как ще загубим, който ни намери, как ще се затворят прекрасните очи, как ще се затворят медоточните уста, които на нас немите и несловесните ни възвърна говора? Как ще се запушат ушите на този, който се умилостиви от нашия плач и мъка, който показа милост към сираците, пожали вдовиците и донесе радост на лицата, които не познаваха освен тъга и сълзи? Кой ще изрази техния плач, болезнените слова, тъй че и от страна на езичниците били пролени сълзи.”

Но и враговете му не били безучастни - скандирали по-скоро да се свърши с този магьосник и противник на императора…

Свети Фанурий помолил за позволение да изрече последната си молитва и се помолил така: ”Господи, Боже наш, Който милваш плачещите и молещите се, направи щото всеки, който направи пита или торта с елей и захар и я раздаде на бедните, да бъде чут и спасен от всяка заслужена мъка, която има. Това да бъде за прощение на греховете на моята майка, която умря грешна.”

И от небето тогава се чул тогава гръм и от облаците се чул гласът Господен: “Да бъде, Фанурие, според думите ти! Всеки, който те призове за помощ, ще бъде чут от Мене и ти ще бъдеш помощник на намиращите се в нужда.”

Тогава невярващите, които викали против него, виждайки чудото, поискали да бъдат кръстени и да ги направи християни. Но светецът нямал нищо със себе си, нито дори вода. И втори път се помолил на Господа да помогне на тези, които желаят да приемат Христовата вяра. И о, велико чудо! Започнало да вали само върху тези, които поискали да се кръстят. Макар, че се намирали до тях, езичници невярващи, не били намокрени с нито една капка вода.

Между кръстените били и тримата палачи, които сега не искали да го посекат. Тогава светецът им обещал, че като изпълнят повелята на императора, ще бъдат днес с него в рая. И хвърлили жребий, кой да му отреже главата. Палачът на когото се паднал жребият бил по-гордият от тези, които кръстил. Душите им се преизпълнени със съжаление, че са отнемали човешки животи, а светецът се грижил за тях и ги жалел. Той пролял потоци сълзи, а те невинна кръв. Фанурий проливал сълзи за всички нещастни.