Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.07.2012 11:11 - Манастирът „Свети вмч. Пантелеймон” в с. Присово
Автор: elika Категория: Хоби   
Прочетен: 2028 Коментари: 0 Гласове:
3



Присовският манастир „Св.вмч. Пантелеймон” се намира в пределите на  село Присово, на 5 км южно от  Велико Търново,  на юг от хълма Присой бърдо в Предбалканската котловина. Той е част от Търновската Света гора, както наричат този регион, поради многото манастири, които са построени там. 

Предполага се, че древният  манастир е  основан и постороен през 1190 г. по времето на цар Иван – Асен І (царувал 1186 - 1196). Най-голям разцвет достига през ІІ половина на ХІV век, когато в него се формира книжовна школа. При падането на България под турско робство манастирът е разрушен и разграбен. 

През 1409 г. е възстановен отново. По време на Търновските въстания през 1598 г. и 1686 г. отново е опустошаван и опожаряван. 

В началото на ХІХ век е изграден отново с общите усилия на  монаси от Рилски манастир и Самоковски манастир, на жители от с. Присово и Дебелец. Помощ оказват селяни от близките села и еснафските сдружения от Търново, Дряново и Габрово. 

През 1858 г. Пенчо Христов от Дебелец издига манастирската черква „Св.арх. Михаил”. Тя е еднокорабна, едноапсидна, просторна, с размери 7х18 м, с открита нартика. На западната външна страна е изобразен Св.арх.Михаил.


image


  От Възраждането датират и са запазени до днес ценни и интересни икони, които се съхраняват във Криптата на храм-паметника „Свети Александър Невски” - филиал на Национална художествена галерия.

Присовският манастир  е свързан с национално-революционните борби на българите за Освобождение. През 1835 г.  в него се събират и заседават участниците във Велчовата завера. Васил Левскси посещава манастира по комитетски дела, придружаван от Панайот Хитов, Иван Кършовски, отец Матей Преображенски – Миткалото.

През 1870 г.   семейството на Минчо Попрайчев и Дража Недялкова, със собствени средства, закупуват  нивата, която се намира в източния край на село Присово, до самия манастир, и построяват нова модерна жилищна сграда. По-големият им син Райчо  бил послушник в близкия до с. Присово  манастир   „Св.Архангел Михаил” с монашеското име Роман. В същия манастир постъпва и бащата Минчо, след като по чудесен начин бил  изцерен от тежка болест. Бащата приема монашеското име Методий, синът – Роман, а майката – Евфимия.

След прогонване на монасите от манастира „Св.Архангел Михаил”, йеродякон Роман постъпва в намиращия се наблизо Плаковски манастир „Свети пророк Илия”, където имало школа за църковни певци.

Когато през 1872 г.  вече била построена новата жилищна сграда на Светата обител, там се настаняват бащата, майката и четирите им дъщери, които стават монахини и приемат следните имена: Мита – Евфросиния, Бона – Татяна, Станка – София и Неда – Зиновия.

Хората от региона си спомнят, че идеята за създаване на девически манастир било желание и копнеж на цялото семейство по Божията воля, независимо от   всичките бъдещи  пречки и трудности.

През Априлското въстание 1876 г. поп Харитон провежда заседание на Революционния комитет в манастира. След Старозагорското въстание от 1875 г.  в Светата обител се укриват революционерите Стефан Стамболов и Христо Караминков.  

Още по времето на Освободителната война там квартируват руски офицери, начело с генерал Гурко. Спомен от престоя им е засаденото през 1877 г. от тях вековно дърво – гледичия, което и до днес се намира в двора на манастира.


image


След смъртта на монаха Методий през 1878 г., грижите за новостроящия се манастир падат върху йеродякон Роман, а съдбата и Божията промисъл го отвеждат в Букурещ.

Там той става архимандрит и протосингел на митрополит Панарет Рашев в българската църква „Св.св. Кирил и Методий”. Заема видно място сред българските общественици, полага всички усилия  и средства за доизграждане и разширяване на Светата обител, в която неговото семейство домува.

 След множество трудности е получено разрешителното за строеж на нов храм – издадено от самия княз Александър І Батенберг при неговото посещение  в региона през 1881 г. 

Още на следващата 1882 г., манастирската църква е готова и тържествено осветена на 27 юли от митрополит Климент (Васил Друмев). Целият комплекс бил посветен на Свети великомъченик Пантелеймон. На тази дата официално се поставя началото на новия девически манастир във Великотърновска епархия. Иконостасът и камбаните са изработени и донесени от Букурещ. А по-късно – между 1888 и 1900 г.,  са построени западното крило – с камбанарията, и северното, които оформят и дават сегашния облик на обителта.


image
 

След смъртта на майката  схимонахиня Евфимия, последователно в Присовски девически манастир игуменстват две от дъщерите й, също участвали в неговото обновяване.

Последната игуменка от семейството била Зиновия, която починала през 1934г., а следващата игуменка на манастира е Ксения. През войните монахините оказвали помощ  на бедстващите и войските.

Днес ликът на Свети вмч. Пантелеймон, изографисан над входната порта, посреща посетителите и поклонниците, и ги подканя да пристъпят в Светата обител. Като прекрачим входтана врата, влизаме в обширен двор, пълен с красиви цветя, грижливо поддържани от монахините сестра Доротея и послушницата Лилия.

image

Църквата е ремонтирана наскоро и в нея греят освежените стенописи  с образите на Св. вмч. Панталеймон, Св. Софроний Врачански, Св. Паисий Хилендарски, Св. княз Борис І, Св. Иван Рилски, Св. патриарх Евтимий Търновски и Св.  Теодосий Търновски. 

В купола е изрисуван Господ, обграден от ангели и апостоли. На олтара са разположени иконите на Пресвета Богородица,  Св. Димитър на кон,  Св. Панталеймон и икона на 26-те Зографски мъченици, която е копие на тази в Зографския манастир.

В дворът на Присовския манастир има осемстенна камбанария и чешма с издялан надпис в един от камъните 1910г. Пред входа на манастира има каменна плоча, донесена от местността Никополис ад Иструм, която представлява древен езически жертвеник, върху който днес се извършват водосвети.

image

В периода на комунистическия режим, когато някои църкви и манастири бяха зверски унищожени от представителите на народната власт (1944 и 1989), Присовския манастир продължава да действа.
 

Обявен е за  паметник на културата и архиектурата.
  Източници: Енциклопедия България, т. 5 /1986 г., стр. 473 Николай Тулешков, Архитектура на българските манастири, С. 1988 Снимки: Личен архив Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева



Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 2745079
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2397
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031