Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2012 07:34 - Плаковският манастир „Свети пророк Илия” до Велико Търново (СНИМКИ)
Автор: elika Категория: Хоби   
Прочетен: 1855 Коментари: 0 Гласове:
1



Плаковският манастир се намира на 18 километра южно от град Велико Търново в Еленския Балкан в Стара планина (в посока към Килифарево), близо до селата Плаково и Велчево, и само на около два километра от Капиновския манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец" -  част от Търновската света гора.


Според преданието Плаковският манастир „Св. Илия" е  основан с голямата помощ на цар Иван II Асен. Първоначално той се намирал в местността „Балъклии" на Еленския Балкан, южно от днешната обител. В първите  десетилетия на нашия век там все още съществувала малка старинна църквичка. На сегашното си място е бил изместен през втората половина на XIII век. 

Манастирът е основан по време на Втората българска държава, вероятно през 1280 г., но не след дълго, при падането на България под турско робство, бил разрушен - 1393 г., както много други манастири. Около 1450 г. бил възстановен отново, но по-късно многократно (през 1595, 1706, 1794) бил разграбван и опожаряван.

През 1835 г. в манастира била организирана Велчовата завера, един от водачите на която е бил отец Сергий - бивш игумен на манастира. След потушаването на заверата манастирът отново бил  разрушен. За това напомня голяма мраморна плоча под манастирската камбанария, чийто надпис гласи: „Слава на героите, събрали се преди сто години и загинали за свободата на своя народ: Велчо Атанасов Джамджията от В. Търново, Иванаки Йонков Кюркчията от Враца, отец хаджи Сергий, игумен на манастира "Св. Илия", Кольо Гайтанджията от В. Търново, майстор Димитър от София, хаджи Йордан Брадата от Елена, даскал Андон Никопит от Македония и мнозина други родолюбци начело с кап. Георги Мамарчев от Котел, вдъхновител и организатор на заверата. Български народен комитет, София, Великден, 1935 г." 

image

Заради  заверата Плаковският манастир бил отново  опожарен.   Възстановяването на Плаковския манастир започнало през 1845 г., когато била построена манастирската църква „Св. Илия" - рядко явление на българската архитектура, от т.нар. атонски тип, характерен за епохата на Втората българска държава. 

image
Тя е просторна (19 x 7,5 метра), еднокорабна, с една абсида, шест масивни колони с капители и открит, засводен притвор. Над входната врата под нея неизвестен художник е изрисувал през 1852 г. Възнесението на пророк Илия, който е единствен стенопис в манастира. 

  image

През 1845 г. Захарий Зограф изрисувал образа на Христос Велик архиерей с Дванадесетте апостоли. Освен тази икона, в манастира са запазени стари ръкописни и старопечатни книги.

Първоначалната църква е била няколкократно ремонтирана и преустроявана. Един от последните й по-сериозни ре­монти датира от 1643 г. Според преданията това е била мал­ка еднокорабна черква със скромни архитектурни качества. Затова около 1845 г. по времето на йеромонах Софро­ний, завършило едно ново значително за времето си строи­телство. Старата църква била съборена и на нейното мяс­то бил построен масивен съборен храм.Името на строителя не е известно, но се предполага, че това е дело на Уста Колю Фичето, който малко по-късно е изградил жилищното крило с камбанарията в Плаковския манастир.  
 През 1850 г. майсторите Кръстьо, Апостол и Христо из­дигнали срещу откритата нартика на църквата голяма ка­менна чешма. Може би това е било годината, когато майсторите построили по-старото - северно жилищно кри­ло, което изгоряло при пожара, нанесъл големи вреди на ма­настира в 1947 г. То е било двуетажно, отворено към двора, с каменна аркадна галерия в приземието и с лек дървен чердак в етажа.
  Второто по-ново жилищно крило, в призе­мието на което има дневна с голям оджак за гостите на ма­настира, било строено в 1856 г. от Уста Колю Фичето и доустроено в 1866 г. по времето на игумена хаджи Софро­ний. Към него от външната страна на манастира била доле­пена великолепна камбанария, висока 25,90 м. Въпреки сурова­та каменна структура па основния й корпус, меките линии на надстройката и ефирното фичевско покритие придават живописен национален облик на силуета.  

Манастирът си е отвоювал важно място в българската история не само като църковна институция, но и като място на революционни и духовни инициативи.   В историята на българските революционни борби срещу ос­манското иго и за църковна независимост, Плаковският ма­настир заема важно място. Тук през 1794 г. народният будител Неофит Бозвели обмислял заедно с монасите как да се подготвят и разпращат из цялата страна учители и свещенници, които ще служат на български език.   Пак тук през 1835 г. бил центърът на Велчовата завера. Велчо Ата­насов, игуменът архимандрит Хаджи Сергии, Георги Маларчев, хаджи Йордан Брадата, даскал Андон, хаджи Пенко Тулешков и още няколко калфабашии на големия стро­ител и революционер Димитър Софиалията изградили плана и структурата на въстанието. И затова при потушаване­то му и манастирът бил опустошен. 

Но въпреки разигралата се трагедия революционният плам на монасите не секнал. Игуменът на Преображенския манас­тир Зотик организирал работилница за пушки и барут за нуж­дите на българските революционери. 
   
През 1845 г. бил прокопан таен изход от църквата към гората. По-късно такъв подземен изход бил изведен и от магерницата. Целият живот на монашеския клир на Плаковс­кия манастир бил посветен на народните дела. Няма друга българска обител, която толкова всеотдайно със слово и оръ­жие да отстоява българщината. 
    
  Църквата на Плаковския манастир притежава крайно скром­на живописна украса. Единствената стенописна творба в то­зи храм, дело на Захарий Зограф е патронната сцена „Св. Илия на колесница" с изображение на модела на самата църква. 
   
  image

 
В църквата се намира великолепен неполихромиран иконостас с дълбока резба от виещи се стилизирани растителни елемен­ти. Резбата му, заедно с тази на царските двери, се отличава с изящни барокови форми и хармонични пропорции. По своята структура и маниер той прилича на пищния иконостас в довършената от Уста Колю Фичето църква в Преображенския манастир.   Автор на иконостасните икони „Св. Артемий", „Св. Иван Рил­ски" и „Св. Й.Богослов", „Св. Богородица Пътеводителка", „Христос Вседържител", „Йоан Кръстител". „Св. Илия" и още няколко малки икони е големият самоковски художник Захарий Зограф. Доказателство за неговото авторство е надписът върху иконата „Христос Велик архиерей с апостолите", в който се казва: „Изобразися рукою Захария Зографа самоковчанина, 1845 г." Подпис на художника носи и изисканата малка икона „Св. Богородица със св. Митрофан цариградски и св. Иван Рилски". 
    
  Затова, че културната традиция тук е по-стара от XIX век, говорят няколкото икони в църквата от XVIII век като „Св. Петър и Павел" ,"Три светителя" и др., дело на тревненски майс­тори. През 1865 г. Уста Колю Фичето изградил величествена 26-метрова камбанария с красива декоративна зидария, каменна чешма и двуетажни жилищни крила в П-образна форма, но през 1949 г. при нов пожар голяма част от жилищните сгради отново изгорели.


image  

Плаковският манастир е обявен за паметник на културата.
  Източници: Иван Загорски - Манастирите във Великотърновска епархия, С., 1947 г. Енциклопедия България, т. 5 / 1986

Снимки: Личен архив

Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева   Авторски материал - при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elika
Категория: Хоби
Прочетен: 3071204
Постинги: 856
Коментари: 1260
Гласове: 2401
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930